Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 15.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Диана Борисова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 1568 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх. № 15361/ 06.02.2017 г., подадена
от Я.Р.Т. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител, с която е
предявил против З.к. „Л.И.“ със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******,
искове за осъждане на дружеството – ответник да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 120 000 лв. за причинените му неимуществени и в размер на 4104.62 лв.
за причинените му имуществени вреди, в резултат на ПТП, произтекло на
29.07.2016 г. между управлявания от ищеца мотоциклет „Сузуки“ с ДК№ *******и л.
а. м. „Фиат Скудо“ с ДК№ *******, управляван от И.Р.К., ведно със законната
лихва върху главните парични задължения считано от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя до окончателното им изплащане. Съобразно изложените в исковата молба
твърдения, на 29.07.2016 г. по пътя от с. Карагеоргиево за гр. Айтос ищецът
управлявал посочения мотоциклет. ПТП било причинено по вина на водача на л. а.
м. „Фиат Скудо“, който не спрял на знак „Стоп“, навлязъл в платното за движение
на мотоциклета, в резултат на което настъпило ПТП. Ищецът изгубил съзнание, а
при отвеждането му в „МБАЛ Бургас“ АД бил хоспитализиран с многофрагментно
счупване на костите на дясната подбедрица, счупване на лъчевата кост на лявата
ръка – вътреставно, изкълчване на палеца на десния крак в основата, контузия на
гръдния кош с двустранни кръвоизливи /хемоторакс/ в гръдната кухина и контузия
на белите дробове, както и масивни охлузвания и кръвонасядания по тялото и
разкъсно – контузна рана на коляното. За лечение на получените увреждания
претърпял четири оперативни интервенции: репозиция на дясното ходило и
фиксирането му с игла, торакоцентеза на контузията на градната кухина и
репозиция на фрактурите на подбедрицата и лявата ръка с поставяне на метални
остеоцентези, за отстраняването на които претърпял нова операция. За постановените
му метални импланти, болничен престой, лекарства и консумативи заплатил сумата
от 4 104. 62 лв. След изписването си продължил лечението си у дома, като
два месеца бил на легло и за него се грижели родителите му. Провеждал
рехабилитация на дясната подбедрица, но движението на крака и на лявата ръка не
били възстановени. Водачът на МПС „Фиат Скрудо“ имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, пред което ищецът заявил
претенция по чл. 380 от КЗ, била образувана щета на 11.10.2016 г., по която
обезщетение не било предложено и изплатено. Настоява се за пълно
удовлетворяване на исковете за причинените му болки, страдания, неудобства и
стрес, съответно заплатените във връзка с лечението му парични суми, като
ответното дружество бъде осъдено да му заплати обезщетение в размер на
120 000 лв. за неимуществените и 4 104. 62 лв. за имуществените
вреди, ведно със законната лихва върху всяко от главните парични задължения,
считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до
окончателното им изплащане, както и сторените съдебно – деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
По реда и в
срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ЗК „Л.И.“ АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на
основателността на заявените претенции както по основание, така и по размер.
Неоснователни били твърденията, че единствено водачът на т. а. „Фиат Скудо“ И.Р.К.
действал противоправно и носел изключителната отговорност за ПТП, това се
установявало и от липсата на влязъл в сила съдебен акт по чл. 300 от ГПК.
Липсвали елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане: не само
липсвало противоправно поведение на водача, но и вреди, причинени на ищеца,
както и причинно – следствена връзка между тях. Ищецът съпричинил вредоносния
резултат, тъй като се е движил със скорост над разрешената, което не е
позволило на останалите участници в движението да извършат спасителни маневри.
Скоростта му не била съобразена с пътните условия и обстановка, в разрез със
задължението му по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, управлявал мотоциклета без предпазно
облекло. Заявените за обезвреда неимуществени вреди били силно завишени по
размер и не отговаряли на критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Искът бил прекомерен по размер и предвид съпричиняването на вредоносните
последици от страна на ищеца. Оспорва се акцесорната претенция с възражението,
че отговорността на ответното дружество е договорна, а не деликтна, съответно
изпада в забава едва след покана да изпълни доброволно. Пред дружеството –
ответник било подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение, но
не били представени всички необходими документи, от които да се изведе
основателност на претенцията. В тази връзка акцесорният иск бил неоснователен и
на това основание, освен поради неоснователността на главната претенция.
Настоява се за отхвърляне на исковете изцяло, претендират се съдебно –
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Исковата молба
е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен съд. Преките искове на
ищеца, в качеството му на увредено лице, спрямо което застрахованият И.Р.К. е
отговорен, за обезщетение против застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, черпят правното си основание от нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ и
са допустими, страните са легитимирани да участват в процеса.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по НАХД № 328/ 2017 г. по описа на РС гр. Айтос доказателства е видно, че с решение № 19/ 12.02.2018 г. И.Р.К. е бил признат за виновен в това, че на 29.07.2016 г., в около 17. 40 ч., в близост до т. нар. „Набожна къща“, при управление на МПС – автомобил м. „Фиат“, водел „Скудо“ с рег. № *******, движейки се по общински път BS 1004 гр. Айтос, обл. Бургас – с. Карагеоргиево, обл. Бургас, с посока на движение към с. Карагеоргиево (подхождайки от странична пресечка, представляваща земен път, с намерение за включване по път BGS 1004), нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и чл. 20 ал. 2 от ЗДвп, чл. 37 ал. 1 от ЗДвП, чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП и чл. 79 ал. 2 от ППЗдвП, в следствие на което причинил ПТП с мотоциклет „Сузуки СВ 650 С“ с рег. № *******, упрявляван от Я.Р.Т. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на дясна подбедрица, което увреждане е довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за период от около 4 – 5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на лява лъчева кост в дисталната част, довело до затруднение в движението на горен ляв крайник за период от около 2 – 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; луксация на метатарзалнофанагеалната става на палеца на дясното стъпало, довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за период от около 2 месеца, както и пневмоторакс /наличие на кръв в гръдната кухина/, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. За извършеното от И.Р.Т. престъпление по чл. 343 ал. 1 б. Б пр. II, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и на основание чл. 78 а ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност посредством налагане на административно наказание „глоба“ в размер на две хиляди лева.
Непосредствено след ПТП Я.Р.Т. е бил хоспитализиран в отделението по ортопедия и травматология на „МБАЛ – Бургас“ АД, където е била извършена репозиция на луксацията на палеца на дясно ходило с К игла и кръвна репозиция на фрактурите на подбедрица и ляв радиус с поставени метални остеосинтези, извършен бил и торакосинтезиз синистри. За отстраняване на металните импланти е бил хоспитализиран на 20.12.2016 г. в същата болница.
Към исковата
молба са приложени фактури на обща стойност 4 094. 32 лв., платени от
ищеца във връзка с лечението му. По отношение на фактура № 391/ 19.08.2016 г.
за сумата от 10. 30 лв., същата не е подкрепена с фискален касов бон, който и
съобразно Наредба № 6 от 28.07.1997 г. за реда на издаване на документ (касова
бележка) от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски
обекти с използването на електронни касови апарати с фискална памет или
електронни системи с фискална памет, които са регистрирани, одобрени и въведени
в експлоатация да удостоверява извършеното плащане.
Ответната
страна е ангажирала гласни доказателства посредством разпита на св. И.Р.К., от
показанията на когото се установява, че ПТП се е случило, когато излязъл с
управлявания от него пикап от една пряка покрай река, която било обрасла с
храсти. Поради намалената видимост към главния път, излязъл на пътя минимална
скорост, като автомобилът заел централната част на пътя и останал в покой, тъй
като свидетелят видял движещия се по пътя мотоциклет, на разстояние от около 20
м. Мотоциклетистът „ударил“ спирачки, мотоциклетът се хлъзнал и се ударил в
автомобила на свидетеля. Мотоциклетистът бил облечен с предпазно облекло, носел
каска.
От
заключението на вещото лице по назначената от съда САТЕ се установява, че
непосредствено преди удара мотоциклетът „Сузуки“, управляван от ищеца, се е
движил със скорост от 70. 50 км./ ч. и в момента, в който л. а. м. „Фиат Скудо“
е започнал да потегля от знак „Стоп“, мотоциклетът „Сузуки“ се е намирал на
разстояние 54. 91 м. до мястото на удара. При височина на л. а. м. „Фиат Скудо“
1. 71 м., височината на погледа на мотоциклетиста е била от порядъка на 1. 70
м. Разстоянието на мотоциклета вляво от десния край на платното за движение в
този момент е била 1. 6 м. и в този момент мотоциклетистът е имал техническа
възможност да възприеме намиращия се отдясно на посоката му за движение лек
автомобил. Възприел е опасността със закъснение от 0. 67 сек., когато е бил на
разстояние 41 – 42 м. от мястото на удара. Според вещото лице ударът е бил
предотвратим, тъй като автомобилът е извършвал маневра „завой на ляво“, то
водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да премине зад левия
габарит на автомобила на разстояние 0. 60 – 0. 70 м.
От изготвеното
и прието като обективно и компетентно изготвено заключение по СМЕ се
установява, че в резултат на ПТП Я.Р.Т. е получил следните увреждания:
многофрагментно счупване на костите на дясна подбедрица, вътреставно счупване
на долния края на лява лъчева кост, изкълчване на палеца на дясно ходило,
контузия на гръден кош с двустранни кръвоизлизи в гръдната кухина, които
наранявания са описани подробно в представената по делото епикриза от
29.07.2016 г., издадена от отделение по ортопедия и травматология на „МБАЛ –
Бургас“ АД. Проведено му е било оперативно лечение, изразяващо се в
тораконецнтезис синистри – оперативно поставяне на дрен за отстраняване на
събралата се кръв в гръдната кухина, репозиция на луксацията на палеца на дясно
ходило и фиксиране с К – игла, кръвна репозиция на фрактурата на дясна
бодбедрица и поставяне на метална остеосинтеза – пирон с големината на пищял и
плака с винтове на малкия пищял, кръвна репозиция на фрактурата на ляв радиус и
поставяне на метална остеосинтеза. През периода на лечение ищецът е трябвало да
ползва помощни средства за придвижване – патерици, което му е създавало затруднения
в хигиенно – битовото самообслужване за период от около 8 месеца. През същия
период е търпял болки и страдания, по – интензивни през първия месец. Вещото
лице е посочило, че обичайните периоди на възстановяване от травмите са както
следва: на гръдния кош е около 45 дни, на луксацията на палеца на дясно ходило
– 2 месеца, за възстановяване от фрактурата на ляв радиус е около 6 месеца, а
от фрактурата на дясна подбедрица – 8 месеца. При личния преглед на ищеца с
оглед изготвяне на заключението експертът е констатирал наличие на белези на
лява предмишница и дясна подбедрица в следствие на оперативните интервенции и
ограничение в обема на движението на лявата тривнена и дясна глезенна става.
Направените от ищеца разходи по представените фактури, както и изписаните му
медикаменти са във връзка с лечението. Вещото лице е дало заключение, че най –
вероятно описаните увреждания при ищеца са получени от съприкосновението му с
пътната настилка и ако е носел предпазни протектори за тялото, най – вероятно
травмите щяха да бъдат с друга характеристика.
За
управлявания от св. И.Р.К. л. а. м.
„Фиат“, водел „Скудо“ с рег. № *******, е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със застраховател „Л.И.“ АД. Ищецът
твърди, че е заявил пред дружеството ответник щета на 10.10.2016 г., което
твърдение не е оспорено от ответника, признавайки, че същият е поканил
дружеството да изпълни доброволно, но не бил представил всички документи за
изплащане на обезщетение.
При
така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните
правни изводи:
Разпоредбата
на чл. 432 ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
За
да бъде реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат
установени кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия
състав: ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Страните
по делото не спорят, че за МПС л. а. м.
„Фиат“, водел „Скудо“ с рег. № ******* е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
С
влязло в сила решение по НАХД № 328/ 2017 г. по описа на РС гр. Айтос св. И.Р.К. е бил признат за виновен в това,
че на 29.07.2016 г., в около 17. 40 ч., в близост до т. нар. „Набожна къща“,
при управление на МПС – автомобил м. „Фиат“, водел „Скудо“ с рег. № *******,
движейки се по общински път BS 1004 гр. Айтос, обл. Бургас – с. Карагеоргиево,
обл. Бургас, с посока на движение към с. Карагеоргиево (подхождайки от
странична пресечка, представляваща земен път, с намерение за включване по път
BGS 1004), нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП
и чл. 20 ал. 2 от ЗДвп, чл. 37 ал. 1 от ЗДвП, чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП и чл. 79
ал. 2 от ППЗдвП, в следствие на което причинил ПТП с мотоциклет „Сузуки СВ 650
С“ с рег. № *******, упрявляван от Я.Р.Т. и по непредпазливост му причинил
средна телесна повреда, изрязаваща се в счупване на дясна подбедрица, което
увреждане е довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за период от около 4 – 5 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес; счупване на лява лъчева кост в дисталната
част, довело до затруднение в движението на горен ляв крайник за период от
около 2 – 3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; луксация на
метатарзалнофанагеалната става на палеца на дясното стъпало, довело до трайно
затруднение движението на долен десен крайник за период от около 2 месеца,
както и пневмоторакс /наличие на кръв в гръдната кухина/, представляващо
разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на
основание чл. 78 а ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Решението, постановено на основание чл.
78 от НК, се ползва със силата на влязла в сила присъда и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В
пряк и непосредствен резултат от противоправното поведение на св. К. били
причинени следните увреждания: многофрагментно счупване на костите на дясна
подбедрица, вътреставно счупване на долния края на лява лъчева кост, изкълчване
на палеца на дясно ходило, контузия на гръден кош с двустранни кръвоизливи в
гръдната кухина. Тези увреждания са му причинили болки и страдания в период от
около 8 месеца, особено интензивни през първия месец, наложила се е оперативна
интервенция по повод изкълчването на палеца на лявото ходило и счупването на
десния крак и лявата ръка, като са били поставени и метални импланти, за
екстракцията на които ищецът е претърпял и втора операция. ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се и в претърпени болки от
уврежданията, получени от процесното ПТП, тези от втората оперативна
интервенция, продължителен период на възстановяване, през който грижите за него
в хигиенно – битово отношение били поети от родителите му, затруднено движение
и необходимост от придвижване с патерици, невъзстановяване в пълен обем
движението на двата крайника.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/
1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови
потребности на ищеца в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на
ПТП – 32 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава
процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху
начина на живот на Я.Р.Т., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 40 000 лв. До този размер следва
да бъде уважена ищцовата претенция, като за разликата над него до предявения
размер от 120 000 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В отговора на
исковата молба дружеството – ответник е заявило възражение, че ищецът
съпричинил вредоносния резултат, тъй като се е движил със скорост над
разрешената, което не е позволило на останалите участници в движението да
извършат спасителни маневри. Скоростта му не била съобразена с пътните условия
и обстановка, в разрез със задължението му по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, управлявал
мотоциклета без предпазно облекло. От заключението на вещото лице по
назначената САТЕ се установява, че скорост от 70. 50 км./ ч. При движение извън
населено място максимално разрешената скорост за моторно превозно средство,
категория А, в която попадат мотоциклетите, е 80 км./ ч., съгласно чл. 21 ал. 1
от ЗДвП, следователно неоснователно е възражението на ответника, че Я.Р.Т. е
управлявал мотоциклета с превишена скорост. Разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. От показанията на св. К. става ясно, че
пътната обстановка и атмосферните условия са били добри, не е имало интензивно
движение, водачът на мотоциклета е имал видимост. Внезапната поява на
управлявания от свидетеля автомобил на пътя и заемането на платното за движение
е причината, поради която е настъпила ПТП. Относно заключението на вещото лице
по САТЕ, че ударът е бил предотвратим, тъй като автомобилът е извършвал маневра
„завой на ляво“, то водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да
премине зад левия габарит на автомобила на разстояние 0. 60 – 0. 70 м., съдът
намира, че не се касае за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като той не е
бил задължен да извърши т. нар. „спасителна маневра“. „Спасителната маневра“ не
е правнорегламентирано поведение на участниците в движението по пътищата. Тя е
фактическо действие, което принудително променя посоката на движение на
превозното средство, което водачът предприема на своя отговорност, за да
предотврати настъпването на вредоносните последици“ – в този смисъл Решение №
505 от 25.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 348/2008 г., III н. о. Следователно
ответникът, като водач на МПС, не е бил законово задължен да предприеме
спасителна маневра за избягване на удара в автомобила. При тези съображения
съдът намира възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, което би довело до редуциране на дължимото му
обезщетение, за неоснователни.
По отношение
предявената от Я. Р.Т. претенция дружеството – ответник да му заплати
причинените му имуществени вреди, то от доказателствата по делото се
установява, че разходите във връзка с лечението му възлизат в размер на 4 094.
32 лв., поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а за разликата
над него до предявения такъв от 4 104. 62 лв. следва да бъде отхвърлен.
Всяка от
сумите следва да бъде уважена ведно с претендираната от ищеца законна лихва,
считано от 10.10.2016 г., датата на поканата за доброволно изпълнение до
дружеството – ответник, обективирана в заявена от ищеца щета.
С оглед изхода
на спора на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА, вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер
на 1 877. 13 лв. съразмерна на уважената част от исковете. Дружеството –
ответник е сторило разноски в размер на 360 лв., както и претендира
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, изчислено съобразно
чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за изплащане на правната
помощ в размер на 450 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на
ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 516. 92 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“
със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, да заплати на Я.Р.Т. ***,
с ЕГН **********, обезщетение в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/
за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства,
причинени му в резултат на ПТП, произтекло на 29.07.2016 г. между управлявания
от ищеца мотоциклет „Сузуки“ с ДК№ *******и л. а. м. „Фиат Скудо“ с ДК№ *******,
управляван от И.Р.К., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до
окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения от съда размер от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до
предявения такъв от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“
със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, да заплати на Я.Р.Т. ***,
с ЕГН **********, обезщетение в размер на 4 094. 32 лв. /четири хиляди деветдесет и
четири лева и тридесет и две стотинки/ за причинените му имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 10.10.2016 г. до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения от съда размер от 4 094. 32 лв. /четири хиляди деветдесет и
четири лева и тридесет и две стотинки/ до предявения такъв от 4 104. 62
лв. /четири хиляди сто и четири лева и шестдесет и две стотинки/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“
със седалище и адрес на управление *** Д, с ЕИК *******, да заплати на Я.Р.Т. ***,
с ЕГН **********, сторените от него разноски в процеса за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 877. 13 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и седем
лева и тринадесет стотинки/ съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Я.Р.Т. ***,
с ЕГН **********, да заплати на З.к. „Л.И.“ със седалище и адрес на управление ***
Д, с ЕИК *******, сторени от нея съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 516. 92 лв. /петстотин и шестнадесет лева и
деветдесет и две стотинки/ съобразно на отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: