МОТИВИ към
присъда по нохд № 815/2013г. по описа на
АРС ІІ н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала обвинение срещу А.М.К. *** и същият е предаден на съд за извършено от
него престъпление по чл.213 а ал.2 т.2 и
т.4 вр. ал.1 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 за
това, че на 26,03,2013г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, в съучастие като
извършител със С.С.С. , с цел да принуди П.П.Г. да поеме имуществено задължение
/да се задължи със запис на заповед и договор за паричен заем за 5 000
лева/ го е заплашил с насилие, като деянието е извършено от две лица и е
придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на
изкуствена коронка на пети горен ляв зъб, причинило болка и страдание без
разстройство на здравето.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала обвинение срещу С.С.С. *** и същият е предаден на съд за извършено от
него престъпление по чл.213 а ал.2 т.2 и
т.4 вр. ал.1 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 за
това, че на 26,03,2013г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, в съучастие като
извършител със С.С.С. , с цел да принуди П.П.Г. да поеме имуществено задължение
/да се задължи със запис на заповед и договор за паричен заем за 5 000
лева/ го е заплашил с насилие, като деянието е извършено от две лица и е
придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на
изкуствена коронка на пети горен ляв зъб, причинило болка и страдание без
разстройство на здравето.
В хода на
съдебното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалия солидарно против двамата подсъдими за сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението ,ведно със законната лихва
,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане и направените по
делото разноски. Пострадалият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в
обвинителния акт. По отношение на наказанията заема следното становище: Пледира
на подсъдимия С. да бъде наложено
наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства за срок от 3г. 6 м. ,което да бъде изтърпяно от подсъдимия при
първоначален “общ” режим, както и глоба в размер на 4 000 лева. По отношение на
подсъдимия К. моли на същия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода”
при балансиращи отговорността обстоятелства в
размер на 5 години ,както и глоба от 4 000.Пледира на да бъде постановен
първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Моли гражданският иск да бъде уважен по справедливост.
Повереникът
на гражданския ищец и частен обвинител заема становище, идентично с това на
прокурора, както по отношение на фактическата обстановка, така и относно вида и
размера на наказанието. Досежно гражданския иск моли същият да бъде уважен в пълния му предявен
размер, като претендира и разноски.
Защитникът
на подсъдимия С. е на становище ,че подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан поради недоказаност на обвинението, както и поради липса
на умисъл за извършване на престъплението, в което е обвинен.
Защитниците
на подсъдимия К. също считат, че подсъдимият следва да бъде оправдан поради
липса на престъпление от обективна и субективна страна, както и поради липса на
доказателства.
Двамата подсъдими
дават обяснения по така повдигнатото им обвинение и не признават вината си.
Съдът,след като
прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият
А.М.К. е роден на 15,04,1985г. в гр.Пловдив, живущ ***,
българин, български гражданин, с висше образование, безработен,не женен,осъждан с ЕГН
**********. Подс. Е криминално проявен и до настоящия момент е осъждан,като
последното му наказание е наложена с присъда по нохд № 440/2009г. на Военен съд
Пловдив за извършено от него престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от девет месеца. Изпълнението на така наложеното наказание е било отложено за
срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Присъдата е влязла в законна
сила на 20.12.2009г. Подсъдимият К. е завършил висше образование , специалност
„Счетоводство и контрол“, притежава сертификати за обучение по английски език
и бил е трудово ангажиран до момента на
задържането му по настоящето дело – работел е като охрана в различни заведения.
Сред познатите и приятелите си е известен с добро име.
Подсъдимият
С.С.С. е роден на 21,04,1976г. в гр.***, живущ ***, българин ,български
гражданин, със средно образование, управител на „***“ ЕООД , неженен,неосъждан,
ЕГН **********. Подс.С. живее на съпружески начала със св.Г.К., упражнява
търговска дейност по изкупуване на цветни метали и стопанисва съответен пункт
във връзка с това. Страда от автоимунно заболяване Болест на Бехтерев, което представлява хронично възпалително заболяване,
при което се засягат гръбначния стълб и сакроилиачните /кръстно-хълбочните/
стави. Диагнозата поставена на подсъдимия е „Болест на Бехтерев – гръбначно
периферна форма“. Състоянието му е хронично и се прилага съответно поддържащо
лечение. В следствие на това заболяване е налице изменение в походката на
подсъдимия, т.нар. „накуцване“.
Подсъдимият С.С. към момента е
управител на посоченото еднолично дружество с ограничена отговорност, което
продължава да осъществява дейност по изкупуване на черни и цветни метали.
Офисът на дружеството, както и площадката за изкупуване на метали, се намират в
гр.Асеновград, ул.****. Подсъдимият К. ***, в зависимост от обстоятелството в
кое населено място работи, предвид естеството на работата му. Познава подс.С.
от дълги години ,като познанството им е
свързано с факта, че подс.К. е работел като охрана в нощно заведение в
гр.Асеновград, което подс.С. и неговата
приятелка често посещавали. С течение на времето двамата подсъдими се сближили
и сприятелили, като подс. К. често вършел различни услуги на подс. С., вкл. и
управлявал личния му автомобил, в случаите ,когато посещавали заедно различни
нощни заведения.
Свидетелят
П.Г. управлявал „Камекс БГ“ ЕООД със седалище гр.Куклен. Дейността на
дружеството била свързана с изкупуване и търговия с метали и леярство. За
нуждите на последното, св.Г. ползвал леярна, намираща се в гр.Асеновград, ул.“****,
непосредствено срещу офиса и площадката за изкупуване на черни и цветни метали,
стопанисвана от подс.С.. Леярната била закупена от свидетеля през 2000г. През
2010г. посоченото търговско дружество било продадено на трето лице.
Впоследствие сградата на леярната също била продадена на трети лица. Новите
собственици на леярната от своя страна я отдали под наем на лицето Й.Д.Н., в
качеството му на представител на фирма „Плавметал“. Договорът за наем изтичал в
края на 2011г., като след изтичането му леярната била отдадена под наем на
фирма „КИП 2012“, собственост на Катерина Микелева- майка на свидетеля, която
от своя страна го упълномощила да представлява дружеството. Св.Г. от началото
на 2012г. работи в леярната, като в целия обект имало монтирани охранителни
камери. Двете дружества управлявани от св.Г. нямат задължения към дружеството ,
управлявано от подс. С..
Подсъдимият
С. и свидетелят Г. се познавали, тъй като дълги години работели един срещу друг
и били в добри отношения, а и във връзка с работата си често си вършели услуги.
Св.Г. знаел, че подс.С. е управителна фирма за изкупуване на черни и цветни
метали „Данион“. Подсъдимият К. и св.Г. не се познавали. На 26,03,2013г. около
9.00 часа сутринта, подсъдимият С. посетил офиса на леярната , където по това
време бил св.Г.. При влизането си в двора , подсъдимият бил забелязан от пазача
– св.П.. Подс. С. спрял автомобила, попитал пазача има ли някой в леярната и
след като получил отговор , че Г. е вътре с двама – трима работници , влязъл с
автомобила в двора. Стигайки до административната сграда, влязъл в офиса на леярната, където намерил св.Г.
и му заявил, че от повече от 5 г. му дължи 5 000 лева за внесен в леярната един
камион чугун и заявил, че трябва да му ги върне. Пострадалият от своя страна отговорил,
че не му дължи никакви пари, защото лично
той не е взимал от него никакъв чугун, а ако подсъдимият има претенции към него
за пари, то си има установен в закона ред, по който би могъл да си ги потърси,
на което подсъдимият отговорил, че ще се „разправя“ с него по друг начин и ще
си вземе парите, че ще му прати хора и ще яде бой. Във връзка с това двамата се
скарали и подсъдимият напуснал офиса. Междувременно св.Г. направил справка и не
намерил нито фактура нито каквито и да било документи, от които да се увери, че
някоя от фирмите е задължена към подс.С. или някое от представляваните от него
юридически лица, за внесен и незаплатен чугун. Около 10-11 часа същия ден,
подс.С. се обадил по телефона на пострадалия и отново му заявил,че му дължи
5 000 лева и трябва да му ги върне, за което е необходимо да отиде при него в офиса му.
Св.Г. казал,че няма какво да говорят, тъй като не дължи пари и никъде няма да
ходи и затворил телефона.
Същия
ден преди обед, подс.К. пристигнал в гр.Асеновград с личния си автомобил, като междувременно
подс. С. провел с него два телефонни разговора – в 10.15ч., след като напуснал
леярната, където бил пострадалия и по-късно – в 11.47 часа. Пристигайки в
гр.Асеновград, подс.К. и още три неустановени по делото лица, се срещнали с
подс.С. ***, след което отишли до офиса му. По време на срещата им, подс.С.
разказал, че трябва да накара св.Г. да му заплати или да се задължи да му
заплати 5 000 лева, дори и използвайки заплаха или насилие и поискал от
подс.К. да го придружи. След като той се съгласил, петимата отишли в леярната с
лекия автомобил собственост на подс. С. – „Ауди А8“, минали през портала , като
портиерът по това време не бил на работното си място и не ги видял и в 12,56 часа влезли в двора на леярната.
Автомобилът спрял и петте лица се приближили до административната сграда на
леярната. Подс.С. се обадил отново по телефона на св.Г. , казал му да излезе на
двора, за да разговарят. Свидетелят излязъл и видял, че подс.С. е с още четири
човека, които не познавал и които в този момент се приближавали към него по
посока от лекия автомобил „Ауди“. Дворът бил със застроена и незастроена площ около 2 дка и залят с бетон. Пред
сградата имало поставена пейка , а зад нея разсипани различни железа. След като
групата хора приближили пострадалия, започнали да му отправят заплахи. Подс.С.
му заявил: „Аз ти казах, че ще си взема парите по друг начин“,“Дълго време ще
лежиш в болницата!“ Св.Г. отвърнал, че от него пари няма да получат, защото той
не е вземал чугун. Отправянето на словесни заплахи обаче продължило , като подс.С.
се държал агресивно към свидетеля, и продължавал да му заявява, че по един или
друг начин ще плати парите. Тези действия отново притеснили и уплашили
свидетеля, тъй като въпреки ,че той е едър човек, все пак срещу него се
намирали петима мъже, четирима от които изобщо не познавал и които сипели
закани и заплахи по негов адрес. Сред заплахите били и отправени такива от подс.С., че ако не плати ще яде бой, че
семейството му ще пострада, тъй като знаят къде живее, че ще се разправят освен
с него и с тях, че той дълго време ще лежи в болница. Тъй като заплахите в
посочения смисъл не спирали, св.Г. се притеснил, усетил че вдига кръвно и
седнал на намираща се наблизо пейка. При сядането си бил заобиколен от двамата
подсъдими и останалите три момчета, като подс.К. застанал от лявата му страна,
а подс.С. – от дясната. Подс.К. казал на св.Г., че ще има много неприятности и
ще се разправят с него ако не даде парите на подс.С.. Св.Г. отново опитал да обясни, че не дължи пари , но получил
внезапно удар в лявата част на лицето в 13.03 часа. Ударът му бил нанесен с
дясната ръка от подс. К. ,който седял прав от лявата му страна. Ударът попаднал
в лявата буза на лицето на пострадалия и в следствие на него се откъртила
короната на пети горен ляв зъб. В уплахата св.Г. глътнал изкуствената коронка и
се опитал да се изправи. Подс.К. му попречил като го бутнал с две ръце в
гърдите, в следствие на което пострадалият отново седнал на пейката. Подсъдимият
К. продължавал да отправя закани спрямо Г. и се качил върху пейката, като
застанал непосредствено до свидетеля в изправено положение. Това продължило
около 3 минути и свидетелят Г. се опитал да обясни, че не дължи никакви пари,
но след като се уверил, че отправените спрямо него закани и физическа сила са
реални и осъществими, както и нанесения му удар от подс.К. го мотивирали да поеме исканото от тях
задължение от 5 000 лева. Подс. С. междувременно
ръкомахал и заплашвал свидетеля, като му заявил, че ако няма пари има много
железа в двора , които може да му даде като равностойност на петте хиляди лева
, защото в противен случай „ще му счупят кокалите“. След това подс.С. заявил на
св.Г., че трябва да му подпише документи за тази сума и в 13.06 часа провел
телефонен разговор със св.Г., който упражнява адвокатска професия и оказвал
юридическа помощ на св.С.. В разговора уведомил св.Г., че има да „взема“ пари
от едно лице и поискал съвет какви
документи могат да се изготвят в този случай. Св.Г. обяснил ,че може да се
изготви и подпише Запис на заповед и за обезпечаване на сумата по него –
договор за заем за съответната сума. Двамата се разбрали св.Г. да изпрати на
електронната поща на подс.С. двата документа, с попълнени данни на подс.С., след
което трябва да се попълнят по възможност собственоръчно от длъжника неговите
данни. След това подс.С. се обадил в офиса и казал на служителите да разпечатат
изпратените документи от адвоката и да му ги занесат в леярната. Около 13.30
часа в леярната дошъл св.Ц. ,който носел бланки на документите, изпратени от
адв.Г.. Тогава св.Г., подс.С. и още един от петимата мъже, влезли в офиса на
леярната с цел записа на заповед и договора за заем да бъдат попълнени от
пострадалия. Там той написал датата
върху договора за заем , без година, трите си имена, адрес, ЕГН, цифром и
словом думите „пет хиляди лева“, както и дата на връщане - 15.05.2013г. По същия начин собственоръчно
попълнил в запис на заповед датата 26.03.2013г., трите имена, ЕГН и адрес,
изразът „пет хиляди лева“ цифром и словом, платими до 15.05.2013г. , личното и
фамилното си и име и се подписал. Падежът
на задължението бил определен от подс.С.. Посочените документи св.Г. написал и
подписал съзнавайки, че поема имуществено задължение за 5 000 лева , без
правно основание и противно на волята си, но под въздействието на упражнената
върху него от подсъдимите вербална заплаха с насилие и физическа сила, от които
бил силно изплашен. След това подс.С. казал на пострадалия, че иска в
най-кратък срок поне част от парите- 1 000 лева до 01.04.2013г. ,на което
условие пострадалият е съгласил и подс. С., заедно с неустановеното по делото
лице излязъл от сградата на леярната. В 13.43 часа двамата подсъдими и
придружаващите ги лица се качили в лекия автомобил и потеглили.
На
същата дата – 26.03.2013г. на територията на леярната се намирали и свидетелите
А.Т. – работник и К.Г. – братовчед на пострадалия. Последният присъствал там,
тъй като имал уговорка с братовчед си да посетят същия ден с.Павелско. Тъй като
деянието на подсъдимите се отразило изключително негативно върху здравословното
състояние и психиката на пострадалия, той вдигнал кръвно и се почувствал зле,
помолил братовчед си да го закара до гр.Куклен и се прибрал в дома си. Там провел разговор със
св.С.Г. – негова бивша съпруга, на която разказал за случилото се и изразил
опасения ,че ако не заплати исканата сума може да се случи нещо лошо на нея и
децата, тъй като в този смисъл били отправяните към него заплахи. Св.Г. се
притеснила за децата си и посъветвала св.Г. да подаде молба в полицията.
Два
дни след инцидента – на 28.03.2013г., пострадалият депозирал жалба в РУП Асеновград по повод на
която била образувана преписка. Работата по преписката била възложена на
полицейските служители – свидетелите Т. и П.. На полицейските служители св.Г.
обяснил случилото се и им заявил, че има поставени охранителни камери в двора
на леярната. По техен съвет той се свързал със св.Д.Г. и го помолил да запише
записите на охранителната камера от твърдия диск на компютъра на CD, за да го предаде в
полицията. Св.Д.Г. извършил това действие и дискът бил предаден на св.Т. с
протокол за доброволно предаване. Впоследствие, след като било образувано
досъдебно производство с постановление на Окръжна прокуратура Пловдив, полицейският служител със съответен протокол
го предал на разследващите. С протокол от 28.05.2013г. св.Г. предал на
разследващите и 10 бр. банкноти в копюри от по 100 лева, след което отново с
протокол му били върнати, като междувременно били третирани със специални
химически вещества с цел остатъци от веществото евентуално да останат па части
от тялото на лицето, което ще приеме банкнотите. Във връзка с образуваното
досъдебно производство било издадено и разрешение за прилагане на СРС.
На
29.03.2014г. св.Г. посетил катедра по Съдебна медицина в УМБАЛ „Св.Г.“***, където бил прегледан и е
изготвена Съдебно-медицинска експертиза.
На
27.05.2013г. в 10.40 часа , подс.С. се обадил по телефона на св.Г. , попитал го
кога ще му изплати парите и му казал, че трябва да му ги занесе в офиса
възможно най-скоро, за да не станат по-голяма сума заради съдебни разноски. Св.Г.
казал, че може да му даде 1 000 лева и определил оживено място на срещата
– р-т „Тихия кът“ в Асеновград, на 28.05.2013г. в 12 часа на обед , на която
среща С. се съгласил. На посочената дата около 11.40 часа пострадалият отишъл в
заведението, седнал на една от масите отвън и зачакал подсъдимия. В 12.10
часа подс.С. се обадил отново на
пострадалия, за да го попита дали уговорката остава и той потвърдил ,че се
намира в р-т „Тихия кът“. Около 12.30 часа подсъдимият дошъл с личния си
автомобил , паркирал го на паркинга на заведението и седнал на масата срещу
пострадалия. Попитал го дали носи сумата , при което св.Г. извадил банкнотите,
подсъдимият ги преброил и ги оставил под пепелника на масата. Няколко минути
след това пострадалият напуснал заведението,а
на място пристигнала оперативно – следствена група, която извършила
оглед и иззела два мобилни телефона и 10
бр. банкноти в копюри от по 100 лева. Така иззетите вещи са оставени на
съхранение в ОД на МВР Пловдив. В следствие на извършени оперативно
–издирвателни мероприятия бил установен и издирен и подсъдимия К..
В
хода на досъдебното производство е
извършено разпознаване от св.Г.. Видно от протокола за разпознаване, той е
посочел като извършител на престъплението и подс.К.. Извършен бил и оглед на
записа от охранителната камера, за което е съставен съответен протокол.
По
делото е приложен и протокол за визуален оглед на ръцете на подс.С., от който
е видно, че при извършване на огледа под
действието на светлина с определена дължина на вълната е установено наличие на
специални химически вещества, които имат специфична флуорисценция.
В
процеса на разследване е изготвена СМЕ, от чиито заключение е видно, че при прегледа
на П.Г. са установени кръвонасядане на лигавицата на лявата лицева половина;
счупване на изкуствена корона на пети горен ляв зъб. По механизъм тези
травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са получени, така както е отразено в
предварителните сведения, а именно:от удар с юмрук по лявата лицева половина.
Причинено е болка и страдание.
От
заключението на графологичната експертиза се установява, че саморъчните подписи
и ръкописния текст в договора за заем и записа на заповед са изпълнени от св.П.Г..
В
хода на съдебното производство е изготвена съдебно – техническа експертиза на
техническия носител на видеозаписа. От заключението на същата се установява, че
– компактдискът, обект на експертизата е
„Advan CD-R 700 MB“ без
допълнителни обозначения, същинското
съдържание на който е 6 бр. видеофайлове , с общ размер 169 МВ. Изображенията
са цветни, в mpg формат, с резолюция 352х288 пиксела и със
скорост 12,5к/с. Съгласно вкопираните данни, записът е с дата 26.03.2013г. за
времето от 12:51:20 ч. до 13:50:38 ч. В
обстоятелствената част на експертизата е описано хронологически съдържанието на
записа, лицата, събитията и действията от значение за делото, като са приложени
и експортирани кадри. Получените от записа кадри са негодни за провеждане на
лицево –идентификационно изследване,но са годни за разпознаване от очевидци и
свидетели. Основна причина за това са ниската резолюция на записите ,
отдалечеността и неподходящото положение на камерата. Записът върху диска е
цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на
видео-охранителната система, видеозапис. В
рамките на записания интервал от време има вкопирани данни- таймкод и
номер на камера , като времевите интервали, възпроизвеждани от плеъра не се
прекъсват. Няма данни за външно въздействие и манипулации върху записа , с цел
осъществяване на монтаж.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства. На първо
място тя се установява от показанията на пострадалия свидетел П.Г., които съдът
кредитира изцяло и преценява същите като добросъвестно депозирани, логични и
основани на негови преки възприятия. При преценка на показанията на св.Г. съдът
взе предвид констатираните противоречия в част от показанията, депозирани от него
в хода на съдебното следствие с тези дадени пред съдия в досъдебното
производство,както и пред разследващия полицай, досежно обстоятелството имало
ли е в сградата на леярната и други лица освен него и от кого е изхождала
инициативата за предаване на 1 000 лева на 01.04.2013г. и какви са били
действията му след нанасяне на удара от подс.К., както и във връзка с
проведените разговори между него и подс.С. на 27.05.2013г. В тази връзка и на
основание чл.281 ал.1 т.1 и чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.4 от НПК със съответни
определения на съда са констатирани противоречия в показанията на св.Г. дадени
в хода на досъдебното производство пред съдия от ОС-Пловдив и пред разследващ
полицай и депозираното от него в съдебно заседание относно подробно посочените
в мотивната част на определението на съда обстоятелства. Съдът счита ,че следва
да бъдат кредитирани показанията на св.Г. дадени в протокола за разпит пред
съдия от Окръжен съд Пловдив, в частта им в която той обяснява ,че действително
в някое от помещенията на леярната е бил свидетелят А.Т. и негов братовчед – К.Г.,
но те не са били преки очевидци на случилото се. В тази връзка свидетелят
направи пояснения на изложеното от него, като заяви ,че двамата действително са
били на територията на леярната, но т.к. тя е голяма не е сигурен дали са се
намирали в склада, извън него или на друго място. В тази им част показанията съответстват и на
изложеното от св.А.Т.. Съдебният състав е на становище, че следва да се кредитира
изложеното от св.Г. в разпита му пред
съдия и пред разследващия полицай, тъй като показанията му са дадени
добросъвестно ,в период от време ,непосредствено след като е извършено
противоправното деяние спрямо него, когато е имал ясен спомен за случилото се. От
друга страна следва да се посочи също така , че прави впечатление, че св.Г. е
разпитван три пъти в хода на досъдебното производство и не са на лице
противоречия във фактите, изложени от него във всеки един от разпитите. Прави
впечатление, че се е налагало провеждане на допълнителни разпити с цел
по-детайлно изясняване на фактическата обстановка, тъй като очевидно св.Г. е
бил притеснен в първите дни след деянието, поради упражненото върху него
физическо и психическо насилие от подсъдимите и съдът приема за логично и
нормално да не може да изложи първоначално детайлно фактическата обстановка.
Следва да се отбележи също така, че в хода на съдебното следствие свидетелят
също изпитваше известни притеснения, като добросъвестно и чистосърдечно заяви
пред съдебния състав при констатиране на противоречията в показанията му :“Нещо
се обърках аз“ Въпреки това, съдът не
намира основания да не даде вяра на показанията на св.Г. и да прецени същите
като изолирани и неправдоподобни , така както се преценят те от защитниците на
двамата подсъдими. Напротив, няма причина съдебният състав да не кредитира
показанията на пострадалия, доколкото изложеното от него не е самоцелно и
изолирано, а се подкрепя и от други доказателства , събрани в хода на
производството и те са: показанията на неговата бивша съпруга С.Г., показанията
на свидетелите Т. и П., които са придобили непосредствени впечатления от
състоянието на пострадалия само два дни
след деянието, заключението на съдебно – медицинската експертиза, заключението
на Графологичната и Съдебно – техническата експертиза, данните съдържащи се в
писмените доказателства – протоколи за оглед на веществени доказателства,
протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за разпознаване, протокол
за претърсване и изземване, от показанията на св. Д.Г. и св.Г.П. – пазач на
портала, както и от данните съдържащи се в изготвените ВДС за използване на
СРС. Фактическата обстановка съдът приема за установена и от показанията на свидетелката
С.Г., която не е пряк очевидец на случилото се , но е провела разговор с
пострадалия в деня, в който е било извършено деянието спрямо него ,т.е. тя е
придобила преки и непосредствени впечатления от физическото и психическото му
състояние, а и като негова бивша съпруга е запозната макар и не в детайли с
финансовото му състояние и с обстоятелството дали лично той дължи пари на подс.С..
Показанията на посочената свидетелка се възприемат от съда като добросъвестни,
достоверни, същите не са изолирани от останалите доказателства , събрани по
делото , поради което и се кредитират от съдебния състав в пълен обем. Посочената фактическа обстановка съдът приема
за установена и от показанията на свидетелите А.Т., Г.П., Д.Г., И.Т. и Д.П.. Показанията
на посочените свидетели се кредитират изцяло от съда ,тъй като същите са
логични,последователни и безпротиворечиви, свидетелите са незаинтересовани пряко
или косвено от изхода на производството по делото, техните показания взаимно се
допълват и се преценяват от съда като добросъвестно депозирани и без каквито и
да е вътрешни противоречия и основани на техни преки възприятия. По отношение
на показанията на св.Р.Ц., съдът не намира причина да кредитира изложеното от
него, въпреки констатираните противоречия в хода на съдебното следствие.
Противоречията се преценяват от съдебния състав като несъществени, доколкото е
ирелевантно за предмета на доказване знаел ли е св.Ц. ,че носи на подс.С. запис
на заповед и договор за заем или не, и дали ги нарича „документи“ или с
юридическите им наименования. Тъй като тези факти са несъществени, то
показанията на св.Ц. следва да се кредитират. По отношение показанията на
свидетелката Г.К. - съдът кредитира частично изложеното от нея, а именно: че действително двамата
подсъдими се познават от дълго време, че са приятели, че е видяла подс.К. с
подс.С. пред офиса му на 26.03.2013г., фактите свързани с изземването на
документите от офиса, както и фактите свързани с изпращането им на електронна
поща от адв.Г., а така също и в частта,
с която тя излага характеристични данни за подс.К., тъй като в посочените
части показанията й се подкрепят и от други доказателства, събрани по делото –
показанията на св.Г., изложеното от свидетелите Д. Р. и С.К., протоколът
за претърсване и изземване. Съдебният
състав счита, че не следва да се кредитират показанията на св.К. в частта им ,
с която тя заявява, че подс.С. е дал сумата от
5 000 лева в заем на св.Г., поради следното: На първо място съдът отчете обстоятелството
,че свидетелката и подсъдимият живеят на съпружески начала от дълги години,
което фактическо съжителство продължава и към настоящия момент, а подс.К. й е
близък семеен приятел т.е. тя е пряко
или косвено заинтересована от изхода на производството по делото и съдбата на
подсъдимите. Предвид близките й отношения с подсъдимите, нейните показания в
тази им част следва да бъдат поставени
под съмнение , тъй като според съда са депозирани с цел да обслужат изцяло
изградената защитна теза на двамата подсъдими. Освен това изложеното от нея, че
св.Г. дължи 5 000 лева на съпруга й още от 2009г., е напълно в
противоречие с показанията на самия пострадал, които както вече бе посочено
изцяло се кредитират от съда. Следва да се отбележи също така, че е на лице и
противоречие във връзка с обстоятелството дали парите се дължат поради внесен в
леярната чугун, поради даден заем на пострадалия от подсъдимия или на друго
правно основание. Ето защо съдът приема, че в тази им част показанията на св.К.
като изолирани, недостоверни и противоречиви, тенденциозни и целящи да осигурят
защита и да оневинят нейни близки ,не следва да бъдат кредитирани. Съдът изцяло
кредитира и показанията на свидетелите С.К. и Д. Р., които не са свързани пряко
с предмета на доказване, но показанията им съдържат добри характеристични данни
за подс.К.. Съдебният състав е на становище, че те като негови близки приятели,
познаващи го от дълги години могат да изложат достоверни факти за неговия
социален статус, семейно положение и имотно състояние. Следва да се кредитират
и показанията на св.М. като достоверни, добросъвестни и безпротиворечиви. При преценка на показанията на св.И.Г. – адвокат
на подсъдимия, съдът съобрази, че няма причина изложеното от него да не се кредитира,
дотолкова, доколкото той пресъздава най-общо факти за извършвани от него правни
услуги на подсъдимия, правни консултации
и юридическа помощ. Св.Г. не е бил наясно с факта кое е лицето, от което
подсъдимият има да „взема“ пари , а на поставените въпроси от подсъдимия във
връзка с „вземане“ на тези пари, е
обяснил какви са юридическите възможности и му е оказал юридическа помощ. Съдът
счита , че е твърде несериозно да се очаква , подс.С. да заяви на адвоката си ,
че ще използва юридически документи като инструмент за изнудване или ще
постигне уговорка със св. Г. по какъв, „елегантен“ или не до толкова начин, би могъл
да получи не дължими 5 000 лева с правно основание. Ето защо съдът счита, че
св.Г. изложи фактите добросъвестно и не вижда причина да не кредитира
показанията му, още повече, че той не е заявил, че става въпрос за заем от 5000
лв., а за сума, която подсъдимият С. трябва да „вземе“. Що се отнася до
изложеното от свидетелите И.К. и Стойчо Ч., то изложеното от тях излиза извън
предмета на делото и не следва да се обсъжда.
Заключенията на графологичната,
съдебно – техническата и съдебно-медицинската експертизи съдът преценява , като
компетентно изготвени, при наличие на необходимите специални знания у
експертите в съответната област от науката, безпристрастни и пълни. Същите не
са оспорени от страните и в тази връзка следва да се обсъдят доводите на
защитата на подс.К. , направени в хода на съдебните прения: Заключението на
Съдебно – медицинската експертиза и разпита на експерта в съдебно заседание
дават ясен и категоричен отговор за характера и степента на телесното увреждане
и механизма на неговото причиняване. Експертът поясни ,че по механизъм
кръвонасядането по лигавицата на лявата буза , отговаря да е причинено от удар
в лявата лицева половина , за който удар не се изисква много голяма сила.
Според вещото лице най –вероятно се касае за един удар , защото кръвонасядането
съвпада като местоположение със зъба , на който е била поставена коронката. По
механизъм такова кръвонасядане не е възможно да се получи при дъвчене или
стискане, а е необходимо да има удар от вън на вътре. Травматичното увреждане
отговаря по време да е получено два-три дни преди прегледа, което личи от цвета
на кръвонасядането и по начин така, както се твърди в предварителните сведения. Експертът поясни , че
е малко вероятно такова увреждане да се получи при падане , тъй като при удара
в равна повърхност ще се получи по-широка контактна част, а ако пострадалият е
паднал върху изпъкнал предмет, то тогава би следвало да има и външни белези, а външни белези в случая не
са били на лице. Следва да се посочи също така ,че по делото не са събрани
каквито и да било доказателства, че в периода 26 - 28.03.2013г., пострадалият е
претърпял по друг начин телесно нараняване. Ето защо съдът счита, че доводите
на защита ,че не е ясно кога точно е получено телесното увреждане и по какъв
начин то е причинено , което поставя под
съмнение причиняването на лека телесна повреда от подс.К. на пострадалия,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Заключението на
Съдебно –техническата експертиза на записа върху компактдискът не бе оспорено
преди приемането му в съдебно заседание, а едва в хода на съдебните прения
защитата постави под съмнение неговата процесуална издържаност, доколкото
записът не бил иззет по надлежния ред. Тези доводи също следва да бъдат
отхвърлени, тъй като експертът ясно и категорично отговори на въпроса, че записът
върху диска е цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск
на видео-охранителната система, видеозапис. В
рамките на записания интервал от време има вкопирани данни- таймкод и
номер на камера , като времевите интервали, възпроизвеждани от плеъра не се
прекъсват. Няма данни за външно въздействие и манипулации върху записа , с цел
осъществяване на монтаж. Що се отнася до начина на копиране на оригиналния
файл/файлове върху диска и последващото му предаване с протокол за доброволно
предаване на полицейския служител Т., а в последствие и с протокол – от св.Т.
на разследващия полица, то съдът не намира процесуална пречка това да бъде
сторено, още по-малко пък да се поставя под съмнение достоверността на записа
поради тази причина. Експертът е категоричен за липса на каквито и да е данни
за външни манипулации върху файловете с цел извършване на монтаж. Защитата
твърди, че СТЕ страда от процесуални
пороци, което твърдение обективно не почива на разпоредбите на НПК, поради
следното: Съгласно правната теория експертизата е способ на доказване /арг. от
чл.136 ал.1 от НПК/. Процесуалните изисквания и условията за назначаване на
експертиза са посочени в чл.144 – 154 от НПК, като в конкретния случай
процесуалните изисквания са спазени и няма никакво правно основание да се
поставя под съмнение компетентността на експерта, неговите специални знания,
начинът, по който е изготвил заключението си и достоверността на изводите му. В
тази връзка следва да се посочи за пореден път, че становището на експерта за
липса на външни манипулации върху диска е категорично и необорено по никакъв
начин от страните и по-конкретно от защита на подс.К.. Доводът на защитата, че
подс.К. не е нанасял удар на пострадалия е опит за превратно тълкуване на
събраните по делото доказателства, доколкото се внушава едва ли не, че подс.К.
само е замахнал с ръка по посока на пострадалия. Обективно данните по делото
сочат ,че удар върху пострадалия от подсъдимия е нанесен и доказателствата
/показания на пострадалия, заключение на СМЕ и СТЕ и др. косвени такива/ преценени по отделно и в
тяхната съвкупност налагат безспорния извод, че подс.К. действително е нанесъл
удар в областта на лявата половина на лицето на пострадалия. Детайли, свързани
с това дали е нанесен ударът с юмрук или шамар са без никакво правно значение,
доколкото становището на експерта е категорично , че в случая е от значение
силата на нанасяне на удара, който е определен като удар, за който не се иска
много голяма сила, както и това, че когато е по-слаб ударът натискът се оказва
върху зъбите, лигавицата се притиска върху зъбите и от там се получава
кръвонасядане от вътрешната страна. Вещото лице поясни също така , че при този
конкретен удар, най-голямата кинетична енергия е попаднала върху зъба с
коронката, тя е паднала, откъснала се е от щифта и се е получило кръвонасядане
от вътрешната страна на лигавицата.
Фактическата
обстановка съдът приема за установена и от писмените доказателствени материали,
събрали в хода на досъдебното и съдебното производство - справки за съдимост,
характеристични справки, протокол за доброволно предаване, протоколи за оглед
на местопроизшествие и веществени доказателства, данните съдържщи с в
протоколите по изготвените СРС, протоколи за предаване и приемане на банкноти,
СД, трудови договори, справка за актуално състояние на дружествата, пълномощни,
запис на заповед, договор за заем, заповеди за задържане, епикризи, протокол за
разпознаване и очни ставки, справки от мобилни оператори, трудова книжка,
удостоверения и др. прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към останалите доказателства по
делото.
Предвид изложеното
съдът е на становище , че следва да бъдат отхвърлени доводите поддържани от
защитата на подсъдимите за недоказаност на обвинението , като напълно
неоснователни.
Относно обясненията
на подсъдимите съдът е на становище,че депозираното от тях,че не са извършили
изпълнителното деяние на престъплението ,в което са обвинени е пряк израз на
правото им на защита, поради което и обясненията им не следва да се кредитират.
Изложеното от тях в голямата си част обективно не намира опора в събраните по
делото доказателства, остава изолирано и се преценява като изградена защитна
теза. Така например обясненията им за липса на осъществена спрямо пострадалия
принуда, се опровергава от показанията на самия пострадал, заключението на СМЕ
и СТЕ, показанията на св.Г., св.Д. Г. и на полицейските служители. Подсъдимият К.
е изградил линия на своята защитна версия, която следва през цялото наказателно
производство, като същевременно за така поддържаната от него версия не е
посочил нито едно доказателство. Разбира се ,тежестта на доказване на
обвинителната теза е на държавното обвинение, но в конкретния случай, след
като подс.К. твърди, че не е участвал в
престъплението и останалите три лица са „случайни“, то съвсем спокойно е могъл
да ги индивидуализира по външни белези,
или най-малкото да насочи по някакъв начин разследващите към
самоличността им, ако разбира се е бил сигурен, че те ще потвърдят изградената
от него теза. Съдът възприема като твърде несериозно и лишено от житейска и
правна логика, твърдението на подсъдимите ,че ще отидат с три непознати за тях
лица при пострадалия, с цел К. да бъде само свидетел на едно евентуално
извънсъдебно признание на задължение. В
случай, че това е отговаряло на обективната истина, то е лишено от логика действието да предлагаш на непознати да те придружат при
друго съвсем непознат лице, да се качат
в автомобила на това непознато лице - подс.С., а да не останат да изчакат
например в автомобила на подс.К., който както се установи е бил паркиран в
близост до офиса на другия подсъдим. Недоумение буди и фактът защо тези т.нар.
„придружители“ не са ползвали друг транспорт до гр.Пловдив /напр. автобус,
влак, такси/, след като са разбрали, че подс.К. и подс.С. очевидно имат лична
работа, която не би трябвало да ги засяга и да е свързана с тяхното присъствие
по никакъв начин, доколкото се твърди ,че тези три лица са абсолютно непознати поне
на подсъдимия С. и слабо познати на
подс.К.. Тук е мястото да се отбележи, че дори в съдебната зала, св.Г. посочи
един от свидетелите ,като лице, което е присъствало по време на инцидента в
леярната му, който факт бе отминат както от прокурора, така и от подс.К., който
уж има „интерес“ да посочи и другите лица, които са били с него. Ето защо
декларативното желание на подс.К. да съдейства за изясняване на обективната
истина ,на практика е израз на изградената от него защитна позиция. Следва да
се посочи, че обясненията на подс.К. се подкрепят единствено от обясненията на
подс.С., поради което и не се ценят от съдебния състав. Поради изложените
причини, съдът счита , че не следва да се кредитират и обясненията на
подсъдимия С.С. и преценява същите като пряк израз на правото му на защита
,изложеното от него е изолирано и противоречи със събраните в хода на
производството гласни доказателства ,съдържащи се в показанията на свидетелите посочени
по-горе и заключенията на СМЕ. Съдът е на становище, че и обясненията на св.С.
в по-голямата си част противоречат на правната и житейска логика, доколкото се
прави опит от негова страна да убеди съдебния състав, че ще даде в заем сумата от 5 000 лева на лице
, което не е от кръга на близките му, нито дори е негов приятел, без да се
съставят никакви документи, без да се консултира със своя адвокат, с когото
както бе установено се консултира за всеки юридически въпрос, дори и в
екстремни ситуации и без да коментира със заемателя какъвто и да било срок за
връщане на дължимата сума, чиито размер никак не е малък. Нелогични са и
действията му на практика да не предприеме никакви действия в продължение на
около 4 години и в един момент, разбирайки, че пострадалият е сам в леярната да
реши да уредят юридически това задължение. Нелогични са и последващите действия
на подс.С., който вместо да потърси веднага адв.Г., да му обясни ситуацията, да
получи необходимите документи и да посети св.Г. евентуално с цел подписването
им или постигане на разумно разрешение на въпроса в присъствието на адвоката
например, той се обажда на подс.К. за да бъде „свидетел“ на евентуално
признание, а както се оказва в един по-късен момент и не само той ,а още три
„непознати“ и никому неизвестни лица. Ето защо показанията на подс.С. се
преценяват като недостоверни и нелогични и не се кредитират от състава на съда.
От
наличните по делото доказателствени материали ,събрани и проверени по реда и
със средствата предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установява извършването
на престъплението предмет на настоящето наказателно производство, неговото
време, място,механизъм и начин на осъществяване,както и авторството му.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
За подсъдимия А.М.К.
При
така приетата фактическа обстановка, съдът е на становище, че с действията си на 26.03.2013г. в гр.Асеновград е осъществил
от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл.213а ал.1 ат НК, тъй като е принудил пострадалия да поеме имуществено задължение за
5 000 лева , като го е заплашил с насилие. Изнудването по своята
същност представлява престъпно мотивиране на пострадалото лице,
чрез използване на заплахи за упражняване на насилие, за разгласяване на
позорящи обстоятелства, за увреждане на имущество или за друго противозаконно
действие с тежки последици за него или негови ближни, да предприеме определено
поведение, свързано с разпореждане с вещ, свое право или поемане на имуществено
задължение, против волята си. В конкретния случай с противоправните си действия
подс.К. е мотивирал пострадалия, чрез употреба на физическа сила и вербално
насилие и при обща престъпна дейност с подс.С., да поеме имуществено задължение
противно на волята му и въпреки, че е съзнавал ,че лично той не дължи тези
пари. Деянието по чл.213а ал.1 от НК е
на формално извършване, като чрез конкретно описани форми на принуда (в
конкретния случай физическо и психическо насилие) се цели изнудваният да поеме
имуществено задължение, която престъпна цел на практика е постигната. На лице
са квалифициращите обстоятелства на чл.213а ал.2 т.2 и т.4 от НК, доколкото в
изпълнителното деяние на основното престъпление са участвали двамата подсъдими,
както и безспорно е установено, че на пострадалия е причинена лека телесна
повреда.
От субективна страна подс.К. е
действал при форма на вината пряк умисъл,тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици. Характеризиращи
субективната страна на посоченото престъпно посегателство са прекият умисъл и
специалната цел, последната от които сочеща на консумиран състав, без да е
необходимо да са настъпили преследваните вреди в патримониума на жертвата или
да е реализиран желаният резултат, които признаци в случая са на лице.
Доколкото подс.К. е действал в съучастие с подс.С., то следва да се отчете и
общността на умисъла на двамата. Всеки от двамата е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението и е
допускал от така съчетаната престъпна дейност /отправяне на заплахи и употреба
на физическа сила/ да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъпния
състав.
Предвид
гореизложеното, съдът квалифицира деянието като престъпление по чл.213а ал.2
т.2 и 4 вр. ал.1 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК и подс.К. бе признат за виновен в извършването му.В тази
връзка съдът приема за неоснователни доводите на защитника на подсъдимия,че той
не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението изнудване.Както бе
подчертано по-горе мотивирането на пострадалия да поеме имуществено задължение е
формирано във волята му след активната намеса на подс.К. – както психическа
,така и физическа.
За подсъдимия С.С.С.
С
действията си на 26.03.2013г. в гр.Асеновград, съвместно с подс.К., е
осъществил състава на престъплението по чл.213а ал.1 от НК. Осъществено е изпълнителното
деяние на това престъпление, тъй като подс.С. е въздействал негативно чрез
психическо насилие върху волята на св.Г., като го е мотивирал да поеме
имуществено задължение. Заплахата с насилие е насочена към пострадалия,
обективирана с думи и изрази и в резултат на така отправените заплахи
пострадалият е поел имуществено задължение по договор за заем, обезпечен със
запис на заповед за сумата 5 000 лева. Подс. С. е действал в съучастие с
подс.К.. В правната теория и
съдебна практика е утвърдено разбирането, че при съучастие под формата на
съизвършителство ,при което е налице задружна дейност и общност на умисъла,
дейците отговарят едновременно за извършеното деяние, независимо от отделния и
различен принос на всеки от тях. Това е общо правило валидно както за престъпленията
с проста конструкция, така и при тези с усложнена конструкция, каквото е
инкриминираното деяние в квалифицирания състав на което по чл.213а ал.2 т. 2 има поглъщане на признаците и на друго
престъпление- против личността. Неоснователно се твърди от защитата на подс.С. ,
че е налице ексцес във вината на относно причиняването на лека телесна повреда
на пострадалия и едва ли не подс.К. трябва
да отговаря сам единствено за престъпление от частен характер – нанасяне на
лека телесна повреда. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи, поради
което и това възражение на защитата е неоснователно. Независимо, че подс. К. е
участвал сам в нанасянето на удара, с който е причинена леката телесна повреда
на пострадалия, а подс.С. е отправял словесни заплахи спрямо него, всеки от тях е съзнавал участието на другия в
общата престъпна дейност и за съвместния им принос във фактическото изпълнение
както на заплахата, така и на придружаващите я деяния, подчинени общо на една
цел - да принудят пострадалия да се разпореди с поисканата парична сума. С
обективирането на заплахата от дейците, независимо от формите й, престъплението
е довършено, без да е необходимо да е осъществено разпореждането на
принуждаваното лице с вещта. В съзнанието на всеки от двамата подсъдими е
формирана представата за елементите на деянието, включваща връзката между
използването на формите принудата и субективния им стремеж чрез нея да
мотивират заплашеният да се разпореди с процесната сума. Без правно значение за
отговорността при общата умишлена престъпна дейност е кой от съизвършителите, в
коя от формите на принуда и съпътстващите я деяния участва и без правно
значение е липсата или наличието на предварителна уговорка, в която да са
разпределени ролите , да е съставен предварителен план за действие и т.н.
доколкото за престъплението изнудване ,не е на лице квалифициращ признак
„предварително сговаряне“. Доколкото в самото изпълнително деяние са участвали
две лица , то е на лице квалификация по чл.213а ал.2 т.4 от НК.
От субективна
страна деянието е осъществено от подс.С. при форма на вината пряк умисъл,тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Поведението на подсъдимия С. не е
основано на произволен
междуличностен конфликт, а на постигането на конкретната съставомерна цел, със
съвместни действия и общ умисъл с подс.К. и при общо участие в осъществяване на
заплахата спрямо неприкосновеността на пострадалия, придружена и с деянията по
причиняване на лека телесната повреда.
Предвид
гореизложеното ,съдът квалифицира деянието като престъпление по чл.213а ал.2
т.2 и 4 вр. ал.1 вр. чл. 130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК и подс.С. бе признат за
виновен в извършването му
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
За подсъдимия А.М.К.
Съобразно принципа
на законоустановеност на наказанието следва да се отчете предвидената в закона
санкция за този вид престъпление ,а именно: ”Лишаване от свобода” от 2г. до 8г.
и глоба от 3 000 лв. до 5 000 лв. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието
следва да се отчетат степента на обществена опасност на деянието и дееца.Тази
на деянието е завишена,тъй като се касае за тежко престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК. Степента на обществена опасност на
извършителя съдът преценява като завишена, предвид съвкупната преценка
на данните за личността на подс.К. -на лице е обременено съдебно минало, което го
обуславят като личност с трайно изградени престъпни навици, склонна да върши
престъпления. При определяне размера на наказанието следва да се отчетат от
друга страна добрите характеристични данни, доказателства ,за които се събраха в
хода на съдебното следствие, обстоятелството ,че се касае за млад, интелигентен
човек с висше образование и желание за себеусъвършенстване, влошеното му материално и от части здравословно състояние,
трудовата му ангажираност , която е била препятствана след задържането му под
стража по настоящето наказателно производство. След съвкупна преценка на тези
обстоятелства съдът е на становище, че по отношение на подсъдимия К. следва да бъде наложено наказание при лек
превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид тежкото
материално състояние на подс.К. бе наложено кумулативно предвиденото в
санкцията на посочената правна норма наказание ГЛОБА в полза на Държавата към минимално
предвидения в Закона размер, а именно: 4 000 лв. /четири хиляди лева/. С оглед размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ и обстоятелството ,че той е осъждан е неприложим
института на условното осъждане ,поради което и на основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при
първоначален СТРОГ режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
От размера н атака наложеното наказание
„лишаване от свобода“ следва да се приспадне времето, през което той е бил
задържан по ЗМВР, с постановление на прокурора по НПК и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 31.05.2013г. до влизане на присъдата в сила.
Видно от
приложената справка за съдимост подс.К. последно е бил осъждан с присъда по
нохд № № 440/2009г. на Военен съд Пловдив за извършено от него престъпление по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца. Изпълнението на така
наложеното наказание е било отложено за срок от три години, на основание чл.66
ал.1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 20.12.2009г. т.е. определеният
от съда изпитателен срок е следвало да изтече на 20.12.2013г. Деянието ,
предмет на настоящето дело е осъществено от подсъдимия в рамките на така
определеният изпитателен срок, същото е умишлено престъпление от общ характер,
поради което и на основание чл.68 ал.1 от НК следва да се постанови подсъдимият
да изтърпи изцяло и отделно от наказанието по нохд № 815/2013г. на РС
Асеновград и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА по нохд
№ 440/2009г. на ВС Пловдив. на основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, това наказание
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален СТРОГ режим, в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. Съдебният състав счита, че така
наложеното наказание по вид и размер ще способства в най-висока степен за
постигане на целите на наказанието , посочени в чл.36 от НК.
За
подсъдимия С.С.С.
Съобразно принципа
на законоустановеност на наказанието следва да се отчете предвидената в закона
санкция за този вид престъпление ,а именно:”лишаване от свобода” от 2г. до 8г.
и глоба от 3 000 лв. до 5 000 лв. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието
следва да се отчетат степента на обществена опасност на деянието и дееца.Деянието
е със завишена степен на обществена опасност, тъй като е тежко престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от НК. При определяне вида и размера на наказанието следва
да се съобразят данните за личността на подс.С.. В случая следва да се отбележи ,че
инициативата за извършване на престъплението изхожда от този подсъдим, той е
изиграл водещата роля за осъществяването му, посетил е първоначално сам
пострадалия, заявил му е, че ако не му даде доброволно сумата , ще се
„разправя“ с него по друг начин,
организирал е останалите четири лица , транспортирал ги е със своя автомобил и
впоследствие е поставил условие за даване на 1000 лева още на 01.04.2013г.,
само пет дни след извършване на престъплението ,бил е по-активен в отправяне на
словесните заплахи с насилие. От друга страна съдът прецени чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност и влошеното му
здравословно състояние.След съвкупна преценка на изложените обстоятелство
,съдът е на становище ,че на подс.С. следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА при лек превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,а именно: ЧЕТИРИ
ГОДИНИ. Предвид материално положение и имотно състояние на подс.С. следва да се наложи кумулативно предвиденото
ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 4 000 лева.От размера на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ ,следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е
бил задържан по ЗМВР и от прокурора по НПК , считано от 28.05.2013г. до
31.05.2013г.
С оглед вида и
размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” и на основание чл.61 т.3
от ЗИНЗС следва да се определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяването му.
Съдът счита ,че така определеното наказание ,в този му вид и размер ще
допринесе в най-висока степен за постигане на индивидуалната и генералната
превенция на Закона.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявен е и е
приет а съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД Претендират се като обезщетение от гражданския
ищец П.П.Г. сумата общо от 5 000 лева , представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания , от престъплението, предмет
на обвинението , редуцирани като 2 000 лева за причинени уплаха и стрес от
заплахата и 3 000 лева за причинени болки и страдания от нанесената лека
телесна повреда,
ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски. Съобразно правилата на чл.45
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В
случая така предявените граждански искове се явяват доказани по основание, тъй
като безспорно бе установено по делото , че именно подсъдимите са осъществили деянието, от което са претърпени
неимуществените вреди. Относно искането за обезщетение за претърпени болки и страдания
и уплаха и стрес от причиненото физическо насилие, съдът приема за установено
следното:От събраните по делото доказателства ,съдържащи се в показанията на
пострадалия, на св.С.Г. и св.Д.Г. се установи, че вследствие на деянието пострадалият
вдигнал високи стойности на кръвното налягане, приемал лекарствени средства във
връзка с това, изпитал страх, притеснение ,както за себе си така и за здравето
на децата си, което споделил и с бившата си съпруга, в нощта след деянието
отказал да остане сам, поради което се наложило да пренощува в дома й и няколко
дни след това да приема болкоуспокояващи. От показанията на св.Т. се установява
също така, че два дни след деянието при посещението си в полицията пострадалият
бил видимо притеснен, не успявал успешно да структурира мисълта си и да
обяснява фактите последователно. Предвид на това съдът счита , че предявеният
иск не следва да се уважава в пълния му размер, доколкото не се установи висок
интензитет на търпени психически страдания и физически болки от гражданския
ищец и най-справедливо би било за претърпените от него неимуществени вреди да
бъдат присъдени следните обезщетения ведно със законните лихви от датата на
уврежданията до окончателното изплащане: 500 лева за претърпяната уплаха и стрес
и 1000 лева за претърпените болки и страдания ,свързани с нанасянето на леката
телесна повреда. На пострадалия следва да бъдат присъдени и направените по
делото разноски в размер на 500 лева ,представляващи адвокатско възнаграждение.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА,
намиращи се на съхранение в Районен съд – Асеновград, а именно 1 бр. мобилен
телефон „НОКИА Х2-00 със СИМ карта на „Виваком”; 1 бр. мобилен телефон
„САМСУНГ” SGНТ със СИМ карта на „Глобул”; 1 бр. мобилен телефон „САМСУНГ” SGНС
520 със СИМ карта на „Глобул”; 1 бр. мобилен телефон „НОКИА” със СИМ карта на
„М Тел”; 1 бр. мобилен телефон „НТС” със СИМ карта на „Глобул” следва да се
върнат на подсъдимите А.М.К. и С.С.С. след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА,
намиращи се на съхранение в ОД на МВР - гр.
Пловдив, а именно 10 банкноти с номинал от по 100 лв., следва да се върнат на П.П.Г.
след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА по използвани с разрешение на Окръжен съд - гр.
Пловдив специални разузнавателни средства, следва да се върнат на органа, който
ги е изготвил, след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – гр. Асеновград сумата от 221 лв., или от по 110,50 лв. от
всеки един от тях, представляваща разноски по водене на делото, както и сумата
от 60 лв., представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и
сумата от 30 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив, представляваща разноски
по Досъдебното производство.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов
ред, стремеж за лично облагодетелстване по престъпен начин.
По
посочените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: