Р
Е Ш Е Н И Е
№ 261534 / 09.05.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 09.04.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19103
по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищецът
„А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление:***, ***** срещу ответника М.Д.Г. ЕГН **********, с посочен адрес:г***, и с постоянен и настоящ адрес ***, *****, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми ,
а именно:
-880,16 лева /осемстотин и осемдесет
лева и 16 стотинки/1 представляваща
дължима главница, произтичаща от Договор
за потребителски кредит №*****/13.01.2017 год., сключен
между ответника и „*****“ООД, вземанията по който
са прехвърлени от страна на
„*****“ЕООД,
ЕИК *****/с предишно наименование „*****“ООД/ в полза на „*****“АД,
ЕИК *****, по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 01.07.2017г., като впоследствие вземанията по който договор
са прехвърлени от страна на „*****“АД,
ЕИК ***** в полза н. „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/
с подписано на 01.06.2018г. Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
-ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението – 03.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
-131,66
лева /сто тридесет и един лева и 66
стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 23.04.2017г. до
11.03.2018г.;
-42,12
лева /четиридесет и два лева и 12
стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 30.04.2017г. до
11.03.2018 г.;
-215,82
лева /двеста и петнадесет лева и 82
стотинки/ за периода от 30.04.2017г. до 11.03.2018г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя;
-503,49
лева /петстотин и три лева и 49
стотинки/ за периода от 30.04.2017 г. до 11.03.2018г.; представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя;
-149,73 лева /сто четиридесет и девет лева и 73
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 23.04.2017 до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед №***/04.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2019г. на Варненски районен
съд-16-ти състав.
Моли се, за присъждане разноските, направени в хода на
заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли се, за присъждане и на разноските, направени в хода на
настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че
на 01.07.2017г. е бил сключен Договор за цесия между „*****" АД,
ЕИК ***** и „*****" ЕООД, ЕИК ***** /с предишно наименование „*****"
ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит №*****/13.01.2017 г., сключен между „*****" ООД и М.Д.Г. е било
прехвърлено в полза на „*****" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.06.2018г., е било подписано
Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „*****" АД и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/, по силата на което „*****" АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в."
ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *****/13.01.2017г.,
сключен между „*****" ООД и М.Д.Г., ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Договора за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Сочи се, че „А.з.с.н.в." ЕАД
е била упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за
извършената цесия, съгласно изрично пълномощно от законният представител на „*****"
АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД до
ответника е било изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/***** от
25.06.2018г. от страна на „*****" АД, чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з.
станалата продажба на вземания на основание Допълнително споразумение от
01.11.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания от 16.11.2010 . Също
така е било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*****
от 25.06.2018г. от страна на „*****" ООД, чрез „А.з.с.н.в." ООД, в
качеството на преупълномощено от „*****" АД /пълномощник на „*****"
ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017г. цесия между „*****" ЕООД и „*****"
АД. Двете писма, се сочи, че са били изпратени едновременно до длъжника.
Писмото се е върнало в цялост.
На 07.11.2019г., се сочи, че
ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до ответника, съдържащо
Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/***** и Уведомително писмо Изх.№
ЛД-С-ИАМ-ФН/*****.
Видно от обратната разписка към
товарителница №68633450, писмото отново се е върнало в цялост.
Представени са като доказателства
към исковата молба Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/***** и Уведомително
писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*****. и двете с дата 07.11.2019 г., с молба да се
връчат същите на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение
№123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на IIт.о., съгласно които, ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем
не е погасено, моли се да се приеме, че получаването на уведомлението за
извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Излага се, че уведомлението по реда на чл.99, ал. 4 ЗЗД, е
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно
и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което се излага от ищецът, че факта кога и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане, не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока се
цитират Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV по. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г, ТК.
Излага се с исковата молба, че на
13.01.2017г., М.Д.Г., в качеството на Кредитополучател е сключил договор за
потребителски паричен кредит № ***** с „*****" ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „*****" ООД му е бил
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията
на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят
се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така,
подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят, се сочи, че е потвърдил, че
е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и
подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за
потребителски кредит, се сочи, че кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1100,00 лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, се сочи, че усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора
да бъде в размер на 216,98 лв. Общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита, се сочи, че е в размер на 1316,98 лв., които се
заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 21,95
лв. Първата погасителна вноска е платима на 22.01.2017г., а последната
погасителна вноска е с падеж: 11.03.2018 г.
С подписването на договора за
кредит, се сочи, че Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса
за оценка на кредитно досие, която е в размер на 55,00лв. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така,
таксата за оценка на досие е била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 0,92лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Сочи се, че Кредитодателят се е
задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се
в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по
седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". Съгласно
чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил, че сумата
„Кредит у дома" е допълнителна и по негово желание се предоставя срещу
такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по
неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по
местоживеене на Кредитополучателя. Сочи се, че с подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у
дома" и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при
подписването на договора, но се заплаща на равни вноски през периода на кредита
за улеснение на Кредитиполучателя.
Излага се, че в конкретния
случай, таксата „Кредит у дома", която е дължима за предоставяне на
кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 281,48 лв. и е
разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 4,69лв., които са платими
на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома", която е в размер на 656,79 лв., се сочи, че е свързана с разходите
на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и
е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази
такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 10,95 лв.,
платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у
дома" са посочени като обща сума в буква „Д" на първата страница на
договора за кредит, а именно: 938,27 лв.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от
договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от
услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за
това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи
такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у
дома", която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя.
Така, при изложеното се сочи, че
общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя
при сключване на договора за кредит е в размер на 2310,25 лв., която включва:
главница в размер на 1100,00 лв., договорна лихва в размер на 216,98 лв., такса
за оценка на досие в размер на 55,00 лв., такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 281,48 лв. и такса
услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене
в размер на 656,79 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима
сума е платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
38,51 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер
на 21,95 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,92 лв., вноска
по такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 4,69 лв. и вноска по такса услуга
„Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 10,95 лв.
Подписвайки договора за
кредит, се сочи, че Кредитополучателят
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством
заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от
Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
11.03.2018 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което вземанията,
произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна н.
„А.з.с.н.в."ЕАД, в качеството на кредитор, се сочи, че е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава, за периода от 23.04.2017 г. до датата на входиране на задължението в
съда, общият размер на което е 149,73 лв.
Според изнесеното в исковата
молба, Кредитополучателят не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 537,00лв., с
която са погасени, както следва: такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 65,66лв.,
такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: 153,30лв., такса за оценка на досие: 12,88лв.,
договорна лихва: 85,32лв., главница: 219,84лв.
Предвид изложеното з. "А.з.с.н.в."
ЕАД, се настоява, че е възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.Д.Г.,
като Кредитополучател по договор за потребителски кредит №***** сключен на
13.01.2017г., да заплати: главница: 880.16 лв., договорна лихва: 131.66 лв.
такса за оценка на досие: 42,12лв. такса за услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя: 215.82лв.
такса услуга ..Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя: 503.49лв. и обезщетение за забава в размер
на 149.73лв. или сума в общ размер на:1922.98 лева.
Излага се, че заповедният съд е уважил
претенцията на ищеца и по образуваното ч.гр.д. № ***/2019г., 16 с-в по описа на
PC - Варна, е била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е бил намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да
си получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния интерес от
подаване на настоящата искова молба.
С оглед на изложеното, се моли за
постановяване на положително решение по предявената искова претенция, както и
за присъждане на сторените в производството по делото разноски, както и на
направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Моли се, в случай че ответникът
оспорва настоящият иск, да бъде дадена възможност, след запознаване с
твърденията, възраженията и мотивите на ответника, ищцовото дружество да
ангажира допълнителни доказателства, както и да вземе допълнително становище.
Моли се, в случай че в първото по
делото съдебно заседание не се яви представител н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, да
бъде даден ход и делото бъде разгледано в отсъствие на ищеца, като в случай че
в същото заседание бъде допуснато доказателствено искане на отсрещната страна,
да бъде даден срок за становище по него, а в случай че са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, такова да бъде
постановено.
Моли се, правото на ответника да
оспори факти, да представя или изисква доказателства извън оспорените и
изискани с отговора на исковата молба, както и да привлече трето лице, да бъде
преклудирано съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК.
В случай, че ответникът представи
списък с разноски по чл. 80 от ГПК
по-висок от законоустановения минимум, ищецът прави евентуално възражение за
прекомерност, като моли съдът да го редуцира до законоустановения минимален
размер. Моли се, в случай, че ищецът
бъде осъдени да заплати разноски на ответника, да се задължи ответника да
представи банкова сметка, ***-която да му бъде заплатено.
Ответникът М.Д.Г. ЕГН **********, в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК в лицето на адвокат К.С. от ВАК, със съдебен адрес: ***, е депозирал отговор
на исковата молба.
С отговорът
се изразява становище, че иска е допустим, но неоснователен, поради което
предявените претенции с исковата молба следва да бъдат отхвърлени. Настоява се,
че исковата молба е подадена и подписана от юрисконсулт E.Р., която не е редовно упълномощена. От тук се
счита, че исковата молба е нередовна и
делото не следва да се гледа, а ако се представи законно, пълномощно по
преценка на съда делото, делото ще продължи своя ход.
Посоченото
твърдение се опровергава от представеното с исковата молба и приложено на л.5
от делото пълномощно, издадено в полза на ю.к.Е.Б.Р..
Не
се възразява да се приемат като доказателства по делото, приложените от ищеца
към исковата молба писмени доказателства и такива, които допълнително се искат.
Настоява
се, че приложеният договор за потребителски кредит от 13.01.2017 год., стр. 2-3
е с лош шрифт, труден за прочитане, което е в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен носител или друг носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв вид, формат и размер шрифт
не по-малък от 12, в два екземпляра по всяка една за страните./чл. 28 от
договора също е неясен/. Различните страници, се сочи, че са с различен шрифт и
трудни за прочитане./ Чл. 11 ал 1 ЗПК се сочи, че предвижда в т. 11 да бъдат
посочени броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
които не са отразени в договора. Имайки предвид тези нарушения на ЗПК, при
съставяне на договора за кредит, се сочи, че нормата на чл.26, ал.1, пр 1 от ЗЗД, определя за нищожни договорите, които противоречат на закона.
Имайки
в предвид изложеното, с отговора се изразява становище, че приложеният договор
и иска по него са нищожни и противозаконни.
Сочи
се, че от съдържанието на договора се установява, че същият е бланков.
Кредитополучателят като страна е притиснат от клаузите на договора и няма
възможност да изрази становище по него. Счита се при посоченото, че сключеният договор
за потребителски кредит, е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК, тъй като не
съдържа задължителните реквизити , регламентирани в чл. 11, ал.1,9,10 и 11 ЗПК.
От тук, според ответникът, се следва, че договорът за кредит е недействителен и
кредитополучателят дължи връщане само чистата стойност на кредита, а именно
1100лв. Излага се с отговора, че ако ищеца твърди, че са погасени само 537лв./няма
приложени доказателства за получените суми/, то ответника дължи само 563лв.
Сочи
се от ответникът, че в исковата молба, на основание сключен договор за
потребителски кредит № ***** от 13.01.2017 г. между „****"ООД и М.Д.Г., е прехвърлено вземане в полза на „*****"
АД, като в последствие вземанията са прехвърлени за събиране на "Агенцията
за събиране на вземания" ЕАД. Твърди се в исковата молба, че ответника е
уведомяван съгласно ГПК, на основание приложените уведомителните писма, но с
отговора се настоява, че не може да се
приеме, че те са връчени на адреса на ответника по законноустановения ред. Няма
данни ответника да е напуснал страната.
Посочват
се от ответникът и следните твърдения, изложени в исковата молба: Че съгласно договора
за потребителски кредит, Кредитополучателят е получил кредит в размер от
1100,00 лева в пълен размер, потвърден с положеният подпис в договора. Че
същият се е съгласил да бъде начислена лихва в размер 216,98 лева. Че общата
стойност на начислената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
1316,98 лева, които е следвало да бъдат заплатени на ищеца на 60 броя равни
седмични погасителни вноски , всяка в размер на 21,95 лева. Че всички вноски е
следвало да бъдат заплатени до 11.03.2018 г.
По
същество на иска, ответната страна излага следното:
Счита,
че сключеният договор за потребителски кредит, е недействителен, съгласно чл.
22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните реквизити, регламентирани в чл.
11, ал.1,9,10 и 11 от ЗПК. От тук се настоява, че договорът за кредит е
недействителен и кредитополучателят дължи връщане само чистата стойност на
кредита, а именно 1100лв. Предвид твърдението на ищецът, че са погасени само
537.00лв./няма приложени доказателства за получените суми/, то ответника се
настоява, че дължи само 563.00лв.
Счита
се от ответникът, че не следва да бъдат начислени лихви и други разходи по
кредита, по предвижданията на чл. 23 от ЗПК. Този член изключва всички други
плащания по договора за кредит, като такси за услуги, оценка на досие, кредит у
дома.
Счита
се от ответникът, че предявеният иск следва да бъде уважен само до размера на
563.00лв. и отхвърлен за разликата до 2310.25лв.
Сочи
се от ответникът, че имайки предвид нарушенията на ЗПК при съставяне на
договора за кредит, нормата на чл.26, ал.1, пр .1 от ЗЗД, определя за нищожни
договорите , които противоречат на закона.
Сочи
се от ответникът, че имайки в предвид
изложеното, приложеният договор и иска
по него са нищожни и противозаконни.
Относно
претенциите за присъдените разноски по това дело и в заповедното производство,
възнаграждение за юрисконсулт и др., с отговора се изразява становище, че същите са основателни, само до размера
на уважената част от иска. Ответникът не бива да бъде натоварен за избора на
ищеца да отправи искането си по реда на заповедното производство, който избор
не е дал целеви резултат и е довел до образуването на настоящото производство.
С
оглед на гореизложеното, се отправя искане да се постанови решение, по силата
на което, предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, и
като договора се приеме за нищожен.
Отправя
се искане от назначения на ответника особен представител, в случай, че не се
яви на първото заседание, да се даде ход на делото и се разгледа по същество ,
като се вземе становището му по иска.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
По допустимостта на
производството :
От изисканото в настоящото
производство ч.гр.д. №***/2019г. на Варненски районен съд, 16-ти състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство, в качеството му на длъжник, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 03.06.2019г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №***/04.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника М.Д.Г. ЕГН **********, да заплати на Кредитор А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *****,
-880,16 лева /осемстотин и осемдесет лева и 16
стотинки/, представляваща дължима главница, произтичаща от Договор
за потребителски кредит №*****/13.01.2017 год., сключен
между ответника и „*****“ООД, вземанията по който
са прехвърлени от страна на
„*****“ЕООД,
ЕИК *****/с предишно наименование „*****“ООД/ в полза на „*****“АД,
ЕИК *****, по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 01.07.2017г., като впоследствие вземанията по който договор
са прехвърлени от страна на „*****“АД,
ЕИК ***** в полза н. „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/
с подписано на 01.06.2018г. Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., -ведно
със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 03.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, -131,66
лева /сто тридесет и един лева и 66
стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 23.04.2017 г.до
11.03.2018; -42,12
лева /четиридесет и два лева и 12
стотинки/, представляващи такса за оценка на досие: за периода от 30.04.2017 г.до
11.03.2018 г.; -215,82 лева /двеста и петнадесет лева и 82 стотинки/ за периода от 30.04.2017 г. до 11.03.2018, представляващи
такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя; -503,49 лева /петстотин и три лева и 49 стотинки/ за периода от 30.04.2017 г. до 11.03.2018; представляващи
такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя; -149,73 лева /сто четиридесет и девет лева и 73
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 23.04.2017 до датата на подаване на заявлението в съда- 03.06.2019г., както и разноските по
делото в размер на 38,46 лв.– ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 50 лв. /петдесет/ лева –
ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: Дължими суми
по Договор за потребителски кредит №*****/13.01.2017 год., сключен
между ответника и „*****“ООД, вземанията по който
са прехвърлени от страна на
„*****“ЕООД,
ЕИК *****/с предишно наименование „*****“ООД/ в полза на „*****“АД,
ЕИК *****, по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 01.07.2017г., като впоследствие вземанията по който договор
са прехвърлени от страна на „*****“АД,
ЕИК ***** в полза н. „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/
с подписано на 01.06.2018г. Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
Съдът е приел, че
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК /преди измененията с ДВ бр.100 от
2019г./, поради което е указал на заявител да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск
преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда
указания и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че производството по делото е допустимо
и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на
процесните вземания с вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата
претенция.
Видно от представено заверено копие от сключен на 13.01.2017г. договор за потребителски паричен кредит № *****, М.Д.Г., в
качеството на Кредитополучател е подписал посочения договор с „*****" ООД,
като е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил
Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна
на „*****" ООД му е бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита. По силата на този договор, кредитодателят се е задължил да предостави
на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1100,00
лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, се сочи, че усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва,
месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора
да бъде в размер на 216,98 лв. Общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва по кредита, се сочи, че е в размер на 1316,98 лв., които се
заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 21,95
лв. Първата погасителна вноска е платима на 22.01.2017г., а последната
погасителна вноска е с падеж: 11.03.2018 г. С подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка
на кредитно досие, която е в размер на 55,00лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните
са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски
с цел улеснение на Кредитополучателя. Кредитодателят
се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома". Съгласно
чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил, че сумата „Кредит
у дома" е допълнителна и по негово желание се предоставя срещу такса. При
тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото
местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на
Кредитополучателя. Описаните такси „Кредит у дома" са посочени като обща
сума в буква „Д" на първата страница на договора за кредит, а именно:
938,27 лв.
Сочи се, че съгласно чл. 26 от
договора за кредит, Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от
услугата „Кредит у дома", която е договорена за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за
това до Кредитодателя.
В представен стандартен
европейски формуляр, също във вид на заверено копие е отразена желаната сума по
договора 1100.00лв. за период от 60 седмици, което представлява и срок на
договора.
Представено по делото в заверен
вид е Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „*****"
АД и „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, по силата на
което се установява, че „*****" АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в."
ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *****/13.01.2017г.,
сключен между „*****" ООД и М.Д.Г., ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Договора за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложено е копие и от Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., както и
потвърждението за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Приложени са и заверени копия от
Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/***** и Уведомително писмо Изх.№
ЛД-С-ИАМ-ФН/*****. и двете с дата 07.11.2019 г., съдържащи изявление на цедента
до длъжника за извършената цесия.
Проведена по делото и приета е
ССЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно дадено и обосновано,
видно от което е че остатъкът от задължението на ответника по пера по горепосочения
Договор за потребителски кредит № ***** от 13.01.2017 г. за периода от 13.01.2017 г. до 03.06.2019 г., е в размер на
1776,50
лв., в т.ч. главница за 881,43 лв.,
договорна/възнаградителна лихва начислена за периода от 23.04.2017 г. до 11.03.2018 г. за 133,64 лв., Такса оценка на досие
начислена за периода от 30.04.2017 г.до 11.03.2018 г. за 42,12 лв., Такса услуга кредит у дома за 719,31 лв. („Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене (30%) за 215,79 лв. + 503,52 лв. „Кредит
у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене) /Приложение 1, 2 и 3/.
На въпроса какъв
следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответникът дължи вследствие
на забавено плащане по посочения Договор за потребителски заем, вещото лице сочи,
че непогасената лихва за забава - законна лихва
по Договор за потребителски кредит № ***** от 13.01.2017 г. за периода
от 23.04.2017
г. до
03.06.2019 г., е в размер на 147,01 лв., подробно
описани по месеци в колана 10 на приложение 3 и начислена върху
главницата посочена в колана 5 на приложение 3
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Правното основание на така предявените искове е чл. 422 ГПК.
Исковете са предявени при спазване на особените процесуални изисквания на
чл.415 ГПК и са процесуално допустими.
За успешното провеждане на исковете, ищецът следва да
установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, т.е. да докаже, че е
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, както и
размера на претендираните суми, че е придобил правото над вземането срещу
ответника по силата на сочения договор за цесия, че е налице изискуемост на
задължението по посочения договор за кредит, към датата на депозиране на заявлението
в съда, че процесното вземане се дължи на основание цитирания в ИМ договор. В
негова тежест не да докаже, че договора за кредит е действителен, следва да докаже и валидността на клаузата за
възнаградителна/договорна лихва и съответните такси за различни услуги, че ответникът е получил тази сума, наличието на уговорка за заплащане
на претендираните суми, размера на вземането,
както и че вземането му е прехвърлено с валиден договор за цесия, за което ответникът
е надлежно
уведомен, както и че ответникът
е изпаднал в забава в плащането и дължи претендирания
размер на сумите.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест
на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си да заплати
процесните суми, както и направените от него правоизключващи възражения.
Процесният договор за потребителски паричен кредит № *****, сключен на 13.01.2017г.
между М.Д.Г., в качеството на Кредитополучател с „*****" ООД, има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега
действащия ЗПК, поради което за спорното правоотношение са приложими
разпоредбите на този закон.
Настоящият състав на
съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби
от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място, нарушено
е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде
отпечатан договора и всички негови елементи. Клаузите на договора не само
трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител,
но и следва да бъдат напечатани на шрифт,
който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се
избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази
връзка чл.
10, ал. 1 , изисква всички
елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за
кредит (чл.
22 ).
В случая, клаузите на
договора са отпечатани с шрифт, който
очевидно е по-малък от 12. За извършване на подобно визуално сравняване на два
текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не
са необходими специални знания по смисъла на чл.
195, ал. 1 ГПК. Използването на шрифт
с по-малък размер от законоустановения е в нарушение изискването по чл.10,
ал. 1 ЗПК и води до недействителност
на договора.Разпоредбата на чл.
10, ал. 1 поставя изискването
всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12.
На следващо място, в
договора е визиран годишен процент на
разходите, като абсолютна процентна стойност – 48.00%. Съобразно разпоредбата
на чл.
19, ал. 1 , ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.
10, ал. 1 ). Неясното определяне
на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 .
Посочен е лихвен
процент по заема, но не се пояснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи, като за
потребителя не става ясно какво се включва в общите му разходи, настоящи или
бъдещи. Предвид изложеното, съдът счита, че остават неясни както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на
заема.
Видно от съдържанието
на договора, в случая не са спазени и изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 12 и т.
20 от ЗПК, тъй като липсва представен
погасителен план, който да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и допълнителните разходи, а договорът не съдържа информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, съгласно
чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден, всяко от
които представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит
е недействителен на осн. чл. 22
от ЗПК. Поради това и съгласно
разпоредбата на чл.23
от ЗПК потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
С оглед изложеното,
кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не
е в състояние да породи съответните правни последици.
С оглед установената
недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и
невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби,
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно
разпоредбата на чл.
23 , която според заключението на
вещото лице е
881,43лв. – неизплатена главница. Предвид, че исковата претенция
за главница възлиза в по-малък размер – 880,16лв., при недопустимост на
произнасяне при свръхпетитум, следва да се уважи исковата претенция за
претендираната, а не за установената като дължима главница от вещото лице по
кредитираната като комптетентно дадена ССЕ.
До този размер
претенцията като основателна следва да бъде уважена.
В съответствие с
изложените по горе съображения за нищожност на договорните клаузи, като
неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени установителните искове за
договорни и мораторни лихви.
Доколкото
претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална
защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи. Този извод
намира опора и в практика на Съда на Европейския съюз и конкретно – в решението
по дело С-448/17. В мотивите на посоченото решение СЕС е приел, че за
гарантиране ефективна защита на правата, произтичащи от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, системата на националното процесуално право следва да предвижда в
рамките на производството по издаване на заповед за изпълнение задължение на
съда за осъществяване на служебен контрол относно евентуално неравноправния
характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. В случай, че такова
задължение не е предвидено или контролът е ограничен само до етапа на
възражението срещу издадената заповед, СЕС намира, че националната правна
уредба засяга ефективността на защитата, търсена с Директива 93/13, „ако
съществува немалък риск потребителят да не подаде изискваното възражение било
поради твърде краткия срок, предвиден за тази цел, било предвид разходите,
които евентуалното исково производство би създало с оглед на размера на
оспорваното задължение, било защото националното законодателство не предвижда
задължение за съобщаване на потребителя на цялата необходима информация, която
да му позволи да определи обхвата на правата си.“
На отхвърляне подлежат исковете представляващи такса услуга „Кредит у
дома“ и такса за оценка на досие.
Заявените вземания, по твърдените от кредитора хипотези на
възникване и начин на формиране, включват
такса за оценка на кредитно досие, изразяваща
се в оценка
кредитоспособността на потребителя преди предоставянето на кредита и такса
за допълнителна услуга „Кредит у дома“, изразяваща
се в разходи, направени от кредитора за доставка на
заемната сума в брой по местоживеенето и услуга по събиране на седмичните вноски по кредита в дома на кредитополучателя, противоречи на добрите нрави и е неравноправно по смисъла
на чл.143 ЗЗП, поради следните съображения:
На първо място, така уговорената такса за оценка на
кредитното досие, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл.16 ЗПК, която предвижда задължение на
кредитора за оценка кредитоспособността на потребителя преди предоставянето на
кредита. В действителност посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху последния, като води до неоснователно увеличаване на размера на
неговите задължения. На второ място, последица от неизпълнението на това
задължение е нарастване на общия паричен дълг в драстичен обем, несъответен на
начално договорените условия за ползване на отпуснатата сума и на практика
осигуряващ на кредитора чиста допълнителна печалба, прикрита формално като
„такса“. На трето място, таксата, която не е свързана с непосредствено
претърпени вреди, цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване. По тези аргументи, съдът намира, че разглежданата такса е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и създава
предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата в този смисъл
противоречи на добрите нрави, както и на принципа на справедливостта, приложим
в договорните отношения между страните. Същата
противоречи и на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, с който е въведена забрана кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
По отношение на уговорената такса за
допълнителна услуга „Кредит у дома“, тя се състои от два компонента -
разходи на кредитора, свързани с предоставянето на заемната цена и разходите за
събиране на седмичните вноски в дома на Клиента. Тази договорна клауза
се явява нищожна, поради противоречието ѝ с добрите нрави, тъй като
същата е в размер доближаващ по размер предоставената в заем главница, на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съдът счита, че в първата си част
клаузата противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояването
на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на
ответника по договора, да предостави заемната сума. По отношение на втория компонент
съдът счита, че също е нищожна, тъй като по същество представлява
печалба на кредитора. За пълнота
следва да се посочи, че не са ангажирани никакви доказателства от страна на
ищеца за това, че услугата „Кредит у дома“, за която е предвидено заплащането
на такса, е реално извършена, което допълнително обосновава нейната
недължимост. Тази клауза
де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води само до
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Таксата за
услуга „Кредит у дома“, за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, противоречи на добрите нрави и е неравноправно по смисъла на
чл.143 ЗЗП, защото по по естеството си е
такава по усвояване на кредита.
Поради това заплащането й от потребителя, съответно претендирането й, колидира
и със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съобразно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване на
кредита.
Относно разноските:
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в
исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само
частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, също следва да
се присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по-малко от
претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания, разноските в полза
на ищеца-заявител за заповедното производство следва да възлизат на сумата от 17,60лв.
за д.т. и на сумата от 22.89лв. за ю.к.възнаграждение или общо 40.49лв., като
разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер, остава за
сметка на страната, която неоснователно е претендирала установяване на суми в
по-висок от реалния им размер.
Предвид
изхода на делото-частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.
78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски
по съразмерност. Ответникът не претендира разноски. Ищецът е сторил разноски в
настоящото исково производство, като са налице доказателства за действителното
заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер на 261,54
лева; депозит за вещо лице по ССчЕ – 180.00
лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на пълномощника,
който представлява страната в процеса 350.00 лева. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да
бъде определено в размер от 100.00 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така по съразмерност,
разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 119,71лв. за д.т., 45.77лв. за ю.к.възнаграждение и 82.39лв. за
ССЕ, или общо 247,87 лева., представляващ редуциран размер на уважената част от
исковите претенции.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е ШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1
и 2 ЗЗД, чл.9 от ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД в отношенията между страните, че ответникът М.Д.Г. ЕГН **********,
с посочен адрес:г***, и с постоянен и настоящ адрес ***, *****, ДЪЛЖИ на ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, *****, следните суми , а именно:
-880,16 лева /осемстотин и осемдесет лева и 16
стотинки/1 представляваща дължима главница, произтичаща от Договор
за потребителски кредит №*****/13.01.2017 год., сключен
между ответника и „*****“ООД, вземанията по който
са прехвърлени от страна на
„*****“ЕООД,
ЕИК *****/с предишно наименование „*****“ООД/ в полза на „*****“АД,
ЕИК *****, по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 01.07.2017г., като впоследствие вземанията по който договор
са прехвърлени от страна на „*****“АД,
ЕИК ***** в полза н. „А.з.с.н.в." ООД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/
с подписано на 01.06.2018г. Приложение 1 към Допълнително
споразумение от дата 01.11.2017г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението – 03.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена Заповед №***/04.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2019г. на Варненски районен съд-16-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 от ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът М.Д.Г. ЕГН **********, с посочен адрес:г***, и с постоянен и настоящ адрес ***, ***** ДЪЛЖИ на ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, *****, следните суми , а именно:
-131,66 лева /сто тридесет и един лева и 66 стотинки/, представляващи
договорна лихва за периода от 23.04.2017г. до 11.03.2018г.;
-42,12 лева /четиридесет и два лева и 12 стотинки/, представляващи такса за оценка на
досие: за периода от
30.04.2017г. до 11.03.2018 г.;
-215,82 лева /двеста и петнадесет лева и 82 стотинки/ за периода от 30.04.2017г. до
11.03.2018г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя;
-503,49 лева /петстотин и три лева и 49 стотинки/ за периода от 30.04.2017
г. до
11.03.2018г.; представляващи такса услуга „Кредит у дома" за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя;
-149,73 лева /сто четиридесет и девет лева и 73
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 23.04.2017 до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед №***/04.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2019г. на Варненски районен
съд-16-ти състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Д.Г. ЕГН **********, с посочен адрес:г***, и с постоянен и настоящ адрес ***, *****, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, *****, сумата от общо 247,87лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в исковото производство с
правно основание чл.422 ГПК, както и сумата
от общо 40,49лв.,
представляващи разноски в производството по ч.гр.д. №***/2019г. на ВРС, 16-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните
, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК
.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: