Решение по дело №2686/2015 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 290
Дата: 2 март 2016 г. (в сила от 26 март 2016 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20153230102686
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 №______

 

 

02.03.2016 г.        гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

    ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

                                           

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря Х.Х. разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2686 по описа на ДРС за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният от Ж.Т. М. с ЕГН ********** и К.К.М. с ЕГН ********** *** срещу И.Й.М. с ЕГН ********** и Р.Ж.М. с ЕГН ********** *** иск е за разпределение ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ дворно място, поземлен имот с идентификатор №72624.601.75 по кадастралната карта на гр.Добрич, находящ се в гр.Добрич, ул.”***” №**.

Излагат  се съображения, че страните са съсобственици на процесното дворно място с площ по скица - 913 кв.м., а по нотариален акт – 928 кв.м. Въз основа на договор за покупко-продажба, нот.акт №155, т.VI, д.№1846/1990г. ищците притежават правото на собственост върху 1/3 ид.част , равняваща се на 304,33 кв.м. по скица, а по нотариален акт 309 кв.м. от имота. Ответникът Й. М. притежава 2/3 ид.части от имота или 608,66 кв.м. по скица, а по нотариален акт 618 кв.м. от имота. В същия има издрадена двуфамилна, двуетажна жилищна сграда. Ищците са собственици на самостоятелен жилищен обект – апартамент в сградата с кадастрален идентификатор №72624.601.75.1.1, заемащ целия първи етаж от сградата с площ от 112,25 кв.м., ведно с прилежащите изби с площ от 4,36 кв.м. и 10,46 кв.м. и 38,339% ид.части от общите части на сградата и един гараж в същата сграда с идентификатор 72624.601.75.1.5 с площ от 24,35 кв.м. и 7,950% ид.части от общите части на гаражите – нотариален акт №75, т.VIII, д.№2349/19.12.1990г. Ответниците са собственици на жилище на втори и трети етаж от жилищната сграда, гараж и избени помещения. При упражняване на правото на ползване на съсобствения недвижим имот между страните възникват разногласия. Ответниците не се съобразяват с правата на ищците. В резултат на това, за да стигнат до жилището си ищците преминават през гаража, а не през официалния вход на жилищната сграда, която се намира в западната част на дворното място. Ответниците са изградили бетонна стена с височина от около 0,60 м. с ограда над нея от около 2м. Тази стена е разположена от източната част на жилищната сграда към западната регулационна линия на дворното място. По този начин ищците не могат да ползват тази част от дворното място, а също и дворното място зад къщата. От дворното място ищците ползват само това пред гаража им, в източната част на същото - 30 кв.м. и в северозападната част 150 кв.м. С действията си ответниците възпрепятстват ищците да ползват своята 1/3 ид.част от общия имот.

          Ответниците И.Й.М. и Р.Ж.М. са подали писмен отговор на исковата молба. Твърди се, че ищците ползват дворно място с площ по-голяма от притежаваната от тях. Бетонната ограда в имота била изградена от ответниците с цел ограничаване достъпа на животни в имота. Без съгласието на ответниците и съседите, ищците са започнали изкопни работи в имота с цел построяване на гараж. Също така са поставили ограда на южната страна, заключили са вратата и не предоставят ключ от нея на ответниците. „Окупираната” от ищците част от двора между сградата и оградата на съседите е единствения възможен вход към двора, от където ответниците превозват отоплителни материали, строителни материали, тор и др.

         Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Предявеният иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС  е допустим с оглед на изложеното от ищците, че не може да бъде постигнато съгласие относно разпределението на ползването на съсобствения им с ответниците недвижим имот, както и с оглед на обстоятелството, че в производството по делото участват всички съсобственици.

          Страните са съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 913 кв.м., поземлен имот с идентификатор №72624.601.75 по кадастралната карта на гр.Добрич, като ищците Ж.Т. М. и К.К.М. се легитимират като собственици на 1/3 ид.част от същия  по силата на договори за покупко-продажба,  обективирани в  нотариален акт №155, том VІ, дело №1846/1990г. на нотариуса при ДРС и нотариален акт №75, том VІІІ, дело №2349/1990г. на нотариуса при ДРС, а ответниците И.М. и Р.М. се легитимират като собственици на 2/3 ид.части от недвижимия имот въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт  №154, том VІ, дело №1845/1990г. на нотариуса при ДРС. Не се спори по делото и от събраните доказателства се установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в изградената в имота сграда с идентификатор №72624.601.75.1 -  апартамент на първи етаж и гараж, а ответниците на втори и трети жилищен етаж и гараж.

От приетите по делото, в съдебни заседания на 15.12.2015г. и на 02.02.2016г. съдебно-технически експертизи се установява, че общата площ на процесното дворно място е 913 кв.м. – поземлен имот с идентификатор идентификатор №72624.601.75 по кадастралната карта на гр.Добрич.  В имота са изградени две постройки – триетажна жилищна сграда с площ от 130 кв.м. – сграда с идентификатор №72624.601.75.1 и  паянтова тоалетна с площ от 2 кв.м., неотразена в КК поради нейната незначителност. Спорният поземлен имот се ползва от страните, както следва: от ищците М. се ползват 18 кв.м. пред собствения им гараж и 159 кв.м. обозначено незастроено дворно място – общо 177 кв.м.; от ответниците М. се ползват 38 кв.м. пред собствения им гараж и 566 кв.м. незастроено дворно място /без трайно обозначение/, включващо  плочници, вход и свободно дворно място – общо 604 кв.м. – така скица л.57 по делото. Входът на жилищната сграда е в западната част на същата. Достъпът до етажите се осъществява посредством вътрешно стълбище.

Съобразно констатациите си относно фактическата площ на имота и разположението на сградите, вещото лице К.Б. е дало три предложения за разделно ползване на общото дворно място, отразени графично по скици приложения №№3, 4 и 5  - л.58-60 по делото. Общото и при трите варианта е определянето на площ от 182 кв.м. /312 кв.м. – 130 кв.м. застроена площ на жилищната постройка/ около жилищната сграда за общо ползване, необходима за обслужване и ремонт, както и за достъп до входа на сградата. Вещото лице докладва, че не съществуват пречки ищците да ползват общия вход на жилищната сграда. Непроменени и при трите предложени варианта остават ползваните от съсобствениците площи пред гаражите им. Съдът намира, че предложения от вещото лице начин за разделно ползване на дворното място, отразен графично по скица – приложение 3 /л.58/, съответства най-пълно на искането по чл.32, ал.2 от ЗС, с което е сезиран. По така предложения и възприет от съда вариант по скица – приложение 3, ищците Ж.М. и К. Маринова следва да ползват незастроено дворно място с площ от 200 кв.м., оцветено в син щрих, ответниците И.М. и Р.М. следва да ползват незастроено дворно място с площ от 401 кв.м., оцветено в зелен щрих. Срещупоставените страни следва да ползват общо незастроено дворно място с площ от 182 кв.м. /312 кв.м. – 130 кв.м. застроена площ на жилищната постройка/, оцветена в жълт цвят. Предвиждането на площ за общо ползване е функционално обусловено и наложително, с оглед обстоятелството, че с нея се осигурява достъп до жилищната постройка в имота. Разпоредбите на ЗУТ изискват за обслужване на сградите наличие на прилежаща към тях площ. Това следва да е терен с минимална ширина от 1,5 м., където да може да се разположи скеле за извършване на ремонтни и строителни дейности по фасадите. Предложеният от вещото лице трети вариант се възприема от съда предвид обстоятелството, че същият дава възможост и на ищците и на ответниците да използват ефективно незастроеното дворно място. Разпределението на база на този вариант  е най-рационално и целесъобразно, с оглед извършеното в имота застрояване, размера на имота и разположението му. Възприетия от съда вариант е и най-близък до ползването, осъществявано към образуване на настоящото производство. Докато предложените от вещото лице варианти по приложение №4 и №5 предвиждат значителна промяна на ползването, осъществявано до сега от съсобствениците. Възприетият начин на ползване отразява с абсолютна точност правата на страните в общата вещ, както и е съобразен с обстоятелството, че при спор за ползване на дворно място, на разпределение подлежи само свободната площ. 

Ищците настояват да бъде постановено ползване на съсобствения имот, при което да не бъде отреждана обща за ползване площ от дворното място, както и всеки от съсобствениците да има самостоятелен достъп до жилищната сграда – от източната и западната страна на същата.   При това вещото лице М.Х. е дала предложение за разделно ползване на общото дворно място, отразено графично по скица  - л.83 по делото. По така предложения вариант, ищците Ж.М. и К. М. следва да ползват незастроено дворно място с площ от 261 кв.м., оцветено в син щрих, ответниците И.М. и Р.М. следва да ползват незастроено дворно място с площ от 522 кв.м., оцветено в зелен щрих. Вещото лице сочи, че този вариант е възможен след положително конструктивно становище за изграждане на външно стълбище в източната част на сградата до първи жилищен етаж. Именно поради това предложения от вещото лице М.Х. вариант за резпределение не би могъл да бъде възприет от съда. Доколкото в настоящия случай се касае до мерки по управлението на общата вещ, те могат да се постановят само с оглед на съществуващото положение при съобразяване на строежите такива, каквито са по време на постановяване на решението. В производството по чл.32, ал.2 ЗС не може да се постановява преустройство на съществуващи сгради или елементи от сгради, за да се осъществи един или друг начин на разпределение на ползването.

Поради тези съображения съдът постановява ползване на дворното място при възприемане на предложения от вещото лице начин по скица – приложение №3 /л.58 по делото/, която съставлява неразделна част от настоящото решение.

Страните не са претендирали присъждане на сторените по делото  разноски.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш   И :

       

            ОПРЕДЕЛЯ начин на ползване на съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул.”***, дворно място с площ от 913 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 72624.601.75 по кадастралната карта на гр.Добрич, като ПОСТАНОВЯВА:

Ж.Т. М. с ЕГН ********** и К.К.М. с ЕГН ********** и двамата от гр.Добрич, ул.”*** да ползват  незастроено дворно място с площ от 200 кв.м., оцветено в син щрих, по скица - приложение №3 /л.58/;

И.Й.М. с ЕГН ********** и Р.Ж.М. с ЕГН ********** и двамата от гр.Добрич, ул.”***  да ползват незастроено дворно място с площ от 401 кв.м., оцветено в зелен щрих, по скица - приложение №3 /л.58/.

Незастроено дворно място с площ от 182 кв.м., оцветено в жълт цвят на скица - приложение №3 /л.58/ към съдебно-техническата експертиза да се ползва общо от съсобствениците.

Ползването на имота да става съобразно оцветяванията и числените данни по скица - приложение №3 /л.58 по делото/, която съставлява неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните пред ДОС.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: