Решение по дело №509/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 185
Дата: 23 юни 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20225640200509
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. гр. Хасково, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20225640200509 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. МЮМЮН. СЮЛ. ЕГН **********, роден на
************* в гр.Хасково, с постоянен и настоящ адрес - *******************, за
виновен в това, че на 10.08.2020г., в гр.Хасково, пред служител на ТП на НОИ - гр.Хасково,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - „Удостоверение" образец УП-3
с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление"
с. Черноочене, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност – престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл. 316
вр.чл.308 ал.1 от НК вр.чл.78а от НК го освобождава от наказателна отговорност като му
налага административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в
15-дневен срок.


1

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
2

Съдържание на мотивите


Обвинението срещу подсъдимия М. М.. С.. ЕГН ********** от с.К. e повдигнато за
това, че на 10.08.2020г., в гр.Хасково, пред служител на ТП на НОИ - гр.Хасково,
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - „Удостоверение" образец УП-3
с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление"
с. Ч., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК.
В съдебно заседание РП-Хасково редовно уведомени, не се явяват, не изпращат
представител и не вземат становище.
Подсъдимият М.С. се явява лично и се признава за виновен. Дава обяснения в унисон с
фактическата обстановка, изложена в Постановлението по чл.78а от НК на РП-Хасково.
Иска от съда да му наложи минимална глоба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна, изложеното в постановлението по
чл.78а от НК на прокурора, а именно :
Подсъдимият М. М.. С.. ЕГН ********** притежавал и имената К.С.С., видно от
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, с изх. № 9/07.01.2022г., издадено
от длъжностно лице при Община-Минерални бани.
С. живеел в с.К..
Подсъдимият С. притежавал Експертно решение № 2487/10.10.2019г., издадено от
ТЕЛК втори състав към МБАЛ-Хасково, с определена 50 на сто трайно намалена
работоспособност, с дата на инвалидизиране - 08.10.2019г. и срок на инвалидността -
01.10.2020г.
Към датата на инвалидизиране - 08.10.2019г. М.С. бил на възраст - 57 г. и 14 дни и имал
осигурителен стаж до дата на инвалидизиране (08.10.2019г.) 04 г. 08 м. 29 дни.
Съгласно изискванията на чл.72 от Кодекса за социално осигуряване, пенсия за
инвалидност паради общо заболяване се определяла на лица с 50% и над 50% трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, а съгласно чл.74 ал.1 т.4 и чл.74 ал.2
от Кодекса за социално осигуряване и чл.22 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж,
осигурените придобивали право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са
загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизиране за лица над 30-годишна възраст - 5 години, от който една трета -
действителен осигурителен стаж, т.е. 1 година и 8 месеца.
Подсъдимият С. обаче нямал нужния му осигурителен стаж от 5 години, за да придобие
право на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, а притежавал 04 г. 08 м. 29
дни осигурителен стаж.
М.С. бил наясно, че не му достигали няколко месеца осигурителен стаж, за да придобие
право на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване.
По тази причина той решил да се снабди с неистински официален документ, който да
ползва пред ТП на НОИ - Хасково за удостоверяване на липсващия му осигурителен стаж.
За целта С. отишъл в с.Ч., където бил разбрал, че може да се снабди с нужния му документ.
На неустановена по делото дата /преди 10.08.2020г./, М.С. се срещнал с неустановено
по делото лице, което срещу заплащане в размер на 20 лв., предало на С. „Удостоверение"
образец УП-3 с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател Ликвидационен съвет при ТКЗС
„Обновление" с. Ч.. В посоченото удостоверение образец УП-3 с изх. № 113/04.10.1997 г.
бил вписан осигурителен стаж на лицето М. М.. С.. с ЕГН: ********** в ТКЗС
„Обновление" с. Ч., длъжност „кравеферма с.Петелово", за периода от 14.09.1987 г. до
28.03.1988 г. /6 месеца и 15 дни/.
1

Въпреки, че бил наясно, че процесният официален документ бил на първо място
неистински, а и такъв с невярно съдържание, М.С. решил сам лично да го използва и
добавил „Удостоверение" образец УП- 3 с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател
Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление" с. Ч., към останалите си документи,
удостоверяващи осигурителния му стаж, ведно със Заявление за отпускане на пенсия.
На 10.08.2020г., в гр.Хасково, пред служител на ТП на НОИ - гр. Хасково, лично М. М..
С.. направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
със заявление вх. № Ц2112-26-430/10.08.2020г., подписано от подсъдимия на страница втора
и трета в графа "Подпис на заявителя за пенсия".
На 10.08.2020г. в гр.Хасково, пред св. Ц.Х. - служител на ТП на НОИ - гр.Хасково, към
посоченото заявление, М. М.. С.. представил и подал и процесния документ -
„Удостоверение" образец УП-3 с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател Ликвидационен
съвет при ТКЗС „Обновление" с. Ч..
Св.Ц.Х., която работела на длъжност "специалист" в Териториално поделение на НОИ
Хасково в сектор „Пенсионно обслужване" към отдел „Пенсии", приела представените и
респ. предадени от М. М.. С.. документи във връзка с отпускане на лична пенсия, сред които
и w „Удостоверение" образец УП-3 с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател -
Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление" с. Ч..
Изпълнявайки своите служебни задължения, св.Ц.Х. на съответното гише, чрез
предоставената й лична карта, проверила самоличността на лицето, представящо
съответните документите, а именно - М. М.. С... При подаването на документите за пенсия
от С. в ТП на НОИ-Хасково и съотв. приема им от св. Ц.Х., последната ги описала подробно
в Част II „Описание на приложените документи" на заявлението за отпускане на пенсия,
подписано от М.С..
Във връзка с представените и респ. приети документи, св.Ц.Х. изготвила приемо-
предавателен протокол, който бил подписан както от нея, така и от предаващия документите
– М. С..
След това системата на ТП на НОИ - Хасково автоматично разпределяла кой служител
следвало да обработи документите. В случая с последващата обработка и проверка на
подадените от С. документи се занимавали св.С.С. и св.Д.К. - и двете експерти по
осигуряването в сектор „Отпускане на пенсии" в ТП на НОИ - Хасково.
При проверката, служителите на ТП на НОИ - Хасково, констатирали, че представеният
към заявлението от С. документ - „Удостоверение" образец УП-3 с изх.№ 113/04.10.1997 г., с
посочен издател Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление" с. Ч., не бил представен по
предходно заявление на подсъдимия за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване.
В заявлението с вх.№ Ц2112-26-430/10.08.2020г. за отпускане на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване подсъдимият М.С. декларирал, че имената К.С.С. и М.
М.. С.. били негови.
Със зачитане на стажа по обр. УП-3 №113/04.10.1997г. С. евентуално щял да придобие
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО. От М.С. била
представена и Трудова книжка №180/16.12.1985г., в която стаж за периода от 14.09.1987 г.
до 28.03.1988 г. не бил удостоверен.
Поради възникнало съмнение за неистинност на представения документ -
Удостоверение образец УП-3 с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател Ликвидационен
съвет при ТКЗС „Обновление" с. Ч., с Писмо изх. № Ц5506-26-1133 от 24.08.2020 г. до
сектор „Осигурителен архив" при ТП на НОИ - Хасково било изискано издаване на обр.УП-
13 за периода от 14.09.1987 г. до 28.03.1988 г.
2
Същото било препратено по компетентност в ТП на НОИ - Кърджали.
С писмо изх. № Ц5506-08-1686#1/08.10.2020г. представители на Осигурителен архив
към ТП на НОИ - Кърджали уведомили ТП на НОИ - Хасково, че не можело да бъде
издадено удостоверение за осигурителен стаж образец УП-13, тъй като липсвала
информация за лицето М. М.. С../К.С.С. за периода от 14.09.1987 г. до 28.03.1988г. в
документите на осигурителя ТКЗС „Обновление", с.Ч., удостоверяващи осигурителен стаж и
доход, намиращи се в ТП на НОИ (отдел ООА/сектор OA) гр. Кърджали.
Лице с имена М. М.. С../К.С.С. за периода от 14.09.1987г. - до 28.03.1988г. не
фигурирало в Разплащателните ведомости на осигурителя ТКЗС „Обновление", с.Ч..
В предвид установените от страна на служителите на ТП на НОИ - Хасково нередности,
осигурителният стаж на М.С., посочен в обр. УП-3 №113/04.10.1997г. за периода от
14.09.1987г. - до 28.03.1988г., не бил зачетен и респ. на М. М.. С.. било издадено
Разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
с изх. № **********- Ц2140-26-346/09.12.2020г.
В разплащателните ведомости на осигурителя ТКЗС „Обновление", с.Ч. като ръководен
персонал фигурирали следните лица: св.Е.Е.М. - „председател"; св. Н.М.Ю. - „гл.
счетоводител" и св.Х.Р.Р. - „личен състав" - „счетоводител".
Св.Н.М.Ю. през месец септември и месец октомври 1997г. работела като „гл.
счетоводител" в ТКЗС „Обновление", с.Ч.. Същата не познавала М. М.. С.., въпреки че тя
участвала в Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление" с.Ч.. Св.Ю. твърди, че лице М.
М.. С.. не е работило в посоченото ТКЗС. Св.Н.М.Ю. категорично заявява, че подписът в
графа „Гл. счетоводител" в инкриминирания документ - „Удостоверение" образец УП-3 с
изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление" с.
Ч., не е изпълнен от нея.
Св.Е.Е.М. - Председател на Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление" с.Ч. през
месец септември и месец октомври 1997г. заявява, че не познавал подсъдимия М. М.. С...
Св.М. посочва, че е участвал в Ликвидационен съвет при ТКЗС „Обновление" с. Ч., но лице
М. М.. С.. в периода от 14.09.1987г. - до 28.03.1988г. не е работило в посоченото ТКЗС. Св.
Е.Е.М. категорично заявява, че подписите в инкриминирания документ „Удостоверение"
образец УП-3 с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател Ликвидационен съвет при ТКЗС
„Обновление" с. Ч., не са изпълнени от него.
В хода на разследването е изготвена криминалистична експертиза на писмени
доказателства, от чието заключение става ясно, че подписът, изпълнен след графа
„Ръководител" в Удостоверение обр.УП-3 изх. № 113 от 04.10.1997г. с издател
Ликвидационен съвет при ТКЗС с.Ч., издадено на М. М.. С.., не е изпълнен от св. Е.Е.М..
Подписите, изпълнени след графи „Изготвил", „Гл. счетоводител", в Удостоверение обр.УП-
3 изх. №113 от 04.10.1997г. с издател Ликвидационен съвет при ТКЗС с.Ч., издадено на М.
М.. С.., не са изпълнени от св.Н.М.Ю.. От заключението на изготвена по делото
криминалистична експертиза на писмени доказателства № 27, се установява, че подписите,
положени след графи: „Подпис на заявителя за пенсия" на страници 2 и 3 в Заявление за
отпускане на пенсия с № Ц2112-26-430/10.08.2020г. са изпълнени от подсъдимия М. М.. С...
Подсъдимият не е осъждан.
Не е освобождаван по чл.78а от НК.
Няма криминални регистрации.
Характеристичните му данни са добри.
Съдът възприе изцяло фактическата обстановка, така, както е отразена в
постановлението на прокурора по чл.78а от НК.
В предвид вида на престъплението, тя се доказва почти изцяло документално и всички
3
документи, които я потвърждават се съдържат в досъдебното производство. Изводите за
осъществяване на престъплението се градят почти изцяло на базата на писмени
доказателства, които всички са събрани по досъдебното производство. Тук не става въпрос
за интерпретация на свидетелски показания, а събраните такива нямат сериозно отражение
върху главните факти в процеса, отделно че са в унисон с писмените.
Ето защо съдът възприе изцяло фактите в постановлението на прокурора по чл.78а от
НК.
При така установената фактическа обстановка подсъдимият М. М.. С.. ЕГН **********
от с.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.316
вр.чл.308 ал.1 от НК, като на 10.08.2020г., в гр.Хасково, пред служител на ТП на НОИ -
гр.Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - „Удостоверение"
образец УП-3 с изх. № 113/04.10.1997 г., с посочен издател Ликвидационен съвет при ТКЗС
„Обновление" с. Ч., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Съгласно дефинициите по чл. 93 т. 5 от НК "официален документ" е този, който е
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а съгласно чл. 93 т. 6
от НК "неистински документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
Посоченото Удостоверение образец УП 3 представлява неистински официален
документ по смисъла на чл.93 т.5 и т.6 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че се ползва от неистински официален документ, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици и е искал именно настъпването на
престъпния резултат.
Съдът определи наказанието на М.С. по следния начин:
А. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК. Няма
съставомерни имуществени вреди. В чл.316 вр.чл.308 ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” до 3 години. В предвид чл.78а ал.1 б.”а”от НК този ред е приложим
спрямо подсъдимия.
Съдът обсъди наказанието на подсъдимия при пълен превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като такива, съдът цени - чистото съдебно минало, липсата на криминални
регистрации, добрите характеристични данни, пълните самопризнания, оказаното
съдействие на органите на ДП и съда, изразеното критично отношение към стореното и се
насочи към индивидуализация на наказанието „глоба” на минимума. В тази насока съдът
намира, че глоба в размер на 1 000 лв. ще осъществи най-добре целите на генералната и
индивидуалната превенции.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
4
Съобщи за изтекли лични данни