Решение по дело №714/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 160
Дата: 8 юни 2016 г. (в сила от 1 юли 2016 г.)
Съдия: Трайчо Георгиев Атанасов
Дело: 20163100200714
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2016 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер ………………                         Година  2016                        град Варна

 

Варненският окръжен съд                                     Наказателно отделение

 

На осми юни                                       Година две хиляди и шестнадесета

 

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Нейкова

                            ЧЛЕНОВЕ:    Трайчо Атанасов

Красимир Гайдаров

 

Съдебен секретар : Г.И.

Прокурор : Дачевска

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

ЧНД № 714 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.

         Предмет на разглеждане е постъпило искане от Федерално ведомство по правосъдие на Федерална Република Германия с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция издадено от Кметството на гр. Билефелд наложено на 19.11.2014г. и влязло в сила на 13.12.2014г. срещу българския гражданин П.Т. – р.***г***.

         В съдебно заседание представителят на ВОП предлага  да не се признае  решението за налагане на финансова санкция с оглед на данните по делото, че лицето живее в Холандия и там е било търсено от немските власти.

         Санкционираното лице П.Т. нередовно призован не се явява. По данни на ОЗ “Охрана” – Варна от съседи на адреса са установили, че лицето със семейството си живее в Холандия и ще се върне в България през м. август Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 16 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС намери, че не са налице пречки за разглеждане на делото по същество, като на осн. ал.3 начначи служебен защитник.

В пледоарията си по същество защитата моли да не се уважава искането на немската държава.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното :

         От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение  205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение  № 53247.661475.0 на кметството в гр.Билефелд ФРГ постановено на  19.11.2014г. и влязло в сила на 13.12.2014г.  е  наложена финансова санкция в размер на 120 / сто и двадесет/ евро и разноски 28,50 /двадесет и осем и петдесет/ евро, общо 148,50 / сто четиридесет и осем и петдесет/ евро с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 290 / двеста и деветдесет /лева /  на българския гражданин П.Т.Т.  с ЕГН ********** ***. за извършено административно нарушение изразило се в това, че на 29.09.2014г. в 11,56 часа като водач на л.а.”Опел” с рег № ХР  - NR 32 движейки се в лявото платно на федерална автомагистрала 2 по посока гр.Хановер  при 329.415- ия километър превишил максимално допустимата скорост извън населени места с 36 км/ч. Допустима скорост 100 км/ч. Установена скорост след приспадане на границата на толеранса – 136 км/ч

         Решението с което е наложена посочената финансова санкция е взето на основание на чл.41 ал.1 във връзка с Приложение 2  от Правилника за движение по пътищата /ПДП/, чл.49 от ПДП, чл.24 от Закона за движението по пътищата11.3.6 от Федералния каталог за финансови санкции,  всички част от законодателството на Федерална република Германия /ФРГ/.

С оглед на доказателствата налични в горецитираното удостоверение съдът намира, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция по отношение на лицето П.Т..

На първо място решението на административната юрисдикция на ФРГ отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 пр. последно от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на правилата за движение в страна членка на ЕС.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.2 т.1  от цитирания закон за признаване с оглед на факта, че е санкционирано поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата и не е необходимо да се изследва дали стореното от засегнатото лице е административно нарушение и по българското законодателство.

От изготвената справка в деловодството на съда се установи, че засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България в гр. Девня. В тази насока съдът не споделя становището на ВОП, че с оглед на пребиваването на лицето в Холандия съдът следва да откаже признаването на финансовата санкция. Г-н Т. има и постоянен и настоящ адрес *** и посещава страната доколкото се очаква да се върне в началото на м. август. Не е задължение на съда да изследва къде и за какъв срок пребивава лицето на територията на друга страна членка на ЕС. Възможността за провеждане на производството по обичайното пребиваване на лицето е алтернатива на разглеждане на делото от съда по местоживеене на лицето и предполага събиране на доказателства къде и за какъв срок пребивава засегнатото лице.

Не са на лице отрицателните предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция визирани в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице е било уведомено за възможността лично, или чрез представител да обжалва решението и наложената санкция е в размер над минималния предвиден в цитираното Рамково решение и българския закон.

Съобразно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 разходите по административното производство в издаващата държава в размер на 28,50 евро също следва да бъдат възложени в тежест на засегнатото лице.

На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган  на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6 ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

 

Водим от горното, съставът на ВОС

 

Р Е Ш И  :

 

 

ПРИЗНАВА  Решение  № 53247.661475.0  на Кмета на гр. Билефелд ФРГ постановено на  19.11.2014г. и влязло в сила на 13.12.2014г. с което е  наложена финансова санкция в размер на 120 /сто и двадесет/ евро и разноски 28,50 /двадесет и осем и петдесет/ евро, общо 148,50 / сто четиридесет и осем и петдесет/ евро с равностойност в български лева към деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 290 /двеста и деветдесет лева/  срещу българския гражданин П.Т.Т.  с ЕГН ********** ***.

Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва  да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава -  Федерално ведомство по правосъдие на Федерална Република Германия за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок, който тече за прокурора от днес, а за засегнатото лице от датата на получаване на уведомлението пред Апелативен съд – гр. Варна.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ :