РЕШЕНИЕ
№235/10.2.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и девети състав
На шести февруари Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №4680 по описа
на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Л.Т.Г. против Наказателно Постановление №6346 / 09.09.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура”-София, с
което на Л.Т.Г. е
наложено
административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 1000 лева на
основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
В жалбата се иска отмяна на постановлението. В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно
призован, не се явява
лично, но се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно
призована, представлява се от упълномощен процесуален представител, който счита
жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На
08.08.2019 г., в 09.05 ч. на път А2, км 423 на 3 км след разклона за гр.
Аксаково в посока гр. Добрич - гр. Варна, Л.Т.Г. е управлявал и осъществявал
движение на съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка Мерцедес, модел Акторс с
per. № В3007ВА и полуремарке с 3 оси с per. № В0071ЕН. В процеса на проверката
е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС. При измерено разстояние между
осите 1.32 м., измерената сума от натоварването на ос на тройната ос ш
полуремаркето е 27.700 т. при максимално допустимо натоварване на тройната ос
24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредбата.
Поради
установеното при проверката, свид. К. съставил против въззивникът акт за установяване
на административно нарушение, в който описал направените измервания и
констатации, и квалифицирал действията на въззивника като нарушение на чл.26
ал.2 т.1 б ”а” от Закона за пътищата. Към акта били приложени и резултатите от
измерванията на електронната везна.
При
личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, въззивникът
посочил че има възражения. Въз основа
на акта за установяване на административно наказание, било издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган
изцяло възприел фактическите констатации в акта. Нарушението отново било
квалифицирано като такова по чл.26 ал.2 т.1 б.а от ЗП и на основание чл.53 ал.1
т.2 от ЗП административно-наказващия
орган наложил на въззивникът наказание “Глоба” в размер на 1000 лева.
Съдът
приобщи към материалите по делото АНП, както и писмените доказателства
представени от жалбоподателя.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода
на съдебното производство гласни-свид.К. и писмени доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“от
при Агенция „Пътна инфраструктура”-София. Същото
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на
въззивникът нарушение е
индивидуализирано
в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Правилно административнонаказващия орган
е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 26 ал.
2 т.1 б.”а” от ЗП, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. Съобразно тази разпоредба, е
забранено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия без разрешение от администрацията,
управляваща пътя. В настоящият казус безспорно е установено, че въззивникът е
управлявал тежко превозно средство по път и е нямал съответното разрешение за
това. Обективните характеристики на превозното средство като извънгабаритно са
били изведени от направените измервания на общото тегло на автомобила и на
натоварването между осите му. Съобразно
разпоредбата на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС, допустимата максимална маса на
моторно превозно средство с три оси, какъвто вид е било това на въззивника, е 40
тона. Автомобилът на въззивника обаче е бил с общо тегло от 43650 тона.
Съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредбата
максималното допустимо натоварване на тройната ос е 24 тона, а в случая
същата е била натоварена с 27.700 т. Водачът
е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без
товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от
Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а" от ЗП.
В
този смисъл и съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че въззивникът
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина
административно нарушение, като е управлявал
извънгабаритно ППС
в обхвата на пътя без да има изискуемото от закона разрешение. Предвид
гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е бил правилно наказан и не
споделя възраженията на изложени в жалбата в тази насока. Съдът кредитира
писмено доказателства –квитанция за платени пътни такси представено от
жалбоподателя, но намира, че същото не доказва
по никакъв начин обстоятелството че жалбоподателя е имал разрешение от
администрацията управляваща пътя да превозва извънгабаритен или тежък товар.
Квитанцията е издадена на дата 25.07.2019г. за товарен автомобил с рег.№ В
3007ВА, но по никакъв начин не може да направи извода, че същата касае деня на
проверката-08.08.2019г. Съдът намира, че съгласно разпоредбите на ЗП е
следвало, жалбоподателя да притежава разрешение да превозва извънгабаритен или
тежък товар. Такова разрешение същия не е притежавал и не представя на съда.
Съдът намира, че конкретния случай не може
да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН относно маловажността на случая.
Нарушението с нищо не се отличава от други от същия вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно
незначителна. Надвишаването
на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопастността на движение,
повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези
причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата
се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава
движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
С оглед доказателствата по делото,
съдът намира че административно-наказващият орган правилно е определил и
санкционната норма. Съгласно чл.53 ал.1 т.2 от ЗП се налага наказание за водач,
който извършва движение на извънгабаритно ППС без разрешение на
администрацията, управляваща пътя, каквото виновно поведение от страна на
въззивникът в случая е налице. Предвиденото в тази законова норма наказание
е „Глоба” от 1000 до 5000 лв. При
индивидуализация на наказанието „Глоба” наказващият орган обаче се е съобразил с
всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗДП, като е отчел, факта че въззивникът
не е извършил друго нарушение от този вид и че от него не са произлезли вредни
последици. Поради това съдът намира, че
размера на наказанието „Глоба” е определен към минимума предвиден в
законасправедлив е и адекватно би изпълнил
целите на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №6346 / 09.09.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура”-София, с
което на Л.Т.Г. е
наложено
административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 1000 лева на
основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: