№ 3859
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110105424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по предявен по искова молба вх. № 19268/03.02.2022 г. по описа на СРС
по предявен от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от БОРИСЛАВ
ИВАНОВ НИКОЛЧЕВ, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ИВАН
ВАЗОВ, УЛ.БАЛША №17, ПАРТЕР, ап. 1, срещу В. К. Р., ЕГН: **********, гр. София, ЖК
МЛАДОСТ 3, бл.371, вх.1, ет.2, ап.9, със съдебен адрес: гр. София, ул. Княз Борис Първи №
99, чрез адвокат М. М., положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 6 от ЗПФУР за сумата от 2016,67 лв., ведно
със законна лихва от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода
от 20.05.2020 г. до 15.05.2021 г. в размер на 399,30 лв., мораторна лихва за периода от
15.05.2021 г. до 09.08.2021 г. в размер на 48,74 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52115/2021 г. на
-ти
Софийски районен съд, I ГО, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние № № 298023/20.05.2020 г. при условията на ЗПФУР. Сочи, че сключването на
договора се извършва чрез подробна информация, достъпна на уеб адрес, на който са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи, че за
получаване на кредита, кредитополучателят сключва договор за предоставяне на кредит от
разстояние, чрез множество действия, а кредитодателят го уведомява чрез съобщение по
телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от
потребителя начин. Сочи, че към датата на входиране на исковата молба, ответникът дължи
1
претендираните суми и моли съда да установи дължимостта на исковата претенция и да му
присъди разноски.
Ответната страна, е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Счита иска за неоснователен. Счита, че договорът между страните е недействителен,
доколкото съдържанието му не отговаряло на законовите изисквания и същият е съставен
изцяло в ущърб на потребителя, без да му е дадена възможност да се запознае с
преддоговорните условия и да прецени дали и доколко същите са изгодни за него. Счита, че
не е спазен чл.11 от ЗПФУР информацията да бъде пълна, вярна, разбираема и да не
въвежда потребителя в заблуждение. Твърди, че няма доказателства, че такива
преддоговорни условия и всякаква друга информация, свързана с отпускане на кредит от
разстояние, действително са представяни на ответника, както и даденото от него съгласие с
тези условия. Позовава се и на чл. 26 от ЗЗД. Сочи, че не са ангажирани доказателства
относно представяне на банкова гаранция в полза на кредитора за обезпечаване на
вземането, което от своя страна би определило размера на последното. Счита, че няма
яснота за размера на задължението, като при представяне на обезпечение дължимата сума е
2671.90 лв., а при непредставяне на такова – 3663.90 лв., а в имейл от 04.03.2021 г.
кредиторът е съобщил на длъжника, че в 15-дневен срок от получаване на съобщението
размерът на задължението става 2415.97 лв. При това положение, счита, че е неоснователна
претенцията на ищеца за сумата от 2464.71 лв., тъй като в исковата молба се твърди, че
длъжникът е погасил 400 лв. от задължението си. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от ищеца на 07.9.2021 г. е
образувано ч.гр.д. № 52115/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Издадена е в полза на
заявителя заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, не е било успешно връчването и
по месторабота, поради което съдът е дал указания на заявителя по чл. 415, ар. 2 от ГПК за
предявяване на установителен иск за вземането по заповедта, което обуславя настоящото
производство и е предпоставка за наличие на правен интерес от водене на исковият процес.
По делото са представени писмени доказателства: Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 298023 от 20.05.2020 г., Общи условия към договорите за предоставяне на
кредит от „Изи Финанс“ ЕООД, преводно нареждане за превод на сумата от 2200 лв. от
20.05.2020 г., електронна кореспонденция по имейл във връзка с предоставения кредит,
разпечатани на хартия и на електронен носител.
Изискана е информация от „УниКредит Булбанк“ АД относно движението по
сметката на ответника, разкрита в банката.
Изслушана е и е приета съдебно-техническа компютърна експертиза, която
установява, че ответникът е създал профил на интернет страницата на
https://www.minizaem.bg, констатирани са данни за изпълнение на процедурата по
2
кандидатстване и в последствие за сключване на Договор за кредит с № 298023. В системата
на ищцовото дружество са съхранени лични данни на ответника, събития в профила на
клиента по регистрация, кандидатстване за кредит и изпратени електронни писма и
съобщения по мобилен телефон в хода на процедурата по договора и по неговото
обслужване.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 и чл. 86
от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника. За
уважаването на исковата претенция следва ищецът да установи чрез пълно и главно
доказване наличието на валидно правоотношение между страните; изпълнение на
задълженията по него от страна на ищеца, в т.ч. и нормативни, реалното усвояване на
кредита от ответника; размера на претенциите си по пера; валидно уведомяване на
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, преди депозиране на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът дължи служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19,
чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС, въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда
на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи на база
на представения договор и общи условия. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.
3 ГПК.
Ответната страна е навела възражение, че не е спазен чл.11 от ЗПФУР информацията
да бъде пълна, вярна, разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение, че няма
доказателства на ответника да са му връчвани преддоговорни условия и всякаква друга
информация, свързана с отпускане на кредит от разстояние, както и да е дадено от него
съгласие с тези условия. Съдът счита, че тези възражения са неоснователни. От изслушаната
и приета като обективна, компетентно изготвена и неоспорена от страните компютърна
експертиза се установява, че ответникът е регистрирал потребителски профил на свое име
на сайта на ищеца, предлагащ бързи онлайн кредити, като е избрал желаните от него
реквизити на договора за заем – заемна сума, срок на договора, въвел е личните си данни, в
това число телефон, адрес, имейл адрес, парола и банкова сметка. За да премине на следващ
етап от сключването на договора от разстояние потребителят следва да се запознае
3
последователно с преддоговорната информация, включваща Стандартен европейски
формуляр, общите условия по договора за кредит и проект за Договор за кредит. Едва след
като потребителят отбележи, че се е съгласил личните му данни да бъдат обработвани,
тогава е възможно да попълни личните си данни, а кредитът бива отпуснат след подаване на
заявка за кредит. Вещото лице е установило наличието на файл, който се е генерирал при
потвърждаване на проекта за Договор за кредит № 298023, като са отразени дата и час на
потвърждаването. Експертът е установил и кореспонденция между страните чрез съобщения
по мобилен телефон, като до ответника е изпратено съобщение на 20.05.2020 г., в което е
изпратена информация за потвърждение на отпускането на кредита и код за потвърждение
от страна на потребителя. Едва след като въведе получения код за потвърждение на
договора, тогава се преминава към фактическото одобрение за отпускане на искания кредит.
Предвид установеното от експерта, съдът счита, че ответникът като потребител е получил
адекватно и с достатъчен срок преддоговорната информация на разбираем за него език, след
като е декларирал съгласието си да предостави лични данни на ищеца и преди да потвърди,
че желае да сключи процесния договор. Именно изпратеното съобщение за потвърждаване
на сключването на договора се явява изразено съгласие за сключване на договор с избраните
от потребителя клаузи. Ето защо, възраженията на ответната страна се явяват
неоснователни.
Видно е от представените доказателства по делото на ищеца е преведена сумата от
2200 лв., представляваща главница по договора за кредит по сметка на ответника, като
последното се установява от изисканата справка от „УниКредит Булбанк“ АД. Ответната
страна не е оспорила размера на претендираните вземания за лихви, поради което съдът
приема, че същите са установени по размер. Предвид неоснователността на наведените
доводи за нищожност на договора, съдът приема, че исковата претенция е доказана по
основание и размер и следва да се уважи изцяло. Ищецът претендира единствено главница,
договорна лихва и лихва за забава, поради което и съдът не обсъжда клаузите за неустойка
при непредоставяне на уговорените в договора обезпечения по него.
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът в настоящото
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 102.29 лв. в заповедното
производство, в това число за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и по
настоящото производство, както следва: 50 лв. за държавна такса, 402.53 лв. за особен
представител на ответника; 350 лв. за СТЕ, както и сумата от 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съдът не е обвързан с
посочените от страната размери на юрисконсултско възнаграждение в списъка по чл. 80 от
ГПК, тъй като не се касае за изрично извършени разноски, а за възнаграждение, определяно
от съда.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от БОРИСЛАВ ИВАНОВ НИКОЛЧЕВ, със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ИВАН ВАЗОВ, УЛ.БАЛША №17, ПАРТЕР, ап. 1,
срещу В. К. Р., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 3, бл.371, вх.1, ет.2, ап.9, със
съдебен адрес: гр. София, ул. Княз Борис Първи № 99, чрез адвокат М. М., по предявения
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.
240 от ЗЗД във връзка с чл. 6 от ЗПФУР, че ответникът В. К. Р., ЕГН: ********** дължи на
ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2016,67 лв. (две хиляди и
шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), ведно със законна лихва от 07.09.2021 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 20.05.2020 г. до 15.05.2021 г. в
размер на 399,30 лв. (триста деветдесет и девет лева и тридесет стотинки), мораторна лихва
за периода от 15.05.2021 г. до 09.08.2021 г. в размер на 48,74 лв. (четиридесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 52115/2021 г. на Софийски районен съд, I ГО,
-ти
120 състав.
ОСЪЖДА В. К. Р., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 3, бл.371, вх.1, ет.2,
ап.9, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от БОРИСЛАВ
ИВАНОВ НИКОЛЧЕВ, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, Ж.К. ИВАН
ВАЗОВ, УЛ.БАЛША №17, ПАРТЕР, ап. 1,А, сумата от 1054.82 лв. (хиляда петдесет и
четири лева и осемдесет и две стотинки) за разноски в заповедното и исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5