Р Е Ш Е Н И Е
№ 3993/2.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на седми октомври през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3184 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от В.Я.Щ.,ЕГН **********, адрес: ***, партер, като баща и
законен представител на *, ЕГН ********** срещу В.К.Х., ЕГН ********** Адрес: ***
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за определяне местоживеенето на детето
*, ЕГН **********, определяне на режим на лични контакти и издръжка за детето.
Излагат се следните факти и твърдения:
От съвместното съжителство с ответника имат родено ненавършило
пълнолетие дете *, ЕГН **********. От 06.02.2015г. са във фактическа раздяла.
Първоначално детето се отглежда от майката
и е записано в първи клас на ОУ „*" - гр. Варна. По късно
установил, че отв. Х. не я води редовно
на училище и детето е отпаднало от образователната система.
През месец май 2015г. Силвия е била настанена от Отдел „Закрила на
детето" -гр. Варна в ДДЛРГ „*" - гр. Варна, т.к. В.Х. е нямала къде
да живее с децата. Малко след настаняването на детето в институции, отв. Х. ***.
Същата отказва да съобщи на ищеца къде живее. Връща се периодично и посещава
Силвия рядко. На 21.05.2015г. с отв. Х. сключват споразумение за извеждане на
Силвия от институцията, в която е настанена.
Ищецът подава заявление за припознаване на дъщеря си и на 06.10.2015г. е
издадено ново удостоверение за раждане на Силвия, в което е вписан като втори
родител.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е посещавал дъщеря си редовно по
време на престоя й в ДДЛРГ „*" - гр. Варна. Вземал я всеки път, когато е
било разрешено. Заедно с нея посещавали брат й Стелиян.
Твърди се, че от месец септември 2015г. единствено бащата полага грижи
за Силвия и осигурява всичко необходимо за отглеждането й, като на адреса в
който живеят са налице всички благоприятни и подходящи условия за отглеждане на
дете.
През настоящата 2015г.-2016г. учебна година ищецът записал дъщеря си
отново като ученичка в първи клас в същото училище ОУ „*" - гр. Варна и я
подготвил самостоятелно за започване на учебната година, води я и я взема лично
от училище.
Твърди, че майката на детето е в гр. Варна, но въпреки това не се среща
и е напълно дезинтересирана с оглед полагане на дори минимални грижи за него.
Моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на
детето *, ЕГН ********** при баща му на адрес: ***, партер, да предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето *, ЕГН ********** на
баща му В.Я.Щ.,ЕГН **********, да определи следния режим на лични контакти на
ответницата В.К.Х., ЕГН ********** с детето *, ЕГН **********: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, без преспиване,
като срещите на майката с детето да се осъществяват на публично или изрично
посочено от бащата място и да осъди ответницата В.К.Х., ЕГН ********** да
заплаща в полза на детето *, ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител В.Я.Щ.,ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150,00 лв., с
падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от завеждане на исковата молба до настъпване на
основания за изменение и прекратяване на същата.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен
представител е подал отговор на исковата молба, с който счита предявените
искове за допустими, искането за предоставяне на родителските права на майката
за основателно, не спори относно режима на лични контакти между бащата и
децата. Не се оспорват исковете за издръжка по основание и размер.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна депозира социален доклад, изпращат
представител в съдебното заседание по делото, изразяват становище за
основателност на исковете.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, направените от страните доводи, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно исковете за предоставяне на родителските права:
От фактическа страна: Видно от Удостоверение за раждане на
детето *, ЕГН ********** негови родители са страните по делото В.Я.Щ. -
баща и В.К.Х. – майка.
Решаващо значение при определяне местоживеенето на детето имат неговите интереси. Страните по делото са
съжителствали съвместно от 2006 до 06.02.2015 г., като от съвместното им
съжителство е родено детето *, ЕГН **********. С оглед фактическата им раздяла,
настъпила преди предявяване на исковете в настоящото производство следва да се
разрешат въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката.
В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не
е загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на
родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик
на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на
родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол,
възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и
други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието "интерес на
детето", като изрично е подчертано, че за него "решаващо значение има
цялата съвкупност от интереси, но "от аспекта на всестранното развитие на
личността" /както материални, така и тези, които са от значение за правилното
отглеждане и възпитание на детето/.
В разглеждания случай не се спори, че родителските права спрямо детето
следва да се упражняват от бащата, доколкото майката не е заявила желание за
отглеждането му. Не се спори и че бащата разполага с необходимите социални и
хигиенно-битови условия за отглеждането на детето и възможност да осигури
необходимите условия за задоволяване нуждите му, както и подкрепа от членове на
разширеното семейство.
Въз основа на изложеното се налага извода, че в интерес на детето е да
бъде отглеждано от своя баща, поради което предоставянето на родителските права
и определяне местоживеенето им следва да бъдат предоставени на него.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права:
Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът
следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на
родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и
с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда.
Този иск също не се оспорва от страните, като съдът намира, че режимът
на лични контакти следва да отговаря на интересите на детето, полът, възрастта
и етническата му принадлежност. По отношение режима за личен контакт с
родителя, на когото не са предоставени родителските права, следва да се съобразят
исканията на страните, както и доказателствата по делото, съгласно които детето
е от женски пол, на възраст над осем години и се нуждае от контакт и с двамата
си родители, поради което следва да се определи режим на личен контакт, при
който да бъдат отчетени възрастта му, привързаността към майката, така че и тя да
прекарва с него достатъчно време през почивните дни. Съдът намира, че следва да
съобрази и поведението на майката преди и през времетраенето на процеса по
настоящото дело. Доколкото от страна на майката не е конкретизирано искане
относно реда и начина на упражняване на родителските права между нея и детето,
съдът намира, че подходящ е режимът на лични контакти предложен от бащата в
исковата молба.
Относно размера на издръжката в полза на детето:
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи.
По принцип задължение и на двамата родители е
да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Липсват доказателства, от
които да се установява какъв е размерът на получаваните доходи от родителите.
При това положение съдът следва да приеме, че същите получават доходи в размер
около средния за страната. Доколкото по делото се
установи, че другото дете на ответницата е с диагноза умствена изостаналост и
се отглежда в специализирано заведение, съдът приема, че ответницата има нужда
да престира издръжка и за друго свое дете.
Що се отнася до нуждите на детето Силвия съдът приема, че освен
присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло училищни и извънкласни
занимания няма данни същото да страда от заболявания, които да обуславят
наличие на специфични потребности и нужди.
Така, като взе предвид нуждите на детето и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка
в размер, дължим съобразно Конвенцията
за правата на детето, съдът определя общ размер на
месечна издръжка в размер на 240 лв. за детето Силвия, като бащата следва да поеме
частта от нея в размер на 90.00 лв., съобразно получаваните доходи и съобразно
обстоятелството, че именно той ще осъществява непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на детето, а останалата част в размер на 150 лева,
следва да се поеме от майката.
Относно разноските:
Ищецът прави искане за
разноски. При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК,
същият има право да иска от ответницата направените от него разноски за
държавна такса, възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и внесено
възнаграждение за особен представител. При определяне размера на разноските
съдът взема предвид и обстоятелството, че по исковете за предоставяне на
родителските права и режима на лични контакти с детето на практика няма спор
между страните.
Предвид характера на
производството ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по иска
за издръжка в размер на 216,00 лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете *, ЕГН **********
на бащата В.Я.Щ.,ЕГН **********,***, партер.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на ненавършилото пълнолетие дете *, ЕГН **********
по адреса на бащата В.Я.Щ., ЕГН ********** ***, партер.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
отношения между ненавършилото пълнолетие дете *, ЕГН ********** и майката В.К.Х.,
ЕГН **********: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до
18,00 часа, без преспиване, като срещите на майката с детето да се осъществяват
на публично или изрично посочено от бащата място.
ОСЪЖДА В.К.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето *, ЕГН **********,
чрез неговия баща и законен представител В.Я.Щ.,ЕГН **********,***, партер
месечна издръжка в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, считано от 23.03.2016
г., дължима до пето число на съответния месец ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска за съответния месец, за който се дължи издръжката до
настъпване на пълнолетие на детето или до настъпване на друго законово
основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА В.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС в размер на 216,00 лева
/двеста и шестнадесет лева/ върху иска за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА В.К.Х., ЕГН **********,***
65 ДА ЗАПЛАТИ на В.Я.Щ.,ЕГН **********,***, партер направени разноски по делото
в размер на 325,00 лева /триста двадесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: