МОТИВИ към ПРИСЪДА
№ 25 / 24.10.2017 г.
по НОХ дело № 104 по описа за 2017 година
на Районен съд - А.
Производството по делото е образувано
по обвинителен акт на А.ка районна прокуратура против Р.А.Р., ЕГН **********, роден на *** ***,
с постоянен
адрес:***, семейно
положение – женен, гражданство – българско, съдимост – осъждан, по предявено обвинение
за
управление на моторно-превозно средство в нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно в това, че на 11.06.2016 год., около 22,24 часа, в с.К., общ.
А., обл. Б. пред дома
на А. Р. А. управлявал моторно превозно средство (МПС) – л.а. марка “Фолксваген”, модел “Пасат”, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0.5 на хиляда, а именно
1.20 (едно цяло и двадесет)
на хиляда, установено по надлежният
ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен №ARSM -
0174, след като е осъден с влязла в сила присъда (одобрено Споразумение № 32/14.03.2016 г. по НОХД № 108/2016г., на Районен съд - А., в сила
от 14.03.2016г.) за деяние по чл.
343б, ал.1 от НК – престъпление по чл. 343 б ал. 2 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура, въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатото
обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че предвид обремененото
съдебното минало на подсъдимия, следва да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода в размер над минималния, което наказание да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален режим „общ”. Предвидените кумулативно наказания глоба и
лишаване от права, предлага да бъдат определени от съда в размер около максималния,
като едновременно с това бъде постановено изтърпяване на отложеното наказание
по НОХД № 108/2016г. на РС-А..
Подсъдимият Р., в хода на досъдебното производство,
предвид разглеждането му в негово отсъствие (по реда на задочното производство)
не дава обяснения. В съдебно заседание не се явява, но действайки посредством упълномощения
си защитник адв.Кр.К. - БАК,
прави признание на вината по предявеното обвинение. Моли при определяне на наказанието
да се приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради
което и пледира за приложение на чл.55 от НК.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият Р.А.Р. е роден на *** ***,
с постоянен
адрес:***, женен,
осъждан, видно от служебно приложената по делото справка за
съдимост.
На 11.06.2016 год. около
22.10 ч. в с. К., общ.
А., обл. Б., в състав свидетелите Х.Р.К. на длъжност младши
автоконтрольор, Х.С.Т. на длъжност полицай (младши инспектор) и Е.Ю.Б. на длъжност полицай
(младши инспектор), двамата служители на Районно управление А. при Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Б., изпълнявайки служебните си задължения спрели за проверка моторно превозно средство, лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, което се е движело
в района на Основно училище“
***“ - с. К.. При първоночално подаден
звуков и светлинен сигнал водачът на описаното МПС не спрял. Полицейските
служители го последвали, докато водачът не преустановил движението, пред дома на лицето И. Р. А.. След спиране на л.а.„Пасат“, водачът излязал от колата и започнал
да бяга в намиращото се в непосредствена близост дере, опитвайки се да осуети проверката. Полицейските
служители били спрели служебния автомобил непосредствено след автомобила марка „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ *** и последвали багащия шофьор. На около двайсетина метра от мястото, където
били спрени двата автомобила (този на полицейските служители и автомобила на побягналото лице) водъчът паднал
в канала на дерето, при което
бил задържан от служителите на реда. В хода на извършената проверката полицаите установили самоличността на лицето - Р.А.Р., ЕГН **********,***. Водачът Р.Р. бил тестван за употреба
на алкохол с помощта на техническо
средство алкотест „Дрегер 7410 +“ с фабричен номер ARSM – 0174, което отчело наличие
на такъв в кръвта – 1,20 (едно цяло и двадесет) на хиляда. На Р. бил предоставен
„талон за медицинско изследване“ за предоставяне
на кръв за
химичен анализ, от който същият не се е възползвал, отказвайки да предостави
кръв.
За констатираното деяние, извършено
от страна на подс. Р.Р., св.Х.К. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия Г, № 405695 от дата 11.06.2016 год. на Районно
управление - А.. От приложените по
досъдебното производство материали и в частност справката за съдимост
изготвена на името на подсъдимия е видно, че
към датата на настоящата му
деятелност, Р. е бил осъждан с влязла в сила присъда за
извършено престъпление по чл. 343
б ал. 1 от НК по НОХД № 108/2010 г., с одобрено Споразумение № 32 /14.03.2016 г. на Районен съд А., в сила от 14.03.2016 г., за което деяние му е било наложено наказание
„три месеца лишаване от свобода“, отложено при тригодишен изпитателен
срок на основание
чл. 66 от
НК, както и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено, кредитирайки
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Същите
кореспондиран напълно с направеното описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, отразени в съсътавения АУАН. Предвид изложеното и
доколкото е налице законова презумпция за доказателственото сила на
фактическата обстановка, отразена в съставените по ЗДвП актове (чл.189, ал.2 ЗДвП), съдът намира за установено по категоричен начин, че съдържанието на
алкохол в кръвта на подсъдимия е било 1,2 промила на
хиляда. В потвърждение са представените писмени доказателства относно изправността на използваното за
проверката техническо средство „Алкотест-Дрегир 7410+” – разпечатка и служебно
бележка. Съгласно отбелязването в сл.бележка рег.№ 3286р-10732/2016г. процесното техн.средство е
преминало преглед в «Български институт по метрология» на 16.03.2016г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка съдът
приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението против
транспортната дейност и в частност - на правилата за движение по пътищата.
От обективна страна с действията, си към момента на
инкриминираното деяние подс.Р.Р. е реализирал всички признаци на състава
на престъплението по чл. 343 б ал. 2 от
НК. Обект на престъпление в случая се явяват обществените
отношения,
установени по повод необходимостта от осигуряване на нормалното функциониране
на транспортната дейност. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343 б, ал.2 от НК се осъществява, чрез действие, а именно
с предприемането на управление на моторно
превозно средство от страна на
съответния субекта на престъплението, след като преди
това е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта е необходимо да надвишава
– 0,5 на хиляда, обстоятелство, което се установява по
надлежен, за това ред - в настоящия
случай с помощта на техническото средство алкотест „Дрегер 7410+“. Техническото средство е отчело стойност за наличие на
алкохол в кръвта на обвиняемия – 1,20 на хиляда (едно
цяло и двадесет) на хиляда, който
показател надвишава, възприетия от законодателя минимум, визиран
в текста на чл. 343 б ал.
2 от НК. За изчерпателности
следва да се посочи, че за разлика от деянието по ал.2 на чл. 343 б от НК в чл. 343 б, ал.1 от НК,
законодателят е либерализирал допустимия
минимум, като е приел за максимално
допустим праг за наличие на
алкохол в кръвта при управление на моторно превозно
средство – 1,2 на хиляда,
над който да се ангажира
наказателна отговорност, респективно под който праг следва
да бъде ангажирана
административна отговорност.
С текста на
ал.2 на чл. 343б от НК по понятни
причини законодателят е подходил рестриктивно, определяйки по – нисък допустим праг на наличие на алкохол в кръвта при управление на моторно превозно
средство,
а именно 0,5 на хиляда, с превишаването на който да
се следва ангажирането на наказателна отговорност на извършителя, с цел реализиране на генералната и специална превенция на наказанието. В подобна ситуация се отчита обстоятелството,
че субекта демонстрира устойчиво престъпно
поведение при осъществяване на идентична деятелност и незачитане на установените
законови правила. Субект на престъплението по чл. 343
б ал. 2 от
НК може да бъде всяко наказателно
отговорно физическо лице.
От субективна страна деянието на обвиняемия
Р.Р. е извършено виновно, според чл. 11 ал. 2 от
НК при форма на вината пряк
умисъл, тъй като същия е съзнавал обществено – опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици
и въпреки това е допъснал настъпването на същите.
Подсъдимият
е управлявал МПС след употреба на алкохол над
допустимите стойности, а именно с концентрация от 1,2 промила на хиляда и то
след предходно осъждане за същото деяние, съзнавал е обществената опасност на деянието,
предвиждал и целял обществено опасните им последици, като е извършил нарушение
на правилата за движение по пътищата при условията на пряк умисъл.
Причина, способствала извършване на престъпленията в
случая се явява ниското правно съзнание от страна на подсъдимия и явното
незачитане на нормативно установения в страната правов ред.
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянията
с оглед актуалността на престъпленията против транспорта и правилата за
движение по пътищата. Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия.
Отчете от една страна обремененото му
съдебно минало и от друга – частичното му съдействието за разкриване на
обективната истина – с направеното (макар и чрез защитника му адв.К.) признание на вината в съдебната фаза от процеса.
Предвид
изложеното съдът, намира, че в конкретния случай целите, както на специалната,
така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с налагане при условията
на чл.54 от НК на наказание около минималното относно срока за лишаване от
свобода, съобразявайки наличието на гореизложените смекчаващи вината
обстоятелства и най-вече семейното му положение – женен, а именно една година и
един месеца ЛОС. Що се отнася до кумулативното
наказание глоба съдът приема, че за постигане целите на наказанието същата
следва да бъде в законов размер около следния от 500,00 лева, при липса на
конкретни данни относно материалните му възможности.
При определяне на
наказанието спрямо подсъдимия, съдът е счел, че не са налице основания за
приложението нито на чл.55 от НК (множество смекчаващи вината обстоятелства),
нито относно института на условното осъждане – чл.66 НК, тъй като деецът е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Нещо повече –
със Споразумение № 32/14.03.2016 г. по НОХД № 108/2016г., на Районен
съд А., в сила от 14.03.2016г. е определено наказание лишаване от свобода за срок от три
месаца, чието изтърпяване е отложено при изпитателен
срок от три години. Настоящата деятелност е именно в изпитателния срок на
предходното осъждане, поради което при условията на чл.68 от НП подсъдимият Р.
следва да изтърпи изцяло и отложеното наказание.
В случая наказанието
следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при
първоначалния режим на изтърпяване „общ” по реда на чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС,
тъй като макар за подсъдимият осъждането на лишаване от свобода да е второ по
ред, то изтърпяването на наказанието е за пръв път.
Наред с определяне на
наказания ЛОС и глоба в случая са налице и предпоставките по чл.343г от НК във
връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК като лишаването от правоуправление е съобразено
с трайните прояви на подсъдимия за незачитане правилата за движение, а именно
за срок от 13 месеца.
Предвид постановяване на осъдителна присъда, съдът
след приключване на делото се занима с предприетата спрямо подс.Р.,
мярка за неотклонение, като с оглед вида на наказанието прие, че същата следва
да остане непроменено – „подписка”.
Мотивиран от гореизложеното, А.кият
районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :