Решение по дело №9262/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 985
Дата: 18 май 2018 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20161100909262
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

  гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                            

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 9262 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Ищецът „Б.Е.“ АД твърди, че на 24.01.2013 г. с ответника „Т.7.“ ООД е сключен търговски чартърен договор № 201301LBSF-03/10В733. Твърди, че съгласно чл. 3 от договора ,„Б.Е.“ АД е дало съгласие да формира гаранционен депозит в размер до 140 000 евро по чартърния договор, чрез извършването по сметка на ответната страна на три банкови превода. Твърди, че на 08.02.2013 г., „Б.Е.“ АД е превело на „Т.7.“ ООД сумата от 20 000 евро, представляваща първата част от уговорения в чл. 3 от договора депозит. Твърди, че гаранционният депозит не е формиран, поради което договорът не е породил действието си между страните. Предвид горното твърди, че заплатената от „Б.Е.“ АД сума в размер на 20 000 евро, неоснователно е в държане на „Т.7.“ ООД и следва да бъде върната. Твърди, че договорът не е влязъл в сила и за ответника не се е породило право да задържи получената сума. Счита, че „Т.7.“ ООД неоснователно се е обогатил с посочената сума. Твърди, че не е налице неизпълнение от негова страна на договорното задължение, тъй като по същото няма реално възложено изпълнение.  Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 000 евро, представляваща неоснователно получена сума, поради несбъднато условие за пораждане действието на чартърен договор № 201301LBSF-03/10В733 от 24.01.2013 г., ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените в производството разноски.

Ответникът „Т.7.“ ООД  оспорва иска, като твърди, че не дължи връщане на дадения депозит. Оспорва чартърният договор да не е породил действие между страните, като сочи, че е било достатъчно да бъде формиран гаранционният депозит, което е направено с първия транш. Твърди, че договорът е породил действие и всяка страна дължи изпълнението му. Твърди изпълнение на договора от своя страна, като ищецът не е извършил плащане на втория транш от депозита, нито е плащал за предстоящ полет. Твърди, че и двете страни по договора са обективирали действия по изпълнението му. С отговора на исковата молба „Т.7.“ ООД потвърждава готовността си да продължи да изпълнява договора с ищеца, не повече от 6 месеца, като отправя покана за доброволно изпълнение. Заявява, че ако не последва потвърждение на поканата най-късно с допълнителната искова молба, то „Т.7.“ ООД ще счита договора за прекратен поради неизпълнение от страна на ищеца. Твърди, че му се следва обезщетение в размер на внесения депозит, като заявява, че ако не бъде платен в срок ще задържи внесения гаранционен депозит. Счита, че има право да задържи предоставения депозит, като се позовава на чл.10.4. от договора. Моли  съда да отхвърли иска, като му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното:

На 24.01.2013 г. между страните е сключен търговски чартърен договор № 201301LBSF-03/10В733, с който ответникът се задължава да сключи договор за своя сметка и отговорност с превозвач надлежно лицензиран и сертифициран да оперира съответния тип самолет  Boeing 737, който да е на разположение на ищеца за осъществяване на съответната полетна/чартърна програма  в съответствие със съгласувания график, описан в приложения, неразделна част от договора. В т. 3 от договора е предвидено, че по искане на ответника ищецът формира гаранционен депозит в размер до 140 000 евро по този договор, като прави банкови преводи на три транша, а именно: първият в размер на 20 000 евро до 15 дни от подписване на договора; вторият от 60 000 евро не по-късно от 4 седмици преди позиционирането на въздухоплавателното средство в базовото летище и третият транш в размер на 60 000 евро не по-късно от 2 седмици преди позиционирането на въздухоплавателното средство в базовото летище. Постигнато е съгласие в случай, че не е налице неизпълнение по договора от страна на ищеца и ответникът не е упражнил правото си да задържи и/или прихване гаранционния депозит или част от него, след изпълнение на последния полет от контрактуваната чартърна програма, ответникът изготвя окончателна справка и при наличие на неплатени задължения, след тяхното уреждане, се съставя двустранен протокол, с който се възстановява гаранционния депозит на ищеца. Съгласно т. 3.5 от договора ответникът има право да отмени договорен полет, ако ищецът пропусне да изпълни задълженията си за плащане на уговорения в т. 3 гаранционен депозит. Предвидено е, че договорът влиза в сила и е ефективен за изпълнение на чартърни полети от превозвача /ответникът не е превозвач по договора/ при изпълнение на посочените в т. 10.2 от договора условия, първото от които е формиране на гаранционен депозит. Предвидена е възможност ответникът да прекрати незабавно споразумението чрез изпращане на писмено уведомление в случай, че ищецът не отстрани нарушение на някое от задълженията си по договора в рамките на 7 дни след писмено уведомление от ответника /т. 10.3.2/ или в случай, че ищецът закъснява с плащанията с повече от три работни дни /т. 10.3.3/. Ако ответникът прекрати договора на някое от тези две основания, то ищецът му дължи обезщетение в размер, равен на размера на гаранционния депозит. В т. 10.4 от договора е предвидено, че тази сума се заплаща от ищеца в рамките на два работни дни, считано от писменото предизвестие на ответника по отношение на него или да задържи размера на съответните депозите, предоставени от ищеца на ответника. В приложение № 1 от договора е посочено, че базово летище е летище София, като за позициониране на самолета на базовото летище е посочена датата 21.03.2013 г., а за  начало на оперирането - 22.03.2013 г.

Не се спори между страните, че във връзка сключения чартърен договор от 24.01.2013 г. ищецът е направил  паричен превод за сумата от 20 000 евро  по банкова сметка *** „Т.7.“ ООД, с посочено основание на плащане „първа вноска по гаранционен депозит”.

Представена е разменена между страните електронна кореспонденция, която съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза следва да се приеме, като изпратена, съответно получена от/на електронни адреси, използвани от страните по делото за комуникация във връзка с отношенията по процесния договор. На 22.02.2013 г. от името на ищеца е изпратено писмо до ответника, с което последният е уведомен, че ищецът иска да бъдат отменени полетите от 22.03.2013 г. до 04.04.2013 г. вкл., в съответствие с предоставеното му право по т. 6.1 от договора /т. 6.1 от договора предвижда право на ищеца да отмени полет без да понесе санкция, ако направи  това в писмена форма не по-късно от 60 дни преди осъществяването на полета чрез факс или писмо до регистрираната електронна поща/. С писмо от същата дата ответникът уведомява ищеца, че ще подготви разписание, което ще изпрати допълнително. Предлагат се и варианти за чартър, като в зависимост от избрания от ищеца вариант ще бъде подготвено и ценово предложение. Разменени са още няколко писма с доуточняване на детайли по програмата и цени. На 25.02.2013 г. ищецът изпраща на ответника своята чартърна програма „лято 2013”. На 06.03.2013 г. ищецът информира ответника, че подготовката върви добре и полетите ще бъдат от 19.04.2013 г., като иска ответникът да изпрати ориентировъчна цена за чартър за Петербург, след което са размени още няколко писма с доуточняване на условия относно чартър за октомври за дестинация София- Петербург-София. На 15.03.2013 г. ответникът е поканен от ищеца да посети негова презентация относно стартирането на редовни чартърни полети от София до водещи европейски дестинации. На 03.07.2013 г. ищецът изпраща писмо, с което иска да му бъдат дадени цени и часове за посочени в писмото дестинации, полетите за които ще бъдат около 25 октомври или началото на ноември.

По делото е разпитан като свидетел Ю.Ю.Б.. Свидетелят е съдружник в ответното дружество. Заявява, че той е водил от името на ответника представената по делото електронна кореспонденция с ищеца. Свидетелят се познава с изпълнителния директор на ищеца Р.Я.преди подписването на договора. Ищецът се е обърнал към тях с молба да им бъде осигурен самолет за регистриране на авиокомпания. Ответникът предложил, ако ищецът има конкретен бизнес, да им осигурят самолет без формалностите за регистриране на авиокомпания. Оформили постигнатата от тях договореност в проект, съгласно който ответникът следва да подсигури на чартърни условия самолет за обслужване на полети, които ищецът възнамерявал да оперира. Това се случило септември месец, като кореспонденцията за това продължила около 3, 4 месеца,  в които параметрите общо взето били  уточнени. Ответникът дал своите препоръки как това може да бъде направено, като получил и конкретно запитване в тази връзка за изпълнение на такива полети. Ответникът направил анализ, оформил детайлите и на базата на тях контактувал и с други оператори, които са с възможност за такива полети. През януари страните подписали чартърен договор за изпълнение на исканите от „Б.Е.“ АД полети с начало пролетта на 2012 г. или 2013 г. /свидетелят не си спомня точно годината/. След като се подпише договор, изпълнението протича, като обикновено ответникът доставчик получава заявка за изпълнение на полети, прецизира детайлите,  след което прави анализ за възможните и най - добри начини на изпълнение на тези полети (капацитет, разписание, алтернативни дестинации). Конкретно за изпълнение на такъв проект в този етап ангажира хора, които обслужват проекта и се извършва една огромна по обем дейност, преди да се стигне до фактическо споразумение, като се блокира даден самолет. Това се случва в аванс от няколко месеца и най - големият страх  е да има постигнато споразумение и полетите да не бъдат платени или изпълнени. В конкретния договор оформили основни и резервни полети с идентифицирания тип самолет, получили и информация и оферти от летища, от доставчици на гориво, за да оформят и  ценообразуването. Всичко това било оформено в споразумение, така нареченият „Чартърен договор“, който практически давал продукта на  контрагента на ответника. Договорът с „Б.Е.“ АД бил за европейски дестинации - Брюксел, Лондон, Мадрид, но свидетелят не си спомня точно. Не помни и дали е водена кореспонденция за дестинациите Санкт-Петербург и Рига. Ищецът извършвал реклама на конкретните полети, тъй като ответникът предоставял снимков материал и полетните номера на самите полети. Свидетелят заявява, че лично е присъствал на такова събитие в хотел, където се е промотирала услугата на ищеца  по конкретния договор. След подписване на договора, според клаузата на същия, ответникът получил първоначално плащане - част от депозит, след това ответникът резервирал самолета, но последващо плащане не било получено от ищеца. Постоянно получавали корекции на детайлите на опериране. Тези корекции продължили около 7, 8 месеца след първоначалната зададена дата за стартиране на полета. Конкретно изпълнение не настъпило и не била  получена зелена светлина за начало на полетите. Не получили и съответните плащания, които били предвидени по договора със затихваща интензивност. Свидетелят контактувал във връзка с договора с Р.Я., която действала от името на ищеца, като този процес продължил в рамките на 1 година. Освен писмена кореспонденция, били проведени и срещи и телефонни разговори. Свидетелят уточнява, че ангажирането на самолет не означава, че самолетът е позициониран. Самолетът, който ангажирал ответника в случая не е бил позициониран, тъй като той се позиционира преди самото начало на полета. Ангажиране означава, че в дадения период от време, в който се планира да бъде изпълнен полета, този самолет се сваля от продажба, което е най - големият разход за всяка авиокомпания, планират се екипажите. В настоящия случай ответникът ангажирал самолет на оператор, който  е регистриран в Словакия с лицензи за опериране на чартърни и редовни полети  „Ер Експлор“, в което дружество ответникът има дялово участие. За периода на резервирането самълетът не е  продаван. Ищецът бил уведомен, че ответникът е ангажирал самолет за конкретен период, като бил представен и снимков материал на „Б.Е.“ АД, включително и логото на оператора.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б., съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, след като съобрази, че показанията са логически обосновани и вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Следва да се отбележи още, че  обстоятелствата, за които свидетелства Б. са възприети лично и непосредствено от него.

Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, като съгласно разясненията в т. 1 на ППВС № 1 от 28.05.1979 г., за да е налице вторият фактически състав е необходимо престацията да е извършена с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде осъществено, т.е. на връщане подлежи даденото, с оглед бъдещото сбъдване на основанието, което при двустранните договори не е могло да бъде осъществено или когато отлагателното условие не се е сбъднало. При този иск ищецът следва да докаже, че е дал “нещо” – материална ценност на ответника във връзка с договор, който е сключен под отлагателно условие, което не се е сбъднало.  Именно плащането на нещо недължимо е юридическият факт, който нарушава еквивалентността в отношенията на страните и от който произтичат едновременно обедняването на едната страна и обогатяването на другата.

В случая между страните има валидно сключен договор, съгласно които са възникнили задължения и за двете страни, в това число и задължението на ищеца да предостави гаранционен депозит по договора на три транша, първият от които е процесното плащане от 20 000 евро. Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, тъй като сумата е предоставена от ищеца на ответника  на основание и в изпълнение на постигнатото съглашение. Съдът намира за неоснователен довода на ищеца, че договорът не е породил действие за страните  с подписването му, а е следвало да се сбъдне едно условие -  да бъде внесен предвидения в договора гаранционен депозит в цялост. Клаузата на т. 10.2 от договора, обсъдена с останалите договорености между страните, не обосновава извод в подобен смисъл. Предвидените в тази точка от договора условия касаят ефективното изпълнение на договора от страна на превозвача, който е лице различно от ответника, който има качеството на доставчик по договора. От ангажираните по делото доказателства се установи, че страните са извършвали действия, съобразно постигнатото с договора съгласие, съответно същият е произвел действие за тях още с подписването му, съответно плащането на първия транш от уговорения гаранционен  депозит  е направено от ищеца не с оглед очаквана бъдеща юридическа обвързаност с ответника, а въз основа на такава,  съществувала към момента на престирането, а именно - валидно сключеният чартърен договор.

Ето защо не се установява наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, които възлизат на 400 лева депозит за вещо лице. На ответника не се дължат поисканите със списъка по чл. 80 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, тъй като съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г., по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, страната, която претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, следва да представи доказателства за това пред съда, каквито в случая до произнасянето на решението на СГС не са представени от ответника.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Т.7.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 20 000 евро, представляваща неоснователно получена сума, поради несбъднато условие за пораждане действието на чартърен договор № 201301LBSF-03/10В733 от 24.01.2013 г., ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.7.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по делото в размер на 400 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                 Съдия: