№ 83
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000647 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1663 от 15.03.2022г. /подадена по
пощата на 11.03.2022г./ по описа на Софийски окръжен съд на
„Еврофонд кънсълтинг“ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 17 от
25.02.2022г., постановено по търговско дело № 20211800900183 по описа за 2021година
на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав, в частта, с
която съдът е отхвърлил иска по чл.92 ГПК за разликата от 8 628лв. до пълния му
предявен размер от 21 804лв., както и в частта за присъдените по делото разноски.
Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и
бъдат уважени посочените искове.
Поддържа, че в производството по първоначално заведения частичен иск по гр.д.
№1199/2019г. по описа на РС- Ботевград първоначално погрешно заявил, че претендира по
иска по чл.92 ЗЗД частично 1 200 лв. от сумата от 8 190 лв. С последваща молба от
09.08.2019г. изрично уточнил, че претендира частично сумата 1 200 лв. от дължимата
неустойка в размер на 23 004 лв. и която сума е заявена с иска по остатъчния размер пред
Софийски окръжен съд по т.д.№ 183/2021г. В писмените бележки пред PC-Ботевград още
веднъж заявил размера на неустойката от 23 004 лв. Молбата и писмените бележки не били
взети под внимание от PC-Ботевград по гр.д.№ 1199/2019г. и съдът в постановеното от него
1
решение се произнесъл в диспозитива си, че осъжда Община Правец да заплати на
доверителя ми сумата 1 200 лв. от „претендираната неустойка в размер на 8 190 лв.“.
Предвид осъдителната част на решението за частично претендираната сума нямал основание
да обжалва решението в тази му част. Сумата от 8 190 лв., заявена в исковата молба,
погрешно пресметнал по следния начин: 30 % от сумата от 32 760 лв., която в
действителност е равна така както го изчислява PC-Ботевград в решението си на 9 828 лв.
и осъжда ответника да заплати 1200 лв. от претендираните 9 828 лв. Счита, че
предвид допусната техническа грешка и липсата на мотиви решението на PC-Ботевград
няма сила на пресъдено нещо по отношение на размера на иска по чл.92 ЗЗД.
Съдът неправилно е приел, че е налице СПН по отношение на размера на иска по
чл.92 ЗЗД - за сумата от 9 828 лв., тъй като първоинстанционният и въззивният съд по
частично заявения иск за сумата от 1200 лв. не изследвали общия размер на претендираната
неустойка, а единствено за сумата от 1 200 лв. и се позовали на допусната от него
техническа грешка в ИМ, без да вземат предвид впоследствие подадена молба от
08.09.2019г.
В случай, че не бъдат приети доводите за липса на СПН относно общо дължимия
размер на неустойката по частично заведения иск, иска да бъде прието, че по т.д.
№183/2021г. на СОС е увеличил размера на иска по чл.92 ЗЗД до пълния му размер за
сумата от 23 004 лв., което счита за допустимо в проведеното съдебно производство, но
съдът неправилно не се произнесъл по същество на спора.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК Община Правец е представила отговор на въззивната
жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за
правилност на постановеното решение, в обжалваната му част, по подробно изложени
съображения.
Предявена е и частна жалба вх. № 3121 от 11.05.2022г. по описа на Софийски
окръжен съд на „Еврофонд кънсълтинг“ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 43
от 28.04.2022г., постановено по търговско дело № 20211800900183 по описа за
2021година на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав, в
частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК, инкорпорирана във
въззивната жалба вх. № 1663/15.03.2022 год. по описа на СОС, подадена от „Еврофонд
кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК *********, против решение № 17/25.02.2022 год. на СОС по т.д.
№ 183/2021 год. – за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решението по делото в частта
му за разноските чрез увеличаване на размера на присъдените на ищеца разноски – внесена
ДТ и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, до размер от 5 490.56
лв.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК Община Правец е представила отговор на частната
жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за
правилност на постановеното решение, по подробно изложени съображения.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
2
Производството по търговско дело № 20211800900183 по описа за 2021година
на Софийски окръжен съд е образувано по искова молба на „Еврофонд кънсълтинг“
ЕООД, ЕИК *********, срещу Община Правец, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане:
1. на основание чл.266, ал.1 ЗЗД на сумата от 27 960 лв. - незаплатено
възнаграждение по договор № Д-340/11.12.2015г. за предоставяне на консултантски услуги
на Община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на
проекти за обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги за окомплектоване и
управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с.
Джурово, Община Правец”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска, 16.09.2021 год., до окончателното й заплащане;
2. на сумата от 21 804 лв. - мораторна неустойка по чл.12 от горния договор, дължима
за периода от 08.06.2019г. до 13.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от предявяване на иска, 16.09.2021 год., до окончателното й заплащане.
Ищецът е основал исковете си на твърдения, за постановено решение
№166/20.11.2020г. на РС – Ботевград, по гр.д.№1199/2019г., потвърдено с решение от
10.08.2021г., постановено по в.гр.д.№ 185/2021г. на СОС, влязло в сила на същата дата, с
което Община Правец е осъдена да му заплати на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 4 800
лв. – част от незаплатено възнаграждение по договор № Д-340/11.12.2015г. за предоставяне
на консултантски услуги на Община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване,
управление и отчитане на проекти за обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги
за окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на с. Джурово, Община Правец”, както и на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД –
сумата от 1 200 лв., съставляваща част от дължима мораторна неустойка по чл.12 от горния
договор, дължима за периода от 07.06.2019г. до 10.07.2019 год. Исковете пред РС –
Ботевград били предявени като частични – искът по чл.266, ал.1 от ЗЗД за 4 800 лв. при
пълен размер на претенцията от 32 760 лв., а искът по чл.92, ал.1 ЗЗД за 1 200 лв. при пълен
размер на претенцията от 8 190 лв.
Поддържа, че решението на РС – Ботевград, по предявените частични искове, е
формирало СПН относно общите правопораждащи факти на спорното право – сключения
между страните договор, изпълнението му от страна на ищеца, незаплащането на
договореното възнаграждение в срок от страна на ответника и дължимост на неустойката, и
предявява искове за разликата.
Твърди, че съгласно чл.12 от договора при просрочено изпълнение възложителят
дължи неустойка в размер на 1 % на ден от стойността на сумата по чл.2, която е в размер на
76 680 лв. с ДДС или 766.80 лева; периодът на забавата е 800 дни, но съгласно чл.12
максимално дължимата неустойка е лимитирана до 30 % от сумата по чл.2 /76 680 лева с
ДДС/ или до размер от 23 004 лв.
Ответникът Община Правец оспорва предявените искове, като процесуално
3
недопустими, евентуално неоснователни, по подробно изложени съображения. В отговора
на допълнителната искова молба изрично твърди, че ищецът неправилно определя основата
върху която изчислява размера на неустойката, тъй като няма как да се определя неустойка
върху нещо, което не е изпълнено, а още повече не е претендирано.
В обжалваното решение, първоинстанционният съд, е обсъдил решение
№166/20.11.2020 г. на РС – Ботевград, постановено по гр.д. № 1199/2019г., потвърдено с
решение от 10.08.2021г., постановено по в.гр.д. № 185/2021г. на СОС, влязло в законна сила
на 10.08.2021г., с което Община Правец е осъдена да заплати на „Еврофонд кънсълтинг“
ЕООД, ЕИК ********* на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 4 800 лв. – част от незаплатено
възнаграждение по договор № Д-340/11.12.2015г. за предоставяне на консултантски услуги
на Община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на
проекти за обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги за окомплектоване и
управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на
с.Джурово, Община Правец”, както и на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД – сумата от 1 200 лв.,
съставляваща част от дължима мораторна неустойка по чл.12 от горния договор, дължима за
периода от 07.06.2019 г. до 10.07.2019г.
Исковете пред РС – Ботевград са предявени като частични – искът по чл.266, ал.1
ЗЗД – за сумата от 4 800 лв. при пълен размер на претенцията от 32 760 лв., а искът по
чл.92, ал.1 ЗЗД – за сумата от 1 200 лв. при пълен размер на претенцията от 8 190 лв.
С чл.2 от договор № Д[1]340/11.12.2015г. страните са договорили възнаграждение за
изпълнителя „Еврофонд кънсълтинг“ ЕООД в общ размер на 63 900 лв. без ДДС съгласно
предложението по ценовата му оферта, от които 27 300 лв. без ДДС /32 760 лв. с ДДС/ –
цена за окомплектоване на проекта и 36 600 лв. без ДДС – цена за управление на проекта. С
чл.12 от договора страните са договорили неустойка при забава в плащането на
възнаграждението на изпълнителя – в размер на 1 % на ден от сумата по чл.2 за всеки
просрочен ден, но не повече от 30 % от същата.
Видно от мотивите към решението, постановено по частичните искове, РС –
Ботевград е приел, че:
- изпълнителят е извършил само работата, предмет на първия етап от договора за
консултантски услуги, включваща разработване, окомплектоване и подаване на проектно
предложение за кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за
посочения обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа а с. Джурово, поради
което дължимото възнаграждение е само за първи етап – в размер на 32 760 лева с ДДС;
- неустойката за забава е дължима само върху дължимата незаплатена част от
възнаграждението за извършената работа от 32 760 лв. с ДДС;
- падежът за задължението за заплащане на възнаграждението е настъпил на
27.11.2016г.-60 дни след съставяне на приемо-предавателния протокол от 28.09.2016г. за
изработеното – съобразно чл.303а, ал.2 ТЗ, поради което неустойката е дължима от
27.11.2016г.
4
С въззивното решение на СОС съдът е приел, че:
- задължението е изискуемо след изтичане на 30-дневния срок за изпълнение, даден с
отправената от ищеца и получена от ответника на 07.05.2019 г. покана - на 07.06.2019 г.;
- съгл. чл.3 от договора изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане
на възнаграждението е обусловена от изтичането на относително определен срок, чиято
начална дата не е фиксирана, а представлява настъпването на отлагателно условие –
получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие“.
При така установеното съдът е приел, че първият от предявените искове – с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД, е доказан изцяло по основание и размер, а вторият с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД, е доказан по основание и отчасти – по размер.
По отношение на вторият иск, съдът е приел за неоснователно възражението на
ответника, че вземането на ищеца за неустойка е погасено по давност – с оглед направено
възражение по чл.111, б.„б“, предл.2-ро от ЗЗД. Вземането на изпълнителя по договора за
дължимото му възнаграждение е станало изискуемо след изтичане на месечния срок за
плащане, даден от него с отправената до ответника и получена от последния на 07.05.2019г.
покана, а именно – на 07.06.2019г. Споделил е мотивите на въззивното решение на СОС,
с които е прието, че в случая съгл. чл.3 от договора изискуемостта на задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението е обусловена от изтичането на относително
определен срок, чиято начална дата не е фиксирана, а представлява настъпването на
отлагателно условие – получаване на авансово плащане от ДФ „Земеделие“; с оглед на
горното забавата на възложителя е предпоставена от изтичане на срока на поканата, а от
07.06.2019г. до предявяване на исковете, 16.09.2021г., не е изтекъл 3 - годишият срок
по чл.111, б. „б“, предл.2-ро ЗЗД.
Съгласно чл.12 от договора
при просрочено изпълнение възложителят дължи неустойка в размер на 1 % на ден от
стойността на сумата по чл.2, като максимално дължимата неустойка е лимитирана до 30 %
от сумата. В случая неустойка се начислява не върху пълния договорен размер на
възнаграждението на изпълнителя от 76 680 лв. с ДДС, както неправилно се сочи в исковата
молба; в решението по частичния иск както РС – Ботевград, така и СОС са
приели, че неустойката се начислява само върху размера на дължимото възнаграждение за
изработеното /по първия етап от договора/, което възлиза на 32 760 лв. с ДДС, т.е.
нестойката е в размер на 327.60 лв. на ден. Доколкото обаче с оглед периода на забавата
неустойката за времето от 08.06.2019г. до 13.09.2021г. претенцията надхвърля максимално
лимитираната неустойка от 30 %, то дължимата такава е 30 % от 32 760 лв. или 9 828
лв. – размерът, приет в решението по частичния иск. След приспадане на сумата от 1 200
лв. по уважения частичен иск по гр.д. № 1199/2019 г. на РС – Ботевград дължимата на
ищеца неустойка до пълния й размер възлиза на 8 628 лв., за която сума съдът е приел искът
за основателен, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 16.09.2021г., до
окончателното й заплащане, а за разликата до пълния му предявен размер от 21 804 лв.
