Р Е Ш Е Н И Е
№404/28.2.2023г.
гр. Пловдив, 28 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Станка Журналова, като разгледа административно дело №188 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Б.С.Р., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Ю.Р.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №89 от 23.12.2022г., издадена от старши полицай в Четвърто районно управление (IV-то РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП- “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност.
Ответникът- А.М.М.- старши полицай в IV-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, изразява становище за неоснователност жалбата.
На 08.02.2023г. по делото постъпва писмо с Вх.№3135 (лист 77) от началник на IV-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, към което е приложена молба-становище на началник на IV-то РУ в ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 4, 72, 91) е получен на 23.12.2022г. от жалбоподателя Р., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-3) е подадена до Административен съд- Пловдив чрез лицензиран пощенски оператор “T POST“ (“ТИП-ТОП КУРИЕР“ АД), като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при оператора на 06.01.2023г., според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 7, 13, 14), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2022г., около 14:30ч. е извършена проверка от служители в IV-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, на място в гр. Пловдив, на бул. “Христо Ботев“ до №61а. В рамките на проверката е прието за установено, че в посока на движение от бул. “Цар Б. *** жалбоподателят Р. управлява МПС, представляващо лек автомобил “ВОЛВО ХЦ 90“, с Рег.№***, лична собственост, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (лист 35) с №********* от 13.01.2020г. (лист 58), както и според приетото по делото заверено копие на нотариално заверен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 27.12.2019г. (листи 56-57).
Жалбоподателят е поканен да бъде проверен за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест “ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ 5000”, с фабр.№ARLК-0008, на което той отказва.
От ответника по делото А. М. е попълнен Талон за изследване с №071415 (лист 71, 90), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, Р. избира да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта (употребата на наркотични вещества или техни аналози) чрез медицинско и химическо изследване, като е уведомен, че в срок до 45 минути от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване без обаче в талона да е вписано лечебно заведение.
Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя Р. на 23.12.2022г. в 15:45ч.
По делото не са ангажирани доказателства, че Р. се е подложил на медицинско и химическо изследване за установяване на евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози, нито пък дори се твърди такова нещо.
Освен описаното до тук, А. М. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АД, бл.№317159 от 23.12.2022г. (лист 19, 66, 69, 70, 85, 88, 89), с който деянието на Р., изразяващо се в отказ да бъде проверен с тест “ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ 5000”, с фабр.№ARLК-0008, за евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от Р. са иззети: 1. свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №*********; 2. контролен талон (КТ) към посоченото СУМПС; 3. СРМПС №*********, част ІІ-ра (малък талон); 4. два броя регистрационни табели с №***.
Видно от АУАН, същият е подписан от жалбоподателя Р. с вписано възражение: “Докато шофирам без никакви нарушения по бул. “Христо Ботев“, съм одбил от екип на полицията за да ми бъде направена следната проверка“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, независимо от обстоятелствата, че в Талон за изследване с №071415 не е посочено лечебно заведение, в което Р. следва да се яви за медицинско и химическо изследване, както и че в процесния АУАН не е вписан номерът на издадения талон за изследване, противно на установеното от нормата на чл.6, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 99-100) на министъра на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото) също на министъра на вътрешните работи, считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (листи 122-124) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед заемащите длъжност „Полицейски инспектор VI-IV степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение в РУ при ОДМВР- Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.10. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-29 от 06.01.2016г. (лист 120) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед младши инспектор А.М.М., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на младши изпълнителска длъжност СТАРШИ ПОЛИЦАЙ в Група “Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в длъжност (лист 119), според който акт на 13.01.2016г. М. е встъпил в посочената по-горе длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В тази връзка,
като свидетел по делото е изслушана Л.В.Р., съпруга на жалбоподателя, която обяснява
следното (листи 74а-75): “Обещавам да
кажа истината. На 23.12.2022г. бях в колата, заедно със съпруга ми; бяхме
приключили пазаруването в “Метро“ и пътувахме по бул. “Хр. Ботев“ със
собствения ни автомобил; спряхме на кръстовището и изчакахме светофара да
светне зелено и продължихме. Точно на спирка на Градския транспорт на “Сточна гара“
дойде патрулка, пусна сирени и ние спряхме колата. Това стана между 13:00 ч. –
13:30 ч., тъй като трябваше да вземем нашата дъщеря ни в 14:00 часа, която е
ученичка в училище на улица “Ав. Велешки“. Спряхме точно на спирката на Сточна
гара на бул. “Хр. Ботев“ и на бул. “Цар Б. ІІІ“. Ние спряхме, дойде полицай,
който не се представи, каза само “Добър ден“. Мъжът ми приготви документите -
личната карта, шофьорската книжка и малкия талон на колата. Поискаха съпруга ми
да ги последва до патрулката. Може би след пет минути полицаят поиска и моята
лична карта. Мъжът ми остана в патрулната кола. Полицаите взеха документите на
колата от самото начало, а от мен поискаха личната ми карта, която погледнаха и
я взеха със себе си. Полицаят отиде към патрулната кола и след малко се върна и
ми върна личната карта.
Проверката на място
продължи около половин час, след което мъжът ми се обади по телефона, защото не
му позволиха да дойде при мен, и ми каза, че ще го карат на тест. За мен нямаше
никакво обяснение какво точно ние сме нарушили. Това са около 10-20 метра и
точно след кръстовището бяхме спрени. Аз като излезнах от колата, за да се
преместя на шофьорското място, господин полицаят /сочи ответника/, дойде при
мен и ми каза, че аз не мога да продължа движението при това положение на
нещата и поиска да му дам ключовете на колата. Аз му ги дадох, без той да ми
обясни какво се случва. Единственото, което ми обясни, че ще закарат мъжа ми в
Трето РУ, аз само го попитах, защото и че не знам къде се намира това РУ. Той ми
каза да не се притеснявам, защото това ще отнеме само 20 минути и че Трето РУ
се намира в Каршияка. Той ми каза, че не мога да прибера детето, защото останах
на спирката, без документите на колата, без талона, без нищо и много притеснена
за това какво се случва.
Наложи ми се през това време да се обадя на
майката на съученичка на моето дете, за да я прибере, защото трябваше да стоя
там на място. Бях на неправилното място и без документи на колата. Получих
обаждане от съпруга ми, че са го закарали в Първо РУ, след което са го закарали
в Четвърто РУ за оформяне на документите. Единственото, което разбрах, че са му
направили тест за алкохол в Четвърто РУ. Не мога да Ви кажа със сигурност, защо
не му е направен на място този тест за алкохол.
Колата се води на
съпруга ми, но тя е единствена кола която семейството притежава. Съпругът ми
упражнява професия, при което 10 седмици работи и 2 почива. Той работи като
“Първи помощник капитан“, която професия изисква 100% професионална отговорност
и психическа устойчивост.
Аз бях много притеснена, защото действията
се разминаваха с думите на полицая, който ми каза, че ще го карат в Трето РУ, а
са го закарали в Първо, след което беше преместен в Четвърто РУ.
По принцип той е човек
настроен против употребата на забранени вещества, защото в неговата работа това
е строго забранено. По време на работа, когато е на кораба им се прави тест за
употреба на алкохол и на всеки две седмици им се правят тест за наркотици.
Точно по пътя, когато
го караха от Първо в Четвърто РУ, той ми се обади по телефона, че ще ми се
наложи да оставя колата и да отида до кръстовището, където полицая ще ми даде
ключовете на колата. Аз отидох до кръстовището, където полицаят ми върна
ключовете, за да може да продължа моето движение, без документи на колата.
Реално аз вече като пристигнах и прибрах голямото дете вкъщи, мъжът ми се
обади, че ще се наложи да закарам табелите на колата в Районното управление,
защото колата се спира от движение.
На 16.12.2022г. съпругът ми се прибра от плаване с кораба и реално вече беше със симптоматика на заболяване- хрема и болки в гърлото. На 19.12.2022г. той посети денонощна клиника “Медикус Аалфа“, кабинет УНГ, където му беше извършен преглед и му изписаха лекарства, като не зная как се отразяват тези лекарства, защото знам за един случай с наш познат, където му беше направен кръвен тест за наркотици в РУ и резултата е бил положителен. Този наш познат не приема нито алкохол, нито наркотици и след направените кръвни изследвания, които траят девет месеца, той доказа, че няма забранени вещества в организма си“.
Вярно е че според чл.2, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г., При извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
В случая обаче, доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че действията на контролните органи в рамките на извършената проверка на 23.12.2022г. налагат извършването на очевидно престъпление от Р. или застрашават неговите здраве или живот и/или здравето или живота на членове на семейството му, за да откаже тестването, както и да не изпълни даденото му предписание да се подложи на медицинско изследване, чрез резултатите от което медицинско изследване да обори презумпцията на закона.
В тази връзка, следва да се посочи, че по повод изпълнение на професионалните си задължения като “Капитан далечно плаване на кораб над 3000 БТ“ (лист 20), Р. се е подлагал на тестове за установяване на евентуална употреба на наркотици (лист 43).
На следващо място, обстоятелствата, че Р. отказва да му бъде извършена проверка за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест “ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ 5000”, с фабр.№ARLК-0008; че не изпълнява предписанието за медицинско и химическо изследване за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което е издаден Талон за изследване с №071415; както и че Р. притежава качеството на “водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, се явяват установени по делото и не са спорни между страните.
Съответно, налице е фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест“ДРЕГЕР ДРЪГТЕСТ 5000”, с фабр.№ARLК-0008, както и да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, респективно не е изпълнено предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни норми на ЗДвП.
Оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за обжалването ѝ.
Разглежданата ПАМ е приложена за законоустановения срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но за не повече от 18 месеца, като по делото е прието заверено копие на наказателно постановление (НП) с №22-0441-000327 от 16.01.2023г. (лист 65, 67, 68, 84, 86, 87), издадено от началник на сектор в IV-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, с което НП на Р. е наложена глоба в размер на 2 000,00 лв. и е лишен от право на управлява МПС за срок от 24 месеца, заради извършено административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, и което НП е издадено въз основа на процесния АУАН, Серия АД, бл.№317159 от 23.12.2022г.
Ето защо, настоящият състав на съда приема, че при издаване на оспорената заповед е спазен принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, които установяват следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на административния акт, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Р., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №89 от 23.12.2022г., издадена от старши полицай в Четвърто районно управление в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП- “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/