ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 569
гр. Благоевград, 22.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500530 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от адвокат И. Д.,
пълномощник на Н. Д. К., ЕГН **********, адрес гр. Р, ул. „Св. св. К“ №,
срещу решение № 97 от 02.04.2024 г., постановено по гражданско дело № 996
от 2021 г. на Районен съд Разлог. В нея се твърди, че атакуваният съдебен акт
е неправилен и незаконосъобразен. Допуснати били съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Неправилно бил приложен материалният
закон. Решението било постановено при непълнота на доказателствата и на
база предположения и липса на пълно и главно доказване на претенциите от
страна на ищеца. Съдът абсолютно незаконосъобразно не обсъдил всички
доказателства, изключващи вината за причиняване на ПТП, считайки, че са
неотносими към съществото на спора, като въобще игнорирал факта, че
съгласно чл. 300 от ГПК, решението по НАХД има силата на присъдено нещо
по отношение на вината, и по недопустим начин в решението си обсъждал
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗДог, каквато правна квалификация никой и
никога не бил давал на спора в настоящото производство, и коментирал
презумпция, която не съществувала в конкретния казус. Абсолютно
неправилно съдът се произнесъл и коментирал доказателствената тежест в
процеса по начин, по който тя не била разпределяна. Неправилно съдът счел,
1
че ответникът е причинил имуществените вреди в нарушение на правилата за
движение по пътищата, като е отказал да се подложи на проверка за алкохол
от контролните органи, без в решението си да направи какъвто и да било
коментар, че главният правопораждащ факт са причинените щети в резултат
на причиняване на ПТП и вината за същото, а не отказът за проверка, който
бил основание единствено за насочването на регресната отговорност, ако
вината е доказана при условията на главно и пълно доказване. Напълно
абсурдно било и кредитираното от съда заключение на допуснатата и
назначена автотехническа експертиза, което било изготвено на принципа
„тука има - тука нема“. При разпита си вещото лице заявило, че просто е
предположило къде е мястото на удара и е предположило каква е била
скоростта в мястото на удара, като е разделило тази скорост на две, за да
„даде“ скоростта и на двата автомобила, както и че е предположило кога
автомобилите са станали видими един за друг и времето за реакция.
Експертът предположил всичко по делото, без наличието на абсолютно
никакви изходни данни, освен предположението му, че е валяло и че е било
тъмно. Липсвал анализ на фактите от страна на съда. Водачите на пътни
превозни средства били длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
били длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Никъде в АУАН, НП и разпитите на
свидетелите не било описано точно по какъв начин е установена
несъобразената скорост, не се събрали и доказателства за описаната в
исковата молба и експертизата фактическа обстановка. Не се доказало от
ищеца как е установена тази скорост, дали е имало препятствие за
преминаване в насрещната лента, каква е била пътната настилка, както и
атмосферните условия, при които е настъпило ПТП. С кое е трябвало да се
съобрази „нарушителят“ Н. К. и с кое не, не било ясно. По делото нямало
данни дали са разпитани свидетели, къде са записани техните показания и
могат ли те да потвърдят несъобразената скорост, с която К. е навлязъл в
насрещната лента за движение. Свидетелката посочвала единствено това, че
автомобилът на К. се е движел с много ниска скорост, но нямало данни дали е
2
имало още засегнати автомобили освен този на потърпевшата, за който бил
съставен протокол за ПТП. Решението на съда било изградено изцяло на
нелогични предположения, погрешна правна квалификация на спора и
неприлагане на материалния закон, което водело и до погрешни правни
изводи. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции.
Подаден е отговор от ЗАД „Е“, ЕИК седалище и адрес на управление гр. С, р-
н „И“, бул. „Х“ № , представлявано от Р Г Б и Й Ц Ц, чрез юрисконсулт К.Н.
В него се изразява позицията, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано. Подадената въззивна жалба била напълно
неоснователна. Оплакванията на въззивника били голословни. Съдът се
съобразил със събраните по делото доказателства и установената съдебна
практика. В производството ищецът доказал всички елементи от фактическия
състав на регресното си право. Изложените в обратния смисъл аргументи от
страна на въззивника били несъстоятелни и не следвало да бъдат споделяни.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП в цялост се установил от
представените писмени доказателства, изготвеното и прието без да бъде
оспорено от страните експертно заключение по съдебната автотехническа
експертиза, както и показанията на разпитания водач Дурева, които били
последователни и вътрешно непротиворечиви. Всички те кореспондирали
помежду си. Ударът между двата автомобила настъпил, тъй като автомобилът
„О“ се движел изцяло в платното за насрещно движение. Водачът посочил, че
се е опитал да избегне удара, като от своя страна е навлязъл в платното за
насрещно движение, но това не е било възможно докрай, поради наличието на
канавка до платното за движение. Нещо повече - заключението по съдебната
автотехническа експертиза, прието по делото и неоспорено от страните,
установило категорично причинно-следствена връзка на така описания
механизъм на ПТП и настъпилите по превозното средство вреди, както и
техния размер по средни пазарни цени, в съответствие с трайната съдебна
практика. Представеният по делото протокол за ПТП от 11.02.2020 г. бил
официален свидетелстващ документ, неоспорен от ответната страна по
отношение на истинността му, поради което имал обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, сред които и отказа на
виновния водач да се подложи на проверка за алкохол. Видно от постъпилите
3
от РУМВР Разлог доказателства, въззивникът не изпълнил и издаденото му
предписание за медицинско изследване за установяване на употребата на
алкохол. Що се касаело до наличието на валидно застрахователно
обезщетение, както правилно районният съд отбелязвал в мотивите си, то
това обстоятелство било безспорно между страните. От друга страна,
несъстоятелни били доводите на въззивника, че решението на
административно-наказателния съд попада в хипотезата на чл. 300 от ГПК, с
оглед на което последиците му не следвало задължително да се зачитат от
гражданския съд. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на разноските за втората инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. В тях не се съдържат
процедурни и доказателствени искания. Следва да се насрочи открито
заседание на въззивната инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
20.06.2024 г. и да започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните /К. - чрез адвокат И. Д. на имейл ***, а
застрахователят - чрез юрисконсулт К Н. по ССЕВ/, като им се връчат и копия
на настоящия съдебен акт, а на въззивника - и копие на отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4