искът е неоснователен.
5
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство са представени заверен препис от искова молба вх.
№4864 от 11.07.2019г. по описа на Районен съд - Ботевград; молба вх.№5653 от
09.08.2019г.по описа на Районен съд – Ботевград; разпореждане от 17.07.2019г.,
постановено по гр.д.№1199/2019г. на Районен съд – Ботевград; писмени бележки по гр.д.
№1199/2019г. на Районен съд – Ботевград, които не водят до промяна на установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
По въззивна жалба вх. № 1663 от 15.03.2022г. по описа на Софийски окръжен
съд на „Еврофонд кънсълтинг“ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 17 от
25.02.2022г., постановено по търговско дело № 20211800900183 по описа за 2021година
на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено от законен
съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни
правомощия на съда и е съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба
относно обстоятелствата, на които се основава иска.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата
над 8 628лв. - съставляваща мораторна неустойка по чл.12 от договора, дължима за
периода от 08.06.2019 год. до 13.09.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.09.2021 год. до окончателното й заплащане, до пълния му предявен размер от
21 804 лв., и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното
решение, в тази му част.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
6
: - са сключили договор № Д-340/11.12.2015г. за предоставяне на
консултантски услуги на Община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване,
управление и отчитане на проекти за обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски
услуги за окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на с.Джурово, Община Правец”/ Договор № Д-
340/11.12.2015г./;
- с разпоредбата на чл.12 от Договор № Д-340/11.12.2015г. страните уговорили обща
цена за упражняване на консултанската дейност в размер на 63 900лв. без ДДС.
- с разпоредбата на чл. 3 от Договор № Д-340/11.12.2015г. страните уговорили начина
на заплащане на възнаграждението по чл. 2;
- с разпоредбата на чл. 12 от Договор № Д-340/11.12.2015г. страните уговорили, че
при забава на дължимото възнаграждение възложителят дължи на изпълнителя неустойка в
размер на 1% от стойността на сумата по чл. 2 от договора за всеки просрочен ден, но не
повече от 30% от нея;
- с решение №166/20.11.2020г. ,постановено по гр.д.№1199/2019г. на РС –
Ботевград, потвърдено с решение от 10.08.2021г., постановено по в.гр.д. № 185/2021г. на
СОС, влязло в законна сила на 10.08.2021г., Община Правец е осъдена да заплати на
„Еврофонд кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от
4 800 лв., представляваща частичен иск от сумата от 32 760лв. за незаплатено
възнаграждение по договор № Д-340/11.12.2015г. за предоставяне на консултантски услуги
на Община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на
проекти за обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги за окомплектоване и
управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на
с.Джурово, Община Правец”, както и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД – сумата от 1 200 лв.,
представляваща частичен иск от сумата от 8 190 лв. за неустойка по Договор № Д-340
от 11.12.2015г. за периода от 07.06.2019г. до 10.07.2019г.
- с решение № 17 от 25.02.2022г., постановено по търговско дело № 20211800900183
по описа за 2021година на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав,
в частта, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД Община Правец да заплати на „Еврофонд
кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 27 960 лв., съставляваща незаплатено
възнаграждение по договор № Д[1]340/11.12.2015 год. за предоставяне на консултантски
услуги на Община Правец при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и
отчитане на проекти за обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги за
окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на с. Джурово, Община Правец”, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.09.2021г. до окончателното й заплащане, като в тази част решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила, на основание чл.296, т.2, предл. първо ГПК.
Страните спорят относно размера на дължимата неустойка по чл. 12 от Договор №
Д-340/11.12.2015г., предвид уговореното между страните в договора; начина на
7
предявяване на частичния иск за неустойка по гр.д.№1199/2019г. и предприетите от страната
процесуални действия по делото в тази насока, съответно произнасянето по иска от страна
на съда с първоинстанционното и въззивното решение по частично предявения иск.
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. на ВКС по т.д.№3/2016г.,
ОСГТК, задължително за съдилищата, съгласно 130, ал.2 ЗСВ - Решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
При съобразяване на горното, следва да се приеме, че относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право – в случая правото на неустойка по чл.12
от Договор № Д-340/11.12.2015г., решението по частичния иск /решение №166/20.11.2020г.,
гр.д.№1199/2019г. на РС – Ботевград, потвърдено с решение от 10.08.2021г., по в.гр.д.
№185/2021г. на СОС/ се ползва със сила на пресъдено нещо.
В случая правопораждащите факти на спорното материално право на неустойка
по чл.12 от Договор № Д-340/11.12.2015г. са:
- неизпълнение на изискуемо задължение за плащане на дължимо възнаграждение за
извършена и приета работа по договор № Д-340/11.12.2015г. в размер на сумата от 32
760лв.;
- забава за изпълнение на посоченото парично задължение за периода от 07.06.2019г.
до 10.07.2019г.;
- базата, върху която се изчислява размерът на неустойката - сумата от 32 760 лв.
Предвид изложеното, при съобразяване посочените факти, настоящият състав на съда
приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на възложителя
по чл.12 по Договор № Д-340/11.12.2015г., като размерът на дължимата неустойка
следва да бъде определен върху сумата от 32 760лв. – 1% за всеки просрочен ден, но не
повече от 30 % от дължимата сума, и предвид периода на забава от 07.06.2019г. до
10.07.2019г. се дължи неустойка в размер на 9 828 лв. След като се съобрази, че с
решението по частичния иск е присъдена сумата от 1 200 лв., остава дължима сумата от 8
628 лв., за която сума предявения иск е основателен, а за сумата над 8 628 лв. до предявеният
размер от 21 804 лв. или за сумата от 13 176 лв. предявеният иск е
неоснователен. В случая произнасянето за сумата над 8 190 лв. до 8 628лв. не може да
обоснове неправилност на решението, предвид разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК.
Неоснователни са възраженията, че в производството, в което е разгледан частичния
иск, с уточняваща молба от 09.08.2019г. ищецът е уточнил, че претендира частично сумата
от 1 200 лв. от дължима неустойка в размер на 23 004 лв., но това не било съобразено от
решаващия състав на съда, включително и от въззивния състав на съда, поради което,
предвид допуснатата техническа грешка решението по частичния иск няма сила на
пресъдено нещо по отношение на размера.
8
Това е така, тъй като в диспозитива на решението по частичния иск районният съд
ясно е посочил иска по който се е произнесъл – основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 1 200
лв., представляваща частичен иск от сумата от 8 190 лв. за неустойка по Договор № Д-340
от 11.12.2015г. за периода от 07.06.2019г. до 10.07.2019г., като всички възражения
срещу произнасянето на съда по този начин е следвало да бъдат релевирани и евентуално
допуснатите нарушения отстранени в това производство, включително и във въззивното
производство, но не и в настоящето производство, в което съдът е ограничен от
произнасянето по частичния иск.
По същите съображения липсата на мотиви от първоинстанционния и въззивния съд
при произнасянето по частичния иск относно общия размер на дължимата неустойка;
възраженията, че в производството по предявения иск ищецът е увеличил размера на иска
по чл. 92 ЗЗД до пълният му размер за сумата от 23 004лв., което било допустимо в
проведеното съдебно производство, поради което СОС неправилно не се произнесъл по
съществото на спора, и представените във въззивното производство доказателства, в
подкрепа на твърдението на ищеца относно начина по който е предявил частичният иск, не
могат да обосноват промяна в направените изводи.
Неоснователни са и възраженията, че съдът е следвало да се произнеса по същество,
а не да отхвърли поради погрешна преценка за наличие на СПН, иска за разликата над 9
828лв. поради непререшаемост. В случая съдът се е произнесъл по същество по предявения
иск, а не се е позовал на непререшаемост, което би довело до недопустимост на иска.
Дори и да се приемат за правилни доводите на въззиваемият и съдът да не следва да
се съобразява с решението по частичния иск при произнасянето по същество по предявения
иск за разликата до претендирания размер от 21 804 лв., предвид допуснатите нарушения от
съдилищата, искът е основателен за сумата от 8 628лв., съответно неоснователен до
предявения размер от 21 804лв.
Това е така, тъй като според настоящият състав на съда предвид уговореното между
страните в чл.2, чл.3 и чл.4 от Договор № Д-340 от 11.12.2015г. неустойката за забава по
чл.12 от същия договор се начислява върху размера на дължимо възнаграждение, което
възложителят не е извършил в уговорените срокове, а не върху общата цена за упражняване
на консултанската дейност в размер на 63 900 лв. без ДДС /чл. 2 от договора/. Този извод
следва от тълкуването на договора, при съобразяване на правилата по чл.20 ЗЗД и
установяването на действителната обща воля на страните. В разпоредбите на чл.2, чл.3 и
чл.4 от договора страните са уговорили цената и начина на плащане на извършената работа
по договора, като са предвидили, че дължимите плащания се извършват от възложителя въз
основа на представена фактура. След като в случая е издадена фактура за сумата от
32 760лв. – фактура № 147 от 03.05.2019г./л.18/, това е дължимата сума /базата/ върху която
следва да бъде начисляване неустойката по чл.12 от договора. Да се приеме твърдяното
от ищеца, че базата за начисляване на неустойката по чл.12 от договора е сумата от
63 900 лв. без ДДС е неправилно, тъй като тази сума не съставлява дължимо
възнаграждение – за същата не е издадена фактура и не са направени твърдения в тази
9
насока, а и по този начин би се стигнало до неоснователно обогатяване на изпълнителя чрез
обезщетяване на вреди, които той не е претърпял, каквато воля страните не са изразили. При
съобразяване изложеното, настоящият състав на съда приема, че са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на възложителя по чл.12 по Договор № Д-340/11.12.2015г.,
като размерът на дължимата неустойка следва да бъде определен върху сумата от 32 760лв.
– 1% за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % от дължимата сума, и предвид периода на
забава от 07.06.2019г. до 10.07.2019г. се дължи неустойка в размер на 9 828лв. С решението
по частичния иск е присъдена сумата от 1 200 лв., от което следва извод, че остава дължима
сумата от 8 628 лв., за която сума предявения иск е основателен, а за сумата над 8 628лв. до
предявеният размер от 21 804лв. или за сумата от 13 176лв. предявеният иск е
неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд, обжалваното
решение, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 92 ГПК за разликата от 8 628 лв.
до пълния му предявен размер от 21 804лв., следва да бъда потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По частна жалба вх. № 3121 от 11.05.2022г. по описа на Софийски окръжен съд
на „Еврофонд кънсълтинг“ЕООД, ЕИК *********, срещу решение № 43 от 28.04.2022г.,
постановено по търговско дело № 20211800900183 по описа за 2021година на Софийски
окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав:
Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от легитимирана
страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено от законен
съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни
правомощия на съда и е съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба
относно обстоятелствата, на които се основава иска.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение от 06.01.2022г. съдът е дал ход за разглеждане на делото в закрито
съдебно заседание и е определил срок за представяне на писмени защити – петдневен срок
за ищеца и седмодневен срок за ответника, считано от съобщението. В определения от съда
срок страните са представили писмени защити, като ищецът е представил списък за
разноските по чл.80 ГПК, а ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК по
отношение размера на заплатения адвокатски хонорар от ищеца.
С решение № 17 от 25.02.2022г. при преценка на дължимите разноски, съдът е
съобразил:
- направените от ищеца разноски в общ размер на 5 490.56 лв. – внесена ДТ в размер
на 1 990.56лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 500 лв.;
- приел е за основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК по изложени
мотиви, в които е отчел общата цена на исковете - 49 764 лв.; минималното адвокатското
10
възнаграждение съгл. разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - 2 022.92 лв.; фактическата и правна
сложност на делото/без проведени открити с.з. с участие на страните, разпити на свидетели
и вещи лица/, и е приел, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 3 500
лв. е прекомерно, като следва да се присъди по-нисък размер, а именно – 2 100 лв.,
- съразмерно с уважената част от исковете е приел, че на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 007.50 лв.
В срока по чл. 248 ГПК с въззивната жалба съдът е сезиран искане за изменение на
решението в частта за разноските, които той е приел за неоснователно и оставил без
уважение с решение № 43 от 28.04.2022г., предвид изложените доводи за присъждане на
разноски в по-нисък размер за заплатеното адвокатско възнаграждение – уваженото
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, което е съобразил при определяне на дължимите разноски
по реда на чл. 78, ал.1 ГПК, съразмерно уважената част от исковете.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за
присъждане на дължимите разноски на ищеца в посочения размер в решението №17 от
25.02.2022г., съответно за оставяне без уважение на искането по чл. 248 ГПК с решение №43
от 28.04.2022г., и двете постановени по т.д.№183 по описа за 2021 година на СОС, като на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решенията в тази им част.
Предвид възраженията в частната жалба, следва да се има в предвид следното:
Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий за
преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, произтича от вида
на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални
действия, а така също и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и
съдебна практика /В този смисъл Определение № 211 от 4.06.2020г. на ВКС по ч.т.д.
№2683/2019г., II т.о., ТК; Определение № 46 от 11.02.2022г. на ВКС по т.д.№260/2021г., II
т.о., ТК/
В случая първоинстанционният съд е съобразил цитираната съдебна практика на
ВКС, като при преценка основателността на своевременно направеното възражение по
чл.78, ал.5 ГПК от ответника правилно е оценил фактическата и правна сложност
на делото, като е отчел, че делото е проведено без проведени открити с.з. с участие на
страните, разпити на свидетели и вещи лица, към което следва да бъде добавено, че спора
между страните е за разликата до пълния размер на парични вземания, по които има
произнасяне по частични искове с влязло в сила съдебно решение, и е приел, че заплатеното
от ищеца възнаграждение за адвокат е прекомерно /3 500лв./, и следва да присъди
адвокатско възнаграждение около минималния размер, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата – 2 100лв.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно
с уважената част от иска. В случая след като е преценил основателността на
11
възражението по чл. 78, ал.5 ГПК съдът правилно е определил разноските, които ответникът
следва да заплати на ищеца, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
Предвид изложеното неоснователни са възраженията в частната жалба за неправилна
преценка на фактическата и правна сложност на делото, основани на твърдения за
необходимост от детайлна и задълбочено изследване и прочит на множество съдебна
практика – по основния въпрос на делото е постановено тълкувателно решение,
задължително за съдилища. Изложеното за необходимост от изследване на редица въпроси,
които е следвало да бъдат изследвани в делото пред Районния съд – Ботевград също е
неоснователно, тъй като както тези въпроси и следвало да намерят разрешение в
производството по частичните искове, а не в настоящето производство, и действията
извършени в производството по частичните искове са ирелевантни за настоящето
производство.
В случая съдът не е намалил повторно размера на дължимото адвокатско
възнаграждение при приложението на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, поради което
възраженията в тази насока са неоснователни.
При възражение по чл.78, ал.5 ГПК от ответника, преди да се произнесе по размера и
дължимостта на направените разноски, които следва да бъдат присъдени на ищеца,
съдът дължи произнасяне по основателността на възражението за прекомерност и ако
приеме същото за основателно да съобрази по-ниския размер на възнаграждението за
адвокат при определяне на дължимите разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК.
Поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд, обжалваното
решение № 43 от 28.04.2022г., постановено по търговско дело № 20211800900183 по описа
за 2021година на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав, в частта,
в което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във въззивната
жалба, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция на страните не се дължат
разноски – не е направено искане за присъждане на разноски от Община Правец, ответник
по исковете.
По тези мотиви и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 25.02.2022г., постановено по търговско дело
№20211800900183 по описа за 2021година на Софийски окръжен съд, III
първоинстанционен търговски състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.92 ГПК за
разликата от 8 628лв. до пълния му предявен размер от 21 804лв.
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 28.04.2022г., постановено по търговско дело
№20211800900183 по описа за 2021година на Софийски окръжен съд, III
първоинстанционен търговски състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата по
чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба на „Еврофонд кънсълтинг“ЕООД, ЕИК
*********, срещу решение № 17/25.02.2022г. на СОС по т.д. № 183/2021г. – за изменение по
реда на чл. 248 ГПК на решението по делото в частта му за разноските, чрез увеличаване на
размера на присъдените на ищеца разноски – внесена ДТ и заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство до размер от 5 490,56лв.
В останалите части решение № 17 от 25.02.2022г. и решение № 43 от 28.04.2022г.,
и двете постановени по търговско дело №20211800900183 по описа за 2021година
на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав, са влезли в
сила, на основание чл.296, т.2, предл.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13