№ 1246
гр. София, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Т.
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100108077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 5887/24.06.2021 г., уточнена с молба от
02.09.2021 г., с молба от 29.09.2021 г. и с молба от 11.04.2022 г., предявена от Р.К. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, обл. Перник, ж.к. „****, против „БДЖ-П.П.“ ЕООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****.
Ищцата твърди, че с решение № 493/14.05.2021 г. по гр. дело № 4168/2020 г. по
описа на Софийски апелативен съд, 1 ГО, във вр. с решение № 5124/25.08.2020 г. и
допълнително решение № 260617/27.01.2021 г., и двете по гр.д. № 4811/17 г. на СГС, І ГО, 4
състав, „БДЖ-П.П.“ ЕООД е било осъдено да й заплати, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
общо: сумата от 160 800 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5190 лева
– обезщетение за имуществени вреди, претърпени от бездействие на служители на
ответника, в резултат на което на 14.01.2014 г., около 04.40 ч., ищцата пострадала.
В исковата молба се твърди, че ответникът дължи на ищцата и законна лихва върху
присъдените обезщетения, считано от датата на деликта - 14.01.2014 г., каквато законна
лихва не е била претендирана по по гр.д. № 4811/17 г. на СГС, І ГО, 4 състав и по гр.д №
4168/2020 г. на САС.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати (съобразно направеното с молбата от 11.04.2022 г.
намаление в размера на исковете, допуснато в открито съдебно заседание на 11.04.2022 г.):
сумата от 51 724 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 160 800 лева, за периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021 г., както
1
и
сумата от 1669.45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 5190 лева, за периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021 г.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „БДЖ-П.П.“ ЕООД, е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че с решение № 493/14.05.2021 г. по гр.
дело № 4168/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, 1 ГО, във вр. с решение №
5124/25.08.2020 г. и допълнително решение № 260617/27.01.2021 г., и двете по гр.д. №
4811/17 г. на СГС, І ГО, 4 състав, е бил осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД, общо: сумата от 160 800 лева – обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 5190 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от бездействие на
служители на ответника, в резултат на което на 14.01.2014 г., около 04.40 ч., ищцата
пострадала.
Ответникът оспорва исковете и с възражението, че претендираните вземания са
погасени поради изтичане на предвидения в закона - чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тригодишен
давностен срок. Излага съображения, че с исковата молба, ищцата е заявила, че с подаването
на исковата молба от 20.04.2017 г. по гр.дело № 4811/2017 г. на СГС е пропуснато да бъде
заявено желанието да бъдат присъдени и лихви за забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД върху
определените размери на обезщетенията, а в чл. 86 от ЗЗД, на който се позовава ищцата, е
заложена волята на законодателя „при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва”. Ответникът сочи, че определящото е
неизпълнение на парично задължение. В конкретния случай, лихви не били поискани и не
били присъдени. Според основен принцип в юриспруденцията, никой не можел да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. В случая било налице неупражняване на
право за търсене на лихви в исков процес на основание чл.45 от ЗЗД и последващо искане на
лихва при изтекла погасителна давност. Поради това, ответникът счита, че е налице изтекла
погасителна давност и искът е недопустим и неоснователен.
Евентуално, ответникът поддържа, че лихвите се дължат от датата на завеждане на
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело.
От друга страна, длъжникът изплатил дължимите суми на ищцата и не можело да
става дума за изпадане в забава съгласно чл. 84 от ЗЗД, защото в ал. 3 от същия текст била
предвидена забава от непозволено увреждане, което е определено с влязло в сила съдебно
решение и изплатено. За лихви, непоискани и неприсъдени с влязло в сила съдебно
решение, длъжникът нямало как да е в забава. Правото на ищеца да ги търси било погасено
по давност.
Ответникът оспорва исковете и по размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
С оглед изложените от ищците фактически твърдения за понесени вреди във връзка
със забавено във времево отношение погасяване на главни парични задължения, процесните
2
претенции следва да се квалифицират по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която норма предвижда в
правната сфера на длъжника да се поражда задължение за заплащане на законна лихва от
изпадането му в забава да изпълни свое парично задължение. В този случай, съгласно чл. 86,
ал. 1 се дължи обезщетение за вредите от забавата, което е съизмеримо със законната лихва.
Това означава, че основателността на предявените осъдителни искове се обуславя от
наличие на изискуемо главно задължение и изпадане на длъжника в забава.
В настоящия случай не се спори по делото, че с влязло в сила решение №
493/14.05.2021 г. по гр. дело № 4168/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, 1 ГО,
във вр. с решение № 5124/25.08.2020 г. и допълнително решение № 260617/27.01.2021 г., и
двете по гр.д. № 4811/17 г. на СГС, І ГО, 4 състав, „БДЖ-П.П.“ ЕООД е било осъдено да
заплати на Р.К. М., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, общо: сумата от 160 800 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5190 лева – обезщетение за имуществени
вреди, претърпени от бездействие на служители на ответника, в резултат на което на
14.01.2014 г., около 04.40 ч., ищцата пострадала.
Не се спори по делото, че на 25.08.2021 г., ответникът е изплатил на ищцата
посочените обезщетения.
Тези факти са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото (с определението от 26.01.2022 г.), а и се
установяват от представените по делото писмени доказателства – решенията на СГС и САС
и платежно нареждане от 25.08.2021 г.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, поради което върху определените обезщетения се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Поради това, обезщетенията,
присъдени на ищцата са били дължими от ответника ведно със законната лихва от датата на
увреждането на ищците, което е настъпило на 14.01.2014 г., като с решението на САС и с
решенията на СГС не е присъдена законна лихва върху сумата от 160 800 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и върху сумата от 5190 лева – обезщетение за
имуществени вреди.
По делото е прието заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като компетентно и обективно.
Видно от ССчЕ, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва,
върху главница от 160 800 лева, за периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021 г., е сумата от 51
724 лева. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, върху главница
от 5190 лева, за периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021 г., е сумата от 1669.45 лева.
Следователно, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Възраженията на ответника са неоснователни, тъй като и както беше посочено, при
искове за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана от деня на
увреждането. Периодът, за който се претендира обезщетение за забава, не е по-голям от три
3
години преди предявяване на исковата молба, поради което и възражението за погасяване на
процесните вземания поради изтекъл давностен срок, е неоснователно.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (и по арг. с чл. 78, ал. 4 ГПК), на ищцата следва да
се присъди сумата от 1827 лева от общо направените разноски в размер на 4 350 лева (4 350
лв. х 0.42), в т.ч.: платено адвокатско възнаграждение по договор, приложен на л. 39 от
делото и депозит за ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на
прекратената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 174 лева (300 х 0.58) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Софийски градски съд, сумата от 2 135.74 лева - държавна такса от внасянето на която
ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БДЖ-П.П.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****, да заплати на Р.К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, обл.
Перник, ж.к. „****, на основание чл. 86 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД, сумата от 51 724 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 160 800
лева, за периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021 г., на основание чл. 86 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 1669.45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 5190 лева, за периода от 25.06.2018 г. до 25.08.2021 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 1827 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, обл. Перник, ж.к.
„****, да заплати на „БДЖ-П.П.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, сумата от 174 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „БДЖ-П.П.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 2 135.74 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4