Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1587 09.07.2020
г.
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
дванадесети юни Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 24 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от Д.Д.Д. *** и допълнително уточнен иск за установяване по
отношение на ответника съществуването в патримониума на ищеца на право на
ползване върху земеделска земя по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставено му на
основание Постановление № 26/23.04.1987 г. на Министерския съвет и Националния
съвет на ОФ за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението
със селскостопански продукти, съгласно
Удостоверение изх. № 807/21.08.1995 г. на Горско стопанство – Бургас, а именно
върху 1 декар място за лично ползване от горкия фонд в м. „Ала тепе”, отдел 246
„н”, включен в кадастралния план на в.з. „****” като УПИ IV-166, кв.
30 и представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.832.166 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с площ от 749 кв.м., при граници:
запад – ПИ 07079.832.205, изток – ПИ 07079.832.165, север – 07079.832.167 и юг
– 07079.832.183. Ищецът твърди, че ползва гореописаното място от пролетта на
1987 г., като то му е било предоставено от Горско стопанство – Бургас, а през
1991 г. мястото е било включено в кадастралния план на в.з. „*****”. Твърди
също така, че с молби от 28.02.1997 г., 29.01.1998 г. и 11.02.2008 г. е поискал
да закупи предоставената му за ползване земеделска земя, но от Община Бургас са
му отговорили, че липсва документ, който да удостоверява, че му е било надлежно
учредено и предоставено право на ползване върху този имот, което е наложило
предявяването на настоящия иск. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като същият е допустим.
Ответната
Община Бургас е подала отговор, в който на първо място твърди, че искът е
недопустим, тъй като се цели установяване на факт, а не на право, което
възражение е неоснователно с оглед постановеното Определение № 2521/20.12.2019
г. по ч.гр.д. № 1915/2019 г. по описа на БОС.
По
съществото на иска ответникът твърди, че същият е недоказан и неоснователен.
Твърди се, че в случая липсва документ за надлежно учредено право на ползване
на ищеца, тъй като представеното от ищеца удостоверение е подписано със запетая
от лице, чието име не е посочено, като в него не е отразено основанието, на
което се предоставя правото на ползване. Твърди се също така, че липсват
доказателства за проведена процедура за предоставяне за ползване на земеделска
земя съобразно изискванията на относимите ПМС, липсва и първичният акт за
предоставяне на имота – решение на Странджанския районен съвет, както и
доказателства за компетентността на същия. Твърди се също така, че
представеното от ищеца удостоверение не е официален удостоверителен документ, а
е частен документ и не доказва предоставянето на правото на ползване, тъй като
в него не се съдържат необходимите реквизити – акт, въз основа на който е
издадено то и индивидуализация на имота. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора и моли искът да бъде
отхвърлен, както и да бъдат присъдени на
ответника направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. Ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на
удостоверение № 807/21.08.1995 г., издадено от Горско стопанство - Бургас, съгласно
което от пролетта на 1987 г. на Д.Д.Д. е предоставено 1 декар място за лично
ползване в м. „Ала тепе“, отдел 246 „н“.
Като доказателство по делото е
представено копие на скица № 612/ 18.09.1996 г. на имоти пл. № 163, 164, 165 и
166 по плана на в.з. „******“, в която е посочено, че имот пл. № 166 е записан
на Д.Д.Д.. Приложено е и копие на Заповед № 790/24.09.1996 г. на кмета на
Община Бургас, с която е одобрено включването на нови имоти с пл. № 163, 164,
165 и 166 и елементи от кадастъра в кадастралния план на в.з. „*****“,
урегулирането им в парцели от нов кв. 30 и отреждането на парцели за имотите,
като за имот пл. № 166 е бил отреден парцел IV, като съдържанието на тази заповед е
обективирано и върху скицата от 18.09.1996 г.
Представена е и скица №
94-Д-1092/06.01.2006 г. на УПИ IV-166
в кв. 30 по плана на в.з. „*****“, съгласно която имотът е частна общинска
собственост, но е вписана забележка, че в разписния лист на в.з. „*****“ имот
пл. № 166 е записан на Д.Д.Д., както и че с удостоверение изх. № 807/21.08.1995
г. на Горско стопанство е удостоверено, че на Д. Д. Д. е предоставена земя за
лично ползване с площ от 1 дка.
От представената по делото скица №
15-787087/28.08.2019 г. е видно, че УПИ IV-166 в кв. 30 по плана на в.з. „*******“
е идентичен с поземлен имот с идентификатор 07079.832.166 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на в.з. „********“, като същият е с площ от 749
кв.м.
Представени са и копия на молби на
ищеца до Община Бургас от 28.02.1997 г., 29.01.1998 г. и 11.02.2008 г., с които
ищецът е поискал да закупи земя с площ от 1 дка в м. „********“, която му е
била предоставена за земеделско ползване, но между страните не се спори, че
тези молби не са били удовлетворени.
В
съдебно заседание е разпитан свидетелят С. Х. И.. Същият заявява, че има място
в парк „******“ от 1971 г., както и че познава ищеца Д.Д. от 35-40 години.
Свидетелят твърди, че ищецът също има място в парк „******“ от 1987 г., като то
се намира през една къща от мястото на свидетеля. Според свидетеля, всички
места там са били предоставени от Горското стопанство, включително неговото
място, както и съседните на ищеца места. Заявява, че от 1987 г. до момента предоставеното
на Д.Д. място се ползва от него и от неговото семейство, като той е построил
къща там през 1989 г. Свидетелят също така твърди, че неговото място му е било
предоставено по постановление № 26. Заявява, че е виждал документа, който са
дали на Д.Д. от Горското стопанство, като този документ е бил от 1987 г. и е
бил различен от представеното по делото удостоверение от 1995 г.
При
така събраните доказателства, съдът намира за доказано твърдението на ищеца, че
през 1987 г. му е било предоставено право на земеделско ползване върху
процесния имот по реда на ПМС № 26/1987 г. Този извод се налага от
представените по делото писмени доказателства – удостоверение № 807/21.08.1995 г.,
от скица № 94-Д-1092/06.01.2006 г. и забележката
към, от отбелязването върху скица № 612/18.09.1996 г., че имот пл. № 166, за
който е бил отреден УПИ IV-166 кв.
30 по плана на в.з. „*******“, е записан в разписния лист на Д. Д. Д., както и
от ангажираните свидетелски показания, съгласно които от 1987 г. до момента ищецът
стопанисва и обработва място в парк „********“, като в тази местност всички
места са били предоставени по реда на Постановление № 26/1987 г. на МС.
С
оглед на горното съдът намира за доказано, че през 1987 г. на ищеца е било
учредено право на земеделско ползване върху земя с площ от 1 дка на основание
ПМС № 26/1987 г., като от тогава до сега тази земя се стопанисва и ползва от
ищеца и неговото семейство.
Действително в случая липсва документ,
който пряко да доказва учреденото в полза на ищеца право на ползване, но при
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства се налага изводът,
че на ищеца през 1987 г. действително е било предоставено право на ползване
върху 1 дка земеделска земя във в.з. „*********“ по реда на ПМС № 26/1987 г.,
като от тогава до настоящия момент именно ищецът владее това място.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването
на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски по делото, които са в размер на 765 лв. (искане за
присъждане на разноски се съдържа в писмена молба на ищеца, представена в хода
на откритото съдебно заседание, към която е приложен списък на разноските).
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Община Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26,
че в патримониума на Д.Д.Д., ЕГН **********,***, на ЗСПЗЗ, съществува право на земеделско
ползване, придобито на основание Постановление № 26/23.04.1987 г. на МС и НС на
ОФ за усъвършенстване на системата за самозадоволяване на населението със
селскостопански продукти, върху имот с площ от 1 (един) декар, представляващ
имот пл. № 166 в м. „******”, отдел 246 „н”, който е идентичен с УПИ IV-166, кв.
30 по кадастралния план на в.з. „*******” и понастоящем представлява поземлен
имот с идентификатор 07079.832.166 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с площ от 749 кв.м., при съседи: 07079.832.205, 07079.832.183,
07079.832.165, 07079.832.164 и 07079.832.167.
ОСЪЖДА Община
Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 26, да заплати на Д.Д.Д.,
ЕГН **********,***, сумата
от 765,00 лв. (седемстотин шестдесет и пет лв.),
представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА