Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 03.11.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
И., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 577 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление (НП) № 26-000962 от 13.08.2020 година на Директора
на Дирекция „Инспекция по
труда” - Хасково, с което на И.Х.А., роден на *** ***, Република
Турция от град Газиантеп, Shahinbey, Akkent mahalessi Safa sitesi d blok, kat 2, Република Турция, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.С., за нарушение на чл.
75а, ал. 1 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ), е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 5 000 лв.
Жалбоподателят И.Х.А. чрез процесуалния си
представител – адвокат Д.С., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
неправилен и незаконосъобразен – не бил приложен правилно материалния закон и
били допуснати процесуални нарушения при съставяне на Акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и при издаване на обжалваното НП. Оспорва се
НП.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него се явява адвокат
Д.С., който пледира за отмяна на обжалваното НП. Представя Писмени бележки, в
които обосновава доводите си за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден
в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и на чл. 34 от ЗАНН и тъй като липсвали
задължителни реквизити (мястото на нарушението и описание на обстоятелствата,
при които било извършено нарушението). Претендират се разноски. Представен е
Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират
писмени доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на
Дирекция „Инспекция по
труда” - Хасково, редовно призовани, изпращат представител –
Старши юрисконсулт Катя Грудева, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че
не са допуснати процесуални нарушения при издаването му, които да доведат до
отмяната му. Пледира същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото
под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е
представен Списък на разноските. В съдебно заседание е направено възражение за
редуциране размера на заплатения от страна на жалбоподателя адвокатски
хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения и в
изпълнение на годишен план Д. Попов и Веселин Михайлов (служители на Областен
отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”) – град Хасково) в
качеството си на контролни органи, определени от Закона за автомобилните
превози, извършват на 19.08.2019 година комплексна проверка за периода от
01.01.2019 година до 31.07.2019 година, на предприятие за международен превоз
на товари - „Атина транс 2015” ЕООД, притежаващо Лиценз на Общността с № 17496,
валиден до 22.05.2027 година и извършващо основно международен превоз на товари
по маршрут Република Турция – Черна гора. Проверката извършват в офиса на
дружеството, находящ се в село Капитан Андреево, ул.„Антон Иванов” № 5, област
Хасково, в присъствието на упълномощен представител - Веселина Кирякова Атанасова (с нотариално заверено Пълномощно от
дата 01.02.2018 година, приложено в кориците на преписката), при която проверка
констатират след справка в информационна система Regix, че за водач на товарен автомобил за международен
превоз на товари, работещ в проверяваното дружество („Атина транс 2015” ЕООД) – турският
гражданин И.Х.А., не е назначен като водач, т.е. за него няма подадено
Уведомление до ТД на НАП за сключен Трудов договор. Констатациите на посочените
служители са обективирани в Констативен протокол с
регистрационен индекс 30-19-32-791 от дата 20.08.2019 година. В посочения
Протокол жалбоподателят И.Х.А. е вписан само с двете си имена – Halil Aslanlar, но е посочена
датата му на раждане, поради което между страните не съществува спор относно идентификация
на лицето. За посочените констатации е уведомен АНО с Писмо, получено на
17.10.2019 година, към което са приложени копие от посочения Констативен
протокол и разпечатка от информационна система Regix.
След получаване на Писмото и придружаващите го
документи, е връчена Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК на упълномощено
лице – Веселина Кирякова Атанасова, в
която са посочени какви документи следва да представи „Атина транс 2015” ЕООД в
качеството на работодател и в какъв срок следва да стори това.
На 11.11.2019 година са представени
Дневник на инструктаж на водачите, от който е видно, че жалбоподателят И.А. е инструктиран многократно с първа посочена дата
през месец януари 2019 година; Дневник за регистриране и водене на отчет на
извършени предпътни технически прегледи, от който е
видно, че жалбоподателят е напускал и се е връщал в гаража на „Атина транс
2015” ЕООД многократно с първи посочени дати през месец януари 2019 година; Тахографски лист, от който е видно че жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил с държавен регистрационен номер Х 16 33 КВ на дата
19.02.2019 година, който автомобил е ползван от „Атина транс 2015” ЕООД съгласно
Пълномощно от дата 26.02.2019 година; Обяснение от „Атина транс 2015” ЕООД,
видно от което жалбоподателят е с работодател „Ерас ложистик” ООД със седалище в Република Турция и „Атина
транс 2015” ЕООД ползва лицето по силата на Договор за наем; Договор за наем от
01.11.2018 година, видно от който жалбоподателят е включено измежду шофьорите,
предоставени под наем на „Атина транс 2015” ЕООД и др.
На 11.11.2019 година е изготвен Констативен протокол
от свидетелите Д. и Л., видно от който при извършената проверка не са
констатирани от страна на „Атина транс 2015” ЕООД нарушения на трудовото
законодателство, ЗТМТМ и подзаконовите нормативни документи, свързани с него.
Протоколът е връчен на 05.12.2019 година на Веселина Атанасова – упълномощено
лице на „Атина транс 2015” ЕООД.
Извършена е писмена справка в Агенцията по заетостта,
от която се установява, че за жалбоподателя няма издадено разрешение за достъп
до пазара на труда по трудово правоотношение или като командирован/изпратен в
рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България в „Атина
транс 2015” ЕООД по реда на ЗТМТМ, както и не са постъпвали документи по
отношение на същото лице с оглед получаване на разрешение за полагане на труд
на територията на страната ни. Информацията е получена от АНО на 27.11.2019
година като Писмото е регистрирано с вх.№ 19115551.
В последствие с оглед полученото Писмо от Агенцията по
заетостта, документацията, приложена към преписката е разгледана отново от
свидетелите Д. и Л., които констатират нарушение на трудовото законодателство,
респ. ЗТМТМ, свързано с факта, че жалбоподателят като чужденец – гражданин на
трета Държава без съответно Разрешение на Агенцията по заетостта е предоставил
работна сила на работодателя „Атина транс 2015” ЕООД.
Служителите на АНО
указват на жалбоподателя да се яви за съставяне на АУАН. За
целта е изпратена по пощата нарочна Покана до
жалбоподателя, придружена с превод на турски език, в която е посочено, че
следва да се яви в 7 – дневен срок от получаване на Поканата и какви са
последствията при неявяване. Известието за доставяне надлежно подписано, се
намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване
на имената на получателя му – лично жалбоподателя. От интернет – сайта на
„Български пощи” ЕАД, проследяване на пратки, става ясно, че пратката е
получена на 07.02.2020 година.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят Н.Т.Д. – Главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда” - Хасково към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
съставя против жалбоподателя при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (в негово
отсъствие) АУАН с № 26-000962 на дата 28.02.2020 година. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Е.И.Л.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание
на фактическото нарушение, свързано с предоставянето на работна сила в полза на
„Атина транс 2015” ЕООД – работодател по
смисъла на ЗТМТМ, от жалбоподателя в качеството му на лице – гражданин на трета
Държава, без Разрешение за достъп до пазара на труда от Агенцията по заетостта,
както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, която вписва за
нарушена. Посочено е, че деянието е извършено на 02.03.2019 година. АУАН, ведно
с превод на турски език, е редовно предявен и връчен на жалбоподателя по пощата.
Известието за доставяне надлежно подписано, се намира
приложено в АНП, с отбелязване на имената на получателя му – лично
жалбоподателя. Данни относно датата на получаване на АУАН няма налични в
кориците на делото.
Срещу
Акта не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция
по труда” - Хасково, издава процесното НП № 26-000962 на 13.08.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния
орган. НП, ведно с превод на турски език, е редовно връчено на жалбоподателя
предвид факта, че процесуалният му представител представя плика, в който са
били документите. От интернет – сайта на „Български пощи” ЕАД, проследяване на
пратки, става ясно, че пратката, т.е. НП е получено на 17.09.2020 година.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в
настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че жалбоподателят като чужденец – гражданин на трета Държава
е предоставил работна сила в полза на „Атина транс 2015” ЕООД – работодател по смисъла на ЗТМТМ без Разрешение за достъп до пазара на труда в Република
България от Агенцията по заетостта, с което е извършил нарушение по чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ. За това нарушение на
основание чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ
на
нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5 000 лв.
По делото са приложени Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на „Атина транс
2015” ЕООД и Писмо от „ЕРАС – Логистика, Внос, Износ и Търговия” ООД,
ведно с превод, от което е видно, че жалбоподателят е работил в посочената
фирма – издател на Писмото от 01.06.2017 година до 02.01.2020 година.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –подадена е в преклузивния срок по
ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в деловодството на АНО отнесено към датата на получаване,
посочена в разпечатката от интернет – сайта на „Български пощи” ЕАД,
проследяване на пратки, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
ефект.
Следва да се посочи, че жалбоподателят
не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е съставен при условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са предприели необходимите
действия за осигуряване присъствието му при съставяне на АУАН. Дори да се приеме, че при съставянето на
Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и
по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то не е довело до ограничаване правото
на нарушителя да се защити във връзка с отразените в Акта констатации, въз
основа на които е била ангажирана и неговата административнонаказателна
отговорност, тъй като Актът, ведно с превода му (според приложените по делото
материали) е бил надлежно връчен, предявен на жалбоподателя (видно от Известието за доставяне,
приложено в АНП), който е имал възможност да се запознае с
отразените в него констатации към датата за извършване на връчването, както е
бил запознат и с правото в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени
възражения по него. Ако се приеме, че е налице
нередовност на АУАН, поради това че е съставен в отсъствие на нарушителя, то тя
е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като е налице безспорна установеност на
деянието и нарушителя, като с връчване на НП, ведно с превода му, жалбоподателят
е могъл да организира ефективно защитата си в процеса. Т.е. след като на
жалбоподателя е връчен Акта и е имал възможност да се запознае с отразените в
него констатации, въпросното обстоятелство, както и осъществените впоследствие
действия във връзка с обжалване на НП налагат извода, че той очевидно е
реализирал пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.
348, ал. 3, т. 1, вр.чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК,
процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на жалбоподателя не са
ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени
са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг
резултат,
което в настоящия случай не е налице.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи следното: разпоредбата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява Акта
с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията (макар и направени под формата на Обяснения от „Атина
транс 2015” ЕООД) и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и
обстоятелства. Следва също да се
отбележи, че при издаване на НП, АНО
е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото
обсъждане от страна на АНО на
възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. Независимо от изложеното АНО е посочил в
НП мотивите си защо не приема доводите, изложени в Обяснението на „Атина транс
2015” ЕООД, направено чрез упълномощения му представител Веселина Кирякова
Атанасова.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ.
и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
За пълнота следва да се посочи, че липсата на формален
писмен и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство,
не представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не задължава
административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като е доказано, включително
потвърдено от показанията на разпитаните свидетели, че фактически е бил
осигурен преводач от турски език, който е превел в писмен вид АУАН и НП, то
спазено е изискването на процесуалния закон.
При
издаването на НП е спазен предвидения от разпоредбата на ал. 3
на чл. 34 от ЗАНН срок.
Актът и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 79, ал. 1 от
ЗТМТМ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ,
Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят
от държавните контролни органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че
към 28.02.2020 година актосъставителят Н.Т.Д. е заемал длъжността „Главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” –
Хасково”. В този смисъл са и изявленията му, направени в открито съдебно заседание,
проведено на 26.10.2020 година. Предвид
изложеното актосъставителят Н.Д. безспорно се явява държавен контролен орган,
който има правомощията по чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ. Лицето,
подписало НП – Кирчо Жеков
Кирев, е заемало към момента на
издаването му длъжността „Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) съгласно чл. 79, ал.
4 от ЗТМТМ и деянието е извършено в зоната на
отговорност на Дирекция
„Инспекция по труда” - Хасково. Персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известна на Съда.
Преценена по същество,
Жалбата е основателна по
следните съображения:
1. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не следва да бъде
образувано административнонаказателно
производство, ако не е бил съставен
Акт
в тримесечен срок от откриване на
нарушителя или е изминала една година от извършване на нарушението.
Двата срока по чл.
34, ал. 1 от
ЗАНН се отнасят помежду си в съотношение специален и общ срок. Срокът „от
откриване на нарушителя” е специален по отношение на едногодишния срок от извършване на
нарушението, но е част от него.
В тази връзка следва да се посочи, че с Тълкувателно решение (ТР) № 1 от
27.02.2015 година,
прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, бе постановено, че сроковете
по чл.
34 от ЗАНН са давностни и по подобие с наказателното право, с
изтичането на тези давностните срокове по чл.
34 от ЗАНН, се
погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия
орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява
възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като
погасява възможността за реализиране на отговорността, като става въпрос за
давност, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН, който, всъщност,
поставя началото на административнонаказателното производство, в две хипотези
съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (както вече бе посочено) – от
откриване на нарушителя или от извършване на нарушението, т.е. ЗАНН борави с
два начални момента – откриване на нарушителя, което означава установяване и
индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на
деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не като
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО и
втори такъв момент – извършване на нарушението. Граматическото тълкуване на
нормата на чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
с оглед употребения от законодателя израз „ ...
или ако е изтекла ... „, сочи, че двата давностни срока текат
паралелно и независимо един от друг, което недвусмислено води на извода, че
неспазването на който и да е от тях съставлява нарушение на изискването на
закона. Изводът е, че Актът следва да се състави при спазване на
по-краткия срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят
едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя – в този смисъл е и Решение
№ 86 от 21.02.2019 година
на Административен съд - Хасково по КАНД № 1252/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева.
По делото е
безспорно, че жалбоподателят няма Разрешение за достъп до
пазара на труда Република България. Липсата на посоченото Разрешение за достъп до пазара на труда е посочена в Писмо с вх.№ 1911551 на Агенцията по заетостта, получено от АНО на дата 27.11.2019
година. Така именно на
тази дата – 27.11.2019 година, следва да се приеме, че са налични
достатъчно данни относно инкриминираното нарушение. Към този момент на
контролния орган са били известни субектът на нарушението, както и всички
основни елементи от състава на административното нарушение. Като е съставен
АУАН на дата 28.02.2020 година - след изтичане на срока, указан в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (, изтичащ на 27.02.2020
година), е допуснато
съществено процесуално нарушение на правилата в административнонаказателното
производство. От 27.11.2019 година е започнал да тече тримесечния срок,
в който компетентните органи са задължени да съставят надлежен АУАН, но този
срок в случая не е бил спазен. В посочения смисъл е и Решение № 24 от 06.02.2020 година, постановено по КАНД №
1277/2019 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина
Господинова.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не приема,
че срокът за съставяне на АУАН започва да тече от дата 17.10.2019 година,
когато е получено Писмото, ведно с Констативния протокол на ОО „АА” – град
Хасково, тъй като към този момент няма данни за извършване на инкриминираното
нарушение, както и няма яснота относно субекта на деянието.
2. На следващо място от събраните по
делото доказателства не може да се направи извода, че „Атина
транс 2015”
ЕООД
е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ
на турския гражданин И.А., който има
сключен Трудов договор с „Ерас ложистик” ООД, което турско дружество е отдало
под наем И.А.
в изпълнение на договореното в Договора за наем
от 01.11.2018
година,
сключен между „Атина транс 2015” ЕООД в качеството на наемател и „Ерас
ложистик” ООД в качеството на наемодател.
Т.е. от
приобщения доказателствен материал се достига до несъмнения извод, че
работодател на посоченото лице е именно турското дружество
„Ерас ложистик” ООД, а не „Атина транс 2015” ЕООД. Ето
защо и няма как на наказаното лице да бъде вменено нарушението с
правна квалификация чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ,
посочено в АУАН и в НП, а именно: предоставяне на работна сила в полза на „Атина транс
2015” ЕООД – работодател по смисъла на ЗТМТМ без разрешение за достъп до пазара на труда в Република
България от Агенцията по заетостта, тъй като „Атина транс 2015” ЕООД не
се явява работодател по смисъла на ЗТМТМ, поради което и жалбоподателят не може да предостави
работна сила в негова полза. В този смисъл АУАН и НП
се явяват издадени в нарушение на материалния закон.
Посоченото в т. 1 и т. 2 налага
изводът, че НП следва да бъде
отменено.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че е правилна
дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
На базата на представените
по делото доказателства Съдът би приел, че жалбоподателят, в качеството му на „чужденец –
гражданин на трета Държава” по смисъла на § 1, т. 5 и т. 33 от ДР на ЗТМТМ, е предоставил
работна сила в полза на работодател без
да има право на достъп до пазара на труда, поради липсата на Разрешение за това
от Агенцията по заетостта. Ето защо Съдът би приел, че нарушава именно нормата на чл.
75а, ал. 1 от ЗТМТМ. По делото не се твърди, а и не се представиха доказателства за издадено такова Разрешение на жалбоподателя.
Съдът би приел, че нарушението е извършено в
седалището на работодателя. Видно е от описанието на деянието, че този
адрес на дружеството-работодател изрично е визиран като
място на нарушението, а не като място на установяването му.
Т.е. Съдът би приел, че процесното нарушение е
осъществено от чужденеца
– гражданин на трета Държава в седалището на работодателя, на
когото е предоставил работната си сила, защото от там работодателят ръководи своята
оперативна дейност по извършване на международните превози. Ето
защо, Съдът би приел, че там е и мястото на
конкретното нарушение – предоставяне на работна сила в полза на
работодател от чужденец – гражданин на трета Държава
без да има право на достъп до пазара на труда, поради липсата
на Разрешение за това от Агенцията по заетостта.
Налице би
бил
и субективният елемент от състава на нарушението – извършено би било виновно, при
пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. От
тук би се разкрил и пряко целеният
резултат - настъпването на общественоопасните последици (съзнавал е, че предоставя работната
си сила без надлежно Разрешение за достъп до пазара на труда). Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко биха
се извели от обективните му действия и
поведение. Същият е следвало да
знае, както и е знаел нормативните изисквания по
отношение режима на предоставяне на работна
сила на територията на Република България от чужденци – граждани на трета
Държава. Той очевидно е пренебрегнал и не е
съобразил поведението си с това изискване, съставляващо законовото предписание.
От друга страна и в случай, че обсъжданото задължение не му е било известно,
Съдът би приел, че жалбоподателят
е бил длъжен и е следвало да го
знае, поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и
законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за издадено Разрешение за достъп до пазара на труда,
доколкото вината може да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният
закон не я изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по
изключение, а последното не би било
налице за конкретния административнонаказателен състав.
Съгласно ТР № 1/12.12.2007 година
на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година, ОСНК, преценката
на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка,
при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът би приел, че процесното
административно нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
формално, на просто извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да са настъпили вредни последици. В този смисъл не биха били
налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането
от чл. 84 от ЗАНН.
Иначе казано, Съдът би приел, че мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е
правилна. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не биха били налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Налице би било съответствие
между правната квалификация на нарушението, неговото словесно описание и
приложената санкционна норма. АНО е санкционирал жалбоподателя на основание
разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, която съдържа както правилото за
поведение, така и санкцията за нейното евентуално нарушаване, съгласно която чужденец
– гражданин на трета Държава, който предоставя работна сила без съответното Разрешение
от Агенцията по заетостта, се наказва с Глоба в размер от 500 лв. до 5 000 лв.
Следователно цитираната разпоредба предвижда наказание за нарушение, което е
идентично с посоченото в Акта и НП.
При този вариант на разсъждение Съдът би
приел, че административното наказание е правилно и законосъобразно
определено по вида си, но не и по размера си,
индивидуализиран в максималния
такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията
на наказанието АНО
не
е посочил основанията си за да
го наложи в
този размер,
предвиден от разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, вр.чл. 27,
ал. 2
от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година.
Съдът би приел, че обществената опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира
наличие на влязъл в сила акт за друго
идентично нарушение, респ. за каквото и да било
административно нарушение. Като смекчаващо вината обстоятелство би
се приела младата възраст на жалбоподателя. Отегчаващи
отговорността обстоятелства, не се установиха. Не са налице в
преписката, респ. по делото, доказателства за финансовото положение и
имотното състояние на жалбоподателя, за да се наложи
административното наказание „Глоба” в максимален
размер. Предвид
изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното
административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно
деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е
ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на
административното наказание, размерът
на наказанието следва да се
намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното Съдът би намерил,
че Жалбата е частично основателна, поради което би изменил НП, като намали размерът на
наложеното наказание „Глоба” от 5 000 лв. на 500 лв. Така редуцирания
размер на наказанието, Съдът би намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание - да се
предупреди и превъзпита нарушителят, както и по
отношение на генералната
превенция за въздействие върху обществото.
Изложената фактическа обстановка, обективирана в АУАН и
възприета от АНО в НП по отношение на посоченото нарушение, би се установила от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 26.10.2020
година свидетели – Н.Т.Д. и Е.И.Л.. Писмените
доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните (с
изключение на НП, чиято доказателствена сила Съдът
би приел, че не се
опроверга от събраните по делото доказателства, т.е. направеното оспорване от
страна на жалбоподателя Съдът би приел, че не бе проведено успешно) и Съдът би ги кредитирал за достоверни,
като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази
правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания
на Н.Т.Д. и Е.И.Л.. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
По разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 600 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за
правна защита и съдействие и Списък на разноските и от страна на АНО – 80 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл.
36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл.
18,
ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 е 580 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на Жалба и
представяне на писмени доказателства и Писмени бележки, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от ТР № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 580 лв.
При този изход на
делото искането на АНО за присъждане на разноски е неоснователно.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице),
Съдът намира, че следва да осъди именно Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” да заплати сторените в настоящото производство разноски.
В случай, че НП бъде потвърдено, то при
този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се дължали
разноски. Основателно би било искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за
този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно
съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. би било справедливо. По отношение на Решението в частта за разноските АНО не би могъл да
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
НП № 26-000962 от 13.08.2020 година на Директора
на Дирекция „Инспекция по
труда” - Хасково, с което на И.Х.А., роден на *** ***,
Република Турция от град Газиантеп, Shahinbey,
Akkent mahalessi Safa sitesi d blok, kat 2, Република Турция, за нарушение на
чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 5 000 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” с адрес: град
София, бул.„Княз Александър
Дондуков” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.А., роден
на *** ***, Република Турция от град Газиантеп, Shahinbey, Akkent mahalessi
Safa sitesi d blok, kat 2, Република
Турция, сумата от 580 лв., представляваща част от извършените
от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото производството,
като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 580 лв. до 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)