РЕШЕНИЕ
№ 8702
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110168976 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ЕОС Матрикс”
ЕООД срещу С. К. М. след развило се производство по ч. гр. дело № 45191/2022 г. по
описа на СРС.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. К. М. за сумите от:
2948,91 лева (двe хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и 91 стотинки),
представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL673961/15.02.2013
г. за периода от 15.09.2017 г. до 15.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от
19.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 625,48 лева (шестстотин двадесет и
пет лева и 48 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.09.2019 г. до
15.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 71,49 лева (седемдесет и един лева и
49 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет
лева).
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 15.02.2013 г. между „Юробанк България“ АД и ответницата
е сключен договор за потребителскски кредит № FL673961. По силата на договора на
ответницата бил отпуснат потребителски кредит в размер на 4460 лв. Било уговорено в
първите девет месеца сумата по кредита да се олихвява с променлива годишна лихва,
формирана от сбора на базовия лихвен процент на банката плюс договорна надбавка от
8,20 % пункта. Към датата на сключване на договора БЛП бил в размер на 13,20 %.
1
След първите 9 месеца, дължимата лихва била уговорена като сбор от БЛП на банката
плюс надбавка от 0,800 % пункта. Сочи, че съгласно договора, ответницата се
задължила да погасява отпуснатия кредит на 120 вноски в срок до 15.02.2023 г., след
която дата е настъпила изискуемостта на кредитора за цялото вземане. Било уговорено
размерът на вноските да са, както следва: 9 вноски в размер на 18,58 лева и 111 вноски
в размер на 71,87 лева, дължими на 15-то число на месеца.
Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него, сключен между „Юробанк България“
АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, задължението на ответницата било прехвърлено на
ищцовото дружество. До ответницата било изпратено уведомление за извършената
цесия, като сочи че уведомлението е приложено и към исковата молба за връчване на
ответницата.
Моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в
заповедното производство, ведно със законната лихва върху, считано от подаването на
заявлението до погасяването. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 22.05.2023 г. ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 4612/12.01.2023 г. е връчено на
ответника на 15.02.2023 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. М., ЕГН ********** дължи на „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на частен правоприемник по
сключен договор за прехвърляне на вземания със „Юробанк България“ АД, сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело № 45191/2022 г. по описа на СРС, а именно: 2948,91 лева на осн. чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № FL673961/15.02.2013 г. за периода от
15.09.2017 г. до 15.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2022 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 625,48 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, представляваща
договорна лихва за период от 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. М., ЕГН ********** да заплати на
„ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 456,47 лева разноски в
производството по гр. дело № 68976/2022 г. по описа на СРС, както и сумата от 251,49
лева разноски в производството по ч. гр. дело г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3