РЕШЕНИЕ
№ 6222
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110165612 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу З. А. С., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 1516,19
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, на ***- *** апартамент, аб. № ***, за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 324,54 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2022
г. до 26.07.2024 г., сумата от 14,14 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от
08.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,82 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 26.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 23.08.2024 г. по ч.гр.д. № 47990/2024 г. по описа на СРС, 61
състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, на ***-***, като ответникът има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
1
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника З. А. С., с
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че в хода на заповедното
производство е представила доказателства за плащане на суми за процесния период
м.05.2022 г.-м.04.2023 г. Моли се съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца по същия е да установи по
делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед становището на ответницата с протоколно определение от 18.03.2025 г. съдът
на основание чл. 153 ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото
следните обстоятелства: че ответницата е собственик на процесния недвижим имот за
процесния период; че ищецът е предоставил на ответницата топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период и на претендираната стойност; че през процесния период ФДР е
извършила услугата за дялово разпределение в процесния имот.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в
полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответницата за стойност на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
При това положение правният спор по настоящото дело се концентрира върху
обстоятелството дали ответницата е погасила процесните вземания чрез плащане каквито са
твърденията, изложени в отговора на исковата молба.
За установяване на посочените обстоятелства по делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по
реда на чл. 202 ГПК кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно
заключението размерът на непогасената главницата за топлинна енергия за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2023 г. възлиза на сумата от 1516,19 лв. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че не са налице данни за погасяване на начислените
задължения чрез плащане. Разпитано в съдебно заседание по чл. 202 ГПК вещото лице
разясни, че приложените по делото разписки и фискални бонове за плащания към ищцовото
дружество не касаят процесния период. Предвид изложеното, твърденията на ответницата,
че е погасила претендираните суми чрез плащане са неоснователни.
Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1516,19 лв., дължима за периода от
м.05.2022 г. до м.04.2023 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
2
за периода от м. 10.2022 г. до м.04.2023 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 14,14 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от ответницата.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК –08.08.2024 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответницата за задължението за отчетен
период, считано от 15.09.2022 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл.
162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 1516,19 лв. за периода от 15.08.2022 г. до 26.07.2024 г.,
включваща и лихва за периода от 15.08.2022 г. до 25.07.2024 г. върху главницата за периода
от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. (съгласно заявлението по чл. 410 ГПК) възлиза на сумата от
324,54 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда –08.08.2024 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 9,82 лв., начислена за периода от 15.09.2021 г. до
30.06.2024 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
3
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
87,29 лв., от които 37,29 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 537,29 лв., от които 37,29 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв.
– депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от
претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД има право на разноски в
размер на 86,83 лв. за заповедното производство и 534,46 лв. за исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Р. Г. Ж. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите в размер на 5,27
лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу З.
А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. А. С. дължи на
„***“ ЕАД, сумата от 1516,19 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № ***, вх. ***, на
*** - *** апартамент, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 08.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 324,54 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 26.07.2024 г., и сумата от 14,14 лв. -
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.10.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.08.2024 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на 23.08.2024 г. по ч.гр.д. № 47990/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
9,82 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2024 г.
ОСЪЖДА З. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 86,83 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 47990/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
534,46 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати да заплати на З. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“
№ ***, вх. ***, ет. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 5,27 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
4
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5