РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Карлово, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.а
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Г.а Административно наказателно
дело № 20225320200267 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000177 от 25.03.2022 г. на
Началник група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на Н. К. К., ЕГН
**********, от с. Хр.Д., П. обл., ул. „Т.“ ***, е наложено административно
наказание на основание чл.174 ал.3 пр.2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. С посоченото
наказателно постановление са отнети К. и 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Не излага доводи.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. Т.-
упълномощен, който поддържа жалбата. По същество се прави искане за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира разноски.
1
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. В депозирано писмено становище счита издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като моли същото
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
К. К. като актосъставител, Д. В. и И. Т. като свидетели по акта и при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 22-0281-000177 от 25.03.2022 г., разписка за
връчването му, АУАН серия GA бл. № 572054 от 04.03.2022 г., талон за
изследване № 122035 от 04.03.2022 г., справка за нарушител/водач, стикери с
№№ 122035.2,3,4,5,6,7,8, протокол за сервизна проверка на Дръгтест 5000,
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г.,
заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., справка от ЦСМП- Пловдив, заверено
копие от регистрационен журнал, заверено копие от журнал за вземане на
кръв и урина, съгласно Наредба № 1 за установяване на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от ФСМП- Карлово, съдът намира за
установено следното:
На 04.03.2022 г. полицейските служители при РУ- Карлово Т. и В.
изпълнявали служебните си задължения, в която връзка около 12 часа се
движили със служебен полицейски автомобил по бул. „И.В.“ в гр. С., с посока
на движение от изток на запад. Около сградата на Община С. се разминали с
движещия се в обратна посока автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****,
управляван от жалбоподателя К.. На полицейските служители направило
впечатление, че водачът К. разговарял по мобилен телефон, докато
управлявал автомобила. Поради тази причина полицейските служители
обърнали движението и последвали автомобила, управляван от
жалбоподателя и го спрели около спрели срещу блок № ** на бул. „И.В.“.
2
След спирането била извършена проверка от мл. полицейски инспектор В.,
който поискал документите на водача К., след което му било обяснено, че е
извършил нарушение, тъй като е говорил по телефон, управлявайки МПС без
устройство, освобождаващо ръцете му. На К. било обяснено, че ще бъде
отведен до сградата на РУ- Карлово, за да му бъде извършена проба за
алкохол и наркотични вещества.
В сградата на РУ- Карлово, мл. автоконтрольор К. извършил проверка
на жалбоподателя с техническо средство за алкохол, което отчело
отрицателен резултат. Жалбоподателят бил поканен за тестване и проверка за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг тест
5000“ с № ARAM 0008. К. обаче отказал да му бъде извършена проверка с
посоченото техническо средство. Бил му издаден и талон за медицинско
изследване с № 122035/04.03.2022 г., който К. отказал да получи. Отказът му
бил удостоверен с подпис на свидетел. Оказал също така да бъде съпроводен
до ФСМП- Карлово за вземане на кръвна проба.
Въз основа на констатираното мл. автоконтрольор К. съставил
процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят К. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, тъй като на
04.03.2022 г. в 12,10 часа, в гр. С., ул. „И.В.“ до № **, с посока на движение
от запад на изток управлявал лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****,
собственост на Н. В. В. от с. Хр.Д., като бил съпроводен до сградата на РУ-
Карлово, където отказал да му бъде извършена проверка с тест „Дрегер Дръг
тест 5000“ с № ARAM 0008 за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози и не желаел да даде кръвна проба за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества и техните аналози. Бил издаден талон за изследване с №
122035.
По отношение на така съставения АУАН К. не направил възражения,
като го подписал и получил препис от същия.
На 25.03.2022 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя административно
наказание на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лв. и
3
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП, както и били отнети 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на 28.03.2022 г., а жалбата
срещу него депозирана на 01.04.2022 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна, то същия се
ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от
ЗДвП, като отразените в него констатации се установяват по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- В., Т.
и К.. Свидетелите установяват безпротиворечиво, че жалбоподателят К. е бил
водач на МПС към момента на спирането му за проверка и че същият е
боравил с уредите на процесното МПС, т.е. управлявал е същото. И тримата
свидетели са категорични, че К. е отказал да бъде тестван с техническо
средство за употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, както е
и отказал да даде кръвна проба за установяване на горепосочените
обстоятелства, отказвайки да получи талона за медицинско изследване.
Обсъждайки гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетели В. и Т. досежно връчване на издадения талон за медицинско
изследване на жалбоподателя и дали същия е бил отведен до ФСМП, за да
потвърди отказа си преди медицинско лице, съдът констатира незначителни
неточности, доколкото при отказ да бъде извършен тест, какъвто е
4
конкретния случай, то полицейския орган няма задължение да съпроводи
лицето до мястото за вземане на кръвна проба, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба
№ 1/19.07.2017 г. Св. В. в показанията си заявява, че няма как да не е връчен
талон за медицинско изследване на жалбоподателя, но не го е връчвал той. В
този смисъл, показанията на свидетеля се явяват в противоречие с
показанията на актосъставителя К., който заявява, че жалбоподателят е
отказал всичко, да бъде тестван, да даде кръвна проба, включително и да бъде
съпроводен до ФСМП. От друга страна, в противоречие с посоченото от
актосъставителя са и показанията на св. Т., който заявява, че К. е бил отведен
до ФСМП. Посоченото обстоятелство се явява в противоречие със събраните
по делото писмени доказателства от ЦСМП, които не установяват на
посочената дата жалбоподателят да е воден до ФСМП Карлово във връзка с
установяване употреба на наркотични вещества. Поради този факт съдът
ползва изцяло показанията на актосъставителя К., които се явяват несъмнено
потвърдени от писмените доказателства по делото. Относно констатираното
противоречие между показания на последния и полицейските служители В. и
Т., съдът намира, че от една страна същите ежедневно изпълняват подобни на
описаните служебни задължения, които се явяват рутинни и при положение,
че депозират показания за тези обстоятелства около половин година след
инкриминираното деяние е напълно възможно и логично да не помнят точно
всички обстоятелства, особено когато не те са лицата, които следва да
извършват изследването с техническо средство и да съставят необходимите
за тази цел документи като талон за медицинско изследване и АУАН.
Относно така визираните обстоятелства са налице категоричните и
непротиворечиви с писмените доказателства от ЦСМП показания на
актосъставителя К., които съдът кредитира. От друга страна, показанията на
свидетелите Т. и В. относно факта на управление на МПС от страна на
жалбоподателя, както и отказът му да бъде тестван с техническо средство и да
даде кръвна проба се явяват абсолютно еднопосочни и категорични с всички
останали доказателства по делото, поради което и съдът ползва същите с
доверие.
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или
не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
5
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба от 2000 лв. Съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е санкциониран.
Констатациите по акта не са опровергани от доказателствата в
производството пред съда. Отразеното в него е изцяло потвърдено и от
гласните доказателства по делото, които категорично установят, че
жалбоподателят е отказал както проверката с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, така и
същата да бъде установена чрез лабораторно изследване, отказал да даде кръв
за медицинско изследване. От съдържанието на оспореното наказателно
постановление е видно, че е изписано словесно точно в какво се е състояло
нарушението на жалбоподателя, което покриват изцяло състава на чл.174 ал.3
от ЗДвП, съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези, при първата
се санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, при втората- ако не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози. Редът, по който се
установява употребата на алкохол или наркотични вещества от водачите на
моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни
средства. Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.3 от посочената Наредба
употребата на алкохол или наркотично вещество се установява посредством
използване на съответни технически средства, тестове, медицински,
химически или химико- токсикологични изследвания. Разпоредбата на чл.5 от
Наредбата сочи, че употребата на наркотични вещества се установява
посредством проверка с тест или медицинско изследване. Разпоредбата на
чл.7 ал.2 от Наредбата задължава полицейският орган да съпроводи лицето до
мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химико- токсикологично лабораторно, когато с тест е установено
наличие на наркотично вещество. За целта на лабораторното изследване, се
издава талон за медицинско изследване, който се връчва на водача срещу
6
подпис. Отказът на водача да получи талона се удостоверява с подпис на един
свидетел, съгласно чл.6 ал.8 от Наредбата. Жалбоподателят е осъществил
нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като в конкретния случай, след като е
отказал да бъде изпробван с техническо средство, е отказал категорично да
даде и кръвна проба, отказвайки да получи талона за медицинско изследване.
Размерът на наложеното наказание е съобразен с разпоредбите на чл.174
ал.3 от ЗДвП, която след изменението с ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г. предвижда фиксиран размер на наказанията, съответно глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС 24 месеца.
Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание на основание
чл.174 ал.3 от ЗДвП са отнети правилно и 12 контролни точки с атакуваното
наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.3 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед визирания по- горе резултат от делото не следва да бъдат
присъждани разноски на жалбоподателя за процесуален представител.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-000177 от
25.03.2022 г. на Началник група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, с
което на Н. К. К., ЕГН **********, от с. Хр.Д., П. обл., ул. „Т.“ ***, е
наложено административно наказание на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП-
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, и са отнети 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8