Решение по дело №977/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 860
Дата: 4 декември 2019 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20197150700977
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          860 / 4.12.2019г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           Г. ПЕТРОВ  

                                  ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Г. ПЕТРОВ к.н.а. дело № 977 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Община Панагюрище, срещу Решение № 79 от 02.08.2019г., постановено по а.н.дело №63 по описа на Районен съд Панагюрище за 2019 г.  с което е отменено Наказателно постановление № 152 от 07.09.2019г. на Зам. Кмета на Община Панагюрище,  съответно  с което на Г. Н. Ч., ЕГН **********,***, за нарушение  по чл. 7, ал. 4, от Наредба за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Панагюрище(отм.),  на основание чл. 16, т. 1 от Наредбата(отм.), е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00лв. и за нарушение  по чл. 7, ал. 9, от Наредба за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Панагюрище(отм.),  на основание чл. 16, т. 1 от Наредбата(отм.), е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00лв.

Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Поддържа се, че липсата на идентификация на еднокопитните животни не означава, че същите не са собственост на жалбоподателя, доколкото нормите на Закона за ветеринарномедицинската дейност, не уреждат отношенията свързани със собствеността върху животните. Според Общината, преди всичко следва да се констатира датата на която са родени животните с оглед установяване на срока в който следва да бъдат регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В този контекст се оспорва извода на първоинстанционния съд, че Ч. не е собственик на двете животни, влезли в зеленчуковата градина на П. И. П. и в лозето на П. Т. П. и причинили щети на стопанските насаждения. Счита се за установено в хода на производството, че Ч. бил признал, че животните са негови и не е направил възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение.

Иска се оспореното решение да бъде отменено, като съответно се потвърди наказателното постановление.

 

3. Г. Н. Ч., ЕГН **********,***, не взема становище по основателността и допустимостта на касационната жалба.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Според Акт за установяване на административно нарушение № 26(серия Р, бланков №213472) от 20.04.2018г., съставен от К.Я.В., на длъжност младши полицейски инспектор в Районно управление Панагюрище към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, на 14.04.2018г., около 09:00часа, в с. Попинци, ул. „Васил Левски“ № 63, конят, собственост на Г.Ч., навлиза в зеленчуковата градина на П.И. П., като нанася щети върху люцерната и върху насаждения от ягоди, след което се премества в лозето на П. Т. . и също нанася щети на лозето, бутайки около 10бр. дървени колове и унищожавайки лозите. Пашуването е станало през нощта и на сутринта.

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 9 от Наредба ІІ на ОБС.

Като свидетели в АУАН са посочени П. И. П и П. .Т П.

Акта е връчен на неговия адресат, без да са отбелязани направени възражения.

Тези фактическите констатации и правната квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган, като на основание чл. 16, т. 1 от Наредбата за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни и птици на територията на община Панагюрище(отм.) са наложени двете административни наказания – глоба от по 100,00лв.

 

7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на акта за установяване на административно нарушение, показанията на който се субсумират в твърдението „…Не съм виждал животното…Не знам повече подробности, аз съм само актосъставител, по настояване на свидетелите, на съставения акт…. На нивата не съм ходил, за да установя нарушението….“.

Разпитан е и свидетеля П. И.П., който всъщност е едно от лицата, в имота на което се твърди да са били причинени щети

 

8. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е счел, че от данните по административно наказателната преписка и тези събрани в хода на първоинстанционното производство не може да се установи каква е причината за значителния срок, разделящ датата на извършване на нарушението 14.04.2018 г. и датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение 20.04.2018 г. Не е установено,  дали съставителя на акта е посетил зеленчуковата градина на единият свидетел и лозето на другия и съответно, как е установил какви са щетите, причинени на насажденията.

Прието за установено е, че акта за установяване на административно нарушение е съставен не само по настояване, но и единствено по разказите на свидетеля П. И. П. и неговият чичо П.Т.П.. Съдът е посочил също така, че от представените по делото справки за животни в обект по категории, изготвени въз основа на данните от Интегрирана информационна система на БАБХ към Министерство на земеделието, храните и горите на Република България, се установява, че през периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Ч. е отглеждал говеда и биволи – част от които месодайни крави, но няма регистрирани коне с ушни марки.

Крайният извод е бил, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и тази установена по делото не съвпадат, доколкото данните не са констатирани лично от съставител на АУАН.

 

V. За правото :

 

9. По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил изключително подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички приобщени доказателства.

Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

10. Относно възраженията, изложени в касационната жалба трябва да се добави следното :

Данните по делото еднозначно сочат, че фактите и обстоятелствата описани, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление са възпроизведени единствено въз основа на твърденията на П.И.П. и неговият чичо П.Т.П., без да са пряко възприети или проверени било от контролния, било от административно наказващия орган.

Според чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.

В случая, административно наказващия орган не е съобразил обстоятелството, че посочените в акта свидетели Петър Иванов Петкански и Петър Тодоров Петкански, всъщност твърдят да са пострадали от соченото от тях административно нарушение и не е предприел каквито и да е действия за установяване на необходимите данни за изясняване на начина на извършване на деянието и последиците от него.

Впрочем, достатъчно в тази насока е да се отбележи, че в АУАН и в НП се сочи, че вредите са причинени от едно селскостопанско животно - един кон, а в касационната жалба се сочи, че „…Г.Ч. е бил признал, че животните са негови ….“.

Крайният извод при това положение е, че обжалвания съдебен акт е обоснован и постановен при точно прилагане на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79 от 02.08.2019г., постановено по а.н.дело №63 по описа на Районен съд Панагюрище за 2019 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       /П/                              

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./П/

 

                                   

                                  2. /П/