Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове:
РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Емилия Кунчева в.гр.дело № 864 по описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е въз основа жалбата на „***“ООД,
със седалище гр. Червен бряг,подадена чрез пълномощника адв. Л.Т. ***, срещу отказа на съдебния изпълнител да конституира
дружеството като взискател по изпълнително дело № ***,
по описа на ЧСИ Т.К., обективиран в писмо изх. № 33926 от 28.09.2020 г. В
жалбата са изложени оплаквания, че атакуваният с нея отказ на съдебния
изпълнител е немотивиран и се явява незаконосъобразен по съображения, че
търговското дружество–жалбоподател е длъжник по изпълнителното дело, ипотекирал
свои имоти в полза на кредитора, и с продажбата на същите имоти и изплащане на получената
сума на взискателя е завършен фактическият състав на законната суброгация по
чл. 155 ЗЗД. Жалбоподателят счита, че тези правни последици настъпват по силата
на законовата разпоредба и съдебният изпълнител няма основание да откаже
конституирането на този длъжник като взискател до размера на сумата, с която е
платил чуждото задължение, тъй като плащането е законовата предпоставка за
встъпване в правата на взискателя против останалите длъжници и в хипотезата на
чл. 155, ал. 2 ЗЗД законът признава правния интерес на собсттвеника на
ипотекирания за обезпечение на чужд дълг имот да се конституира като взискател
в изпълнителния процес. Претендира отмяната на обжалвания отказ.
Взискателят в изпълнителното производство – „***“
ЕАД гр. София не ангажира становище в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Представени са писмени
мотиви от частния съдебен изпълнител Т.К., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
гр. Плевен, съдържащи описание на предприетите изпълнителни действия и изразено
становище, че в случая не е изпълнен фактическият състав, необходим за
настъпване на законна суброгация по чл. 155 ЗЗД.
Като
взе предвид данните по приложеното копие на изпълнителното дело, оплакванията в
постъпилата жалба и становището на съдебния изпълнител, настоящият състав на
Плевенски окръжен съд намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване действията на съдебния изпълнител, предвиден в
чл. 436, ал. 1 ГПК. С оглед наведените в
жалбата твърдения, предметът на
обжалване се включва в основанията,
визирани в чл. 435, ал. 1 от ГПК и разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнителното
дело е образувано на 15.08.2016 г. по молба на „***” АД, въз основа на представените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 28.07.2016 г., издадени
от Районен съд гр. Червен бряг
по ч.гр.д. № 578/2016 г., срещу солидарните длъжници: „***“ ООД гр. Червен
бряг, „***“ АД гр. Червен бряг, „***“ ООД гр. Червен бряг, С.Й.В.,***, К.С.Х.,
от с.гр. и Д.Й.Д., от с.гр.
С разпореждане на ЧСИ от 06.02.2020
г. като взискател по изпълнителното дело е конституирано „***“ ЕАД гр. София,
което дружество е правоприемник на първоначалния взискател по силата на сключен
между тях договор за цесия на вземането.
В хода на изпълнителното
производство са били изнесени на публична продан недвижими имоти, собственост
на длъжника „***“ ООД, върху които е била учредена договорна ипотека за
обезпечеване вземането на кредитора. Публичната продан е проведена в периода
09.02.2020 г. до 09.03.2020 г., като същата е приключила с възлагане на
недвижимите имоти на обявения купувач.
С протокол за предявяване
на разпределение от 28.05.2020 г. в полза на взискателя „***“ ЕАД, който е и
ипотекарен кредитор с вземане в размер, по-голям от сумата, постъпила от
проданта, са разпределени суми, с които са погасени вземането за разноски по
изпълнението и част от обезпеченото вземане.
На 25.09.2020 г. е постъпила
молба от „***“ ООД да бъде конституирано дружеството – ипотекарен длъжник, като
взискател по изпълнителното дело на основание чл. 155, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗЗД,
тъй като с продажбата на негови имоти са погасявани задълженията на „***“ ООД
към взискателя.
По тази молба съдебният изпълнител е
постановил отказ, обективиран в писмо с изх.№ 33926 от 28.09.2020 г.
Плевенски окръжен съд намира така постановения отказ на съдебния
изпълнител за правилен.
Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и
солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз
основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като приемството,
съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени
доказателства. С цитираната разпоредба законодателят е осигурил възможност на
приобретателите на изпълняемото материално право, чието принудително изпълнение
съставлява предмет на процеса, да заместят легитимирания по изпълнителния титул
взискател и сами да упражнят процесуалното право на принудително изпълнение.
Легитимирани са двете категории правоприемници – универсални и частни. Наред с
правоприемството в изпълнителния лист на страната на взискателя, чл. 429, ал. 1 ГПК регламентира и така наречената суброгация в изпълнителното производство,
когато вземането е платено от единия съдлъжник или съпоръчител, осъден заедно с
другите длъжници. При тази законова суброгация в правата на кредитора от
поръчител или солидарен длъжник, платил изпълняемия дълг, суброгентът
продължава изпълнението. Същата е уредена като облекчение, предназначено да
стимулира длъжниците да платят на кредитора, за да избегнат осребряване на
своето имущество, като същевременно им спестява воденото на исков процес,
основан на чл. 127 или 146, ал. 1 ЗЗД и разноските по нова подготовка на
изпълнение срещу другите длъжници. Тази цел на нормата може да се постигне, ако
самият суброгент е страна по насоченото изпълнение /т.е. изпълнителният лист да
е издаден и спрямо него/, така че да не се налага преценка на материални права,
които стоят извън изпълнителното основание. Гореизложеният извод се налага
предвид предвиденото установяване с
писмени доказателства само за плащането, като нормата не указва средства за
доказването на наличието на солидарна отговорност или поръчителство, които да
могат да се съобразят извън самия изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав счита, че
не може да се приеме за съответно на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК позоваването
на суброгация в правата на взискателя в случай на погасяване на част от дълга, тъй
като не би се постигнала целта на разпоредбата – взискателят остава
неудовлетворен и суброгиращият се остава
длъжник за остатъка. Такъв е и настоящият случай, тъй като жалбоподателят „***“
ООД е солидарен длъжник по присъденото с издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист вземане, който е ипотекирал свои недвижими имоти за
обезпечаване на това вземане и с получената от публична продан цена на същите
имоти вземането е погасено частично.
В правната теория е застъпено становище, че суброгацията на поръчителя или на солидарния длъжник в правата на кредитора, удовлетворен от тях, ги легитимира като взискатели по изплатения от тях изпълнителен лист, който те са получили от удовлетворения кредитор /вж. „Българско гражданско процесуално право”, автор: проф.д-р Ж.С. – четвърто допълнено и преработено издание/. Въз основа на същото се налага извод, че суброгацията е допустима само при пълно изплащане на дълга, в който случай взискателят се замества от суброгента, а последният продължава изпълнението, както е посочено и в изложението по-горе. При частично погасяване на задължението заместване на взискателя не може да настъпи и принудителното изпълнение срещу длъжника следва да продължи за пълно удовлетворяване вземането на кредитора. Ето защо, платилият частично длъжник не може да бъде конституиран като взискател, тъй като няма качеството на присъединен такъв, нито може да замести в изпълнителния процес първоначалния взискател.
В съдебната практика също е възприето тълкуването за пораждане на правото на суброгация в изпълнителния лист само при пълно изплащане на дълга /Реш. № 454/16.02.1981 г. на ВС на НРБ/.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че частичното погасяване на присъденото вземане с получената от публична продан цена на ипотекирани за обезпечаване на вземането имоти, собственост на солидарния длъжник „***“ ООД, не го суброгира в правата по изпълнителния лист на взискателя по реда на чл. 429, ал. 1 ГПК, поради което правилно съдебният изпълнител е отказал конституирането му като взискател в изпълнителното производство на това основание.
В този смисъл позоваването от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 155 ЗЗД е неоснователно, като се има предвид и факта, че нито една от визираните в същата хипотези на материалноправна суброгация в правата на удовлетворения кредитор, съответно от приобретателя на заложена или ипотекирана вещ /ал. 1/ и от собственика, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, не е налице в конкретния случай. Депозираната в случая молба от „***“ ООД за конституиране на дружеството като взискател се основава на суброгация в изпълнителното производство по отношение на частично погасил вземането солидарен съдлъжник, а не на настъпило частно правоприемство - трето лице, изпълнило частично задължението на длъжника по изпълнението.
С оглед на тези съображения, подадената от „***“ ООД жалба срещу отказа на ЧСИ да конституира дружеството като взискател в изпълнителното производство е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „***“ ООД, със
седалище гр. Червен бряг, чрез пълномощника адв. Л.Т. ***, срещу отказа на
съдебния изпълнител да конституира същото
дружество като взискател по изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ Т.К., обективиран в писмо изх. № 33926 от 28.09.2020
г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: