О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. София, 19.12.2019 г.
Апелативният
специализиран наказателен съд, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ Г.А
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА И.А
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията И.а внчд № 637/19 г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2 НПК.
Образувано е по
частен протест на прокурор при СП срещу протоколно определение от 04.12.2019 г.
по нохд № 3298/17 г. СНС, с което е изменена изпълняваната по отношение на
подсъдимия Г.М.И. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“. В протеста се релевират доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Изразява
несъгласие с извода на СНС за разколебаване на обоснованото предположение за авторството
на деянието на подс. И. по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 10, вр. чл.
115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, както и за редуциране опасността от извършване на
престъпление. Намира, че разумността на срока на действие на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ следва да се преценява с оглед фактическата
и правна сложност на делото и срочното, интензивно и възможно най-бързо извършване на процесуално-следствените действия.
Подчертава, че събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства не дават основание да се направи извод за намалял интензитет на
опасността подс. И. да извърши престъпление. Предлага отмяна на определението.
Не заявява искане за произнасяне на въззивния съд след отмяна на
първостепенното определение.
В срока по чл. 342,
ал. 2 НПК възражение срещу частния протест е подаден от адв. Д.Г., като
защитник на подс. И.. Изразява съгласие с извода на СНС, че 3 години и половина
след задържането на подс. И. и предвид писмо от Затвора, гр. София, че същият
не разкрива обществено опасно поведение, рискът от извършване на престъпление е
намалял, поради което следващата по тежест мярка за неотклонение се явява
подходяща. Позовава се на практика на ЕСПЧОС, според която органите трябва
убедително да докажат, че всеки период на задържане е бил обоснован, като
проверят няма ли други средства, с които да осигурят явяването на задържаното
лице пред съд. Според защитата обоснованото подозрение, че подс. И. е извършил
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 18 НК
не само е разколебано, но е и напълно несъстоятелно. Моли за отхвърляне на
протеста, като неоснователен и потвърждаване на определението на СНС.
АСНС преценява
въззивния частен протест за процесуално допустим, като подаден от активно
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на въззивна съдебна проверка и в
преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 НПК.
АСНС, като се
запозна с доводите, релевирани в частния протест и възражението на защитата,
обсъди доказателствата по делото и провери служебно и изцяло правилността на
атакуваното определение, намира частния протест за основателен, поради което
следва да бъде уважен. Определението на СНС следва да бъде отменено и вместо
него постановено ново, с което се остави без уважение искането на адв. Р.П.,
като защитник на подс. Г. М. И., за изменение на изпълняваната по отношение на този
подсъдим мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в друга по-лека такава. Възражението
на адв. Д.Г. относно частния протест АСНС преценява за неоснователно, поради
което следва да бъде оставено без уважение.
Настоящият съдебен
състав преценява, че не е налице промяна в релевантните обстоятелства, която да
обуславя изменяване, съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК, на
изпълняваната по отношение на подс. Г. М. И. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в друга, по-лека такава.
Видно от
доказателствата по делото подс. Г. М. И. е предаден на съд с обвинение за извършени, в условията на реална съвкупност, три тежки
умишлени престъпления от общ характер, а именно:
През периода от месец
май 2013 г. до 08.06.2016 г., в КК „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас,
гр. Банско, обл. Благоевград, участвал в организирана престъпна група,
ръководена от Б. Г. К.и с участници И. С. Т., Н. М. И., Р. В. Д., С.О.Н., Д. И.
Н., Т. С. С., Д. А. П., М. А. М., като групата е
въоръжена, създадена с цел извършване на престъпления по чл. 354а, чл. 143, чл.
142, чл. 216 НК и с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години.
Наказателната
отговорност на подс. И. е ангажирана и за следните престъпни деяния:
за това, че на
08.06.2016 г., в КК „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, по начин, опасен за живота на мнозина,
направил опит умишлено да умъртви Д. Ж.Ж., престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6
и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 18 НК, наказуемо с лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна.
За това, че на 08.06.2016 г., в
КК „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, държал огнестрелно оръжие
/пистолет „Макаров“, кал. 9х18/ и боеприпаси /9 броя патрони, кал. 9х18/ без да
има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, наказуемо
с лишаване от свобода от две до осем години.
Въззивният съд
намира, че от събраните и проверени в досъдебната фаза и в хода на съдебното
следствие доказателства, не е разколебано и продължава да е налично, с нужната
за този стадий на наказателното производство степен на убедителност, обосновано
предположение относно авторството на подсъдимия И. в твърдяните престъпления.
Настоящият съдебен
състав не споделя становището на първостепенния такъв, че законосъобразна
преценка на рисковете от евентуално бъдещо неправомерно поведение на подс. И. е
възможна единствено при личен досег с този подсъдим. Процесуалният ред за разглеждане
на частния протест, посочен в разпоредбата на чл. 345, ал. 1 НПК, приложима в
настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 270, ал. 4 НПК,
предвижда произнасяне в закрито съдебно заседание, а само при необходимост /каквато
съдът не намира за налична, поради липсата на процесуална нужда от съдебно
следствие за събиране и проверка на нови
доказателства/ – с призоваване на страните в открито съдебно заседание.
Според въззивния съд,
както правилно е приел и подписалият съдебния акт с особено мнение председател
на съдебния състав, е наличен прогласеният в разпоредбата на чл. 63 НПК, в
условията на алтернативност, риск от извършване на престъпление, като предпоставка
за продължаване действието на мярка, ограничаваща свободата на придвижване по
отношение на подс. И.. Действителната, а не хипотетична опасност от извършване
на престъпление е изводима както от обремененото съдебно минало на подсъдимия И.,
/реализирането на инкриминираната престъпна деятелност в изпитателния срок на
осъждането на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години, по нохд № 9251/2014 г. СРС, в сила
от 11.12.2014 г., за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК/, така също и от
индивидуалните особености на инкриминираните деяния - усложнената престъпна
деятелност, периода от време на действие на претендираната за осъществена
престъпна деятелност на престъпната структура, създадена с цел извършване на
посегателства срещу различно правно защитени блага, непренебрежимия числен
състав от 10 души, който значително превишава предвидения такъв съгласно
легалната дефиниция на чл. 93, т. 20 НК, публичното място, присъствието на
множество лица, включително и деца, на реализиране на твърдяното за осъществено
престъпление по чл. 116 НК. Така обсъжданият комплекс от обстоятелства не
мотивира извод, че и следващата, по-лека по степен мярка за неотклонение, се
явява пропорционална на преследваните легитимни цели на мерките за
неотклонение, съобразно регламента на чл. 57 НПК, поради което така
обоснованият във възражението довод, като неоснователен, въззивният съд
отхвърли.
АСНС не установи
неразумност на срока на задържане на подс. И., в каквато насока е формулираното
във възражението на защитата оплакване. Както правилно се настоява в частния
протест, разумността на срока на действие на мярката за процесуална принуда
„Задържане под стража“ следва да се преценява съобразно индивидуалната престъпна
деятелност, обуславяща фактическата и правна сложност на наказателното
производство по вменените престъпления, поведението на националните власти,
както и това на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От доказателствената
наличност се установява, че подс. И. търпи ограниченията на най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, взета с протоколно определение от
18.06.2016 г. по чнд № 604/2016 г. ОС, Бургас /л. 19, т. 25 ДП/ , а подс. С. от
11.06.2016 г., взета с определение по чнд № 567/2016 г. ОС, Бургас /л. 1, т. 25
ДП/. Към датата на постановяване на настоящото определение от задържането на
подс. И. са изтекли 3 години, 6 месеца, през който период е приключило цялото
досъдебно производство и наказателният процес е преминал в съдебна фаза на
18.07.2017 г. Въззивната съдебна инстанция намира, че високата фактическа и
правна сложност на наказателното производство, броя на предадените на съд 10
лица, конституираните като страна в процеса на позицията на граждански ищци и частни
обвинители 4 лица, периода от време на осъществяваната престъпна деятелност,
усложнената престъпна деятелност, прилагане на инструментите на
междунароно-правното сътрудничество /разпит по делегация на свидетели в
чужбина/, проявеното от националните власти дължимо особено усърдие при водене
на процеса, съставляват обективни обстоятелства, които обуславят и по-голяма
продължителност на наказателното производство.
Предвид всичко
изложено до тук АСНС намира, че по отношение на подсъдимия Г. М. И. мярка за
неотклонение, съразмерна на целите на мерките за неотклонение, разписани в
разпоредбата на чл. 57 от НПК, се явява изпълняваната такава „Задържане под
стража“.
Ръководен от
гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 04.12.2019 г. по нохд № 3298/17 г. СНС, с което е изменена изпълняваната по отношение на подсъдимия Г. М. И. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ и вместо
това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адв. Р.П., като защитник на подс. Г. М. И., за изменение на изпълняваната по
отношение на този подсъдим мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
друга, по-лека такава.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: