№ 1189
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503839 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение №4483 от 23.07.2020г., постановено по гр. д. № 2366/2019г.,
Софийски градски съд, І ГО, 10 състав е осъдил ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, да заплати на Н. Б. В., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 20 000 лв.,
представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 25.07.2018 г., заедно със законната лихва от 29.11.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния предявен размер от 85 000 лв. С решението СГС, I ГО, 10 състав е
осъдил ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати на адв. Я. Д. Д., на
основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от 724,71 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. С решението СГС, I ГО,
10 състав е осъдил Н. Б. В. да заплати на ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2634,44 лв., представляваща съдебни
разноски. С решението СГС, I ГО, 10 състав е осъдил ЗАД ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща държавна такса
и сумата от 100 лв., представляваща разноски.
Срещу решението в частта, в която ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 10 000лв. до присъдените 20 000лв., е подадена
1
въззивна жалба от ответника. В жалбата се релевират оплаквания, че съставът
на СГС е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е
постановил неправилно и несправедливо решение, несъобразено със
съдебната практика по аналогични дела. В жалбата се поддържа, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер и не
съответства на понесените негативни последици. Релевира се възражение, че
първоинстанционният съд неправилно е оценил участието на ищеца към
настъпването на сблъсъка. Твърди се, че поведението на пешеходеца е
първопричина за настъпването на процесното ПТП, тъй като същият е
предприел пресичане на голямо столично кръстовище, на което е имало
интензивен трафик и именно заради това обстоятелство, в района на
местопроизшествието е изграден пешеходен подлез. Излага се становище, че
предвид предназначението на процесния участък, появата на пешеходец е
била изненадваща, неочаквана и напълно непредвидима за водача на
автомобила. Поддържа се твърдение, че пострадалият сам се е поставил в
рискова ситуация, като е пресичал пътното платно на необозначено за целта
място, в тъмната част на денонощието, облечен в черни дрехи и при липса на
каквито и да е светлоотразителни индикатори. Поради това се прави извод, че
основният принос за настъпване на процесното ПТП е на Н. Б. В., т.е. същият
е по-голям от този на водача на лекия автомобил. Прави се искане въззивната
инстанция да отмени решението в обжалваната част, като постанови друго
решение, с което да приеме за справедлив размер на обезщетението 10 000
лв., както и че е налице степен на съпричиняване към настъпването на
деликта от страна на пострадалия не по-малко от 70%. Предявява се
претенция за присъждане на разноски за всяка от инстанциите.
Постановеното от СГС, І ГО, 10 състав решение е обжалвано и от
ищеца Н. Б. В., чрез процесуалния му представител, в частта, в която искът е
отхвърлен за разликата над сумата от 20 000 лв. до сумата от 55 000лв.
Релевира се възражение за необоснованост и незаконосъобразност, поради
нарушения на процесуалните правила. Твърди, че при постановяване на
решението, градският съд неправилно е приложил материалния закон – чл. 52
ЗЗД, като е определил крайно занижен размер на обезщетението в сравнение
със справедливия такъв. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че
пострадалият е претърпял телесни увреждания с висок интензитет на болка с
невъзможност да се обслужва, като наред с тази травма е имал допълнителни
заболявания и фрактура на другия долен крайник, което напълно го е
обездвижило и увеличило болките и страданията му. Релевира се оплакване за
неправилност на извода на съда, че ищецът с поведението си е допринесъл за
настъпване на ПТП. Сочи се, че въпреки наличието на подлез в района,
пешеходецът е бил трудно подвижен преди настъпване на ПТП, като по
делото е установено, че той се е придвижвал бавно с помощта на помощно
средство, поради това негово състояние е било наложително да избере по-
пряк и леснодостъпен начин на придвижване вместо да слезе по стръмните
стълби на подлеза. Излага се становище, че дори и да бъде прието наличието
2
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходеца, то
същото е не по-високо от 1/4. Прави се искане въззивният съд да отмени
решението на СГС, І ГО, 10 състав в обжалваната част и да постанови друго, с
което да присъди допълнително още 35 000лв., ведно със законната лихва
върху сумата до окончателното й изплащане, и разноските по делото пред
двете инстанции.
В хода на въззивното производство на 27.11.2020г. ищецът е починал,
като на основание чл. 227 ГПК, съдът е конституирал неговата майка – Д. Т.
И. като единствен наследник по закон.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете
страни поддържа подадената жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.
Жалбите, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД
и с предмет – присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното изплащане. Искът е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. При
така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно
деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди
и те са в причинна връзка с противоправното деяние.
С обжалваното решение, СГС, І ГО, 10 състав е уважил частично
предявения иск. В мотивите на своето решение е приел, че ищцовата страна е
доказала предпоставките на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД,
за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Приел е за доказано
възражението за съпричиняване, като е определил процент на съпричиняване
в размер на 50 %, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в
частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищеца
вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер от
сумата от 10 000лв., както и в частта, в която предявеният иск за обезщетение
на претърпените от ищеца вследствие на процесното ПТП неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 55 000 до 85 000лв., ведно със законната
лихва. Предвид това със сила на пресъдено нещо са установени
3
предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното
застрахователно дружество, поради което въззивният съд следва да вземе
предвид това обстоятелство.
Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо.
Във връзка с доводите във въззивните жалби на страните за допуснато
от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният
състав приема следното:
От приетата пред първата инстанция комплексна съдебно-медицинска
експертиза /КСМЕ/, изготвена от двама специалисти - доктор-травматолог и
доктор-неврохирург се установява, че вследствие на реализираното ПТП Н. Б.
В. е получил телесни увреди, изразяващи се във фрактура на медиалния
(вътрешния) кондил на дясната голямопищялна кост; Контузия на дясната
теменна област на главата. Спешна медицинска помощ и лечение
пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След проведените
изследвания и консултации с хирург, ортопед, неврохирург, интернист и
анестезиолог, освен описаното по-горе счупване в областта на дясното
коляно, други травматични увреди при ищеца не са били констатирани.
Установени са били предходни придружаващи заболявания: епилепсия-
неуточнена, белодробна туберкулоза-в миналото, хепатит А, злоупотреба с
алкохол, стара фрактура на лявата бедрена кост. Предвид големия брой
придружаващи заболявания, малката депресия на фрактурата и
незначителното разместване на фрагментите, докторите са взели решение при
пострадалия Н. В. да бъде проведено неоперативно лечение. По спешност под
анестезия и мониторен контрол е било извършено наместване на счупения
кондил и обездвижването на фрактурата с гипсова имобилизация за срок от 3-
3,5 месеца. Включена е била инфузионна, антикоагулантна, седативна и
обезболяваща терапия. След гладко протекъл лечебен период, ищецът е бил
изписан от болницата на 03.08.2018г. В продължение на 3 месеца ищецът е
носил гипсова имобилизация (гипсов крачол), след което типовата превръзка
е била свалена и ищецът е започнал умерена рехабилитация (раздвижване) на
дясната колянна става, но при движение с помощта на две патерици и без да
стъпва на десния крак. В началото на 5-ия месец е започнало леко натоварване
на десния крак, а пълното натоварване е започнало чак в края на 5-ия месец.
Според становището на вещото лице-травматолог, общо лечебният и
възстановителен (оздравителен) период на процесното счупване е приключил
за срок от 5 месеца. По време на лечебния и възстановителен период ищецът е
търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2
месеца - непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по време на
проведената начална рехабилитация. Извън посочените периоди пострадалият
е търпял само периодично явяващи се болки в дясната колянна става – най-
вече при рязка промяна на времето (студено и влажно време), но тези болки
са намалявали интензивността си след употреба на аналгетици. Наред с
претърпените болки, в продължение на първите 4 месеца, ищецът не е
трябвало да стъпва на десния си крак. През този период пострадалият се е
4
придвижвал с помощта на патерици. Според мнението на специалиста, това
състояние му е довело значителни затруднения при придвижване и
обслужване в ежедневието. В заключението вещото лице изразява становище,
че към момента е възможно ищецът да търпи спорадични болки в зоната на
фрактурата - през есента и зимата, което ще налага да използва обезболяващи
средства и занапред. При наличните данни от медицинската документация
вещото лице-неврохирург приема, че не е доказано наличие на епилептична
болест при ищеца. Липсват анамнестични и медицински данни ищецът да е
боледувал от заболяването „епилепсия“ преди настъпването на процесното
ПТП. С оглед тези данни, изнесени от вещото лице-неврохирург, въззивният
съд приема, че не се установява по делото ищецът да е страдал от това
заболяване към момента на настъпване на произшествието, нито да го е
развил в следствие на произшествието, в причинна връзка с него.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице-ортопед сочи, че
придружаващите заболявания нямат отношение към зарастването на
фрактурата. Отбелязва, че ищецът не е постъпвал в лечебно заведение за
рехабилитация.
Настоящият въззивен състав изцяло кредитира приетата в първата
инстанция експертиза, ведно с допълненията, направени в о.с.з, тъй като
същата е изготвена от вещи лица, всяко от които е компетентно в своята
област, отговорите са обективни и изчерпателни.
За установяване на претърпените от пострадалия болки и страдания,
пред първата инстанция, са събрани гласни доказателства, чрез показанията
на свидетеля Л. С., сестра на ищеца. От показанията съдът приема за
установено, че възстановяването на ищеца е преминало тежко – след
болницата се е прибрал в дома на майка им – с. ***, за да може тя да полага
грижи за него. В продължителен период е бил обездвижен, а впоследствие се
е движил със сериозни затруднения, които отчасти идвали и от предходна
травма на другия му крак. Действително свидетелката съобщава, че преди
ПТП с брат си са поддържали връзка по телефона, като са се чували 2-3 пъти
в месеца. Но също така заявява, че след настъпване на процесното събитие от
болницата са й се обадили и тя е пристигнала от ***, била е до своя брат,
съпроводила го е до дома на майка им в с. ***, след което поне 2-3- пъти
седмично го е посещавала. Следователно към релевантния период
свидетелката е имала преки впечатления от състоянието на пострадалия-
ищец. Съдът кредитира показанията й, като намира че същите не могат да
бъдат игнорирани, на основание чл. 172 ГПК, тъй като въпреки близката
родствена връзка свидетелката дава показания, които са в резултат на
непосредствени впечатления, не противоречат на събраните доказателства и
не са налице данни, които да ги опровергават. В този смисъл приема за
необосновани възраженията на жалбоподателя-ответник, че показанията на
свидетелката не следва да бъдат кредитирани.
По възражението на жалбоподателите за неправилност на решението в
5
частта относно определяне на справедлив размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди: В ППВС №4/1968г. е посочено, че, за да
бъде намерен точният паричен еквивалент на неимуществените вреди, следва
да бъдат съобразени не само болките и страданията, понесени от увреденото
лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Въззивният съд, като взе предвид
обсъдените по-горе поотделно и в съвкупност писмени и гласни
доказателства и като съобрази критериите, посочени в практиката на
Върховния съд, за да определи справедлив размер на дължимото
обезщетение, приема следното: На първо място, съобрази характера, тежестта,
броя и вида на травмите – става въпрос за една средна телесна увреда, която е
обусловила трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
срок от 5 месеца, което е довело до невъзможност на ищеца да се обслужва
сам, поради което се е налагало да ползва чужда помощ. Това безспорно му е
създало неудобства. Взе предвид, че ищецът е бил в болнично заведение 7
дни, което безспорно му е причинило дискомфорт. Съобрази, че ищецът е бил
с гипсова имобилизация в един значителен период от време, не е могъл да
стъпва на десния си крак, което е довело освен до болки и до неприятни
затруднения при придвижване. Взе предвид интензитета на болките – през
първите два месеца са били с по-голям интензитет, което обстоятелство
неминуемо му е причинило дискомфорт. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя-ищец, че първостепенният съд не е съобразил интензитета на
претърпените от него болки. Напротив тези данни са обсъдени и преценени
от решаващия състав. Отчетено е и физическото състояние на ищеца преди и
след катастрофата. Въззивният съд съобрази и стадия на обществено-
икономическо развитие на страната, включително в аспекта на нормативно-
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и съобразявайки се с принципа на справедливост приема, че
справедливият размер на обезщетението, с оглед конкретно установените по
делото факти, възлиза на сумата от 50 000лв.
За да остави без уважение жалбата на ищеца в останалата част, съдът
съобрази, че макар увредата да съставлява по своя медико-биологичен
характер средна телесна увреда, в случая фрактурата е била с малка депресия
и неголямо разместване, което обстоятелство е довело до неоперативно
лечение. На следващо място, взе предвид, че не са налице трайни увреждания
в психо-емоционалното състояние на ищеца. Съобрази, че след интензивния
двумесечен период на болки и страдания, същите са утихнали и към момента
на изготвянето на КСМЕ имат само сезонен характер.
За да отхвърли жалбата на ответното застрахователно дружество, съдът
съобрази продължителния период, през който ищецът е бил с гипсова
имобилизация, продължителният период на претърпените болки – около 2
месеца, както и продължителния възстановителен период. Действително на
пострадалия не е била извършена оперативна интервенция, но това не се е
осъществило единствено поради големия брой придружаващи заболявания.
6
Необосновано е възражението на жалбоподателя, че придружаващите
заболявания са оказали значително влияние върху процеса на възстановяване.
Такъв извод в заключението на КСМЕ не се съдържа. Напротив в отговорите
на въпроси 3, 4 и 5 вещите лица категорично сочат, че придружаващите
заболявания не са оказали пряко негативно отражение върху
възстановяването. Следва да се посочи, че неимуществените вреди - предмет
на обезщетяване по настоящото дело, изобщо не биха настъпили, независимо
от здравословното състояние на ищеца, ако той не бе станал жертва на пътно-
транспортното произшествие на 25.07.2018г.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че и двете
жалби са неоснователни, тъй като не са налице релевираните нарушения на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
По отношение оплакването за допуснато от първата инстанция
нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД:
Предмет на своевременно въведеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване е твърдението, поддържано и във въззивната
жалба, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, като е
извършил пресичане не по установения ред – не на указаното за това място,
при липса на пешеходна пътека и при наличие на пешеходен подлез в
непосредствена близост.
От заключението на авто-техническата експертиза /АТЕ/, приета и
неоспорена пред първата инстанция се установява, че произшествието е
настъпило на натоварен столичен булевард, в непосредствена близост до
пешеходен подлез и на място, което не е установено за пресичане от
пешеходци, без пешеходен светофар, без пешеходна пътека. От АТЕ съдът
приема за установено, че ищецът е имал възможност да забележи автомобила,
съответно - да съобрази движението си с неговата маневра. От друга страна,
от становището на вещото лице, изразено в с.з. пред първостепенния съд, се
установява, че ударът се е случил малко след средата на платното за
движение, когато пешеходецът вече е бил изминал повече от половината от
платното за движение. Поради това водачът на лекия автомобил е могъл да го
забележи, преди да започне извършването на маневра ляв завой. Според
изявлението на вещото лице-АТЕ, направено в с.з. пред първата инстанция,
ударът е бил предотвратим, ако водачът се е бил огледал преди да предприеме
маневрата. В този смисъл е без значение обстоятелството дали водачът е
очаквал или не появата на пешеходец на това място. На следващо място, от
показанията и на двамата свидетели – Ч. и Д., съдът приема за установено, че
ищецът е бил с патерица по време на пресичането си на пътното платно.
Следователно водачът на лекия автомобил е следвало до съобрази своето
поведение с разпоредбата на чл. 116 ЗДвП, предвиждаща, че водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
7
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Релевираният от
жалбоподателя-ищец довод, че пострадалият няма вина за произшествието,
тъй като бил с патерица и трудно подвижен, затова избрал по-прекия и по-
леснодостъпен начин за придвижване спрямо този да слезе по стълбите на
подлеза, не може да го освободи от отговорност. Именно това негово
състояние е налагало той да бъде по-предпазлив, могъл е да спре и да изчака
да преминат леките автомобил, тъй като той е бил с ясното съзнание, че това
място не е предназначено за движение на пешеходците. При съпоставяне на
поведението и действията на ищеца и водача на лекия автомобил и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният
принос за причиняване на процесното ПТП на всеки един от посочените
участници е 50%. Ето защо, определеното обезщетение следва да се намали
до сумата от 25 000 лв. От дължимото обезщетение следва да се приспадне
доброволно платеното преди процеса обезщетение в размер на 5 000 лв. С
оглед изложеното съдът приема, че искът е основателен за сумата от 20 000
лв., така както е приел и първостепенният съд. Върху тази сума ответникът
дължи законната лихва, считано от 29.11.2018г. до окончателното плащане.
Поради изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция за
неоснователност на двете жалби, всяка от страните следва да понесе
разноските така, както са направени.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4483 от 23.07.2020г., постановено по гр.
д. № 2366/2019г. от Софийски градски съд, І ГО, 10 състав в обжалваните
части.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, в която
предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищеца вследствие на
процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 10
000лв., както и в частта, в която предявеният иск за обезщетение на
претърпените от ищеца вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди
е отхвърлен за разликата над 55 000 до 85 000лв., ведно със законната лихва,
считано от 29.11.2018г. до окончателното плащане.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9