Присъда по дело №602/2023 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И
към присъда № 24/05.06.2023 г. по н.о.х.д. № 602 по описа на Добричкия
районен съд за 2023 г.

На 29.05.2023 г. Районна прокуратура Добрич е внесла за разглеждане
в Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство №
154/2023г. по описа на Второ РУ на МВР - Добрич, по който на същата дата е
било образувано производство пред първа инстанция срещу М. Д. Х. от с. ***,
общ. ***, обл. Добрич, ЕГН **********, за извършено от него престъпление
от общ характер, наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че М. Д. Х., на
**** г., в с. ***, общ. ***, обл. Добрич, по ул. „****”, в посока ул. „*****“,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „****” с рег.
№ **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,27 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрeгер 7510” с инв. № АRPL 0260.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Добрич
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършването на вмененото му престъпление, за което да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, както и
наказание глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 343г във вр. с чл.
343б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК се пледира за налагане на
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от една година, като при изпълнение на същото се приспадне времето през
което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред,
считано от **** г.
В хода на съдебното следствие подсъдимият М. Д. Х. дава обяснения,
като не отрича, че е управлявал моторно превозно средство след употреба на
алкохол.
По пренията подсъдимият Х. заявява, че се признава за виновен,
изразявайки съжаление за стореното.
В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На **** г. служителите на Второ РУ на МВР - Добрич – свидетелите Я.
В. М. и М. М. С. били назначени в наряд на територията на с. ***, общ. ***,
обл. Добрич. Около 10:55 часа те изпълнявали служебните си задължения,
патрулирайки със служебния автомобил по ул. „****”, когато спрели за
проверка движещ се в посока ул. „*****“ лек автомобил марка „****“ с рег.
№ ****.
При проверката полицейските служители установили, че автомобилът
1

се управлява от подсъдимия М. Д. Х., като усетили мирис на алкохол.
Свидетелят Я. М. изпробвал подсъдимия Х. за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен № АRPL 0260,
цифровата индикация на който отчела 1,27 на хиляда алкохол в кръвта чрез
издишания от водача въздух. Свидетелят Я. М. издал на подсъдимия Х. талон
за изследване № 096647 от **** г. и той бил придружен от полицейските
служители до Спешно отделение при „Многопрофилна болница за активно
лечение Добрич“ АД - гр. Добрич. Там подсъдимият Х. отказал да даде кръв
за химическо изследване, който отказ бил обективиран в протокол № 133 от
**** г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. На подсъдимия Х.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
серия GA, № 984857 от 19.05.2023 г., с който свидетелството му за
управление на моторно превозно средство било иззето. Подсъдимият М. Х.
бил съпроводен до сградата на Второ РУ на МВР - Добрич, където бил
задържан за срок до 24 часа със Заповед по Закона за Министерство на
вътрешните работи.
Изложените обстоятелства се подкрепят от всички събрани по делото
доказателства. Гласните такива, включващи обясненията на подсъдимия М. Д.
Х. и показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Я. В.
М. и М. М. С. са еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви.
Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с приложените
по делото доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и
на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото:
АУАН № 984857/196.05.2023 г.; Талон за изследване № 096647; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози № 133/**** г.;
Лаборатория за проверка на СИ; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от **** г.; Справка за съдимост от 22.05.2023
г.; Справка УИС от 21.05.2023 г.; Справка за нарушител/водач; Справка в ЦБ
– КАТ по рег. номер, които преценени от съда, както поотделно, така и в
своята съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА ,
съдът намира следното:
Подсъдимият М. Д. Х. от обективна и субективна страна е осъществил
състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на **** г., в
с. ***, общ. ***, обл. Добрич, по ул. „****”, в посока ул. „*****“, управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „****” с рег. № **** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,27 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрeгер 7510”
с инв. № АRPL 0260.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е двуактно
престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на
2

водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1,2 на
хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са
престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. Обективираните в АУАН серия GA, № 984857 от 19.05.2023 г.
данни, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Гласните доказателства, включващи обясненията на
подсъдимия Х. и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Я. В. М. и М. М. С. са безусловни, че именно подсъдимият е
управлявал посоченото моторно превозно средство.
Както вече бе посочено, на подсъдимия Х. е бил издаден талон за
изследване № 096647 от **** г., като същият е отказал да даде кръв за
химическо изследване. При това положение и с оглед отказа на Х. да даде
кръв за химическо изследване, както и да му бъде извършено изследване чрез
доказателствен анализатор, от правно значение са единствено показанията на
техническото средство, относно отчетената концентрацията на алкохол. В
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ,
бр. 81 от 2018 г.), съгласно която, в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът
на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се
извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина
на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.
Следва да се посочи в настоящия случай, че техническото средство е било
преминало метрологична проверка на 20.03.2023 г., като същата е със срок на
валидност 6 месеца, т.е. до 20.09.2023 г. (заверено копие от протокола за
извършена последваща проверка – л. 6 от досъдебното производство).
Ето защо съдът намира в настоящия случай, че надлежният ред за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
количество от над 1,2 на хиляда – 1,27 на хиляда, достатъчно за
съставомерност по текста на чл. 343б, ал. 1 от НК е спазен, съобразно
разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия М. Д. Х., съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
3

М. Д. Х. е роден на ******, ЕГН **********.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира чистото съдебно
минало на подсъдимия, липсата на образувани други наказателни
производства, добрите му характеристични данни по местоживеене, както и
проявеното критично отношение към извършеното.
Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и невисоката
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е малко над
релевантното количество от 1,2 на хиляда, а именно – 1,27 на хиляда.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете наличието на
други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които
подсъдимият е бил наказван по административен ред.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът прецени и факта, че е
осъществено деяние – управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол, придобило през последните години изключително
широко разпространение в обществото ни.
Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на
инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от
Х. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът
намира, че същото се отличава с висока степен на обществена опасност на
деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е
твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни
престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили
временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления,
макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна
обществена оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът
съзнателно поема управлението на моторно превозно средство след като е
употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от
алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям
риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в
движението–водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано – подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на
обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е
механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес следва да
отговаря на основните принципи (с оглед правната теория), както и на целите
на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и
хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното
съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на
наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия М. Д. Х. деяние
са лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда
4

лева.
Предвид изложеното досежно личността на дееца и особеностите на
конкретното деяние, съдът намира, че наказанията на подсъдимия не следва
да бъдат индивидуализирани с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко.
Това мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към
извършеното от Х. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване
от свобода в минималния, предвиден в санкцията на приложимата
материално правна норма размер. Предвид това съдът с присъдата определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съдът намира, че
наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би
било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на
престъплението, така и обществената опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно
за поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му
наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с
конкретната обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с
отлагането ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът в настоящия случай счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият Х. да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода за срок от една година.
В нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК съобразно редакцията, действала към
5

момента на извършване на престъплението (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г. в
сила от 30.09.2015 г.), законодателят е предвидил кумулативно наред с
наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
При определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал. 2 от НК,
съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че в
своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
В настоящия случай с оглед обстоятелството, че подсъдимият М. Х. е
бил наказван по административен ред за други нарушения на правилата за
движение по пътищата, макар и не многобройни, съдът счита, че
персоналната превенция на наказателната репресия по отношение на
подсъдимия Х. не би могла да бъде постигната без налагане на наказание
глоба, т.е. разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не следва да намери
приложение. Разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК не би могла да намери
приложение и с оглед обстоятелството, че основното наказание лишаване от
свобода, наложено на подсъдимия не е определено при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК.
Отчитайки тези обстоятелства, високата степен на обществена опасност
на деянието, както и невисоката степен на обществена опасност на дееца,
съдът индивидуализира наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния, предвиден от законодателя
размер, а именно – 200 лева, който размер съдът намира за съобразен и с
имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че наложените в тези размери наказания лишаване от
свобода и глоба, в своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36
от НК.
При съобразяване разпоредбата на чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 1 във
вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подсъдимият М. Д. Х. следва да
бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този
срок и при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение
за тази преценка (невисоката концентрация на алкохол в кръвта, наличието на
други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил
санкциониран по административен ред, както и с оглед на останалите
благоприятни за личността на подсъдимия обстоятелства), съдът намира, че
същият този срок следва да се определи над минималния размер и под
средния, а именно – една година.
Този срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал.
2 от НК. Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна
практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република
България, размерът на наказанието лишаването от права не може да бъде по-
малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на това наказание,
6

съдът приспадна времето, през което подсъдимият Х. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
**** г.
Съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
(Данчо Димитров)
7

Номер на акта:	24
Дата:	5 юни 2023 г. (в сила от 21 юни 2023 г.)
Съдия:	Данчо Йорданов Димитров

Дело:	20233230200602
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 май 2023 г.

Присъда по дело №602/2023 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите