№ 356
гр. гр.Несебър, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР в публично заседание на двадесет и първи
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232150100319 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Н. Ж. В. с ЕГН **********, с адрес общ.
Несебър, с. Г., ул. „Я.Л.“ №15а, действаща чрез адв. Х. Й. от САК, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „А.С.“ № 125-2, ет. 5, оф. 5-3, против „Б.Е.Д.К.“
ООД с ЕИК 20151****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“,, ул. „Н.“ № 25, ет. 5, представлявано от управителите Борис Бонкин и
Симеон Гетов, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 24 от ЗПК, вр. чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, за прогласяване на
нищожността на клаузата по чл.9, ал.1 по сключен между страните по делото
договор за потребителски кредит с номер MAX_300826025, предвиждаща
заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 241 лв.
Ищцата сочи, че е страна по сключен между нея и ответното дружество
договор за потребителски кредит с номер MAX_300826025, сключен на
08.11.2022 г., за сумата от 800.00 лв. В договора било посочено, че искането
за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала сумата от 241 лв.,
което представлявало 30, 1 % от главницата. Заплащането на допълнителната
такса за бързо разглеждане било включено към месечните погасителни
вноски по договора за кредит №*********.
Изложени са доводи, че посочената по – горе клауза е неравноправна на
основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя да
1
заплати суми, в размер на над 30 % за услуги, които не били извършени.
Счита, че тази клауза не била индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от
ЗЗП, тъй като фигурирала в общите условия към договора за потребителски
кредит, публикувани на интернет страницата на кредитора. Твърди се, че тази
клауза била нищожна и на основание противоречие с добрите нрави, тъй като
така уговорените суми и такси водели до оскъпяване на кредита, за което не
била предоставяна каквато и да е услуга, а се целяло допълнителна печалба.
Сочи, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Тоест уговорената в чл.10а, ал.2 от ЗПК е нарушена.
Освен изложеното, уговореното възнаграждение представлявало
печалба на кредитора и уговарянето му заобикаляло императивното
изискване, установено в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според което
годишния процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС, което означавало, че лихвите и разходите
по кредита не може да надхвърлят 50 % от взетата сума. Така допълнителните
възнаграждения обуславяли извода, че горепосоченото ограничение е
превишено. Следователно тези клаузи били нищожни.
Претендира да се постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, да се прогласи нищожността на клаузата по чл.9, ал.1 от
Договора за кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане
в размер на 241 лв.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Не се спори, че между страните е сключен договор
за кредит с номер MAX_300826025 от 08.11.2022 г. за сумата от 800 лв., която
следвало да бъде върната с дължимото възнаграждение за ползването.
С клаузата по чл.10, ал.1 от процесния договор не се накърнявали
добрите нрави. Сочи, че принципите на доброволност при договарянето в
рамките на установената от чл.9 от ЗЗД договорна свобода и за
еквивалентност на престациите на договарящите страни при двустранните
договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни
норми, и евентуално противоречие с тези принципи би могло да доведе до
2
нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на
съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Оспорено е твърдението, че таксата за бързо разглеждане на кредита
представлява скрита възнаградителна лихва. Изискването на чл.11, т.10 от
ЗПК е да бъде наличен ГПР, което било сторено в договора, като
твърдението, че този процент не отговарял на истината и не е изчислен
съобразно методиката, посочена в закона било неоснователно. Неправилно се
приемало, че заявените от ищцата в ролята й на страна по процесния договор
за кредит допълнителни действия, били част от ГПР, като те не се
калкулирали в ГПР, като аргумент от това е дефиницията за общ разход по
кредита за потребителя в ДР към ЗПК. Ищецът като страна по договора сам е
пожелал допълнителните действия и услуги, като никога допълнителното
действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от
страна на кредитора. Пакетът от действия присъствал и в стандартния
европейски формуляр като цена, тоест не би могло да се твърди, че ищецът не
разбрал за него.
С тези съображения ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като
претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца и ответното
дружество. С молба от 17.08.2023 г. и въз основа на определение от
14.07.2023 г., процесуалния представител на ищеца сочи, че моли да прогласи
нищожността на клаузата по чл.10, ал.1 от сключения договор за
потребителски кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо
разглеждане в размер на 198, 15 лв. Цитира и конкретната уговорка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 24 от ЗПК, вр. чл.143,
ал.1, т.5 от ЗЗП.
По делото не е спорно, че между „Б.Е.Д.К.“ ООД и Н. Ж. В. е сключен
договор за паричен заем № ********* от 08.11.2022 г. От съдържанието на
същия се установява, че ответното дружеството, в качеството му на кредитор,
е предоставило на ищцата В., в качеството й на кредитополучател, сумата в
3
размер на 800 лв. Страните са се уговорили, че ищцата следвало да върне
сумата за срок от пет месеца, на пет погасителни месечни вноски, всяка в
размер на 273, 56 лв., при годишен процент на разходите /ГПР/- 42, 14 %, и
годишен лихвен процент /ГЛП/- 35, 51 %.
С оглед изложеното, съдът намира, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по процесния договор за кредит. Съгласно нормата
на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Налага се извод, че страните
притежават качествата на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3
и ал. 4 от ЗПК.
Видно от съдържанието на клаузата на чл.10, ал. 1 от договора за кредит
кредитополучателят изрично бил изявил желание за бързо разглеждане на
искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от общите условия.
Общите условия са публикувани на интернет страницата на „Б.Е.Д.К.“ ООД,
като при справка на последната се установява, че цитираната клауза на т.7.3
регламентира, че срещу изрично заявено желание и заплащане на парична
сума, кредитополучателят има възможност да ползва бързо разглеждане по
своя кредит. При ползване на тази възможност искането за кредит се
разглежда от кредитора в срок до 2 (два) часа, в рамките на неговото
работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за
отпускане на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит
постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или
неофициален празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в
настоящата точка срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит в срок до 2 (два) часа от
началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде
държан отговорен за забавяния, възникнали поради невярно декларирана от
кредитоискателя и/или непотвърдена от кредитора информация,
невъзможност за контакт с кредитоискателя или с допълнителните лица,
посочени за контакт (например при изключен мобилен телефон или
неотговаряне при телефонно позвъняване), както и но не само при
технически проблеми. Заплащането на паричната сума за бързото
разглеждане се дължи от кредитоискателя само в случаите, когато
4
кредитът бъде усвоен и не се дължи ако искането за отпускане на кредит
не бъде одобрено. Точният размер на паричната сума зависи от кредитния
продукт, за който кредитоискателят кандидатства, като за негова
информация този размер е посочен в Стандартния европейски формуляр
(СЕФ) за продукта, за който той кандидатства и след изрично изявено
желание от страна на кредитоискателя за нейното ползване и в случай, че
бъде одобрен за Кредит, тя се залага в неговия Договор за кредит. В случай,
че Кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от Бързо разглеждане
по своя Кредит и бъде одобрен за Кредит, заплаща дължимата парична
сума за Бързото разглеждане съобразно погасителния план, заложен в
индивидуалния Договор за кредит. В чл. 10, ал. 1, изр. второ от договора е
посочено, че паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в
размер на 198.15 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния
план по кредита, заложен в договора. Според чл. 10, ал. 3 от договора
размерът на общо дължимото по кредита е 1367, 80 лв., като сумата е
разсрочена на пет погасителни вноски, всяка от които в размер на 237.56 лв.
Наред с това в чл. 11 от договора е посочено, че при пълно предсрочно
погасяване на кредита кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за
бързо разглеждане на искането му за кредит, в случай, че е изявил желание да
се ползва от него.
Съдът намира, че клаузата на чл.10, ал.1 от договора е неравноправна
по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на
неравноправните клаузи. В нормата на чл.10а от ЗПК е посочено, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В
конкретния случай клаузата, с която се договаря парична сума за услугата
бързо разглеждане, представлява уговорка, заобикаляща разпоредбите на
ЗПК. Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично указва, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Видно от доказателствата по делото е, че
5
таксата за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит е свързана с
получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и
изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга. Това води до оскъпяване на вземането и обогатяване на
кредитора. Реално визираната клауза има за цел заобикаляне забраната на чл.
10а от ЗПК, с което се нарушава и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
предвижаща, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 1250 лв., от които 50 лв.- заплатена държавна
такса, и 1200 лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районен съд - Несебър
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор за кредит №
MAX_300826025 от 08.11.2022 г., сключен между Н. Ж. В., ЕГН **********,
с постоянен адрес в с. Г., общ. Несебър, ул. „Я.Л.“, № 15а, и „Б.Е.Д.К.“ ООД,
ЕИК 20151****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет.
5, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., предвиждаща заплащане на такса за
бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 198,15 лв.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК 20151****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Н.“, № 25, ет. 5, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г., да
заплати на Н. Ж. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Г., общ. Несебър,
ул. „Я.Л.“, № 15а, сумата в размер на общо 1250 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 50 лв.- заплатена държавна такса, и
1200 лв.- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6