МОТИВИ по НОХД № 1847/13г. на Окръжен съд - П.
Подсъдимият
А.В.А. е обвинен в извършване на престъпление по чл.219 ал.1 вр.чл.93 т.1 б.”б”
от НК за това, че през периода
от 1 август 2008г. до 28 май 2009г. в гр.Р., като управител
на читалищен дом - Народно читалище „Св.Св.К.и М.” - гр.Р., от 29 май 2009г. до 31 декември 2010г. в гр.Р.,
като управител на читалищен дом - Народно читалище „Св.Св.К.и М.” - гр.Р., а и
като секретар на същото читалище, в
качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата
постоянно ръководна работа и работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице с
нестопанска цел - Народно читалище „Св.Св.К.и М.” гр.Р., не е положил достатъчно грижи за възложената му работа,
както и за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество относно следните материални обекти:
1.скулптура от мрамор „Песента на Пан„
/скулптор С.К./ - 400 лв.
2.скулптура от мрамор „Фаетон„ /скулптор С.К.
/ - 450 лв.
3. картина
„Митко„ /художник Н.В. / - 600 лв.
4.картина „Спомени„ /художник М.Т. / - 700
лв.
5.картина „Драматичен театър Масалитинов„
/художник К.Т./ -900 лв.
6.картина „Терор„ /художник Х. Н. / -1 200 лв.
7.картина „Кънчо „ /художник Г.Б. /
1 000 лв.
8.картина „Пазарът„ /художник В.П. / -
2 000 лв.
9.картина „Плодоберачки„ /художник М.Т. / - 800 лв.
10.картина „П.„ / художник А.Т./ - 800 лв.
11.картини „Възел„ І, ІV и V част – общо 1
200 лв. за трите
12.картина „Посвещение„ /художник Й.В. / -
200 лв.
13.картина „Родопско село„
/художник Н.Б. / - 100 лв.
14.картина „Мароко„ /художник В.Т. / - 500
лв.
15.картини
от художника М.Д.: „Читалищен дом„ - 300 лв. и „Пейзаж„ - 100 лв.
16.гипсова скулптура „Левски и майка
му”/художник К.Р./ - 700 лв.
17.телефон „Самсунг„ - 414 лв.
18.цифров фотоапарат - 409 лв.
19.бродирани кърпи - 64 лв.
20.дамски чорапи - 160 лв.
21.нагръдник -136 лв.
22.тракийски колани -30 лв.
23.газова печка -146 лв.
24.стол за офис - 365 лв.
25.два ъглошлайфа - 210 лв.
26.две бормашини - 380 лв.
27.две врати - 500 лв.
28.шест стелажа -1 180 лв.
29.дванадесет малки бюра - 615 лв.
30.два гардероба /200/90 / - 560 лв.
31.ъглошлайф от 17.2.2010 г. -
159 лв.
32.електрическа скара - 342 лв.
33.шест броя странични плюшени ръкави – 57
лв.
34.комплект барабани -118 лв.
35.седем броя дървени стенни стелажи - 98 лв.
36.четири гардероба - 50 лв.
37.компютърна система, въведена в
експлоатация от 2003г. -1 026,82 лв.
38.компютърна система, въведена в
експлоатация от 2003г.-1 021,03 лв.
39.компютър, въведен в експлоатация през 2003г. - 300 лв.
40.принтер-1300, въведен в експлоатация през
2003г. - 756,82 лв.
41.компютърна система, въведена в
експлоатация през 2004г. - 1 625
лв.
42.принтер 5150-въведен в експлоатация през
2004г . - 202,90 лв.
43.мултифункционално устройство 2840,
въведено в експлоатация през 2006г. -1 851 лв.
44.преносим компютър,въведен в експлоатация
през 2006г.-2019 лв.
45.две компютърни системи, въведени в
експлоатация през 2007г. - 2016 лв.
46.комплексно оборудване - 560 лв.
47.обзавеждане за офис - 405 лв.
48.обзавеждане за офис - 206,30 лв.
49.факс апарат - 318 лв. – всичко вещи /от пункт 1-ви до
пункт 49-ти включително/ на обща стойност 30 250,87
лв., като от това е последвало значително унищожение и разпиляване на имуществото и значителни
щети на Народно читалище „Св.Св.К.и М.”-гр.Р.,
в размер на 30 250,87 лв.
Прокурорът поддържа
обвинението в съдебното заседание, като счита че за край на инкриминирания
период следва да се счита датата 06.12.2010г. и че от обвинението като щета
следва да отпаднат следните вещи: картина „Драматичен театър
Масалитинов„ /художник К.Т./ - 900 лв., картина „Кънчо „ /художник Г.Б. / - 1000
лв., картина „Пазарът„ /художник В.П. / - 2 000 лв., картина
„Плодоберачки„ /художник М.Т. / - 800
лв., картина „П.„ / художник А.Т./ - 800
лв., картина „Мароко„ /художник В.Т. / - 500 лв., картини от художника М.Д.: „Читалищен дом„ - 300 лв.
и „Пейзаж„ - 100 лв., цифров фотоапарат - 409 лв., като общата стойност на
причинената на читалището щета бъде 24 341,87 лева. Счита също така, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
„лишаване от свобода” в размер от 1 година с приложение на чл.66 от НК, както и
наказанието глоба в размер от 1 000 лева.
За съвместно разглеждане с наказателния
процес бе приет от съда предявения от председателя на Народно читалище „Св.Св.К.и
М.-гр.Р.-1908г.” К.Й. граждански иск от 30 250,87лева, като обезщетение за
претърпени имуществени вреди срещу подсъдимия А.. Гражданският ищец Народно
читалище „Св.Св.К.и М.-гр.Р.-1908г.”, чрез представителя си и процесуалния такъв адв.И., счита че от
обвинението като щета следва да отпаднат единствено картина „Драматичен театър Масалитинов„ /художник К.Т./
- 900 лв., картина „П.„ / художник А.Т./
- 800 лв., картина „Мароко„ /художник В.Т. / - 500 лв. и цифров фотоапарат - 409 лв., като общата
стойност на причинената на читалището щета бъде 27 641,87 лева. Моли за
тази сума да бъде осъден подсъдимият да заплати като причинена му от него
вреда.
Подсъдимият
А. не признава виновно поведение. Чрез защитника си и самостоятелно моли да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение изцяло, излагайки
съображения в тази насока.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
А.В.А. е роден на ***г*** и понастоящем живее в същия град. Той е българин,
български гражданин и е разведен. Има средно
специално образование, трудовоангажиран е
и не е осъждан.
Подсъдимият А. първоначално се
водил към регистрираното в гр.Р. народно читалище „Св.Св.К.и М.” като ръководител
на танцов състав, а с трудов договор № 9 от 09.07.1997г. заел длъжността
„управител на читалищен дом” в същото юридическо лице с нестопанска цел.
Впоследствие, на 02.12.2010г., трудовото правоотношение с подсъдимия е било
прекратено от народното читалище с уведомление до ТД на НАП-П.. Пак
впоследствие, на 21.04.2011г., е била извършена пререгистрация на читалището,
като същото е било преименувано в „Народно читалище Св.Св.К.и М.-гр.Р.-1908г.”
Съгласно точка І от утвърдената през
месец юли 2000г. от читалищното
настоятелство длъжностна характеристика подс.А. е следвало да организира и
контролира културната програма на читалището, да отчита дейността си пред
читалищното настоятелство, да сключва и прекратява трудови договори с щатни
служители, да изпълнява функции –възложени му от председателя на читалището, да
представлява читалището пред юридически лица, физически лица и съда, да
отговаря за материалната база и имуществото на читалището. А съобразно с устав
на читалището, приет на 2.12.2004г., читалищното настоятелство, като ръководен
орган, назначава чрез конкурс управителя и утвърждава длъжностната му характеристика.
С изменението на Закона за народните читалища /ДВ бр.42/05.06.2009г./
длъжността „секретар на НЧ” е отъждествена със „секретар на НЧ”. А по приетия в
тази връзка на 25.7.2010г. устав на Народното
читалище в гр.Р. секретарят е член на читалищното настоятелство, като
организира изпълнението на решенията на
настоятелството, включително и решенията по изпълнение на бюджета, отчита
дейността си пред настоятелството и
представлява читалището заедно и
поотделно с председателя. Така също и в Националната класификация на професиите и
длъжностите с код 1229-3019 е посочена длъжността «читалищен секретар» и са обхванати всички
лица, които планират, ръководят и координират държавни дейности, свързани с
общественото обслужване, като контрол на паричните постъпления или схемите за
данъчно облагане, различни държавни стопански разпоредби, както и управление на
услугите за гражданите и свързани с това
дейности, планират, ръководят и координират дейности, свързани със здравни и
социални услуги, планират, ръководят и
координират дейности, свързани с
развлекателни, културни и спортни събития - като от изложеното е видно, че
функциите на «управител на читалищен дом», «управител на читалище, «читалищен
секретар» и «секретар на читалище» са
идентични. По смисъла на чл.93, т.1, б. «б» от НК подс.А. е имал качеството
длъжностно лице, като му е било възложено да изпълнява със заплата постоянно
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице с
нестопанска цел - Народно читалище «Св.Св.К.и М.»-гр. Р., възложено му е било да ръководи, управлява,
стопанисва и да запазва повереното му имущество –сградата на читалището и движимите вещи в същото.
За периода 01.01.2006г. до 31.12.2010г. разплащателните сметки на Народно
читалище «Св.Св.К.и М.»-гр.Р., са били открити от подс.А. в качеството му на
представител на това читалище. В сключените договори за откриване на
разплащателни сметки е било посочено, че подс.А. може да се разпорежда със средствата по сметките, както и да открива и закрива
сметки. А счетоводната отчетност на
читалището се е осъществявала от фирмата на св. Т.. Получените субсидии от
държавния бюджет, чрез Община Р., са
постъпвали по разплащателната сметка на читалището.
В читалището са постъпвали вещи, необходими за дейността му, а така също
скулптори и картини, които са били
заприходени по надлежния ред.
Задължение е било и по Закона за счетоводството подс.А.
да изисква инвентаризация на посочените активи на читалището, а при констатирани липси или
излишъци да се предприемат мерки за
търсене на причините за това, но и да се изиска счетоводното отразяване на
същите.
През инкриминирания период от началото на м.август 2008г. до 31.12.2010г.
подс.А. е следвало да контролира
наличните и периодично закупувани
народни носии и атрибути към същите, музикални инструменти, книги,
художествени произведения, електронна техника - компютри, дигитален фотоапарат,
електрически машини за ремонтни работи. Могъл е
да изисква срещу подпис от всеки самодеец получаването на музикални инструменти и носии, както и да
се изисква връщане на посочените вещи след отпадане на основанието за това. Следвало
е правилно да се съхраняват движимите вещи като основна част от имуществото на
читалището, което подс.А. не е организирал
- в продължение на години е имало счупени стъкла на прозорец на библиотеката на
читалището, което е създавало предпоставки от лоши атмосферни влияния да се
похаби книжният фонд. С бездействието си А. е допринесъл до разпиляване на
картини и скулптури, които са постъпвали в различни години в читалището под
формата на дарения или като закупени с обществени средства–не е създал условия
или да изиска да се създадат условия за описване, подреждане и съхраняване на подходящо място и по подходящ начин. Различни
лица са могли да ползват материалната база на читалището и при увреждания и
липси на вещи -това не било отбелязвано. Безпрепятсвеният достъп до технически вещи -
мобилен телефон, цифров фотоапарат, електрически машини за ремонтни дейности
/ъглошлайфи,бормашини/, компютри, офис обзавеждане – е дал възможност за
неправомерно поведение от различни лица
и до възникналите впоследствие
значителни липси от тези вещи, заведени като материални активи в читалището.
Тогавашният председател на читалищното настоятелство св.Б.С., заместен от
м.май 2010г. от св.К.Й., издал заповед №1/04.01.2010г., с която е определил
комисия в състав от подсъдимия А.,
библиотекарката св.Ив.П. и членът на настоятелството св. М.Ш., нареждайки
извършване на инвентаризация на дълготрайните и краткотрайни материални активи
на читалището.
По принцип изваждането на актив, който не е могло да се използва по
предназначението му е водело до бракуване на този актив. Следвало е да се
спазва определена процедура при бракуване – назначаване на друга, нарочна комисия
от ръководителя на организацията. Комисията извършва технически преглед на
всеки един материален актив поотделно и се преценява дали той не може да се
употреби от друга стопанска организация, да се използва като отпадък или има данни
за небрежно безстопанствено отношение. За бракуването се съставя протокол,
който се предоставя на ръководителя за преглед, одобрение и разпореждане. При
предложение за ликвидация, към екземпляра за счетоводството се прилага сметка за резултатите от ликвидация на материалния актив. Когато се касае за
технически материални активи като компютри, принтери, мултифункионални
устройства, офис обзавеждане, факс апарат е следвало да участва и техническо
лице, за да се прецени точно в каква степен са амортизирани и дали са
станали негодни за употреба по предназначението си тези вещи. Без да има
правно основание за това, подсъдимият е пристъпил към ликвидация - унищожаване
на следните материални активи на читалището:
2бр.компютърни
системи, въведени в експлоатация от 2003г. на обща стойност 2 047,85 лв.; компютър,
въведен в експлоатация през 2003г. - 300
лв.; принтер 1300, въведен в експлоатация през 2003г. - 756,82 лв.; компютърна
система, въведена в експлоатация през
2004г. - 1 625 лв.; принтер 5150, въведен в експлоатация през
2004г. - 202,90 лв.; мултифункционално устройство 2840, въведено в експлоатация
през 2006г. -1 851 лв.; преносим компютър, въведен в експлоатация през
2006г. – 2 019 лв.; 2бр. компютърни системи, въведени в експлоатация през
2007г. - 2016 лв.; комплексно оборудване – 560 лв.; обзавеждане за офис - 405
лв.; офис обзавеждане - 206,30 лв.; факс апарат – 318 лв.
Общата
стойност на унищожените активи възлиза на 12 308,47 лв. За това подс.А.
изготвил протокол с решение за ликвидиране на амортизирани материални активи,
като дал поотделно на членовете на комисията св.Ш. и св.П. да се подпишат.
Формално подсъдимият показал на св.Ш. описаните в протокола вещи, както и стари
маси и столове. Лично св.Ш. не е огледал всяка една вещ поотделно, като
техниката била в кутии и без да му се предоставят документи за нея, доверил се
на А. за необходимостта да се унищожат и подписал протокола.
През месец октомври 2010г.
ръководството на читалището решило да се извърши нова инвентаризация на материалните активи и
да се прекрати трудовото правоотношение с подсъдимия. При инвентаризацията в
началото на месец декември 2010г., извършена от членовете на настоятелството
св.В.Г. и св.Ив.Б., от самодейката св.А.Р. и св.В.Т., са били установени липси
на следните вещи:
телефон „Самсунг„ - 414 лв.; цифров фотоапарат - 409 лв.; бродирани
кърпи - 64 лв.; дамски чорапи -160 лв.; нагръдник -136 лв.; тракийски колани - 30лв.;
газова печка - 146 лв.; стол за офис - 365 лв.; два ъглошлайфа - 210 лв.; две
бормашини - 380 лв.; две врати -500 лв.; шест стелажа -1180 лв.; дванадесет малки бюра - 615 лв.; два гардероба /200х90/ - 560 лв.; ъглошлайф от 17.02.2010г. - 159 лв.;
електрическа скара - 342 лв.;
шест броя странични плюшени
ръкави - 57 лв.; комплект барабани -118 лева; седем дървени стенни стелажа - 98
лв. и четири гардероба - 50 лв.
Установили са и липси на произведенията на изкуството: картини, скулптори, оценени
в пари: скулптура от мрамор „Песента на Пан„ /скулптор С.К./ - 400 лв.; скулптура
от мрамор „Фаетон„ /скулптор С.К. / -
450 лв.; картина „Митко„ /художник
Н.В. / - 600 лв.; картина „Спомени„ /художник М.Т. / - 700 лв.; картина
„Драматичен театър Масалитинов„ /художник К.Т./
- 900 лв.; картина „Терор„
/художник Х. Н. / -1200 лв.; картина „Кънчо„ /художник Г.Б. / -
1 000 лв.; картина „Пазарът„ /художник В.П. / - 2 000 лв.; картина
„Плодоберачки„ /художник М.Т. / - 800
лв.; картина „П.„ / художник А.Т. / -
800 лв.; картини „Възел„ І, ІV и V част – общо 1200 лв.; картина „Посвещение„
/художник Й.В. / - 200 лв.; картина „Родопско село„ /художник Н.Б. / - 100 лв.;
картина „Мароко„ /художник В.Т. / - 500 лв.; картини от художника М.Д.: „Читалищен дом„ - 300 лв.
и „Пейзаж„ - 100 лв.; гипсова скулптура
„Левски и майка му”/от К.Р./ - 700 лв.;
Подсъдимият, въпреки нееднократното му поканване, не оказал каквото и да е
съдействие на членовете на ревизионната комисия, а в последствие не се е явявал
за обяснение и отговор по установеното от тях и дори за предаване на всички
ключове от читалището на новия секретар св.К.Б./Земярска/. Предаването им било
сторено от св.А.П. на 06.12.2010г.
От заключенията по назначената по делото изкуствоведска-оценителна
експертиза и допълнителна такава, се установяват стойностите на унищоженото и
разпиляно от подсъдимия А. имущество на читалището, като се дава на вещите
приблизителна цена, с оглед липсата им, изхождайки и базирайки тази цена пр. за
картините: от размера на вещта, автора, котировката и на пазара. Отделно от
това самото вещи лице Г., по нейни думи, е участвала в организиране на изложба,
експонирайки голяма част от картините на читалището. Картината „Драматичен
театър Масалитинов” с автор К.Т. се е намирала в ОУ”Хр.Смирненски” гр.Р. до
2006г., през която година е била върната на читалището. В ОДЗ”Детелина” са били
получени в началото на 90-те години от Т. картините „Мароко” с автор В.Т.,
„Пазарът” с автор В.П. и „Кънчо” с автор Г.Б., като налична е единствено
„Мароко” към настоящия момент. А в ОДЗ „Иглика” гр.Р. се намира картината „П.”
с автор А.Т.. При направения оглед на наличните картини, то същите отговарят на
дадената от вещото лице оценка.
От заключението на вещото лице С. и допълнителното такова по съдебно
счетоводната експертизи се установяват закупените дълготрайни активи и
материални запаси през инкриминирания период, извършвано от подс.А.,
наличността им и тяхното бракуване. Посочват се и приходите от отдаваните под
наем части от сградата на читалището и от земни масиви. Разплащателните сметки,
по които са постъпвали субсидиите от държавния бюджет са били откривани от
подс.А., в качеството му на представител на читалището. За изразходването на
средствата, изготвянето и предоставянето ежегодно на Община Р. отчет, се
осъществявал от външна фирма – тази на св.Т.. Подс.А. е могъл да се разпорежда
със средствата по сметките, както и да ги открива и закрива. Такова
разпореждане е било извършвано от него без предварително разрешение и знание от
председателя на читалищното настоятелство. Неправомерно инвентаризация е била
извършвана с участието на материално отговорното лице – подс.А. в
инвентаризационната комисия. Не е бил извършван технически преглед на
предложените за ликвидация материални активи. Няма и разрешение и одобрение за
ликвидацията от читалищното настоятелство, което е било в нарушение на
процедурите по бракуване на материални активи. Активите са ликвидирани без
разрешение и участие на ръководството на читалището. Посочват се и липсите на
дълготрайни материални активи и материални ценности при извършените
инвентаризации. При допълнителното заключение се установява единствено
неправилното включване към липсите 1бр.парткабли и 2бр.гъдулки.
Съдът възприема и кредитира
изцяло така представените
заключения, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област.
За да постанови присъдата си
съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната по-горе фактическа
обстановка. Същата се установява отчасти от обясненията на самия
подсъдим, от показанията на свидетелите И.Д., К.Й., И.Р., В.Г., Б.С., К. Б., М.Ш.,
А.Р., В.Т., И.Б., П.С., Й.Л., П.Т., св.Б., отчасти от тези на св.А.П., от
приетите от досъдебното производство писмени доказателства: от.т.1: протокол за
предаване и приемане/л.9/, сравнителна
таблица/л.18/, акт за ликвидиране/л.31/, протокол за бракуване/л.32/, справка
съдимост /л.36/; от т.2:сравнителна таблица и протокол за предаване и
приемане/л.7-17/, отчет/л.44/, РКО/л.65-67/, удостоверение/л.80, 91/, решения
ПОС/л.82, 84, 92, 98/, устав/л.85, 96, 103, 213, 218, 224/, отчет/л.125, 126,
138-145/, допълн.целева субсидия/л.128-137/, заповед/л.139/, док-я-справки,
отчети, заповед, пр-л за разпр.субсидия/л.148-159, 161-181/от т.3: пр-л за
доброволно предаване/л.23, 115/, заповеди за инвентаризация и за
предаване/л.24, 25, 116/, дл. характеристика/л.26, 27/, справка/л.35, 40/, декларация/л.96/,
съд.решения/л.97, 101/, протокол за бракуване/л.117/, протокол от заседание/л.118/,
док-я ТД на НАП/л.124-128/, от тези приети в с.з. – протоколи за
ревалоризация/л.21-26/, труд.договор и доп.споразумения/л.27-42, л.45/, молба и
заповед/л.43, 44/, предизвестие и заповед/л.46, 47/, покана, ИЛ,
съобщение,удостоверение/л.53-58/, справки, пълномощни, декларации и
съд.решение/л.95-105/, одитен доклад/л.135/, от заключенията по съдебните
експертизи.
По
делото не съществува спор относно възникването на липси и унищожаване на
материални активи и вещи на читалището.
В хода му обаче, подсъдимият прави опит да лансира пред съда версията си, че не
той е отговорен за това, като и че не бил назначаван за секретар при липсата на
предоставен му устав, че въпросната техника била в нечий кабинет и не бил канен
за срещи и за предаване ключовете на самото читалище. Освен от приложените по
делото писмени доказателства, посочени и за които стана реч по-горе, а и от
нормативното изменение и допълнение на Закона за народните читалища/ДВ
бр.42/05.06.09г./, което приравнява управителя на читалището като секретар на
това юридическо лице, налице са и множество свидетелски показания, оборващи
предложената от А. защитна позиция. Така и бившия председател на читалищното
настоятелство /до м.май 2010г./ св.Б.С. и настоящия такъв св.К.Й. са
категорични, че подсъдимият е изпълнявал длъжността управител и секретар на
читалището. Първият от тях посочва, че би трябвало настоятелството да вземе
решение какво да се прави с бракуваните вещи, а такова решение не са взимали,
като А. сам си ги е бракувал, без да сведе това до знанието на настоятелството,
а втория от свидетелите посочва:”Той отговаряше за активите, вещите, реквизита
на народното читалище…Казваше, че всичко е измишльотина…спъваше дейността на
читалището…не идваше на срещи и спъваше нашата работа”. За липсата на полагане
на достатъчно грижи по стопанисването, запазване на имуществото и въобще по
ръководенето и управлението на възложената му работа сочи в своите показания и
самия участващ като член на читалищното настоятелство в комисията по
инвентаризация, заедно с подсъдимия, св.Мл.Ш.:”Аз не съм поел ангажимента за
бракуване на тези вещи. Беше предложено от А.…трябваше да се назначи нова
комисия за бракуването им” По-нататък този свидетел допълва, че не е имал
физическата възможност да види всички вещи, тъй като били разхвърляни,
натрупани, в кутии и без да са му били показани каквито и да са документи за
тях от подсъдимия, което още веднъж сочи за небрежното отношение на А. към
повереното му имущество. При това несъстоятелни се явяват доводите на защитата
на подсъдимия, че именно св.Ш. подкрепял действията на А. като правомерни
такива. В тази връзка следва да се посочи и разминаването по изнесеното от
подсъдимия в съдебно заседание, че бракуваната техника се е намирала в кабинета
на директора на „Уникредит булбанк” с изнесеното от св.П., която като близка
негова служителка и в опита си да му „помогне” твърди пък, че вещите са стоели
в заключена стая над тази на управителя. Така и двамата членове на
настоятелството свидетелите Ив.Д. и Ив.Р. говорят за безхаберието у подсъдимия
към имуществото на читалището, а и по повод на възложената му работа,
незачитайки изискванията от страна на читалищното настоятелство недавайки
отговор за безотговорното си поведение и неявявайки се на исканите от това
настоятелство срещи за разговор. Вторият от тези свидетели описва подробно в
показанията си видяното от него:”Констатирахме неща, които ни потресоха”,
всичко било разхвърляно в безпорядък, складовото помещение, където се
съхранявали реквизити на читалището било в „ужасно състояние”, липсвал
прозорец, през който валяло дъжд и са влизали птици, оставяйки изпражнения
по намиращи се там книги. Такива са и
показанията на членовете на последващата ревизионна комисия, като св.А.Р.
заключава:”Всичко оставено все едно безстопанствено…При проверката установихме,
че има много липсващи вещи”, а св.В.Т. посочва:”Унищожил е всичко той. Направо
пълна пустош”. А на несъстоятелните твърдения на подсъдимия, че не бил търсен
за присъствие по проверката, нито за резултата от нея, а дори и за приемане и
предаване на имущество и ключовете от читалището- тези свидетели сочат на противното. Така св.А.Р.:”Искахме
да говорим с подсъдимия, той ни избягваше…При извършване на ревизията не ни
оказа съдействие…не искаше и заповедта за освобождаване да му се връчи…Той не
присъстваше на инвентаризацията, защото той не искаше”. А св.Ив.Б.:”Не ни оказа
съдействие подсъдимия. И ключовете не предаде”. Така че тези твърдения на А.,
че всички са действали срещу него и задкулисно, не почиват на истината и се
опровергават от думите на разпитаните по делото свидетели. Действително
подсъдимият в наказателното производство има право да избира своята защитна
позиция и да предлага такава версия, каквато ще е в защита на собствените му
интереси, за което в случая съдът
потърси и намери отговор на по-горе поставените въпроси от показанията на
всички свидетели очевидци на стореното от А.. Така соченото присъствие на
св.Ив.Р. от подсъдимия на концерт на читалището в началото на м.декември 2010г.,
но без да са му искани ключовете, се опровергава категорично от същия този
свидетел, който казва:”…на 01.12. знам, че председателят е ходил да търси А. в
читалището да вземе ключовете, но не го е намерил…На 02.12. отидохме четирима
души…А. също беше там. Лично аз му казах, че ще се извършва приемане и
предаване официално на цялата материална база…Тогава той каза „В момента аз не
присъствам тук официално”, след което той си тръгна”
Що се
касае до вида на вещите, спрямо които подсъдимият е действал безстопанствено, с
груба небрежност, то като се вземат в предвид показанията на св.П.С. и св.Й.Л.,
както и заключението на вещото лице Г., се установи че налична в повереното
ОДЗ”Иглика” гр.Р. на първата от свидетелките е картината „П.”, а в повереното
ОДЗ”Детелина” гр.Р. на св.Л. е налична картината „Мароко”. Предвид на
възможността тези две картини да бъдат върнати в патримониума на читалището от
новия секретар св.К. Б., както и от думите на св.С., че след като е настоял
пред подсъдимия да върне цифровия фотоапарат той го е върнал в читалището/без
мемори картата/, то не може да се говори за типичното разпиляване от страна на А.
и за тези три вещи/на обща стойност 1 709 лева/. А по отношение на
останалите картини, посочени от представителя на обвинението за липса на
безстопанственост по отношение на тях от страна на подсъдимия, то е необходимо
да се посочи че въпреки предаването им от друго лице в началото на 90-те години
на детско заведение, пред А., вече като управител на читалището е стояла
възможността, а и задължението да се интересува от същите като имущество на
читалищния дом и дори да организира връщането им в дома. Така той не е сторил
необходимото и за издирване и запазване на картината „Драматичен театър
Масалитинов”, за която се събраха данни, че е била върната обратно в читалището
през 2006г. При това резултатно престъпление неоснователни се
явяват и доводите на защитата за продължавано престъпление, като в конкретния
случай същото се явява продължено с осъществяване на бездействие от страна на А.
по невземане мерки за правилното съхранение на вещите и разпиляването им, по
неосъществяване на контрол за отчитането им, като единствено действието му е
било по унищожаване на по-горепосочената техника. А що се касае до периода на
виновно поведение на подсъдимия, то действително за негов завършек следва да се
счита датата 06.12.2010г., когато на новия секретар на читалището са били
предадени ключовете, т.е. до тази дата подсъдимият е имал фактическата
възможност да въздейства върху имуществото на дома. Несъстоятелни и несериозни
се явяват и възраженията на защитата по повод на регистрацията на отделни
читалища, като по делото стоят доказателствата за промяна в наименованието на
процесното читалище, спрямо което А. е проявил безстопанственост, а правно
ирелевантна за конкретния казус се явява възможността подсъдимият, ведно с
други лица, да регистрира друг читалищен дом.
Предвид
на гореизложеното и при така установената фактическа обстановка, съдът намери,
че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.219 ал.1 вр.чл.93 т.1б.”б” от НК понеже през периода от 01.08.2008г. до
06.12.2010г. в гр.Р., като управител и
секретар на читалищен дом - Народно читалище „Св.Св.К.и М.”- гр.Р., в
качеството му на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата
постоянно ръководна работа и работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице с
нестопанска цел - Народно читалище „Св.Св.К.и М.”-гр.Р., не е положил достатъчно грижи за възложената му работа,
както и за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на
повереното му имущество относно следните материални обекти:
1.скулптура от мрамор „Песента на Пан„
/скулптор С.К./, на стойност 400 лв.;
2.скулптура от мрамор „Фаетон„
/скулптор С.К. /, на стойност 450 лв.;
3. картина
„Митко„ /художник Н.В. /, на стойност 600 лв.;
4.картина „Спомени„ /художник М.Т. /, на
стойност 700 лв.;
5.картина „Драматичен театър Масалитинов„
/художник К.Т./, на стойност 900 лв.;
6.картина „Терор„ /художник Х. Н. /, на стойност 1200 лв.;
7.картина „Кънчо „ /художник Г.Б. /, на
стойност 1 000 лв.;
8.картина „Пазарът„ /художник В.П. /, на
стойност 2 000 лв.;
9.картина „Плодоберачки„ /художник М.Т. /, на стойност 800 лв.;
10.картини „Възел„ І, ІV и V част, общо на
сойност 1200 лв.;
11.картина „Посвещение„ /художник Й.В. /,
на стойност 200лв.;
12.картина „Родопско село„ /художник Н.Б.
/, на стойност 100лв.;
13.картина
„Пейзаж„ /художник М.Д. /, на стойност 100лв.;
14.гипсова скулптура „Левски и майка
му”/автор К.Р./, на стойност 700 лв.;
15.телефон „Самсунг„ на стойност
414 лв.;
16.бродирани кърпи на стойност 64 лв.;
17.нагръдник на стойност 136 лв.;
18.дамски чорапи на стойност 160 лв.;
19.тракийски колани на стойност 30 лв.;
20.газова печка на стойност 146 лв.;
21.стол за офис на стойност 365 лв.;
22.два ъглошлайфа на стойност 210 лв.;
23.две бормашини на стойност 380 лв;
24.две врати на стойност 500 лв.;
25.шест стелажа на стойност 1180 лв.;
26.дванадесет малки бюра на стойност 615 лв.;
27.два гардероба /200х90 / на стойност
560 лв.;
28.ъглошлайф от 17.02.2010г. на стойност
159 лв.;
29.електрическа скара на стойност 342
лв.;
30.шест броя странични плюшени ръкави на
стойност 57 лв.;
31.комплект барабани на стойност 118 лв.;
32.седем броя дървени стенни стелажа на стойност 98 лв.;
33.четири гардероба на стойност 50 лв.;
34.компютърна система, въведена в
експлоатация от 2003г. на стойност 1 026,82 лв.;
35.компютърна система, въведена в
експлоатация от 2003г.на стойност 1 021,03 лв.;
36.компютър, въведен в експлоатация през 2003г. на стойност 300
лв.;
37.принтер-1300,
въведен в експлоатация през 2003г. на стойност 756,82лв.;
38.компютърна
система, въведена в експлоатация през
2004г. на стойност 1 625 лв.;
39.принтер 5150-въведен в
експлоатация през 2004г. на стойност 202,90лв.;
40.мултифункционално
устройство 2840, въведено в експлоатация през 2006г. на стойност 1 851
лв.;
41.преносим
компютър,въведен в експлоатация през 2006г. на стойност 2019 лв.;
42.две
компютърни системи, въведени в експлоатация през 2007г. на стойност 2 016 лв.;
43.комплексно
оборудване на стойност 560 лв.;
44.обзавеждане
за офис на стойност 405 лв.;
45.обзавеждане
за офис на стойност 206,30 лв.
46.факс
апарат на стойност 318 лв., всичко на обща стойност 28 541,87
лева и от това е последвало значително
унищожение и разпиляване на имуществото
и значителни щети на Народно читалище
„Св.Св.К.и М.”-гр.Р., в размер на 28 541,87 лв.
Подсъдимият
бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение относно: картина „П.”/художник А.Т./ на стойност 800
лв., картина „Мароко”/художник В.Т./ на стойност 500 лева и цифров фотоапарат
на стойност 409 лева или за причинени на читалището щети общо в размер от
1 709 лева, както и за периода на допусната от него безстопанственост от
06.12.2010г. до 31.12.2010г.
Престъплението е извършено по непредпазливост – груба
небрежност от подсъдимия, който не е предвиждал настъпването на значителните
вреди за читалището, но е имал възможността и задължението да ги предвиди.
При така посочената правна квалификация и съобразявайки се с
целите на специалната и генерална превенции съдът намери, че наказанието което
следва да понесе подсъдимият А. е необходимо да се определи в условията, визирани в чл.54
от НК, при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива се
преценят чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност. Като отегчаващо
отговорността му обстоятелство се посочва единствено извършване на
престъплението в един твърде дълъг период от време. Съдът намери, че
най-справедливо в случая е за това деяние да му бъде наложено наказание
лишаване в размер от 1 година, както и глоба в размер от 1 000 лева.
С оглед поправянето на подсъдимия и за постигане целите на
специалната и генерална превенции съдът намери, че не е необходимо наказанието
лишаване от свобода да се изтърпява реално, при което на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изтърпяването му с изпитателен срок от 3 години, считан от влизане
на присъдата в сила.
По отношение на гражданския иск – по делото се събраха
достатъчно доказателства, от които е видно че Народно читалище „Св.Св.К.и М.”-гр.Р. е
понесло значителни имуществени щети в размер от 28 541,87 лева, за която
сума подсъдимият бе осъден да му заплати ведно със законната лихва върху нея,
считано от 06.12.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 500
лева направени разноски за упълномощаване на повереник в процеса.
Подсъдимият бе осъден и да заплати по сметка на ВСС сумата
от 415 лева като направени по делото разноски, както и сумата от 1 141,67
лева като ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
Причини за извършване на престъплението - ниско правосъзнание и незачитане на установения
правов ред.
Предвид на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: