№ 2342
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20231100501972 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. Ф. Ф. с ЕГН: **********, чрез адв. И. Н. –
надлежно упълномощен, срещу Решение № 10482/28.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 13586/2022 г. по описа на СРС, ГО, 56-ти състав в частта, с която е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
сумата от 7 370.56 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „**** с ад,№ 60742 за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2021 г. до
окончателното плащане; сумата от 44.82 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 14.07.2021 г. до окочнателното плащане, както и сумата от 1 055.47 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г. Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Твърди се, че по делото не са налице доказателства,
установяващи ответника в качеството му на собственик или вещен ползвател на
процесния имот. Неправилно бил приложен института на погасителната давност
досежно исковите претенции. Прави се искане за отмяна на атакувания акт в
1
посочените части и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. И., в който се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова се моли да бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Ж въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е приложено заповедно дело № 41252/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 56 състав, от което се установява, че на 14.07.2021 г. "Топлофикация
София" ЕАД с ЕИК: ********* е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** за следните
суми: 1. / 7 800.60 лева – главница, представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05. 2017 г. – м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от
14.07.2021 г. до изплащане на вземането; 2. / 1 088.41 лева – лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 02.07.2021 г; 3. /
44.82 лева – главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово
разпределение за периода м. 06. 2018 г. – м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от
14.07.2021 г. до изплащане на вземането, 4. / 9.07 лева – лихва за забава за периода
31.07.2018 г. – 02.07.2021 г. Претендират се разноски в заповедното производство, вкл.
и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. С разпореждане от
31.07.2021 г. по ч. гр. д. № 41252/2021 г. по описа Софийски районен съд, ГО, 56
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 178.86 лева –
държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от
08,02,2022 г. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок от съобщението да
представи доказателства за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и такива
са представени в срок.
По делото е представен, неоспорен от ответната страна, нотариален акт № 499,
том XXVI, дело № 4158/83 г., изготвен от нотариус при СРС – П.Л., от който се
установява, че на 14.10.1983 г. Ф.Г. Ф. и С.Б. Ф.а даряват на сина си Р. Ф. Ф. недвижим
2
имот: ап. 44, находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, на бул. „Девети септември“ №
****.
Приложен по делото е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, том
I, дело 917/1995 г., изготвен от нотариус Б. с район на действие СРС, от който се
установява, че на 26.01.1995 г. Р. Ф. Ф. учредява в полза на „С.-ООД“ за неустойката в
размер от 3 000 000.00 лева собствения си недвижим имот - ап. 44, находящ се в гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, на бул. „Девети септември“ № ****.
Като писмено доказателство по делото е приет и нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 78, том II, дело № 38041/1997 г.,
изготвен при нотариус В.М., с район на действие СРС, от който се установява, че на
25.11.1997 г. държавна спестовна каса чрез РДСК-2-София отпуска на Р. Ф. Ф. баков
кредит в размер на 20 000 000 лева, като за обезпечаване на кредита, заедно с лихви и
разноски, Р. Ф. Ф. учредява в полза на ДСК-ЧЕРЗ РДСК-2-София договорна ипотека
върху свой собствен недвижим имот: ап. 44, находящ се в гр. София, ж.к.
„Хиподрума“, на бул. „Девети септември“ № ****.
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 25.07.2000 г.
Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София,
кв. ****, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с "Техем
сървисис" ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата
в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В списъка за ап.
№ 44 е посочен Р. Ф. Ф. и ЕГН:********** /съответстващо на ЕГН на ответника /,
срещу което е положен саморъчен подпис, неоспорен от ответната страна.
Приложен е и сключен договор между "Техем сървисис" ЕООД и етажната
собственост, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия,
както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
приключване на годишното отчитане за показанията на топломера.
Пред СРС е ангажиран договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между
"Топлофикация София" ЕАД – възложител, и "Техем сървисис" ЕООД – изпълнител,
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в,
ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с
повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, одобрени от ДКЕВР с
решение № 0У – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да
3
заплаща договореното възнаграждение.
По делото е прието съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г. за
отоплителен сезон 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., на обща стойност 4 458, 11 лева с вкл.
ДДС и фактура № **********/31.07.2020 г. за сумата от 3 007.21 лв.
От третото лице – помагач "Техем сървисис" ЕООД, с молба от 01.07.2022 г. са
представени 3 бр. индивидуална справка за използвана ТЕ в имот с абонатен № 60742
за процесния период, 1 бр. констативен протокол за извършен отчет (протокол за
неосигурен до имота достъп за отчет на уредите за ДР на ТЕ), и документи за връчване
на изравнителни сметки. В приложените документи като клиент за абонатен № 60742 е
посочено лицето Р. Ф..
От заключенията на вещото лице по изслушаните пред районната инстанция
съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ и от допълнителна съдебно-техническа такава
се установява, че измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Красно село“, в процесния
период, е извършвано от общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани съгласно изискванията
на Наредба № 16334/06.04.2007 г. и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение
между абонатите съгласно действащите разпоредби. Технологичните разходи за
абонатната станция са отчислявани за сметка на топлопреносното дружество. До
процесния имот в периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. е е осигуряван достъп за
извършване на проверка от служители на ФДР, като документите за главен отчет са
подписвани от потребителя. В имота има три монтирани отоплителна тела и три
топлоразпределители с дистанционен отчет, за която е начислявана служебно
топлинна енергия, отдадена от щранга съгласно НТ. По данни на ФДР в имота се
ползва топла вода и с оглед липсата на водомер за топла вода, разходът за топла вода се
е изчислявал на база 3 бр. потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. Констатирано е, че отопляемата кубатура на ап.
№ 44 съгласно акт за разпределение на кубатура в жилищна сграда е 145 куб. м. за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., като количеството топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация в сградата – етажна собственост, е изчислена от ФДР по формула
съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба № 16334/2007 г. Вещото лице е
констатирало, че за процесния имот е изчислявана топлинна енергия за отопление на
имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за загряване на вода. Изчисленията са
извършени съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяването. Задълженията за разглеждания период по пера са: 381.56 лева –
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, 4 695.98 лева – ТЕ за отопление на имот, 6 044.77
лева – ТЕ за подгряване на вода. Вещото лице е установило, че извършените
начисления на суми за топлинна енергия до имота са в съответствие с изискванията на
действащата Наредба за топлоснабдяването и ЗЕ.
4
Пред СРС е изслушана и съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от
страните. Съгласно изготвеното експертно заключение, след извършена справка в
счетоводството на ищцовото дружество, се установява, че начислените суми за ТЕ и за
дялово разпределение за периода м. 05. 2017 г. – м. 04. 2020 г. на стойност 7 542, 15
лева не са заплатени. По пера дължимите суми са: 7 542.15 лева – общо отопление и
БГВ и 44, 82 лева – ДР. В заключението е посочено,че общият размер на мораторната
лихва към 02.07.2021 г. ще бъде 1 064.55 лв., като в това число се включва и сумата от
1 055.47 лв. за топлинна енергия.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол
акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. По отношение неговата правилност, предвид
релевираните оплаквания във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – иск за вземания за плащане
на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – ЕС, и за
сума за предоставена услуга за дялово разпределение на ТЕ. Решението на СРС е
влязло в сила като необжалвано в частите, в които са отхвърлени исковете за
доставена, но незаплатена топлинна енергия над сумата от 7 370.56 до пълния
предявен размер, за обезщетение за забава върху стойността на доставената ТЕ за
разликата над сумата от 1 055.47 лв. и върху стойността на предоставената услуга
дялово разпределение на ТЕ, поради което последните са извън предмета на
разглеждане от въззивната инстанция.
5
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на ТЕ за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция изм. и доп. – ДВ, бр.
74 от 2006 г. /, "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е това физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва ТЕ с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. /, "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Според разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и
чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснябдяването; писмената форма
не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се
отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В процесния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че процесният недвижим имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира имотът/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Във въззивната жалба се релевират доводи за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд досежно наличието на облигационно правоотношение между
6
страните по договор за продажба на ТЕ, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства
за титулярството на ответника в правото на собственост или друго вещно право върху
процесния недвижим имот. Въззивният съд счита оспорването за неоснователно по
следните съображения:
По делото са приети писмени доказателствени средства, неоспорени от
ответната страна, които обсъдени в тяхната съвкупност обосновават еднозначният
извод, че той е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот. Този извод се налага при съобразяване на представения списък на етажните
собственици към протокол от общо събрание на етажната собственост на сграда,
находяща се в гр. София, ж. к. "****, проведено на 25.07.2000 г., в който за апартамент
№ 44 е вписан именно Р. Ф., който с полагането на саморъчен подпис е удостоверил
съгласието си, в качеството си на собственик на процесния апартамент № 44, за
сключването на договор с третото лице – ФДР. Доколкото този частен документ не е
оспорен от неговия автор и в приложение на нормата на чл. 180 ГПК, следва да се
приеме, че изявленията в него са направени от лицето, посочено за негов автор. Този
документ съдържа изявление, което представлява извънсъдебно признание на Р. Ф., че
е титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения недвижим имот. Това
обстоятелства съдът установява косвено и от данните, съдържащи се в нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 78, том II, дело №
38041/1997 г. Въззивникът не твърди, нито установява, че след придобиване на
собствеността върху имота през 1983 г., се е разпоредил с правото на собственост или
вещното право на ползване върху същия за исковия период. Следва да се има предвид,
че предмет на предявения в настоящото дело иск не е спор за собственост върху имот,
поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на
вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск.
В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане
на цена на доставена в имота ТЕ, при заявени от ищеца твърдения за съществуването
между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед на качеството на ответника
– собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост.
Съобразно чл. 586, ал. 1-3 ГПК при издаването на нотариален акт, с който се
прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява
друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е
собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на
сделката. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. В
случая, видно от представения НА за учредяване на договорна ипотека № 78, том II,
дело № 38041/1997 г., изготвен при нотариус В.М., с район на действие СРС, от който
се установява, че ответникът Р. Ф. Ф. като собственик на процесния недвижим имот е
учредил в полза на ДСК-ЧЕРЗ РДСК-2-София ипотека върху същия за обезпечаване на
вземания на банката по договор за банков кредит с кредитополучател Р. Ф.. Ето защо,
7
вземайки предвид извънсъдебното признание относно титулярството в правото на
собственост, обсъдено наред с удостоверените в нотариалния акт обстоятелства, в
своята съвкупност са достатъчни за формиране на извод относно възникването на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника в качеството на собственик
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост. С оглед изложеното се
налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия
от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия
на ищеца, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "Монитор", в сила от 11.07.2016 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от
30 дни след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В конкретния случай ответницата не твърди, а и
не се установява да е упражнила това право срещу ОУ на "Топлофикация София "
ЕАД, поради което настоящият състав намира, че същата ги е приела.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл. 150 от ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника
– потребител, вкл. и относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират
спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между
главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в
сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по смисъла на чл. 139а от ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-334 от
8
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната
енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от
25.07.2000 г., списък към него, договор от 03.06.2020 г., представената индивидуална
справка за използвана ТЕ, а и с оглед на изложеното от вещото лице в констативната
част от заключението по съдебно – техническата експертиза, се установява, че
етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, ж. к. ****, са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач –
"Техем сървисис" ЕООД.
Въззивникът релевира довод, че ищецът не е изпълнил възложената му с
доклада по делото доказателствена тежест да установи стойността на реално
потребената в имота топлинна енергия, като релевира и възражение за погасителна
давност на претендираните суми.
За установяване факта на предоставяне на ТЕ в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза (СТЕ), както и допълнителна съдебно-техническа експертиза,
които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК, настоящият състав намира, че не
следва да бъдат кредитирани в цялост. Експертните заключения са изготвени въз
основа на приложените по делото и на допълнително изискани от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно
потребената от ответника топлинна енергия през процесния период. През процесния
период в имота на ответника според вещото лице са начислявани суми за отопление,
битово гореща вода и сградна инсталация, без да е посочено детайлно как се формират
те, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно с изискванията на
действащата нормативна уредба. В индивидуалните справки за отопление и топла вода,
изготвени от „Техем сървисис“ ЕООД в графа „стар отчет“ посочените стойности за
периода 30.10.2018 г. – 04.10.2020 г. са „0“, докато в новия отчет за същия период са
отразени други стойности, като същите не съответстват на стария отчет. Това
разминаване в предоставените от „Техем сървисис“ ЕООД отчети от индивидуални
проверки в процесния имот не може да обоснове извод за пълно и главно доказване на
размера на исковата претенция. Вещото лице също не е аргументирало установените
разминавания в индивидуалните отчети. В заключението е представена единствено
таблица, но от същата не може да се направи извод откъде са извлечени въведените
9
стойности за потребление на енергия за отопление за цитирания период, поради което
и в тази част същото се явява непълно. По отношение на отразения размер за топлинна
енергия за БГВ в заключението си експертът също не е обосновал извода си въз основа
на кои източници и как е формиран крайния размер за БГВ. В индивидуалните справки
в графа стар отчет отново посочените стойности за периода 30.10.2018 г. – 04.10.2020 г.
са „0“, докато в новия отчет за същия период са отразени други стойности и е
формирана сума върху база за двама човека, като същите не съответстват на стария
отчет. От представените по делото доказателства не може да се направи едностранен
извод, че сумата за БГВ следва да се формира на база двама човека. В заключението си,
вещото лице не е обсъдило и това разминаване, поради което и в тази част
заключението се явява непълно. Предвид изложеното , настоящият състав намира, че
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване исковата си
претенция, касаеща незаплатена топлинна енергия за отопление на имот и топлинна
енергия за подгряване на топла вода на база двама човека, поради което и в тази част
исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
В разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената ТЕ по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период ТЕ следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество ТЕ след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, съдебният състав не
споделя възприетото от съдебно – техническата експертиза в частта, в която е
изследвана начислената сума за отопление на имот и в частта, в която е начислена сума
за подгряване на топла вода на база двама човека.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказана по несъмнен и категоричен
начин по делото потребената от ответника топлинна енергия в претендираното
количество топлинна енергия за сградна инсталация в размер от 381.56 лева, но не и в
частта, касаеща претенцията за топлинна енергия за отопление на имот в размер на
4 695.98 лева. По отношение на претенцията за незаплатена топлинна енергия за
подгряване на топла вода, на основание чл. 162 от ГПК и въз основа на данните от
съдебно-техническата експертиза, съдът намира, че претенцията се явява доказана за
сумата от 3 022,38 лева на база един човек, а в останалата си част до размера от
10
6 044.77 лв. – недоказана по размер.
Предвид недоказаността на исковата претенция за топлинна енергия за
отопление на процесния имот за сумата от 4 695.98 лв., както и частичната
неоснователност на претенцията за БГВ, претенцията, касаеща мораторната лихва за
потребена енергия в размер от 1 055.47 лева също следва да бъде ревизирана.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. вземането става изискуемо от първо
число на месеца следващ отчетния такъв. Следователно претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва неправилно е изчислена в размер на 1 055.47 лева
от СРС, поради което и в тази част решението следва да бъде отменено. Дължимото
обезщетение върху дължимата главница от 381.56 лева – сградна инсталация за
топлинна енергия за 2019 г. - 2021 г., след изравняването, изчислено по реда на чл. 162
ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, е в размер на 621.22 лева за посочения
период от 15.09.2019 г., като над този размер претенцията следва да бъде отхвърлена
Относно релевираните оплаквания за липсата на легитимация на ищцовото
дружество за вземанията за услугата дялово разпределение, въззивният съд намира
следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и "Техем сървисис" ЕООД
страните са договорили заплащане от "Топлофикация София" ЕАД на извършваните
услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
11
средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира след предаване на изравнителните сметки.
Ангажирани са и доказателства установяващи, че през процесния период дяловото
разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
осъществявано от "Техем сървисис" ООД. Ето защо ищецът се легитимира като
носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение и
предявените искове за установяване на дължимостта й са установени по основание,
поради което и му се дължат в претендирания размер.
По възражението за изтекла давност, въззивната инстанция намира следното:
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два елемента:
бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен период от време.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения, включително и тези за лихви, като съгласно чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Съдът приема, че
процесните вземания са периодични, поради което и за тези вземания съобразно чл.
111, б. "в" от ЗЗД погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично
изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия. Задълженията
са еднородни и повтаряващи се през определен период от време, като неотносимо е
обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен (в този смисъл е ТР №
3/2013 г. на ОСГК на ВКС).
Вземанията, претендирани се периода от м. 05. 2017 г. до 30.04.2020 г., са
възникнали при действието на ОУ от 2016 г. , съответно приложими за тези вземания
са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ, съгласно които плащането на месечното
задължение се дължи в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и
следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-
страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след
публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение, договорено между
страните, изискуемостта на задължението да настъпва след покана за плащане. Това е
така, понеже изискуемостта настъпва след активно поведение от страна на кредитора,
изразяващо се в отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане, съгласно
ОУ, се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-
страница на кредитора. При така възприетото, съдът намира, че приложима в
настоящата хипотеза е разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД и началният момент на
погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на
възникването му.
12
Моментът на издаване на обобщените фактури от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му - те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на процесните фактури за тези вземания за периода
през 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г., които включват начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните
месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната
давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в
определен месец и издаването на счетоводния документ от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му.
Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото
лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД. Според нормативната уредба всички
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
независимо дали техният имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат
пропорционално такса сградна инсталация. Въз основа на
При така възприетото по-горе и след като съдът съобрази датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.07.2021 г., и по съображенията, изложени по-горе за
началния момент на погасителната давност на вземанията, възникнали при действието
на Общите условия от 2016 г., то съдът приема, че по давност са погасени всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 14.07.2018 г., а непогасени остават
тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. Затова и вземането за главницата
за топлинна енергия в доказания и претендиран размер, с оглед диспозитивното
начало, за сумата от 7 800.60 за топлинна енергия за периода от м. 05. 2017 г. до
м.04.2020 г. е частично погасено по давност до 14.07.2018 г., както правилно е
посочено от първата инстанция. Вземанията са периодични и срокът на погасителната
13
давност е 3 години. Различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.
Като законна последица и с оглед диспозитивното начало, въззивният съд
приема за дължими и претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД законни лихви
върху върху уважените размери на исковите претенции за главниците за топлинна
енергия и такса сградна инсталация, считано от датата на подаването на заявлението по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение – 14.07.2021 г. до окончателното
им изплащане.
Доколкото мотивите на СРС съвпадат частично с тези на въззивния съд,
решението следва да се отмени съгласно мотивната част на настоящия съдебен акт, а в
останалите си части – да бъде потвърдено така, както е постановено.
По отговорността за разноски пред СГС:
С оглед изхода на спора, разноските в първоинстанционното производство
следва да бъдат ревизирани. Поради неоснователността и недоказаността на
претендираните вземания за топлинна енергия за имота и за част от претендираното
БГВ, то ответната страна остава да дължи на ищцовото дружество на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 394.98 лв. – разноски пред СРС. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете, ищецът остава да дължи на адв. И. Н.- САК на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. Сумата от 329.42 лв.
За въззивното производство - на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на
въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева за изготвен отговор на въззивната жалба.
Съразмерно на основателността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на адв. Н. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 400.00 лева.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10482 от 28.09.2022 г. на СРС, ГО, 56 състав,
постановено по гр.д. № 13586 по описа за 2022 г. в частта, в която е признато за
установено, че Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК: ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 3 403.94 лева до претендирания размер от 7 370.56 лв. –
главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.07.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; в частта, в която е признато за установено, че
14
Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 621.22 лв. до пълния предявен размер от
1 055.47 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
02.07.2021 г., както и в частта, в която Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** е осъден да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер над 394.98 лв. до размера от 954.53 лв – разноски в първоинстанционното и
заповедното производство производство и в частта, в която „Топлофикация София“
ЕАД е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв.
И. А. Н. – САК сумата от 41.02 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ съразмерно на отвърлената част от исковете, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл.
150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: ********* срещу Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** за сумата над 3 403.94 лева до
претендирания размер от 7 370.56 лв. – главница за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
над 621.22 лв. до пълния предявен размер от 1 055.47 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „****
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10482 от 28.09.2022 г. на СРС, ГО, 56 състав,
постановено по гр.д. № 13586 по описа за 2022 г. в частта, в която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86
ЗЗД, че Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
********* сумата от 3 403.94 лв. – главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
– цена на доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 622.21 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 02.07.2021 г., за сумата от 44.82 лв. – главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 14.07.2021 г. до окончателното изплащане, включително и за сумата от 394.98
лева – сторените пред първоинстанционния съд разноски.
ОСЪЖДА Р. Ф. Ф. с ЕГН: ********** със постоянен адрес гр.София, ж.к. „****
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. **** на основание чл.273 от ГПК вр. чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 50.00 лева за сторените в производството пред СГС разноски за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. **** да заплати на адвокат И. А. Н. – САК на основание
чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 729.42 лв. – разноски за
оказана безплатна правна помощ пред първата и въззивната инстанция съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
15
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в останалата си част е необжалвано и е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16