№ 197
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110124071 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. С. срещу ****** ООД и *****.,
с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят солИ.рно следните суми: 12 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от извършена на
06.01.2024 г. медицинска процедура – химичен пилинг, и последвалата несвоевременна
диагностика на медицинско усложнение, ведно със законната лихва от 06.01.2024 г. до
окончателното плащане; 400.85 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи във връзка с проведеното в периода от 06.01.2024 г. до 31.01.2024 г.
лечение, ведно със законната лихва от 24.04.2024 г. до окончателното плащане. Претендират
се разноските по делото.
Ищцата твърди, че на 06.01.2024 г. се е подложила на медицинска процедура за
премахване на тъмни петънца под очите и по скулите на лицето, изразяваща се в химически
пилинг, която била извършена в Медицински център „****“, находящ се в гр. *****, от д. Е.
– практикуващ в медицинския център специалист в областта на дерматологията. Д-р Е. не
извършила обстоен преглед, а само погледнала тъмните петънца от разстояние, не
разяснила в какво точно се състои процедурата, нито кои части на лицето ще бъдат
обхванати от манипулацията. Процедурата обхванала цялото лице, а не само засегнатите
от тъмни петънца области, като започнала от долната част на лицето, където нямало тъмни
петънца. По време на процедурата ищцата изпитала силни болки и парене в третираната
област, поради което манипулацията била преустановена, д-р Е. почистила лицето с мокра
кърпичка и предписала използване на медицинска козметика. За процедурата ищцата
платила сумата от 100 лв. След като се прибрала вкъщи, силните болки и парене в
третираната област не утихнали, въпреки че използвала предписаната медицинска
козметика. На следващия ден медицинският център не работел, поради което го посетила
заради оплакванията на 08.01.2024 г., но д-р Е. не била на работа и ищцата била прегледана
от друг лекар от медицинския център, който предписал „Дефламол“. Тя започнала
предписаното лечение, но продължила да изпитва силни болки и парене по цялото лице,
което било червено и покрито с мехури, поради което на 09.01.2024 г. посетила
съдебномедицински кабинет, където било издадено съдебномедицинско удостоверение,
1
сочещо, че при прегледа са установени обширни изгаряния от II степен, заемащи почти
цялото лице, в резултат от действието на химичен агент. На 10.01.2024 г. ищцата била приета
на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ с диагноза термично изгаряне на главата и шията от II
степен и била извършена хирургична манипулация. Тя била изписана на 14.01.2024 г. и
продължила лечението си в домашни условия в отпуск поради временна
неработоспособност до 31.01.2024 г. В резултат от увредилата я процедура не можела да спи
и да се храни добре и изпитвала тревоги, че по лицето ще останат трайни белези, поради
което на 31.01.2024 г. посетила психиатър, който констатирал, че тя е напрегната, плаче,
преживява травмата и е раздразнителна, и предписал медикаментозна терапия за
депресивни състояния и тревожност. След изтичане на отпуска се върнала на работа, където
колегите започнали да се държат негативно и подигравателно с нея и се наложило да дава
обяснения за уврежданията на лицето, което още повече усилило тревожността и
напрежението . Освен заплатените от нея 100 лв. за извършената в медицинския център на
ответника процедура направила и разходи за закупуване на медицинска козметика за сумата
от 240.85 лв. и за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение в размер на 60
лв., които счита, че представляват имуществени вреди за проведеното лечение. Претендира
д-р Е. в качеството на извършител и ответното дружество в качеството на възложител да
платят солИ.рно обезщетения за причинените й неимуществени и имуществени вреди в
резултат на неправилно извършената и в разрез с добрите медицински практики процедура и
последвалата я несвоевременна диагностика на медицинско усложнение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от двамата
ответници, с който оспорват исковете като неоснователни. Сочат, че ответното дружество е
лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност за специализирана извънболнична
медицинска помощ, регистрирано в регистъра по чл. 49, ал. 1 ЗЛЗ, а ответницата Е. е лекар
по медицина с придобита специалност по кожни и венерически болести, извършващ дейност
в управлявания от ответното дружество Медицински център „****“. Не оспорват
обстоятелството, че на 06.01.2024 г. в медицинския център д-р Е. е подложила ищцата на
химически пилинг, представляващ манипулация с естетична/козметична цел. Оспорват
наличието на противоправно поведение от страна на д-р Е., като изтъкват, че липсва
отклонение от дължимия съобразно медицинските стандартни по „Пластично-
възстановителна и естетична хирургия“ и по „Кожни и венерически болести“ модел на
поведение. Твърдят, че ищцата е била надлежно прегледана в лечебното заведение, в което
съгласно медицинските стандарти е допустимо да се извършва медицинската манипулация
химически пилинг, подписала е информирано съгласие, след което манипулацията е
осъществена надлежно и коректно от лекар – дерматолог със съответните специалност и
опит. Сочат, че след извършения преглед д-р Е. е разяснила манипулацията,
противопоказанията и необходимата грижа след процедурата, което се установявало от
подписаното от ищцата информирано съгласие. Твърдят, че след манипулацията
пациентката е получила обичайното зачервяване на кожата. Излагат, че на 08.01.2024 г. тя е
приета за преглед в Медицински център „****“ от д-р *******, който констатирал наличие
на обичайното след манипулацията зачервяване на кожата на лицето и предписал подходящ
крем за третиране на зачервената зона, но по време на прегледа пациентката била изнервена,
свръхчувствителна и загрижена как ще се яви на работа, като опасенията достигнали
такава крайна степен, че д-р **** в стремежа си да помогне я препратил в УМБАЛСМ
„Пирогов“. Оспорват настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди. В тази
връзка възразяват срещу твърденията, че тя е претърпяла в резултат на процесния
химически пилинг термично изгаряне от II степен на участъци от лицето, което би оставило
белези, като твърдят, че при никакви обстоятелства той не може да доведе до такава степен
на увреждане. В тази връзка изтъкват липсата на проведено лечение срещу твърдяното
изгаряне от II степен, като акцентират, че такова не може да се лекува с предписаната
медицинска козметика за рутинна поддръжка на кожата, за която се отнасят представените
2
платежни документи. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – по отношение на ответното
дружество, и чл. 45, ал. 1 ЗЗД – по отношение на ответницата – физическо лице, за
обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, настъпили в
резултат от неправилно и в разрез с добрите медицински практики извършена на 06.01.2024
г. от д-р Е. в управлявания от ответното дружество Медицински център „****“ медицинска
процедура – химичен пилинг, и от последвалата несвоевременна диагностика на медицинско
усложнение.
Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние /действие или бездействие/,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 33Д се предполага до
доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение /действие или
бездействие/ на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Безвиновната отговорност по чл. 49 33Д на възложителя на работата се ангажира в случаите,
когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане
при или по повод извършването на последната. Когато се касае за оказана медицинска
помощ, вкл. и спешна такава, поведението на извършителя на работата се преценява с оглед
твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ
е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 ЗЗ качеството й се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, и Правилата за добра
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ /в този смисъл –
Решение № 103/25.07.2019 г. по гр. д. № 2700/2018 г. на ВКС, III ГО/.
Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на
медицинска дейност като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да
изследва две групи факти от поведението на извършителя /лекаря/: на първо място – да
установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря, и, на
второ – да провери доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените
медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания /в
този смисъл – Решение № 245/26.01.2021 г. по гр. д. № 4597/2019 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая с Определение № 40116/03.10.2024 г., в който е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен в тази част без възражения на страните, е
обявено за безспорно, че ответното дружество управлява Медицински център „****“, в
който осъществява медицинска дейност д-р Е., че на 06.01.2024 г. в Медицински център
„****“ на ищцата е извършена медицинска процедура – химичен пилинг, от д-р Е., и че на
08.01.2024 г. С. е прегледана в Медицински център „****“ от д-р ******* с оплаквания по
повод извършения химически пилинг.
От показанията на свид. **** – съдружник в ответното дружество /видно от справката
на л. 60 – 61/ и лекар, осъществяващ дейност в Медицински център „****“ като лицево-
челюстен хирург, се изяснява, че ищцата отишла в медицинския център с молба да бъде
издаден болничен лист след проведената от д-р Е. медицинска манипулация, но тъй като д-р
Е. по това време не била на работа, той се запознал с медицинската документация, съгласно
която ищцата била подложена на химичен пилинг с 25 % трихлороцентна киселина, което е
на границата между козметична и лекарска процедура, след което я прегледал. При прегледа
установил, че вследствие извършения химичен пилинг тя е получила стандартното за
3
подобна манипулация зачервяване на лицето /еритем/, като освен него върху лицето й не
установил нищо друго, включително не установил мехури /везикули/, както и самата ищца
нямала оплаквания от болка, а само искала да бъде издаден болничен лист, защото се
притеснявала от вИ. си и не било удобно да се появи така на работа. **** обяснил, че
няма основание за издаване на болничен лист, тъй като 99 % от пациентите, подложили се
на такава медицинска процедура, развиват еритем. Разяснява, че в медицинския център се
издават болнични листове по Международната класификация на болестите, но в нея
диагноза еритем не съществува. В крайна сметка **** насочил ищцата за преглед в
държавно медицинско заведение.
От рецептата на л. 18 е видно, че при прегледа д-р **** изписал на С. „Дефламол“ за
5 дни.
Независимо от обстоятелството, че свид. **** е съдружник в ответното дружество,
извършвайки преценка на показанията му по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира, че те
следва да бъдат кредитирани в горепосочената част с изключение на заявеното от него, че С.
не е имала оплаквания от болка. Последното е житейски неправдоподобно предвид
обстоятелството, че се касае за медицинска процедура, която по дефиниция е свързана с
увреждане на кожата и дори при правилно изпълнение е съпроводена с болки и страдания,
сравними с болките при стандартно слънчево изгаряне, в който смисъл са разясненията на
вещото лице д-р Н., дадени в открито заседание. Освен това посоченото от свид. ****, че
ищцата не се е оплаквала от болки, е опровергано от показанията на свид. ******, който
разказва, че непосредствено след процедурата тя му се оплакала, че са изгорили лицето и
че я боли и пламти, а следващите дни не спала от болки, както и че два дни след
извършването на пилинга посетила клиниката именно заради непреминаващата болка.
Независимо от факта, че свид. ****** е син на ищцата, съдът счита, че в посочената част
показанията му следва да бъдат кредитирани като достоверни и логични.
Ето защо съдът приема за установено по делото, че на 06.01.2024 г. в Медицински
център „****“, управляван от ответното дружество, ответницата д-р Е. извършила на С.
химичен пилинг, а на 08.01.2024 г. ищцата посетила медицинския център с оплаквания от
продължаващи болки, във връзка с което била прегледана от друг лекар, работещ там – свид.
****, и било обяснено, че състоянието е нормално след такава процедура, като наред с
това бил изписан „Дефламол“.
Спорен е по делото въпросът дали деянията на лицата, на които ответното дружество
е възложило работата – ответницата д-р Е. и свид. ****, извършени при или по повод тази
работа – извършването от д-р Е. на химичен пилинг на С. и поведението на д-р **** при
последващия преглед, са противоправни. По този въпрос съдът намира следното:
От Удостоверение № 9395/21.02.2022 г. /л. 62/ се изяснява, че ****** ООД е
регистрирано като лечебно заведение – медицински център, с предмет на дейност,
изразяващ се в осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ по
специалности, сред които са и специалностите „Кожни и венерически болести“ и
„Пластично-възстановителна и естетична хирургия“. С доклада по делото е обявено за
безспорно, че д-р Е. е лекар по медицина с придобита специалност „Кожни и венерически
болести“.
В съдебната практика на ВКС е даден отговор на въпроса кое действие или
бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно. Най-често то се
определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската
помощ – чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в
съответната област – чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 ЗСОЛЛДМ; с основния принцип на правото на медицинска
помощ – качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност
4
и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например
правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и
с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия,
залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ
/в този смисъл – Решение № 255/18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г. на ВКС, IV ГО/.
Ето защо, когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за
фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските
специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените
медицински изисквания, респ. да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените
медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Така очертаната
правна рамка предполага ангажиране на специалните знания на вещо лице от съответната
медицинска област. При уредбата на медицинските дейности – не само като нормативно
регламентирани, но и като приложна практика, на вещото лице се възлага преценката да
установи отговаря ли определено поведение при конкретна медицинска дейност на
комплекса от заложените нормативни изисквания и добрите медицински практики. Въпреки
това съдът не следва да възприема безусловно заключението на вещото лице, вкл. по
медицински въпроси, а следва да го обсъди наред с останалите доказателства по делото при
съвкупна оценка, защото не е освободен от обективен и изграден по правилата на логиката
анализ на връзките между фактите, както те са установени, която дейност съдът не може да
делегира на вещото лице, изготвило експертизата.
В случая съдът намира заключението на съдебно-медицинската експертиза ведно с
разясненията на вещото лице д-р Н., дадени при изслушването му в открито заседание, за
пълно, обективно, компетентно, непротиворечиво и подробно обосновано. Този извод не се
разколебава от обстоятелството, че вещото лице не се е запознало с медицинската
документация от болничния престой на ищцата в УМБАЛСМ „Пирогов“, доколкото в
открито заседание бяха посочени причините за това, а именно, че представената по делото
епикриза съдържа всички необходими данни, включително анамнеза, обективен статус и ход
на лечението, и представлява огледално изображение на историята на заболяването от
болничния престой. Същевременно съдът счита, че д-р Н. е вещо лице с призната
компетентност, при изготвянето й е съобразил всички относими към поставените задачи
обстоятелства по делото /включително медицинските данни, получени от него при
извършения личен преглед на С./ и ги е анализирал с помощта на притежаваните от него
специални знания от областта на естетичната хирургия. В открито заседание той
разбираемо, обосновано и последователно отговори на всички поставени му от страните
въпроси, включително поясни отговорите си в депозираното писмено заключение и даде
конкретни отговори по поставената от ищцата втора задача. Ето защо съдът намира
възраженията й срещу заключението за неоснователни. Конкретно във връзка с
възражението, че заключението е противоречиво, следва да се посочи, че при внимателен
негов прочит наред с разясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в открито
заседание, е видно, че не се наблюдават никакви противоречия. По изложените съображения
съдът изцяло се доверява на заключението на съдебно-медицинската експертиза.
От заключението на д-р Н. се установява, че химичният пилинг е медицинска
процедура, която предизвиква умишлено, контролирано и доброволно кожно увреждане чрез
прилагане на органични киселини върху кожата на лицето, шията, деколтето и ръцете с цел
физиологична промяна, регенериране на нов епидермис. Касае се за процедура, при която се
използват химически разтвори за премахване на горния слой на кожата и така се стимулира
регенерацията на нова кожа – по-здрава и гладка. Той може да се използва за лечение на
различни кожни проблеми – акне, пигментация, неравномерен тен, хиперкератоза, бръчки и
т.н. Бива три вИ.: лек пилинг с алфахидрокси киселини – представлява повърхностно
ексфолиране, отстраняване на роговия слой на кожата и прониква в епидермиса, като се
5
използва за повърхностни проблеми /например неравномерен тен и леки бръчки/; среден
пилинг с трихлороцетна киселина – представлява повърхностно и средно ексфолиране на
по-голям участък от кожата на лицето и при трета – четвърта процедура прониква в горния
слой на дермата, като се използва за лечение на пигментация и белези от акне; дълбок
пилинг с фенол – представлява дълбоко ексфолиране, прониква в долната дерма и се
използва за лечение на дълбоки бръчки и по-тежки пигментации.
При съобразяване на същността на химичния пилинг като манипулация съдът счита,
че в случая той е извършен в медицински център, регистриран за осъществяване на
извънболнична медицинска помощ по съответната медицинска специалност, и от лекар,
притежаващ такава, като от Информирано съгласие за химически ексфолиант на базата на
трихлороцетна киселина /л. 86 – 88/ е видно, че С. е била уведомена от д-р Е. в деня на
извършване на процедурата за същността и начина на извършването , за
противопоказанията, за възможните усложнения и за грижата след третиране, а освен това
по делото е изяснено, че два дни по-късно ищцата е прегледана отново от лекар с
необходимата медицинска специалност.
Във връзка с дължимата от съда преценка дали химичният пилинг в случая е
извършен съобразно утвърдените медицински изисквания – дали е допуснато нарушение на
утвърдените медицински стандарти и на правилата за добрите медицински практики, следва
да се посочи, че относима е Наредба № 4/24.02.2021 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ /oбн. в ДВ, бр. 21/12.03.2021
г., изм. с ДВ, бр. 63/30.07.2021 г./, като в т. 6.3.2.5.5. химичният пилинг е включен като
манипулация в областта на пластично-възстановителната и естетичната хирургия. Начинът
на извършване на процедурата се установява от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, според което алгоритъмът е следният: 1. почистване на кожата с мицеларен
разтвор; 2. обтриване с обезмасляващ разтвор; 3. равномерно нанасяне с четка на
съответната киселина от оригинален контейнер, като броят на нанасяне на слоеве от
препарата е без значение, а от значение е времетраенето на експозицията на препарата –
между 3 и 7 минути; 4. неутрализиране на остатъка от киселината с тампон, съдържащ
основен разтвор и възстановяващи субстанции, като дори и да не бъде неутрализирана, след
7-минутна експозиция киселината се неутрализира от само себе си; 5. нанасяне на
фотозащитен крем. Вещото лице посочва, че в случая процедурата е извършена в рамките на
всички изисквания на медицинския стандарт за пластично-възстановителна и естетична
хирургия и в рамките на добрата медицинска практика, като последствията от нея са съвсем
стандартни. Установява се от заключението му, че уврежданията, които са били причинени
на кожата на лицето на С., са стандартни и се свеждат преди всичко до еритем на
участъците, подложени на ексфолиация, и болки, които предвид установените увреждания
не би следвало да надхвърлят обичайното. Д-р Н. сочи, че състоянието й на представените
по делото фотоснимки отговаря на начина, по който би следвало да изглежда пациент след
химичен пилинг с трихлороцетна киселина.
Обстоятелството, че кожните увреждания при С., причинени при химичния пилинг,
са се изразили единствено в еритем, се потвърждава от показанията на свид. ****, който
разказва, че при прегледа няколко дни след процедурата е установил при нея единствено
зачервяване /еритем/, което представлява нормална кожна реакция при такава процедура,
именно поради което е отказал да издаде болничен лист.
Не следва различен извод от представеното от ищцата Съдебно-медицинско
удостоверение № 10.01/2024 г., в което е отразено, че при прегледа на 09.01.2024 г.
специалист по съдебна медицина е установил обширни изгаряния от II степен, заемащи
почти цялото лице, които увреждания са в резултат от действието на химичен агент и могат
да се получат по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения, т.е. при
извършен на 06.01.2024 г. пилинг на лицето, нито от Болничен лист № Е20240249324, в
6
който е отразена диагноза термично изгаряне на главата и шията от II степен, нито пък от
Епикриза от 12.01.2024 г. за престой на ищцата в УМБАЛСМ „Пирогов“ в периода от
10.01.2024 г. до 14.01.2024 г., в която е посочена диагноза термично изгаряне на главата и
шията от II степен и е описано в „Обективно състояние“, че в областта на лицето се
наблюдава изгаряне на площ 3.5 % /I – II АВ/ от TBSA, епидермисът е зачервен по
периферията, на места е отслоен в мехури, които са изпълнени с бистър ексудат, а централно
липсва, дермата е пъстра, бледорозова, с редуващи се участъци на точковидни кръвоизлизи
и бледи, белеещи зони. Съдебната практика приема, че медицинските документи,
удостоверяващи здравословното състояние на едно лице, са частни документи по смисъла на
чл. 180 ГПК и се ползват само с формална доказателствена сила, поради което верността на
съдържанието им следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение и съвкупно с
всички останали събрани по делото доказателства /в този смисъл – Решение № 17/03.02.2012
г. по гр. д. № 339/2011 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 2722/04.06.2024 г. по к. гр. д. №
4550/2023 г. на ВКС, I ГО/. В случая верността на така отразените в посочените документи
обстоятелства е оспорена от ответниците и е опровергана по експертен път чрез
заключението на съдебно-медицинската експертиза /ведно с разясненията на вещото лице в
открито заседание/, което категорично и обосновано отхвърля вероятността от термично
изгаряне от II степен, като сочи, че се касае за химическо изгаряне от I степен, което засяга
епидермалния слой, проявява се като еритем /зачервяване/ и болки и заздравява без белег.
Тези изводи д-р Н. е направил както въз основа на принципната постановка, че
трихлороцетната киселина принадлежи към групата ексфолианти за повърхностно и средно
ексфолиране и не би могла да причини изгаряне от II степен, нито да остави трайни белези,
ръбци и деформации на лицето, така и на база събраните при личния преглед конкретни
медицински данни: наличието на пигментни петна по кожата на лицето дори и след
извършената първа процедура по химичен пилинг /което се установява и от показанията на
свид. ******/, показващо, че четвъртият /базалният, граничещият с дермата/ слой на
епидермиса /първия слой на кожата/, в който се намират меланоцитите, произвеждащи
пигмента меланин и от скупчването на които на едно място се формират пигментните петна,
в случая не е бил засегнат, защото при изгаряне от II степен /включително от IIА степен/ не
биха останали пигментни петна; липсата на нарушение в сетивността на кожата и в
окосмяването на лицето и липсата на остатъчни цикатрикси /белези, ръбци и други
остатъчни последици от процедурата/, което сочи, че процедурата не е навлязла в областта
на дермата, още повече че такова навлизане е невъзможно при еднократна процедура с
продължителност от 2 минути, както е било в случая. Изяснява се от заключението, че при
причинено изгаряне от II степен биха били причинени различни увреждания /увреждания на
дермата, които изискват оперативна намеса с отстраняване на некрози; дефекти, които се
преодоляват изключително с кожна пластика и други сериозни оперативни интервенции;
прегаряния на прИ.тъци на кожата, разположени в дермата – космени фоликули, мастни
клетки, нервни клетки/, докато в случая обемът на травмата не е налагал остра ексцизия със
скалпел на некротични участъци от дермата, които биха наложили след това извършване на
допълнителни оперативни интервенции за покриване на кожни дефекти чрез кожна пластика,
реконструкции и използване на кожни заместители, а извършеният в УМБАЛСМ „Пирогов“
дебридемент /първична хирургична обработка/ е бил в рамките на отстраняване на
излющения епителий и отмиване на секрецията на кожата с цел да се подготви раневата
повърхност за налагане на превръзка с нанокристално сребро. Вещото лице изрично
посочва, че фотоснимките по делото не отговарят на обективното състояние и описаните
манипулации в епикризата. Разяснява, че описаните в нея везикули /мехури/ не са били
налице, защото такива се образуват между 12-ия и 24-ия час, а в случая малко след срока за
появата на везикулация С. е била прегледана от съдебен лекар, но везикули не са
констатирани, както и такива са липсвали в представени от нея на д-р Н. по време на личния
преглед снимки, като същевременно следи от отминаваща везикулация липсват и в
7
представените по делото фотоснимки, а и предвид датата на извършване на химичния
пилинг в периода, в който ищцата е била в УМБАЛСМ „Пирогов“, евентуалните везикули
вече не би следвало да ги има. Предвид всичко гореизложено съдът намира, че обсъжданите
констатации и диагнози в медицинските документи, на които ищцата основава претенциите
си, са неверни.
По същите съображения съдът не кредитира показанията на свид. ****** в частта, в
която разказва, че когато видял майка си на 10.01.2024 г. при приема в „Пирогов“, по
лицето , наред със зачервяването /„като печено пиле“/, имало и мехури в долната част на
брадичката, които били видими и не били пукнати.
В обобщение следва да се посочи, че при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства не се установи отклоняващо се от утвърдените медицински стандарти
и от общоприетите правила за добрите медицински практики поведение на лица, на които
ответното дружество се явява възложител на работа, при или по повод извършването на
работата. При така изяснените факти съдът намира, че извършената от д-р ****** в
Медицински център „****“ манипулация – химичен пилинг, е извършена изцяло съобразно
медицинските изисквания, поради което и доколкото С. се е подложила доброволно на
същата след изразяване на информирано съгласие, то поведението на ответницата е
правомерно. Щом по делото не е доказана появата на усложнения след химичния пилинг, а
състоянието на ищцата е било такова, каквото би следвало да бъде след извършване на
процедурата, то независимо от нейните субективни усещания обективно е липсвало
основание за предприемане по отношение на нея на каквито и да е допълнителни
медицински действия при прегледа в медицинския център на 08.01.2024 г. Следователно
не е доказано по делото поведението на лица, на които ответното дружество се явява
възложител на работа, реализирано при или по повод извършването на работата, да е било
противоправно.
Липсата на противоправност на деянията на преките извършители като елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане е достатъчно основание за отхвърляне на
всички искове. Поради това е безпредметно обсъждането на другите събрани по делото
доказателства, относими към останалите елементи от фактическия състав на претендираните
вземания.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
ответниците.
Ответното дружество претендира и доказва извършването на разноски за депозити за
вещо лице и за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищцата за
прекомерност на заплатения от него адвокатски хонорар е основателно. В Наредба №
1/09.07.2004 г. са определени минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
уговарянето на по-голям размер на дължимото по конкретен договор за правна защита и
съдействие адвокатско възнаграждение е допустимо, стига страните по него да постигнат
съгласие за това. Така постигнатото съгласие има значение в техните отношения, но при
направено от насрещната страна по делото възражение за прекомерност на заплатения по
договора за правна защита и съдействие адвокатски хонорар, каквото в случая е
своевременно релевирано от С., съдът не дължи да присъди платеното от спечелилата
делото страна адвокатско възнаграждение в пълен размер, а следва да извърши преценка за
съответствието му с действителната правна и фактическа сложност на делото /чл. 78, ал. 5
ГПК/. От друга страна, от Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, следва, че
съдът не е обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатски
възнаграждения. В случая, съобразявайки горните принципни положения и извършвайки
дължимата преценка за фактическата и правна сложност на делото и за съответния на нея
размер на адвокатско възнаграждение, съдът намира, че заплатеният от ответното дружество
8
адвокатски хонорар в общ размер на 7 920 лв. не съответства на правната и фактическа
сложност на делото, обусловена от обстоятелството, че негов предмет са били два обективно
кумулативно съединени иска, проведено е само едно открито заседание, събрани са малко по
обем писмени доказателства, разпитани са двама свидетели и е изслушано едно заключение
на вещо лице, като процесуалният представител на ответника е имал активно поведение в
процеса, но извънсъдебното му поведение, с което се опитва да обоснове уговорения размер
на възнаграждението, е ирелевантен. При това положение и отчитайки минималния размер
по чл. 7, ал. 2 от наредбата, който макар и да не е обвързващ за съда, има значението на
ориентир, съдът счита, че съответно на сложността на делото и на положените от адвоката
усилия по процесуално представителство е адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Ето защо на ответното дружество се дължат разноски в общ размер на 2 205.86 лв., както
следва: 205.86 лв. – депозити за вещо лице; 2 000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответницата Е. претендира и доказва извършването на разноски в размер на 205.86 лв.
– депозити за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, срещу
****** ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, и *****., ЕГН
**********, с адрес: *****, искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – по
отношение на първия ответник, и чл. 45, ал. 1 ЗЗД – по отношение на втория ответник, с
искане за осъждане на ответниците да заплатят солИ.рно следните суми: 12 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от извършена на 06.01.2024 г.
медицинска процедура – химичен пилинг, и последвалата несвоевременна диагностика на
медицинско усложнение, ведно със законната лихва от 06.01.2024 г. до окончателното
плащане; 400.85 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи във връзка с проведеното в периода от 06.01.2024 г. до 31.01.2024 г. лечение, ведно
със законната лихва от 24.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да заплати на ****** ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 2 205.86 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да заплати на *****., ЕГН
**********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 205.86 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9