№ 1130
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202087 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „СИБОТА“ ЕООД, ЕИК:0029610, със
седалище и адрес на управление – с.Оризари срещу електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия Г № 0029610 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание
чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането,
на същото дружество е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането.
В жалбата, както и в допълнителни мотиви към същата се излага
становище, че електронния фиш е незаконосъобразен, като се развиват
мотиви по съществото на спора и се предлага същият да бъде отменен, както
и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Т. поддържа жалбата на
изложените основания, също предлага електронния фиш да бъде отменен,
както и да бъдат присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в становище от процесуалния си представител – юрисконсулт Б. оспорва
1
жалбата, като поддържа електронния фиш е законосъобразен, в който смисъл
развива аргументация. Предлага жалбата да бъде отхвърлена, електронния
фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, при условията на евентуалност – присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 18.03.2022г. - видно от приложеното
известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез ОД МВР _
Пловдив на 24.03.2022г., съгласно отразения входящия номер, по преписката
липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от
ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат.
Видно от приложените в административно наказателната преписка
материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор
„Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото
си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е
бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред
съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.
2
От фактическа страна е установено, че на 14.03.2021г. в 08:21 ч., в
гр.Пловдив, на бул.„България“ № 232, в посока ул.„Дилянка“, с с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 581 било заснето
движение на лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с
регистрационен номер „***“.
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 91 км./ч., превишена скорост – 41 км./ч.. Като дата и час на
нарушението били изведени показанията за дата 14.03.2021г. и час -
08:21:53ч., като място на нарушението били отразени географски координати.
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
В случая е използвано одобрен тип средство за измерване, съгласно
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по
делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че
действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. - съгласно
отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30,
ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип
3
е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 8-33-20 от 28.09.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 581 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 14.03.2021г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от изток към запад.
Собствеността върху МПС, с което се сочи да е извършено нарушение,
а именно – лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни
КАТ, от която е видно, че последното е собственост на „СИБОТА“ ЕООД.
Също от справка база Гаранционен фонд се установява, че към дата
25.03.2020г. за МПС с регистрационен номер „***“ е нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите “.
Въпреки горното, установява се, че в обжалвания електронен фиш
липсва описание на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането, във връзка с приложената санкционна норма на чл.638, ал.4
от КЗ. Съгласно последната разпоредба - „Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се
налага глобата или имуществената санкция...“.
Същевременно, в обжалвания електронен фиш в като описание на
нарушението се изчерпва със следното – „Нарушението е установено с
техническо средство ATCC TFR1-M 581. Отчетен толеранс от минус 3
km/h в полза на водача“. При това очевидно е, че никъде в същия електронен
фиш не съществува твърдение, че е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
4
От гореизложеното следва заключение, че не са посочени
съставомерните обстоятелства, позволяват реализиране на отговорността на
собственика за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането.
Ето защо обжалвания електронен фиш се явява незаконосъобразен,
доколкото в последния не е налично описание на нарушение на КЗ.
Последното мотивира отмяната на същия от съда, без да бъде обсъждан по
същество въпроса дали иначе в преписката има данни за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането и извършено ли е то от субекта,
привлечен към административнонаказателна отговорност.
Последното мотивира отмяната на обжалвания електронен фиш.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 370 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е
представен и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 400 лева /лист 6/.
Същевременно – налице е искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да
намери приложение хипотезата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната
- при интерес от 1000 до 5000 лв., минималното възнаграждение е 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв. или в случая – 370 лева.
Ето защо искането на въззиваемата страна е основателно до размера от
370 лева, доколкото настоящото дело очевидно не представлява никаква
фактическа и правна сложност, разгледано е в рамките на едно съдебно
заседание, с кратка продължителност, без разпит на свидетели, поради което е
5
липсват основания за присъждане разноски в размер над посочения
минимален такъв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия Г № 0029610 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2,
вр. чл.461, т.1 от Кодекса на застраховането, на „СИБОТА“ ЕООД,
ЕИК:0029610, със седалище и адрес на управление – с.Оризари е наложено
административно наказание – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева
за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането.
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на „СИБОТА“ ЕООД,
ЕИК:0029610, сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева,
представляваща възнаграждение в настоящото производство за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6