РЕШЕНИЕ № 2174/28.11.2019г.

                                                           гр. В., 27.11.2019 г.,

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На тридесети октомври                        Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 4149 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „М.”ЕООД , представлявано от М.Л.С. против НП № 371762-F424489/02.11.2018 г.   на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- В. в ЦУ на НАП, с което на дружеството  е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с  ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите.

            В жалбата се излагат твърдения за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че АУАН и НП не са съставени от компетентните за това органи, както и че протоколът за извършената проверка и АУАН не са връчени на представляващия „М.“ЕООД към съответната дата – Х.Х. /управител на дружеството до 23.02.2019 г., видно от партидата на дружеството в ТР/. Като процесуално нарушение се сочи, подписването на АУАН от свидетели, за които не е посочено ЕГН, адрес и длъжност. Излага се съображение, че е опрочена административно-наказателната процедура, като не са изложени мотиви относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон. Сочи се, че не е налице от обективна и субективна страна административно нарушение. Твърди се, че при процесната проверка неправилно е установено, че сумата от 74, 21 лева не е отразена, като промяна в касовата наличност чрез операция „служебно въведени“, тъй като цитираната сума е предадена от управителя на служител в търговския обект с оглед заплащане на очаквана доставка и не представлява част от оборота на обекта. Излагат се съображения за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени неотчетени продажби и не е настъпила щета за фиска. Сочи се, че се касае за положителна разлика, която сама по себе си е малка по размер и липсват данни за други допуснати нарушение по ЗДДС от дружеството.  Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност да се намали размера на наложеното административно наказание.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.Т. при ВАК, който поддържа жалбата с наведените в нея основания.  В заседание по същество пледира НП да бъде отменено, въз основа на изложените в жалбата основания. Конкретизират се доводите за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения, като се твърди, ме в НП не е описано по какъв начин е извършена проверката, разпитвани ли са служители на обекта относно оставени бакшиши, допълнителни пари за закупуване на стока, кой е изброил фактическата наличност в касата, както и конкретните часове на извършване на проверката. Твърди се, че от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че сумата, която е представлявала разлика в касовата наличност представлява бакшиш , предоставен на сервитьорката в заведението.

            Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юк Н., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество депозира  писмено становище, в което се излага становище по същество на делото, а именно, че от събраните гласни и писмени доказателства се установява безспорно извършеното административно нарушение, като АНО е наложил справедлива административна санкция за същото с оглед постигане целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – В.К. и свидетеля по акта Н.С.. По искане на процесуалния представител на въззивника е разпитана в качеството на свидетел Д. Д., служител в процесния търговски обект, присъствала по време на проверката. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и извлечение от Търговския регистър по отношение на управлението и собствеността на дружеството-жалбоподател.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

 На 20.04.2019  г. около 14.30 ч.  служители при ТД на НАП –В. – св. В.К. и св. Н.С.  – инспектори по приходите в ЦУ на НАП предприели извършване на   проверка в  търговски обект – кафе-бар „Д.“, находящ се в гр. В., ул. Ф. К. № *, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство DATECS FP1000-02DV с номер на фискалното устройство DT424258 и фискална памет 02717789, съгласно междинен отчет от 14.10.2018 г., изведен в 14.31 ч. е в размер на 131,79 лева. Установената чрез преброяване и изготвен описа на паричните средства фактическа наличност била в размер на 206 лева. Констатирано било, че служебно въведени суми във фискалното устройство не са отразени. След като е установено, че промяната на касовата наличност в размер на 74,21 лева представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута , съотв. че фискалното устройство притежава функциите служебно „въведени/изведени“ суми, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.20006 г., на МФ, за това, че не е изпълнило задължението си извън случаите  на продажби да отбележи всяка промяна в касовата наличност на фискалното устройство.

Въз основа на съставения АУАН, на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1  от Закона за данък върху добавената стойност е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 371762-F424489/02.11.2018 г.  е издадено от компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП. Съгласно т.2.3 от цитираната заповед, АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради непосочване в АУАН и НП на обстоятелства, които се отнасят до минимално необходимото им съдържание. Обстоятелствата, касаещи начина на извършване на проверката и  проведените със служителите разговори в обекта в хода на проверката не касаят съставомерни признаци на деянието, а факти, които се установяват в хода на съдебното следствие, с оглед формиране на извод за обосноваността на обвинението. Отсъствието им обаче от АУАН и НП, в този смисъл, не ограничава правото на защита на наказаното лице.

 Несъстоятелно е и твърдението за неправилно прилагане на материалния закон. Докато нормата на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/2016 г. представлява квалификацията на административното нарушение, т.е. правната разпоредба, чието правило е нарушено, то нормата на чл. 185 ал.2, във вр. с ал. 1 от НК е правното основание, въз основа на което се ангажира административно-наказателната отговорност, а именно-нормата, която в хипотезата си съдържа конкретното нарушение и предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност за извършване на същото, с посочване на конкретно административно наказание.

Същевременно, видно от приложеното към АНП пълномощно, М.С. се явява освен последващ управител на дружеството, и упълномощено лице от действащия управител на същото към момента на извършване на проверката, поради което съдът намира, че АУАН е надлежно връчен.

Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. По несъмнен начин се констатира, че към момента на проверката е съществувала разлика между наличните в касата парични средства и сумата, разчетена от ФУ, с което юридическото лице е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, доколкото нормата предвижда задължение, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, а именно разпоредбата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.

След като органът се позовава на чл. 33, ал.1 от Наредбата, той е приел, че не се касае за неотчетени продажби, съответно не е налице неотчитане на приходи поради което е приложима нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС като правно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Като неоснователни бяха оценени доводите на процесуалния представител на въззивника за необоснованост на издаденото НП, с оглед изложените от св. Д. възприятия досежно предназначението на сумата, намираща се в касовата наличност – за заплащане на очаквана доставка респ. като бакшиш на служител в обекта. Законът поставя безусловно изискване към стопанисващите търговските обекти лица, да организират начина на работа в същите, така, че да се гарантира спазване на нормативните разпоредби в т.ч. на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., на МФ, с оглед на което субективните причини за наличие на разминаване между касовата наличност и отчетения оборот от фискалното устройство в обекта, в т.ч. свързано с поведението на конкретни длъжностни лица или начина на организиране на дейността в обекта, са несъстоятелни и не влияят върху изводите за съставомерност на извършеното нарушение.

Като неоснователни бяха оценени възраженията за наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават обществените отношения, които е призвана да гарантира нарушената правна норма, с оглед на което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които обществени отношения в случая са засегнати.

Съдът обаче  намира, че са налице предпоставки за изменение  размера на наложената санкция до законово установения минимум предвид събраните данни за реализиране на нарушението за първи път , отсъствие  на отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата намотиви  в НП, обосноваващи справедливост на определеното по размер  административнонаказателно санкциониране.        

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ    НП № 371762-F424489/02.11.2018 г.   на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- В. в ЦУ на НАП, с което на „М.”ЕООД  е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 700 /седемстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с  ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата от 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - В..

 

            След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: