№ 2442
гр. София, 03.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500923 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
действаща чрез синдиците си против определение № 260283 от 31.01.2022 год. на СГС, ТО,
7 състав, постановено по т.д.№ 6958/15 год. в производство по чл.248 от ГПК.
Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като
съдът неправилно е приел доказаност на извършените и присъдени разходи в полза на
ответната страна. Моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт, като вместо него
постанови друг с който молбата на ответника да бъде оставена без уважение.
Ответникът по жалбата депозира отговор, с който оспорва наведените от жалбоподателя
доводи и моли за оставяне на жалбата без уважение.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във
връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК,
обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С разпореждане от 15.11.2021 год. първоинстанционният съд, на основание чл.130 от ГПК е
върнал исковата молба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност против
„Прима консулт индъстри“ ЕООД и е прекратил производството по делото, а с обжалваното
определение от 31.01.2022 год., в производство по чл.248 от ГПК, на основание чл.78, ал.4
от ГПК ищеца е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 555 лева,
представляващи заплатена държавна такса в размер на 15 лева и юрисконсултско
1
възнаграждание в размер на 540 лева.
Определението е правилно.
Производството по делото е било прекратено и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответната
страна има право на разноски. Съгласно представените по делото доказателства е видно, че
ответника е заплатил държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева, а в
производството се е представлявал от юрисконсулт, на когото се следва юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно трайната практика на ВКС, за да бъде приложена разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства за това, че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна
заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по тридов договор, а не по
договор за поръчка. На следващо място, обстоятелството, че в хода на процеса е настъпила
промяна в качеството на процесуалния представител на ответника, като първоначално
същият е бил юрисконсулт, а в последствие – адвокат, съдът намира за ирелевантно за това,
дали се държи юрисконсултско възнаграждение. Това е така, тъй като от значение е
единствено обстоятелството, че лицето е извършвало процесуални действия в качеството си
на юрисконсулт. Възнаграждението възлиза на сумата от 540 лева, определено на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП. С оглед изложеното, на основание чл.78, ал.4 от ГПК
ищецът дължи на ответника разноски в размер на 555 лева.
Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на първоинстанционният съд,
то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260283 от 31.01.2022 год. на СГС, ТО, 7-ми състав,
постановено по т.д.№ 6958/15 год. в производство по чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2