Разпореждане по дело №527/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение №169/12.12.2014г., постановено по гр. д. N203/2014г., Момчилградският районен съд епризнал за установено по отношение на С. Х. И. от с.В., О., че С. Х. И. от с.с. е собственик на имот с пл.№ 57, представляващ дворно място с площ 2 496 кв.м, жилищна сграда на два етажа със застроена площ 126 кв.м. и стопанска сграда на два етажа с площ 62 кв.м., при граници: изток – път община Кирково, север – път, О., запад – имот на И. Х. И., имот на И.М.И., юг – земеделска територия на основание чл.124 от ГПК. С решението ответникът е осъден да заплати деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. Х. И., който го обжалва чрез пълномощника си. Сочи, че решението е неправилно, немотивирано, необосновано и недопустимо. Излага съображения. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът се представлява от А.Х., който поддържа жалбата.

Въззиваемият С. Х. И. оспорва жалбата чрез пълномощника си А.С.. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението, и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С. Х. И. против С. Х. И., и двамата от с.В., О.. Ищецът твърди, че от 1977г. владее и свои неурегулиран поземлен имот с площ от 2 496 кв.м. в урбанизираната територия на с.В., О. при граници: изток – път община Кирково, север – път, О., запад – имот на И. Х. И., имот на И.М.И., юг – земеделска територия, ведно построените в имота жилищна сграда на два етажа със застроена площ 126 кв.м. и стопанска сграда на два етажа с площ 62 кв.м. През целия период стопанисвал, поддържал и своил имота като извършвал редица ремонти и подобрения в него –разширение и надстрояване. Преди около година ответникът се опитал да оспори правото му на собственост и опитал да встъпи във владение на имота му. С поправена искова молба, представена във въззивното производство, ищецът е индивидуализирал имота с оглед данните по делото, че за селото има одобрен регулационен и кадастрален план от 1981г.

От събраните по делото доказателства се установява, че Х.И.И. е починал на **.**.****г., като е оставил наследници съпруга – Ю.Х.И. /починала на 08.09.2001г./ и 7 синове и дъщери, между които и ищеца и ответника. Безспорно е по делото, че имената Ю.Х.И.,Н.А.И. и Р.Х.С., са имена на едно и също лице. Имот с пл.сн.№57 по регулационния и кадастрален план на с.В., О. е бил записан като двор на Р.Х.С. /суперфиция/, и измерено графично е с площ около 2 662 кв.м.; застроен е с построени в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 86,25 кв.м. и едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 52 кв.м. За този имот има отреден УПИ VІ - 57 от кв.13 по ПУП на с.В. /удостоверение №267/15.09.2014г., издадено от община Кирково/.

Изготвена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, и което съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че село В. има одобрен регулационен и кадастрален план от 1981г. Измененията, настъпили от тогава до момента на изготвянето на експертизата, не са отразявани в плана. Процесният имот е спл.сн.№57, записан в разписния лист на Р.Х.С. /суперфиция/. Дворното място е с площ 2 496 кв.м., жилищната сграда е на два етажа, със застроена площ 126 кв.м., стопанската сграда е на два етажа, с площ 62 кв.м. Последните разширения и надстроявания на жилищната сграда са правени преди около 4-5 години; липсват строителни книжа за извършеното строителство.

Събрани са гласни доказателства, от които еднопосочно и безпротиворечиво се установява, че спорът бил за старата къща, в която живеела майката на двамата братя; тя я строила през 1961г., а С. направил още 2 стаи и я разширил. С. живеел в къщата с жена си и майка си, като последната починала през 2001г. Къщата била построена от майката, когато С. /ищецът/ бил на 3 години.

При така установеното от фактическа страна, съдът съобрази следното:

Без всякакво съмнение, касае се за наследствен имот, доколкото единствените данни по делото са за това, че имотът е бил отреден на името на майката на страните, и едната сграда - жилищната, е била построена от нея по времето, когато ищецът е бил на 3 години. Отно±но построяването на другата страда – кога и от кой е било сторено, доказателства по делото не се сочат. При това положение, и с оглед твърденията на ищеца за придобиване на имотите по давностно владение, при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. В този смисъл е и постановеното ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС.

Също така, съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 302 от 24.06.2011г. по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, „…самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците, не означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително и сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите..”. В конкретния случай ищецът освен посочените от самия него с исковата молба пристрояване и надстрояване /което както се каза по-горе не е достатъчно/, не е извършвал действия, с които да докаже своене на имота, за да се приеме, че е налице и субективният елемент на владението при съсобственост – не се е снабдявал със строителни книжа, не е декларирал имота, не е заплащал данъци за него, и т.н.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Като е стигнал до различен извод, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде отменен.

При този изход на делото се следват деловодни разноски за двете инстанции в полза на въззивника, които са общо в размер на 705лв. следва да се възложат в тежест на въззиваемия.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Решение N 169/12.12.2014г., постановено по по гр.д.N 203/2014г. по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният С. Х. И. с ЕГ═ *, иск с правно основание чл.124 от ГПК да бъде признато за установено, че е собственик по давностно владение на поземлен имот с пл.сн.№ 57, за който е отреден УПИ (парцел) № IV (четири), кв.13 по ПУП на с.В., с площ от 2 496 кв.м. в урбанизираната територия на с.В., О. при граници: изток – път община Кирково, север – път, О., запад – имот на И. Х. И., имот на И.М.И., юг – земеделска територия, ведно построените в имота жилищна сграда на два етажа със застроена площ 126 кв.м. и стопанска сграда на два етажа с площ 62 кв.м.

ОСЪЖДА С. Х. И. с ЕГН * да заплати на С. Х. И. с ЕГН * деловодни разноски за двете инстанции в общ размер 705лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.