МОТИВИ :
НАХД
№ 190/2009г.
Образувано е по предложение на Районна
прокуратура П. за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия В.В.Т.
***, за това, че на 28.01.2009г. в гр.П. на ул.”Г. Б.”№16 упражнява
професия-таксиметров превоз на пътници с лек автомобил марка ..., модел ...,
тъмно син на цвят, с ДК№, собственост на обвиняемия (съгласно свидетелство за
регистрация на МПС№0......), без да има съответната правоспособност
-удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, което се изисква на
основание Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Обвиняемия се признава за виновен по предявеното му обвинение и неоспорва фактическата обстановка
описана в постановлението на РП Пазарджик .
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
На 28.01.2009г. при извършена съвместна акция от
служители на Регионална дирекция ”Автомобилна инспекция” гр.П. и служители на
„Икономическа полиция” при ОД на МВР гр.П., на бул.”Г. *** бил спрян за
проверка лек автомобил марка „.... ”, модел „...”, .... на цвят, с ДК№...,
собственост на обв.В.Т.(съгласно свидетелство за регистрация на МПС№.....). Лекият
автомобил бил управляван от обв.Т., като вътре имало двама пътника –
свидетелите –Х. Х. и К. К.- и двамата от гр.П.
След извършена проверка св.К.-
служител в РД”АА” гр.П. констатирал, че обв.В.Т. извършвал таксиметров превоз
на пътници без редовно издадено удостоверение за регистрация, с което нарушил
разпоредбата на чл.24 ал.І от ЗАП. За извършеното нарушение на обв.Т. бил
съставен АУАН№...../28.01.2009г.
Лекият автомобил с ДК№ ....- собственост на обв.Т. бил иззет с Протокол за
претърсване и изземване от 28.01.2009г., одобрен с определение на РС гр.П. от
28.01.2009г., с цел запазване на веществено доказателство от съществено
значение за делото.
В снетите от свидетелите Х. и К. обяснения, същите са посочили, че на
28.01.2009г. около 09.10 часа застанали на автобусната спирка в с.Ч.,
обл.Пазарджишка и около 09.15 часа при тях спрял обв.В.Т. с личния си
автомобил. Последният попитал двамата дали ще пътуват до гр.Пазарджик и им
предложил да ги закара, като цената за превоза била същата като на автобусния
билет. В колата, освен двамата свидетели, за гр.Пазарджик пътували и възрастен
мъж с жена си с неустановена самоличност. Пристигайки в гр.П. мъжът и жената
слезли на бул.”Ц. О.”, като при слизането, жената оставила в автомобила (при
ръчната спирачка) сумата от 4 лв. След това обв.Т. потеглил със свидетелите Х.
и К. към „старата” автогара на града, на бул.”Г.Б.”, съгласно предварителната
им уговорка, като преди това ги бил предупредил, че ако го спрат за проверка,
свидетелите трябвало да кажат, че са приятели. При пристигането на уговореното
място, свидетелите Х. и К. дали на обв.В.Т.
две банкноти от по два лева, които банкноти предварително им били дадени от
органите на МВР, с протокол за доброволно предаване от 27.01.2009г. Обв.Т.
казал на свидетелите да оставят парите отново при ръчната спирачка.
Относно стойността на превоза обв.В.Т. не отрекъл факта, че самият той е
определил стойността.От изисканата справка с изх.№16-16-20-2/29.01.2009г. от
РД”АА” гр.П. е видно, че обв.В.Т. няма издадени документи за правоспособност
съгласно изискванията по Наредба№34/1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Тази фактическа
обстановка възприе съдът въз основа на самопризнанието
на обвиняемия и събраните в наказателното производство доказателства .
При така
изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че обв.Т. е осъществил състава на престъплението по чл.324 от НК, като на 28.01.2009г.
в гр.П. на ул.”Г. Б.”№16 упражнява професия-таксиметров превоз на пътници с лек
автомобил марка „....”, модел „....”, тъмно ... на цвят, с ДК№...., собственост
на обвиняемия (съгласно свидетелство за регистрация на МПС№*********), без да
има съответната правоспособност -удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, което се изисква на основание Наредба №34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници.
Деянието си обвиняемият е осъществил при пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и е искал настъпването им.В
подкрепа на този извод на съда е поведението на обвиняемия .
При това положение съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на 78а от НК, а именно
за престъплението по чл.324 от НК се предвижда наказание до една година лишаване
от свобода, при осъществяването на деянието не са причинени имуществени вреди, обвиняемият
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на адм.наказание . Ето защо съдът счита, че обвиняемия
следва да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.324 от НК като му се
наложи административно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на уличения съдът взе предвид разпоредбите
на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на нарушението и подбудите за
неговото извършване . Като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства
съдът съобрази обстоятелството че е извършено от обвиняемия за първи път,
направеното самопризнание, изразеното съжаление, чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни. Ето защо съдът при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства определи на обвиняемия адм.наказание глоба в размер на 600 лв. платима в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт .
По отношение на веществените
доказателства съдът постанови същите да бъдат върнати на собствениците им,
именно лекия автомобил посочен в решението на обв.Т. и банкнотите от 2 лв. на
св.Х. и К.
По изложените съображения съдът постанови решението си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :