Решение по дело №332/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба подадена от „**“ ЕООД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Ч. С., чрез адвокат И. М. от Адвокатска колегия П.* против Решение № 141 от 08.04.2024 година, постановено по АНД № 42 по описа за 2024 година на Районен съд П.*.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 42-0008593 от 16.11.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ .С, с което на „**“ ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Ч. С. за извършено нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвтП имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

Касаторът счита, че оспореното решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи за това, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство, при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, като в тази посока твърди, че липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, пир които е извършено твърдяното административно нарушение. Н. следващо място посочва, че от страна на наказващия орган неправилно в оспореното наказателно постановление е посочена датата на извършване на административното нарушение, а именно 20.10.2023 година, тъй като съобразно разпоредбата на чл.12, ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 година на М. И. „АА“ срокът за представяне на поисканите документи, при извършена внезапна проверка е 7 дни. В настоящият случай се навяват доводи, че проверката е извършена на 20.10.2023 година, което означава, че срокът за представяне на документи е до 27.10.2023 година, включително, а това на свой ред водело до извод, че датата на извършване на нарушение би следвало да бъде 28.10.2023 година, което водело до невъзможност да бъде приложена разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. С оглед на тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който решението на Районен съд Перник да бъде отменено, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е представил отговор.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител с депозирана преди дата на съдебното заседание писмена молба с вх. № 1733 от 17.06.2024 година, от процесуалния представител – адвокат И. М. от Адвокатска колегия Перник, заявява, че поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена, респективно решението да бъде отменено.

Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ С., редовно призован не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура П.* дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Настоящият касационен състав, след като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК след съвещание за да се произнесе прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, което се явява страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че решението на районният съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, но същото е неправилно поради следните аргументи:

Н. 20.10.2023 година, около 12:00 часа, в [населено място], [улица]на територията на Завод „С.“ в офиса на дружеството инспектори при РДАА С. при извършена съвместна проверка, съгласно Заповед № РД-12-3360 от 20.10.2023 година със служители сектор „ПИП“ при ОДМВР П. на фирма „**“ ЕООД, извършваща превози за собствена сметка на товари на територията на Република България видно от подадено Уведомление № 33-16-21-272 от 07.06.2019 година са установили, че превозвачът „**и“ ЕООД не е представил за проверка всички документи, свързани с превозите на товари за периода на проверката от 01.08.2023 година до 01.09.2023 година, съгласно Заповед № РД-12-3360 от 20.10.2023 година и писмо с рег. № 16-00-56-5445 от 18.10.2023 година. Това било квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /лист 11 от АНД № 42/2024/. АУАН е връчен на лицето на 20.10.2023 година и е подписан от същия.

Срещу така съставения АУАН от страна на нарушителя е депозирано Възражение с рег. № 52-00-21-8667 от 31.10.2023 година, в рамките на сроковете, предвидени по чл. 44 от ЗАНН, в което по същество са изцяло оспорени обективираните констатации /лист 16 от АНД № 42/2024/.

Тези констатации са възприети и в издаденото Наказателно постановление (НП) № 42- 0008593, издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ С. при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при Министерство на транспорта и съобщенията, с което на „**“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] № 1, представлявано от управителя И. Ч. С. за извършено нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено на основание чл. 97, ал. 1, предложение последно от същия закон „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 13.12.2023 година / лист 7 от АНД № 42/2024/.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд П., който с Решение № 141 от 08.04.2024 година, постановено по АНД № 42 по описа за 2024 година го е потвърдил изцяло. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание и след приобщаване и на преписката и събиране на посочените от страните доказателства съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счел е също, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и че към същата да приложени правилно съответните правни норми. Приел е, че настоящият жалбоподателя е извършил деянието, което съдържа всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и че правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно правилно му е била наложена имуществена санкция.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Н. първо място съдът следва да отхвърли доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на развилото се административнонаказателно производство. Неоснователно се посочва, че в наказателното постановление е посочена погрешно датата, на която е извършено твърдяното административно нарушение, а това е така защото в касационната жалба всъщност касаторът развива хипотеза, която е различна от тази, касаеща настоящият казус, доколкото установеното според наказващия орган деяние, с което е нарушена разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е станало при извършена проверка на място, т.е в офиса на дружеството, находящ се в [населено място], [улица], като същата е в следствие на получен сигнал в ОДМВР П., видно от Писмо с рег. № 16-00-56-5445 от 18.10.2023 година, което означава, че именно датата 20.10.2023 година е правилната дата, на която твърдяното административно нарушени е извършено, а не 28.10.2023 година. Последната би била релевантна, но само в хипотеза, когато проверката на документи се осъществява в администрацията на наказващият орган, като преди това до наказаното лице е било изпратено нарочно писмо, в което е поискано от същия да представи документи в 7-мо дневен срок, на основание чл. 12 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 година на М. И. „АА“, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице, тъй като липсват надлежни доказателства в тази посока.

Въпреки горното настоящият съдебен състав счита, че незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на касатора, поради следните аргументи. Отговорността на лицето е била ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, поради което на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от ЗАвтП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева. Правилното решение на казуса, предполага анализ на посочените разпоредби.

Нормата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда, че превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. Посочената правна норма от своя страна представлява една санкционна норма, която предвижда, че който откаже достъп на контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с дейността му или непредстави за проверка свързани с превозната дейност документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5 000 лева. При така очертаната нормативна рамка се налага правния извод, че за да бъде реализиран съставът на административно нарушение, предвиден в разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП следва лицето да притежава качеството превозвач или собственик на автогара, т.е. законодателят е предвидил специален субект. Съгласно легалната дефиниция дадена в §1, т.5 от ДР на ЗАвтП превозвач е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, а дефиниция за това, какво разбираме под обществен превоз се съдържа в §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, която посочва, че това е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Касателно настоящият случай лицето, чиято административнонаказателна отговорност е бил ангажирана, видно от събраните в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства е осъществявало превоз за собствена сметка на товари в рамките на територията на Република България, съгласно подадено до административния орган Уведомление с рег.№ 33-16-21-272 от 07.06.2019 година. Въз основа на това следва, че касаторът не може да бъде годен субект на твърдяното нарушение по чл. 91б, ал. 1,т. 1 от ЗАвтП, а от тук незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно неправилно на основание чл. 97, ал. 1 предл. последно от ЗАвтП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.

С оглед на изложеното касационната жалба е основателна, поради което на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Относно разноските:

При този изход на спора касаторът има право на разноски, съгласно чл. 69д, ал. 1 от ЗАНН, като същите са и своевременно претендирани. Касационният ответник следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, определено по реда на чл.18, ал.2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималният размер на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 141 от 08.04.2024 година, постановено по АНД № 42 по описа за 2024 година на Районен съд Перник, К. В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0008593 от 16.11.2023 година, издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с което на „** ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Ч. С. за извършено нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от същия закон имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ С.**да заплати на „**“ ЕООД,с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Ч. С. сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.