Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 6 април 2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на 23.03.2017 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря В.Г.
като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 1365 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е административно по реда на чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „Марио Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов” ЕИК ********* със седалище ***, представляван от собственика Юлиян Мариов Кирилов против Заповед № РД-564 от 15.09.2016 г. на кмета на Община Хайредин по чл.34 ЗСПЗЗ. С обжалваната заповед кмета е отказал по искане на жалбоподателя да изземе от третата страна „К.” ЕООД, *** три земеделски имота в землището на с.Михайлово с № 033032, нива от 12.806 дка.; с № 021003, нива от 32.091 дка. и с № 027013, нива от 26.438 дка. по съображения, че третото лице ползва трите земеделски имота на основание договор за наем с трето лице и, че не е в компетенциите на кмета на общината да решава спорове за правото на ползване на тези земи.
В съдебни заседания жалбоподателя се представлява от адвокат Милен Сибинов от АК-Враца, който поддържа жалбата и развива доводи за нейната основателно в писмен защита.
Ответната страна кмета на община Хайредин участва чрез пълномощник адвокат Петрова от АК-Враца, която оспорва жалбата и иска да бъде оставена без уважение, а заповедта на кмета да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Допълни съображения излага в писмена защита.
Третата страна „К.” ЕООД, *** не изпраща представител в съдебни заседания, но в писмено становище е изложила доводи за неоснователност на жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства – оспорваната заповед № РД-564 от 15.09.2016 г. на кмета на Община Хайредин по чл.34 ЗСПЗЗ и преписката към нея.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства обсъдени в тяхната съвкупност и като съобрази и твърденията на
страните приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2016
г. жалбоподателя ЕТ „Марио Асенов –
Юлстрейд – Юлиян Кирилов” ЕИК ********* със седалище ***, представляван от
собственика Юлиян Мариов Кирилов е подал до кмета на Община Хайредин искане по
чл.34 ЗСПЗЗ като собственик на имот № 033032, нива от 12.806 дка. и на имот №
021003, нива от 32.091 дка., и като ползвател по силата на договор за аренда на
имот № 027013, нива от 26.438 дка. те да бъдат иззети със
заповед на кмета на общината от третата страна „К.” ЕООД, ***, който ги ползва
без правно основание и да се предоставят на жалбоподателя като техен собственик
и ползвател.
Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства
/съдържащи се в приложеното административното дело изпратено по подсъдност от
АС - Враца на л.10 и сл./ - нотариален акт № 49, том 9, дело № 1011 от
23.12.2015 г. на нотариус Валентин Митов; нотариален акт № 193, том 7, дело №
821 от 12.11.2015 г. на нотариус Валентин Митов и нотариален акт № 173, том 10,
дело № 1042 от 30.12.2014 г. на нотариус Валентин Митов, жалбоподателя е
придобил чрез покупко-продажби 2/5 идеални части от имот № 033032, нива
от 12.806 дка., т.е. не е собственик на
целия имот както твърди.
По нататък видно от нотариален акт № 178, том 4, дело № 443 от
18.07.2016 г. на нотариус Валентин Митов и нотариален акт № 65, том 9, дело №
1024 от 09.12.2015 г. на нотариус Валентин Митов, жалбоподателя е придобил чрез
покупко-продажби 3/18 идеални части от имот № 021003, нива от 32.091
дка., т.е. отново не е собственик на
целия имот както твърди.
На л.29 в административното дело е приложен договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията Козлодуй удостоверяващ факта, че по силата на същия договор жалбоподателя е ползвател на третия земеделски имот № 027013, нива от 26.438 дка. за срока на договора – 1.10.2015 г. до 1.10.2025 г.
Жалбоподателя твърди и по делото не се оспорва, че за стопанската 2015 – 2016 година трите земеделски имота се ползват от третата страна „К.” ЕООД, ***, но не без правно основание както твърди жалбоподателя, а по силата на писмен договор за наем от 29.01.2016 г. сключен с трето лице „ДУБЪЛ – ВЕ” ЕООД. Този договор е приложен в делото, като няма доказателства той да не е валиден – да е обявен за нищожен или да е развален. Жалбоподателя не е изложил подобни твърдения. Това което твърди и се домогва да докаже е, че третата страна „К.” ЕООД, *** ползва без основание трите имота, тъй като жалбоподателя е бил развалил договорите за аренда, по силата на които праводателя на третата страна „ДУБЪЛ-ВЕ” ЕООД ползва същите имоти. В този смисъл е представил покани за едностранно прекратяване на договори за аренда и вписани заявления. Съдът намира същите доказателства за ирелевантни за спора по съображения, които подробно ще изложи по-долу в мотивите си.
Жалбоподателя оспорва заповедта на кмета, с която е отказано да бъдат иззети по негово искане трите имота, като твърди че е незаконосъобразна тъй като противоречи на материалния закон – основание по чл. 146 т.4 АПК.
При така установеното от фактическа страна,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и при
извършена проверка на оспорения административен акт, съобразно изискванията на
чл. 168, ал. 1 АПК, и преценка за наличието на отменителните основания по чл.
146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от
легитимирана страна, в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК и при
наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователни.
Оспореният административен акт е издаден от кмета на Община Хайредин, в качеството му на орган, притежаващ материална и териториална компетентност съгласно чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ и при неспазване на установената форма – писмена като в нея са изложени подробни мотиви. Според съда не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито са налице твърдените от жалбоподателя противоречия с материалните разпоредби.
Съгласно
чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ, по искане
на собствениците, или на ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват
със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които
ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им съответно
на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното
ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие" -
Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от
общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от
службата по геодезия, картография и кадастър.
Производството по изземване на земеделски имот уредено в чл.34
ЗСПЗЗ
е административно и създава възможност за всички собственици с възстановено
право на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху
земи, било със земеделски характер, било намиращи се в строителните граници на
населените места, чрез една бърза административна процедура да изземат имотите
си от лица, които ги ползват без правно основание. Законът е предвидил наличието на три кумулативни предпоставки за да се
издаде заповед за изземване на имота - собственикът да е с възстановено право
на собственост по реда на ЗСПЗЗ, имотът
да се ползва от трето лице, ползването от страна на третото лице да е без
правно основание. В този смисъл е и трайната практика на ВАС - Решение №
4463 от 27.04.2006 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2006 г., докладчик съдията Мария
Вранеску; Решение № 2849 от 27.04.2001 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2000 г.,
докладчик съдията Надежда Джелепо и др.
В този смисъл и предвид безспорно установеното по делото, че
жалбоподатея притежава само идеални части от двата спорни имота № 033032
и № 021003, които е придобил чрез покупко-продажба, а не е техен собственик
/съсобственик с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, съда
намира че не налице първата предпоставка за уважаване искането му по чл.34
ЗСПЗЗ за тези два имота, и само предвид това жалбата му е неоснователна, а
оспорената заповед е правилна. Без правно значение е факта, че негов праводател
е лице, на когото правото на собственост е било възстановено по реда на ЗСПЗЗ. След
като същият е прехвърлил правото си на собственост, нито той, нито купувача
имат правото да ползват бързия административен ред по чл.34
ЗСПЗЗ
и да искат изземване на имота от кмета на общината от трети лица, които ползват
този имот.
По отношение третия имот № 027013 е налице тази предпоставка, тъй като жалбоподателя е ползвател на имота по силата на валиден договор за аренда. Налице е и втората предпоставка – имота се ползва от трето лице „К.” ЕООД, ***. Не е налице обаче последната трета предпоставка - ползването от страна на третото лице да е без правно основание. Впрочем тази предпоставка не е налице и по отношение на горните два имота. Това е така, тъй като по делото безспорно се доказа, че третото лице „К.” ЕООД, *** ползва и трите имота стопанската 2015 – 2016 година на валидно правно основание, представляващо писмен договор за наем от 29.01.2016 г. Няма твърдения нито доказателства от жалбоподателя този договор за наем да е невалиден – нищожен установено по надлежния ред; прекратен.
Ирелевантно за
настоящия правен спор е обстоятелството дали наемодателят на третата страна по
договора от 29.01.2016 г. е собственик на отдадените под наем земеделски земи
или валиден техен ползвател, и дали има право да предоставя за ползване имотите
на третото лице. Съдебната практика е категорична, че и ползвателят на една вещ
може да я даде под наем (чл.60 от ЗС) и наемателят може да я пренаеме. Дори и
чужд имот може да се дава под наем – Решение №725/04.11.2008г. по т.дело №163/2008г.
– ІІ т.о. ВКС. По важното и основното е, че третото лице „КРАСИ” ЕОД ползва трите имота
на валидно правно основание, както правилно е приел и кмета на община Хайредин.
Това е договора, който жалбоподателя бе следвало да атакува, за да може да
породи последици, но е предмет на друго производство.
В този смисъл и като е достигнал до същия извод макар и при
различни съображения, кмета на община Хайредин е издал законосъобразна заповед
и същата следва да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал.3 АПК жалбоподателя
дължи разноски на третата страна „К.” ЕООД за юристконсулско възнаграждение в
минимални размери от 300.00 лева.
Ответната страна не е представила доказателства за направени
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.1 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Марио Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов” ЕИК ********* със седалище ***, представляван от собственика Юлиян Мариов Кирилов против Заповед № РД-564 от 15.09.2016 г. на кмета на Община Хайредин по чл.34 ЗСПЗЗ като неоснователна и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 АПК ЕТ „Марио Асенов – Юлстрейд – Юлиян Кирилов” ЕИК ********* със седалище ***, представляван от собственика Юлиян Мариов Кирилов да заплати на „КРАСИ” ИООД, гр.София направените по делото разноски за юристконсулско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Враца в 14-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: