№ 381
гр. Севлиево, 27.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря Виктория М. Драголова
Сложи за разглеждане докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско
дело № 20234230100498 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът М. М. И., редовно призован, не се явява. Представлява от
адв. М. М., с пълномощно приложно по делото (л. 7).
Ответникът Х. М. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. И. И.-С. с пълномощно приложно по делото (л. 13).
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.-С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че с оглед редовната процедура по призоваване на
страните, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото по
смисъла на ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Съдът докладва делото съобразно Определение № 556/27.06.2023 г., с
което са докладвана исковата молба и отговорът на исковата молба.
Съдът, в настоящия си състав, намира така предявеният иск за
недопустим, по следните съображения:
1
Видно от приложеното и служебно известно на настоящия съдебен
състав НОХД № 101 от 2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево с влязла в
сила Присъда ответникът по настоящото производство е бил осъден да
заплати на ищеца в настоящото производство обезщетение за причинените от
деянието имуществени вреди в пълния предявен размер по гражданския иск, а
именно – за сумата от 702, 12 лева.
Константна е съдебната практика, че претендиращият обезщетение за
вреди може да предяви с иск цялото свое вземане за всички вреди (в т. ч.
бъдещите), произтичащи от едно увреждане, но той може да избере да
предяви с иск само част от вземането си. В първия случай нови вреди може да
се претендират само при ексцес (когато се касае за неимуществени вреди), а
във втория ищецът може да предяви в отделно производство непредявените
части от вземането си за обезщетение. Съществуват различни начини за
предявяване на частичен иск. Общото за всички тях е, че в исковата молба
трябва да има изрично посочване, че искът е частичен, липсва ли такова
посочване, счита се, че с иска е предявено цялото вземане за обезщетение на
всички вреди (в т. ч. бъдещите). Един от начините за предявяване на частичен
иск е, като се претендира определена абсолютна сума с изричното посочване,
че тя е част от цялото обезщетение за всички вреди (в този случай
посочването на дробната част или на размера на цялото обезщетение в
исковата молба е излишно). Друг начин за предявяване на частичен иск е,
като се претендират вредите, настъпили през определен период от време с
посочване на началото и края му (напр. от извършването на деликта до
предявяването на иска, за времето на инвалидизацията от определена до
определена дата и др.). Следващ начин е, като се претендира обезщетение за
отделни увреждания с посочването им (напр. за поправка на определена вещ,
за проведено лечение, за ползвана усилена храна, за пропуснато
възнаграждение и др.). В този смисъл е Решение № 196 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о., ГК.
Доколкото видно от подадената молба по НОХД № 101 от 2022 г. по
описа на Районен съд – Севлиево гражданският ищец не е посочил кои
имуществени вреди претендира да му бъдат възстановени, нито искът е
предявен като частичен и доколкото в постановената присъда, в частта по
гражданския иск, изрично е посочено, че присъдената сума е обезщетение за
имуществените вреди от деянието, съдът намира, че предявеният в
2
настоящото производство иск противоречи на разпоредбата на чл. 299 от
ГПК, с оглед обстоятелството, че по спора има влязъл в сила съдебен акт,
който се ползва със сила на пресъдено нещо, както по отношение на
правопораждащите юридически факти, така и по отношение обема на
дължимото обезщетение. В настоящото производство ищецът не твърди нови
факти и обстоятелства, които не е могъл да заяви в предходното производство
по гражданския иск, да се приеме обратното би значело да бъде
пренебрегната силата на пресъдено нещо и стабилитета на постановения
съдебен акт, което не е в интерес на правната сигурност.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 498 от 2023 г. по описа на
Районен съд – Севлиево поради недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА исковата молба.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от днес пред Окръжен съд – Габрово.
Адв. И.: Уважаема г-жо Съдия, в този случай, моля да ни бъдат
присъдени разноските, за които сме представили отговор на исковата молба.
Адв. М.: Уважаема г-жо Съдия, на осн. чл. 78, ал. 5 считам, че
минималния размер за предявения иск е 400 лева, а по договора за правна
помощ е 450 лева.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски в полза на
ответника, направеното възражение от страна на процесуалния представител
на ищеца и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК съдът намира, че следва да бъдат
заплатени разноски на ответника от ищеца по настоящото дело, поради което
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
3
ОСЪЖДА М. М. И. да заплати разноски в размер на 400 лева
(четиристотин лева) на Х. М. Г..
На осн. чл. 150 ал. 2 ГПК съдът УВЕДОМЯВА страните, че
протоколът от заседанието им се предоставя на разположение в 3 – дневен
срок от днес.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 10:15 часа.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
Секретар: _______________________
4