Производството е по чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 450/17.04.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 322 по описа за 2008 г. на същия съд е оставена без уважение молбата на Джевджет Бехчет Руфад от с.Звиница, общ.Кърджали, представляван от пълномощника си адв. Н. Маргаритов за изменение и допълнение на решение № 127/06.02.2009 г. по гр.д. № 322/2008 г. по описа на РС – Кърджали чрез присъждане на направените по делото разноски. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател Джевджет Бехчед Руфат от с.Звиница, общ.Кърджали, който чрез своя процесуален представител го обжалва, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че по делото бил представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който било договорено възнаграждение, което било платимо в брой. Това записване доказвало, че адвокатското възнаграждение било заплатено в брой от Джевджет Бехчет в момента на подписване на договора. Съдът бил отхвърлил предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбодателят, като ответник по делото, имал право на присъждане на направените по делото разноски. Това искане било своевременно направено, като бил представен договор на основание чл.131 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд и да постанови друг съдебен акт, с който да осъди Румен Борисов Калинов от с.Звиница, общ.Кърджали да заплати на Джевджет Бехчет Руфат от с.Звиница, общ.Кърджали направените по делото разноски. Ответникът Румен Борисов Калинов не е подал писмен отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а по същество разгледана е основателна. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от противното от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, предвид на това, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото на същия не се дължат разноски. Съгласно текста на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. В случая се касае за хипотеза, при която предявеният иск е бил уважен и ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска и е признал същия. Цитираната разпоредба урежда едно изключение от общото правило за възлагане на разноските на ответника при уважаване на иска. Ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – чл.78, ал.3 от ГПК. От това правило законодателят не е предвидил изключение, подобно на изключението, предвидено в разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Ето защо не може по пътя на тълкуването да се създават изключения от правилото на чл.78, ал.3 от ГПК. Във всеки случай, когато искът е отхвърлен ответникът има право на разноски, независимо от това дали искът се оспорва от ответника или същият е станал причина за завеждане на делото. Ако приемем противното, то това би означавало по пътя на тълкуването да бъдат създавани правни норми. Що се отнася до разпоредбата на чл.80 от ГПК и липсата на списък на разноските, то следва да бъде посочено, че тази разпоредба не освобождава съда от задължението да се произнесе по искането за разноски. В този смисъл е разпоредбата на чл.81 от ГПК, озаглавен “Присъждане на разноски”. Независимо от обстоятелството дали е представен списък на разноските или не, съдът следва да присъди разноски, ако има съответно искане за това. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде отменено обжалваното определение на Кърджалийския районен съд, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде изменено и допълнено решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските, като Румен Борисов Калинов бъде осъден да заплати на Джевджет Бехчет Руфат направените по делото разноски в размер на 180 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.248, ал.1 и 3 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 450/17.04.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 322 по описа за 2008 г. на същия съд, вместо което постановява: ИЗМЕНЯ И ДОПЪЛВА решение № 127/06.02.2009 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 322 по описа за 2008 г. на същия съд, В ЧАСТТА за разноските, като: ОСЪЖДА Румен Борисов Калинов от с.Звиница, общ.Кърджали, с ЕГН ********** да заплати на Джевджет Бехчет Руфат от с.Звиница, общ.Кърджали, ул.”Единадесета” № 22, с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 180 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на основание чл.274, ал.4 от ГПК.
Председател:
Членове:1. 2.
|