РЕШЕНИЕ № ……….
11.11.2019 г. АРДИНО
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД- АРДИНО, в открито съдебно заседание проведено на 16.10.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
ПЕТРОВ
при участието на секретаря Катя
Хаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 150 по описа на РС- Ардино за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от М.М.Х., ЕГН: **********,***, старши учител по турски и
френски език в СУ „Васил Левски“- Ардино, с правна квалификация чл. 357, вр.
чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от КТ, за
отмяна на наложено със Заповед № 331- 568/27.06.2019 г. на ищеца на това
основание дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ от Директора на
СУ „Васил Левски“ Ардино;
Ищецът
сочи, че е работил като старши учител в Средно училище „Васил Левски” - Ардино,
община Ардино, с преподаване на турски и френски език.
Посочва,
че със Заповед № 331-568/27.06.2019 г. издадена от Директора на училището, г-
жа А.П., на основание чл. 188, т. 2 от КТ, за извършено от него дисциплинарно
нарушение по чл. 187, , ал. 1, т. 1,
предложение трето, вр. чл. 186 от КТ, му е било наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“, като заповедта му е била връчена на
28.06.2019 г. при условията на отказ да я подпише и получи екземпляр от нея.
Навежда
доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, с която му е било наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, а именно: От една страна, че не е налице нарушение от негова старана
на разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1,
предложение трето от КТ на процесната, посочена в заповедта дата- 14.06.2019 г., от друга, че не е извършил виновно дисциплинарното
нарушение, което
му е било вменено като дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и за което е бил наказан, също така и че на процесната
дата 14.06.2019 г. е имал основателни уважителни причини за неявяването си и
отсъствие от работа, за което работодателят предварително е бил запознат. Намира също така, че са налице процесуални пороци при
установяване на дисциплинарното нарушение, което му се вменява като извършено
на 14.06.2019 г., а именно: Че преди да му наложи дисциплиналрното
наказание „Предупреждение за уволнение“ работодателят не му е предявил за
запознаване съдържанието на Доклад № 3112/15.06.2019 г. на Фиданка Кисьова-
зам. Директор в училището и Констативен протокол № 109/14.06.2019 г., на които
като основание за налагането на дисциплинарното наказание се е позовавал
органът на дисциплинарна власт, което го лищавало от възможността да представи
съответни надлежни доказателства за противното, както и да организира защитата
си. Твърди се също като процесуално нарушение при издаването на атакувана
заповед, че органът на дисциплинарна власт е посочил единствено, че ищецът М.Х.
е нарушил разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от КТ, но не
бил посочил изрично в какво точно се състояло установеното, извършено от ищеца
нарушение на трудовата дисциплина.
Счита
също, че така определеното му и наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, не е съобразено с това, че същото се явява първо
такова извършено от него нарушение
по чл. 187, ал.
1, т. 1, предложение трето от КТ, и го намира за явно
завишено.
Намира
издадената заповед № 331-568/27.06.2019 г. на Директора на СУ „Васил Левски“- Ардино, с която за извършено от
него нарушение на 14. 06.2019 г. на чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето,
вр. чл. 186 от КТ, на основание чл. 188, т. 2 от КТ ме у било наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“,
за неправилна и незаконосъобразна и моли съдът да я отмени изцяло.
Моли да
му бъдат присъдени направените разноски.
В ОСЗ Ищецът не се явява.
Представлява се от адвокат В.М. ***. В ход по същество на делото и в
представена в срок писмена защита, процесуалният представител на ищеца намира
искът за допустим, основателен и напълно доказан с всички приети по делото
писмени доказателства и събрани гласни такива, намира
издадената заповед № 331-568/27.06.2019 г. на Директора на СУ „Васил Левски“- Ардино, с която за извършено от
ищеца нарушение на 14. 06.2019 г. на чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето,
вр. чл. 186 от КТ, на основание чл. 188, т. 2 от КТ ме у било наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“,
за неправилна и незаконосъобразна и моли съдът да я отмени изцяло, и да се присъдят
направените от страната деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от А.П., Директор на СУ „Васил Левски“-
Ардино, е постъпил отговор в качеството й на ответна страна по
делото.
Директора на Средно училище
„Васил Левски”- Ардино, община Ардино, област Кърдали взема становище по
допустимостта и основателността на така депозираната в РС - Ардино искова молба, а именно: ИМ с така посочения в
нея иск се намира за
процесуално допустима, но по същество неоснователна. Становището по обстоятелствата, на които
се основава иска се
намират от ответната страна на което се позовава иска, за неотговарящи на
обективната действителност и се оспорват изцяло. Счита, че същите са
неверни и не отговарят на фактическото положение. Излага в отговора
обстоятелства относно категоричното
доказване на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение на трудовата
дисциплина, извършването на подробна провека във връзка с това установено
нарушение, събирането на категорични доказателства по извършването и
установяването му, преценка на виновността на нарушителя и тежестта на
нарушението, и правилност, и законосъобразност на издадената заповед №
3319568/27.06.2019 г., с която на ищеца е било наложено дисциплинарното
наказание „Предупреждение за уволнение“. Взема отношение по
направените от ищеца доказателствени искания. Сочат се нови писмени доказателства.
В ОСЗ ответната страна- Директора
на Средно училище „Васил Левски”- Ардино се явява лично и се представлява
от адвокат Димитрина Георгиева от АК- Кърджали. Както при депозиране на
писмения отговор, така и в ход по същество ответната страна намира исковата
молба с посоченото в нея от ищеца правно основание за допустима, но
неоснователен и напълно недоказана с всички приети по делото писмени
доказателства и събрани гласни такива, намира
издадената заповед № 331-568/27.06.2019 г. на Директора на СУ „Васил Левски“- Ардино, с която за извършено от
ищеца нарушение на 14. 06.2019 г. на чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето,
вр. чл. 186 от КТ, на основание чл. 188, т. 2 от КТ ме у било наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“,
за правилна и законосъобразна и моли съдът да отхвърли
изцяло
исковата молба, и на ответната страна да се присъдят направените деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, установи от фактическа страна следното:
В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото
от ищеца писмени доказателства, че към дата 28.06.2019 г., ищецът е работил в
СУ „Васил Левски“- Алдино на длъжност „Старши учител“ с преподаване на турски и
френски език, а ответникът по делото, А.п.- Директор на това училище, се явява
негов работодател, съобразно приложените по делото писмени доказателства и от
двете страни в тази насока.
По делетото от ищеца е било представено като писмено доказателство заверен
препис от обяснение дадено от него, входирано в администрацията на СУ „Васил
Левски“- Ардино под № 3148/25.06.2018 г., поискано със заповед № 632/24.06.2019
г. на Директора на училището, от което писмено доказателство се установява следното:
Ищецът, въпреки посочени причини за липса на учебни часове на процесната
дата 14.06.2019 г., не отрича, че на същата дата не е бил в учебното заведение
(през целият работен ден), а излага обстоятелства, че е използвал случая да
напусне не само учебното заведение, а дори и населеното място, за посещение на
медицински специалисти в гр. Пловдив, като не сочи доказателства, че за това си
намерение е уведомил работодателя или прекият си ръководител. В останалата си
част обясненията на ищецът съдържат в по- голям обем личностни и професионални квалификации и нападки към
работодателя- Директора на училището, лична субективна негова преценка на
начинът на изпълнението на служебните му задължения, но не и като такива,
дадени по същество за установеното негово неявяване на 14.06.2019 г. на работа,
което е било установено, и за което е била назначена проверка.
По делото от ищеца са били представени и приети от съда като писмени
доказателства- Медицинско удостоверение № 11208,
Медицинско направление № 531/25.06.2019 г., Епикризи № 7925/08.06.2018 г. и №
4640/11.04.2019 г. на МБАЛ „Атанас Дафовски“- Кърджали, Амбулаторни листове
№№1186/21.05.2018 г., 818/10.04.2017 г., 1211/27.05.2019 г., 766/01.04.2019 г.,
854/17.06.2019 г. и 1376/13.06.2019 г., Протокол за фототерапия/11.04.2019,
Копие от Рецептурна книжка, от които представени от страната доказателства не
се установява, че на 14.06.2019 г. са били налице обективни предпоставки за
неявяване на ищеца на работа и изпълняване на служебните му задължения.
От други две писмени доказателства приложени поделото- Списък на
запознатите учители от СУ“ Васил Левски“- Ардино със Заповед №
240-477/30.04.2019 г. и заверено копие на процесната Заповед се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си по оценяване на учебниците по дисциплините,
по които преподава и съобразно Раздел ІV, т. 4.3 от заповедта е прадал
попълнената карта за оценяване преди последната дата обявена за това-
17.06.2019 г.
По делото като писмено докозателство от ответната страна е бил представен и
приет от съда- утвърден Правилник за вътрешния трудов ред за администрацията,
педагогическия, помощен и обслужващ персонал в СУ „Васил Левски“- Ардино. От
това прието писмено доказателство по делото се учтановява, че в него (Глава
Трета, Раздел ІІ, чл. 43, т. 20, чл. 46, чл.50, т. 8, Глава Четвърта, Раздел І,
Чл. 62, чл. 63,предложение трето, чл. 64, и най- вече чл. 66), от което писмено
доказателство се уставяват работното време на педагогическият персонал на
училището, времето за явяване и напускане на работа, задълженията по време на
работната седмица, работния месец и през цялата учебна година и най- вече
начините на уведомяване на работодателя в случай на настъпване по обективни
причини на събитие, при което учители от педагогическият персонал са в
невъзможност или им се налага да не се явят на работа в съответен присъствен
ден или за известен период. В Глава Пета от този правилник (Чл. 75, ал. 1, чл.
76, чл. 77, т. 14, чл. 78 и чл. 79) подробно се уредени както дисциплинарната
отговорност на служителите от педагогическия персонал в училището, така и
дисциплинарната власт на работодателя при установяване на дисциплинарни
нарушения на трудовата дисциплина и дисциплинарната му власт при тяхното
доказване.
От други две писмени доказателства приложени по делото- Заповед №
326-587/14.09.2018 г. и Списък, неразделна част от тази заповед се установява,
че всички учители, служители от администрацията и помощен персонал, в т. ч и
ищеца (под № 39), са били запознати с Правилника за вътрешния трудов ред в СУ
„Васил Левски“- Ардино, който към дата 14.06.2019 г. не е бил изменян или
променян, най- вече в посочените по- горе части и е бил в сила.
От друго прието по делото писмено доказателство представено от ответната
страна- КП № 109/14.06.2019 г., се установява, че на основание чл. 260 от ЗПУО,
във връзка с изпълнение на посочения по- горе Правилник за вътрешния трудов ред
в училището, на същата дата Зам. Директорът по УД- Фиданка Кисьова е извършила
проверка по спазване на работното врече от преподавателите в училището, при
което е установила, че ищецът М.Х. не се е явил въобще на работа през този
работен ден.
От друго писмено доказателство представено отново от ответника по делото-
Доклад № 3112/19.06.2019 г. на Зам. Директора на СУ „Васил Левски“- Ардино
Фиданка Кисьова, до Директора на посоченото училище, се установява, че тя в
качеството си на Зам. Директор на училището и отговарящ за Учебната дейност е
констатирала нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т.
1, предложение трето от КТ, на 14.06.2019 г., от М.Х.- Старши учител по турски
и френски език в това учебно заведение.
От представеното по делото отново от ответната страна и прието писмено
доказателство (формулирано от съда като покана) № 632/24.06.2019 г., се
установява, че Директорът на СУ „Васил Левски“- Ардино и работодател на ищеца,
на основание чл. 78, вр. чл. 77 от Правилника за вътрешния трудов ред в
училището посочен по- горе като прието и неоспорено от ищцовата страна писмено
доказателство е изискан писмени обяснения от ищеца (също коментирани по- горе),
във връзка с постъпил сигнал за извършено от него нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.1, предложение трето от КТ.
От прието по делото писмено доказателство представено от ответната страна-
Заповед № 268- 529/30.08.2018 г. се установяват вменените на Зам. Директорите
по УД в СУ „Васил Левски“- Ардино, контролни функции, в които попада и
контролирането на спазването на трудовата дисциплина на педагогическия
персонал.
От други три писмени доказателства представени по делото от ответната
страна, приети от съда, се установява, че това, въпреки настъпила погасителна
давност, не се явява първо извършено нарушение на ищеца на това правно
основание.
Със Заповед № 9/10.01.2000 г. ищецът М.Х., на длъжност учител по терски,
френски език и физкултура в СОУ (тогава) „Васил Левски“- Ардино, е бил наказан
с наказание „Забележка“ на основание чл. 188, т. 1 от КТ, за извършено
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ;
Със Заповед № 624- 139/13.07.2007 г. ищецът отново е бил наказан на
основание чл. 188, т. 1 от КТ- „Забележка“, за извършено от него нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ;
Със Заповед № 121-418/12.05.2016 г. ищецът М.Х., в качеството си на старши
учител в СОУ „Васил Левски“- Ардино, за извършени от него нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ, е бил
наказан на основание чл. 188, т. 2 от КТ, с
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Всички останали писмени доказателства представени от страните в проведените
по делото ОСЗ, нямат пряка връзка с предмета на спора е не следва да се
обсъждат от съда.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, обективирани в показанията
на свидетелите Ажла Салиева в родствена връзка
ищеца, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, Фиданка Кисьова, без
родствена връзка със страните по делото и Стефан Емилов Златев, също без
родствена връзка със страните.
Съдът кретидира частично, преценени при условията на чл. 172 от ГПК
показанията на св. Ажла Салиева, в частта им, в която свидетелката твърди, че
на 14.06.2019 рано сутринта е пътувала от Ардино до Пловдив с ищеца М.Х. и то с
негово МПС- во, и че са се върнали в Ардино около 16.15 ч. след частни
ангажименти, както и в частта им, че ищецът не е информирал свидетелката, че е
уведомил ръководството на училището за отсъствието си през този ден от работа.
В останалата част касаеща отиването на ищеца на работа (в училището) след 16.15
ч., когато се е завърнал от Пловдив, показанията на този свидетел не се
кредитират от съда, тъй като противоречат изцяло на останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на другите двама свидетели,
посочени от ответната страна, като обективни, безпристрастни, логични и в
подкрепа на представените по делото писмени доказателства, както от ответната
страна, така и от ищцовата, от които категорично се установява, че СУ „Васил
Левски“- Ардино е било отклйчено до 17.30 ч., като до тогава ищецът Х. не се е
появявал в сградата на училището и никой (поне от показанията на свидетелите)
през този ден не го е виджал да е на работното си място.
При така установената фактическа обстановка, предвид представените от
страните писмени доказателства и събраните в съдебно заседание гласни такива,
съдът формира от правна страна следното убеждение:
Предявеният иск от М.М.Х., ЕГН: **********,***, старши учител по турски и
френски език в СУ „Васил Левски“- Ардино, с правна квалификация чл. 357, вр.
чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от КТ, за
отмяна на наложено със Заповед № 331- 568/27.06.2019 г. на ищеца на това основание
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, на основание чл. 188, т.
2от КТ, от Директора на СУ „Васил Левски“ Ардино, се явява неоснователен и
недоказан и като такъв ще следва да се отхвърли изцяло.
Съобразно Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от КТ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.)-
Нарушения на трудовата дисциплина са: т. 1, предложение първо- Закъснение; т.
2, предложение второ- Преждевременно напускане на работа; Предложение трето- Неявяване на работа или Предложение четвърто- неуплътняване
на работното време;
Съобразно установената практика на ВКС в насока установяване на извършено
нарушение на трудовата дисциплина по този текст от закона, която е доста
обширна и този съдебен състав не намира за необходимо да я цитира дословно, а
само накратко да отбележи, че в тежест на работодателя (носител на
дисциплинарната власт) е да докаже по един категоричен и несъмнен начин
извършването на нарушение на трудовата дисциплина от страна работника по този
текст от КТ, преди да пристъпи към упражняване на тази своя дисциплинарна
власт- Налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188 от КТ.
Предмет на изследване в този процес е това, дали описаното в заповедта
деяние, вменено на ищеца като извършено от него нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, е било действително извършено и
представлява ли то нарушение, за което е допустимо и следва да се наложи
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 188 от КТ.
Според атакуваната Заповед № 331-568/27.06.2019 г., като мотиви за
налагането на дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“ от страна
на работодателя е било посочено, че ищецът на 14.06.2019 г. не се е явил на
работа (През целият работен ден) без уважителна причина, което обстоятелство не
се отрича от наказания (ищецът) в дадените му писмени обяснения, които съдът е
обсъдил по- горе. Тук само за прецизност следва да се посочи, че в тези свои
обяснения ищецът М.Х. не посочва, че се е явил на работа в училището, в рамките
на установеното и по закон, и по вътрешен правилник работно време, теза, която
същият се опита да лансира в проведеното по делото ОСЗ, и която остана
недоказана в проведеното по делото съдебно дирене. Нещо повече, още с
депозиране на ИМ в съда чрез упълномощения процесуален представител, ищецът
декларира, че поддържа изцяло тези свои обяснения дадени при извършване на
проверката и входирани в администрацията на училището под № 3148/25.06.2019 г.-
прието като писмено доказателство по делото като дори и при депозиране на
исковата молба не се навеждат обстоятелства от ищеца, че в рамките на
установеното работно време се е явил на работа в училището, или, че по
независещи от него обективни причини (макар и за кратка част от работното
време) е бил възпрепятстван да направи това.
Т. е., съобразно приетите писмени и събраните гласни доказателства, ищецът М.М.Х.,
не успя по един несъмнен е категоричен начин да докаже, че на 14.06.2019 г. не
е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина, а именно- неявяване на
работа през целият работен ден, без уважителни причини.
По смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от КТ, неявяването на
работа представлява вид нарушение на трудовата дисциплина, поради което съдът
намира, с оглед изричното не отричане на ищеца в хода на дисциплинарното
производство, че визираното нарушение е извършено, следва да се отбележи, че
това обстоятелство е било безспорно
установено и не се и оспорва в хода на делото.
Наведените едва в хода на съдебното дирене твърдения от ищеца (и то най-
вече чрез показанията на св. Ажла Салиева), че ищецът Х. се е явил на работа в
рамките на установеното работно време (около 16.30 ч.), но е бил възпрепятстван
да достигне до работното си място, тъй като училището вече е било заключено,
останаха изолирани и неподкрепящи се от нито от останалите събрани по делото
доказателства, поради коетосе приемат от съдебния състав като неоснователни и
недоказани.
Самият факт на неявяване на ищеца на работа, без за това той да има
съответната уважителна причина за отсъствието си, каквато определено не
представлява посоченото от него в обяснението му основание „ Липса на учебни часове на 14.06.2019 г. в
училището, поради което си уговорил преглед при специалист в Пловдив“, без да
са осъществени по законов път начините за уведомяване на работодателя, за
неговото отсъствие от работа, е достатъчен, за да се наложи наказание за
извършеното нарушение.
В този смисъл са напълно ирелевантни наведените от ищеца възражения в обяснението му за това, че имало
и други учители, които нарушавали трудовата дисциплина в училището, но не били
наказани, че след като нямал часове и си бил изпълнил преждевременно служебните
задължения, не намирал смисъл да стои в учебното заведение напразно, и че
отношението на работодателя към него се явявало лично субективно отношение.
Тук, в хипотезата на чл. 181 и следващите от КТ, следва да се отбележи, че
работодателят е изпълнил изцяло изискванията си по издаване на вътрешни правила
за спазване на трудовият ред и дисциплина в СУ „Васил Левски“- Ардино
(Правилник за вътрешния ред), в които се регламентират работното време,
задълженията, отговорностите и други функционални задължение на педагогическия
персонал в училището, с които ищецът е бил запознат срещу подпис, и независимо от тези обстоятелства, е
нарушил установената трудова дисциплина.
Същият не е и не може да бъде нормативно освободен от задължението си за
това, да бъде на работното си място, с аргумента, че през процесният ден (14.06.2019 г.) нямал
учебни занятия, което е едно от вменените му служебно задължения по изпълнение
на професията му, естествено, след основното му такова, след постъпване на
работа, а именно- Да се явява на работа в рамките на установеното работно време
през съответната седмица и месец, на съответнната учебна година.
Затова изложените обстоятелства в тази връзка, въобще не могат да послужат
като основание за изключване на отговорността на ищеца.
На следващо място в това производство, освен наличието на доказани
основания за търсене на дисциплинарна отговорност от работника, съдът служебно
проверява и законосъобразността на издадената заповед, с която тази отговорност
е била възбудена от органа на дисциплинарна власт.
При проверката на Заповед № 331-568/27.06.2019 г. на Директора на СУ „Васил
Левски“- Ардино се установи, че заповедта формално отговаря на законовите
изисквания за редовност- тя е в писмена форма, в същата е посочен нарушителят,
описано е извършеното от него нарушение по вид, съдържание и дата на
извършването му, като същото е достатъчно конкретизирано по начин, осигуряващ
реално възможността за осъществяване на оптимална защита. Посочено е
нарушението – НЕЯВЯВАНЕ НА РАБОТА на 14.06.2019 г. без уважителни причини.
Спазена е и процедурата по проведеното дисциплинарно производство, защото преди
налагане на съответното наказание, от нарушителя са изискани писмени обяснения,
които са дадени и едва след тяхната преценка и обсъждане на всички относими по
случая данни, е издадена заповедта.
Съдът констатира също така, че при издаване на процесната заповед, органът
на дисциплинарна власт- Директорът на СУ „Васил Левски“- Ардино е съобразил
и обстоятелството, че това не се явява
първо нарушение (въобще в работата като учител) на ищеца М.Х., а едно негово
поредно такова. От приетите по делото писмени доказателства- Заповед №
9/10.01.2000 г. ищецът М.Х., на длъжност учител по терски, френски език и
физкултура в СОУ (тогава) „Васил Левски“- Ардино, е бил наказан с наказание
„Забележка“ на основание чл. 188, т. 1 от КТ, за извършено нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, Заповед № 624-
139/13.07.2007 г. ищецът отново е бил наказан на основание чл. 188, т. 1 от КТ-
„Забележка“, за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, Заповед № 121-418/12.05.2016 г. ищецът М.Х., в
качеството си на старши учител в СОУ „Васил Левски“- Ардино, за извършени от
него нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 7 и т.
10 от КТ, е бил наказан на основание чл. 188, т. 2 от КТ, с дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“, и въпреки тяхната погасителна давност за периода на налагането им,
съдът достига до извод, че тези предишни дисциплинарни наказания налагани с
посочените по- горе заповеди, не са изиграли своята превантивна роля на дисциплиниращ
ефект по отношение на работника и ищец в настоящото производство- Мемус М.Х..
Ето защо съдът намира за правилно и напълно законосъобразно, с оглед тежестта
на нарушението, че Директорът на СУ
„Васил Левски“- Ардино е съобразил и обстоятелството,
че това не се явява първо нарушение (въобще в работата като учител) на ищеца,
поради което не му е наложил по- лекото дисциплинарно наказание „Забележка“, а
по- тежкото „Предупреждение за уволнение“.
Също така съдебният състав констатира, че изцяло са спазени и сроковете за установяване
на нарушението и налагане на наказанието, като всичко изложено дотук не
представляват обстоятелства, които се оспорват от ищеца по делото.
В случая следва да се отбележи и това, че се наблюдава пълна липса на критичност
от страна на ищеца към извършеното от него, който, въпреки признанието, че не
дошъл на работа на 14.06.2019 г., дори и формално в обясненията си не изразява
извинение за извършеното, а напротив- отправя нападки към работодателя и
изразява личностни претенции, които не намират опора в закона.
В хода на процеса обаче той въвежда всякакви възражения и търси оправдания
за ситуацията по наложеното му наказание, без въобще да анализира собственото
си неправомерно поведение, свързано с виновно неизпълнение на трудовите му
задължения. Отделно от това, от представените по делото писмени доказателства
за наложени на лицето предходни наказания за извършени нарушения на трудовата
дисциплина, може да се направи извод за личността на служителя като човек, който
с прослуженото време на длъжността не променя поведението си в работата в
насока добросъвестно изпълнение на задълженията си, нито пък проявява критично
отношение към начина, по който ги изпълнява.
Действително за предишните нарушения на ищеца М.Х., посочени по- горе, едногодишната
давност е изтекла, но те не могат да бъдат игнорирани, а следва да бъдат ценени
от гледна точка на характеристиката на работника, по отношение на когото и друг
път са били изисквани обяснения за поведението му при осъществяване на
трудовите функции и за когото се установява, че проявява недисциплинираност и
несериозно отношение към работата, която изпълнява, за което и е бил наказван. Продължаващото му подобно поведение, което в
случая е и умишлено с оглед знанието му за служебен ангажимент и след работно
време на 14.06.2019 г. ( Педагогически съвет), само показва, че той не се е поправил в своята работа, че продължава да проявява безкритично
отношение към изпълнение на задълженията си и не се променя в положителна посока,
като не влага достатъчно усилия и старание, с които да оправдае доверието на
работодателя си.
Ето защо съдът намира, че наложеното на ищеца М.Х. в качеството му на
„Старши учител по турски и френски език“ в СУ „Васил Левски“- Ардино от Директора
на това училище дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 от КТ „Предупреждение
за уволнение”, за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т. 1, предложение трето от КТ, съответства на тежестта на конкретно
извършеното от ищеца нарушение и на поведението на същия, показващо пълна липса
на критичност към допуснатото от него нарушение на трудовата дисциплина.
От една страна, касае се за нарушение, което не е незначително с оглед
случая, доколкото, от една страна законодателят в чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ е
предвидил, че при неявяване на работа в течение на два работни дни,
работодателят е в правото си да наложи на работника и по- тежкото дисциплинарно
наказание- Дисциплинарно уволнение, от друга- налице е обществена значимост както
на заеманата от лицето длъжност, така и на осъществяваната от него трудова
функция, а от трета- дисциплинарното минало на ищеца и напълно съзнателното му
поведение, преценено в съвкупност с всичко вече обсъдено, обуславят извода, че
най- лекото наказание в случая не би оказало своето въздействие по отношение на
работника и качеството на изпълнение на възложените му трудови функции.
Ето защо съдът намира наложеното наказание на ищеца за законосъобразно
наложено и правилно определено по тежест и вид спрямо извършеното от него
нарушение.
Предвид горното, искът като неоснователен ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, ответникът има право на разноски. Същият изрично
заявява, че претендира такива за адвокатско възнаграждение на пълномощника си,
което е в размер на 350.00 лева и съгласно договора на л. 69 е платено в брой,
поради което следва да се възложи в тежест на ищцовата страна, която не е
освободена по закон от възстановяване на направените разноски в процеса на
насрещната такава при отхвърляне на претенцията й.
С оглед отхвърляне на иска, ДТ по делото не следва да се определя.
Мотивиран по горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино
разгледал делото по същество,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.М.Х., ЕГН: **********,***, старши учител по турски и
френски език в СУ „Васил Левски“- Ардино, с правна квалификация чл. 357, вр.
чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предложение трето от КТ, за отмяна
на наложено със Заповед № 331- 568/27.06.2019 г. на ищеца на това правно
основание дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 от КТ- „Предупреждение за
уволнение“ от Директора на СУ „Васил Левски“ Ардино, като неоснователен и
недоказан;
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.М.Х., ЕГН: **********,***, старши
учител по турски и френски език в СУ „Васил Левски“- Ардино, да заплати на СУ „Васил Левски“ Ардино,
сумата в размер на 350.00 лева, явяваща се изплатен размер за процесуално
представителство на страната по делото;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: