Р Е Ш Е Н И Е
№ 599/16.7.2021г.
гр. Пазарджик, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,
ХІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.07.2021 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА
ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при участието на секретаря А.
Метанова и при участието на прокурора Ж.Пенев, като разгледа дело № 545 по
описа за 2021 година докладвано от съдия Попова, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на Дирекция „Инспекция по труда - Пазарджик , с адрес : гр.Пазарджик, ул.
Екзарх Йосиф № 15 А , ет.3 подадена чрез
юрисконсулт М.Ш. против Решение № 190 /
01.04.2021 г. по АНД № 1474/2020 по
описа на Районен съд – Пазарджик.
С обжалвания съдебен акт е
отменено наказателно постановление № 13-002138/03.08.2020
г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ – Пазарджик , с което на А.А.М. ***
на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2 от КТ и за нарушение на чл.26 т.44 от
Наредбата за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труда
във връзка с чл. 15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/ 06.12.2009 г. за условията и
реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд / ДВ . бр. 102 / 2009 г. – е
наложена глоба в размер на 1000,00 лв.
В жалбата се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и е постановено при нарушение на материалния закон и по-
конкретно – КТ , ЗАНН и чл.26 т.44 от Наредбата за минимални изисквания за здравословни и
безопасни условия на труда във връзка с чл. 15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/
06.12.2009 г. за условията и реда за провеждане
на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / ДВ . бр.
102 / 2009 г. От касационния съд се иска да
отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като
потвърди процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.Представено
е писмено становище, в което се поддържа подаданета касационна жалба и се моли
същата да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован
– не се явява, но излага писмено
становище, че жалбата е неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик намира касационната жалба
за основателна и предлага , тя да бъде уважена.
Административен съд – Пазарджик, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените
в жалбата доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С НП № 13-002138/03.08.2020 г.
на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда „ – Пазарджик , с което на А.А.М. ***
на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2 от КТ и за нарушение на чл.26 т.4 от Наредбата
за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труда във връзка
с чл. 15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/ 06.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд / ДВ . бр. 102 / 2009 г. – е
наложена глоба в размер на 1000,00 лв.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Пазарджик, който
с обжалваното в настоящото производство решение е отменил изцяло наказателното постановление,
с мотиви , че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения ,
накърняващи правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не би
могло да разбере , какво нарушение му се
вменява и от там адекватно да организира
защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно
чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
След
извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият
състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.Същото е и законосъобразно, по следните съображения :
Въз основа на
констатираното в издадения АУАН, който е поставил начало на административнонаказателно
производство, е издадено обжалваното наказателно постановление.
Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. чл.26 т.4 от
Наредбата за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труда
във връзка с чл. 15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/ 06.12.2009 г. за условията и
реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетелите по съставянето му, като е съставен в отсъствие на дееца на основание
чл. 40 ал.2 ЗАНН и впоследствие му е връчен по пощата чрез работодателя по
месторабота. Въз основа на съставения АУАН директорът на ДИТ
гр. Пазарджик е издал процесното НП.
За да постанови решението
си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията
на актосъставителя – В.Д. и св. С.Х.,
както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз
основа на установеното от фактическа
страна, районният съд от правна страна е изложил подробни съображения за
незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел е, че АУАН
не отговаря на императивните изисквания на чл. 42 т.3 от ЗАНН, тъй като в него не
е посочено точното място на извършване на нарушението, не са изложени
обстоятелства , които да сочат качеството на пострадалия Х. и защо е следвало
жалбоподателят М. да му извършва ежедневен инструктаж, а освен това е приел ,
че събраните по делото доказателства не установяват по един категоричен начин
извършването на нарушението от жалбоподателя.
В съдебното заседание, са събрани гласни и писмени
доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото.
Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във
вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът
е приложен правилно.
Решението на Пазарджишки
районен съд е правилно.
Настоящият съдебен състав
споделя изцяло изводите на районния съд за незаконосъобразност на НП. Съгласно
чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение трябва да съдържа дата и място на извършване на нарушението , както и
законните разпоредби, които са нарушени .Тези реквизити по отношение на съдържанието на акта са установени по императивен
начин и всяко отклонение от тях води до
нередовност на съставения акт, като основание за издаване на наказателно
постановление и налагане на административно наказание. Това е така, тъй като
актът поставя началото на административно-наказателно производство спрямо
определено лице за извършено от него виновно административно нарушение, по
смисъла на чл. 6 ЗАНН. Липсата на тези реквизити опорочава акта, тъй като е
пречка да се установи по безспорен начин извършеното нарушение. В конкретния
случай, в АУАН № 002138/07.04.2020 г. липсва точно посочване на мястото на извършване на
нарушението. Посочен е териториалния обхват на проверката,но не са посочени
конкретни обстоятелства , които да очертават къде точно в пътния участък е
извършено нарушението , т.е къде е било работното място и къде е следвало да се
извърши инструктажа на пострадалия Х.. Освен това действително , както в акта
за установяване на нарушението така и в издаденото впоследствие НП , не е
посочено , какво е качеството на пострадалия Х. и защо е следвало
санкционираното лице да му извършва ежедневен инструктаж. Актът за установяване
на административно нарушение се явява важна предпоставка за издаване на
наказателното постановление. Функциите и юридическият ефект на същия могат да
се проявят, само ако е редовен. По изключение, те се проявяват и ако е
допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, но това в случая не е така, защото такива пороци на акта водят до невъзможност да
се установи по безспорен начин, по какъв начин е осъществено нарушението.
Констатираното процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Изискванията за точно описание
на нарушението по чл. 42 от ЗАНН имат за цел да осигурят на привлеченото към
отговорност лице възможността да организира ефективна защита, както по фактите,
така и по правото. Неяснотата относно фактическите твърдения на наказващия
орган, винаги е съществено процесуално нарушение, когато допуснатите пропуски
създават реална несигурност относно правните и фактически твърдения на
контролните и наказващи органи. Предвид гореизложеното, съдът намира, че АУАН
не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, и тъй като административно -
наказателното производство е започнало въз основа на АУАН, който е съставен в
противоречие на сочената разпоредба, само на това основание НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Освен това този порок е възпроизведен и не е отстранен и в самото
НП.
Установяването на
извършване на нарушението по безспорен начин е пряко свързано с точното, ясно и
категорично описание на конкретното нарушение с посочване на всички елементи от
състава му, както и с коректно и правилно посочване на правните норми , които
са нарушени. Това в конкретния случай не е направено. Констатираните съществени
процесуални нарушения при издаване на НП са достатъчно основание за отмяната му
и препятстват проверката относно материалната законосъобразност на НП. Само за
пълнота на изложението , съдът намира за необходимо да отбележи, че изложените при условие на евентуалност изводи от първоинсанционния съд за недоказаност в необходимата степен на несъмненост ,
извършването на нарушението от жалбоподателя – са принципно правилни , но
поради незаконосъобразност на НП на процесуално основание , касационният състав
не намира за необходимо да излага подробни съображения в тази посока, а
препраща изцяло към мотивите на районния съд.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик-град, ХІІ-ти касационен състав :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 190/ 01.04.2021 г. по НАХД № 1474/2020 г. на Пазарджишки
районен съд.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/