Решение по дело №1420/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. С., ЕГН, чрез пълномощника му адв. М. Д.-К., против Решение № 3191/08.04.2024 г., постановено по адм. д. № 1528/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен искът на И. Г. С., против Главна дирекция изпълнение на наказанията /ГДИН/, с който се претендира обезщетение за претърпени вреди за период 15.10.2017 г. - 14.06.2018 г. вкл., в размер на общо 26 920 лв., от които 25 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума от 14.06.2018 г. до датата на окончателно изплащане на сумата; и 1920 лв. имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху посочената сума от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост, поради липсата на мотиви по основни оплаквания на ищеца и ключови за спора доказателства, както и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се оспореното решение да бъде отменено и постановяване на ново такова, с което да се уважи изцяло претенцията на С. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява,от процесуалният му представител е постъпила писмена молба,в която се заявява ,че се поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – ГД „Изпълнение на наказанията“-София, редовно призован, не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт Ч., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, с аргумент, че не са ангажирани нови доказателства, не се сочат нови обстоятелства, които да променят обективната истина. Моли съда да я остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на Административен съд - Пловдив за правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от И. Г. С. срещу ГДИН, с която се претендира обезщетение за претърпени вреди за период 15.10.2017 г. - 14.06.2018 г., в размер на общо 26 920 лв., от които 25 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената сума от 14.06.2018 г. до датата на окончателно изплащане на сумата; и 1920 лв. имуществени вреди, ведно с мораторна лихва върху посочената сума от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при задържането му под стража в следствен арест на Специализирания съд, гр.София, като резултат от нарушения по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Съдът е приел исковата молба за неоснователна. Произнесъл се е по изложените в същата твърдения, като на първо място е приел, че исковата претенция е погасена по давност, тъй като по отношение престоя на ищеца в ареста за дните от 15.10.2017 г. до 13.06.2018 г. са изтекли 5 години и след като исковата молба е подадена по пощата на 14.06.2023 г., то исковите претенции за вреди за целия посочен период са погасени по давност. В тази връзка съдът е цитирал съдебна практика - Решение № 12306 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о., докладчик председателят Ж. П.. По отношение на претенцията на ищеца за 14.06.2018 г. е прието, че датата на освобождаване не влиза в периода на евентуално претърпените вреди, като съдът намира за установено по делото, че на тази дата ищецът е бил преместен от ареста в затвора и че за тази дата липсват и конкретни твърдения и оплаквания, съответно и доказателства за конкретно претърпени вреди, поради което претенциите за претърпени вреди са приети за неоснователни за този ден. Независимо от така посоченото, първоинстанционният съдебен състав е изложил мотиви за неоснователност на претенциите на С. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неблагоприятни хигиенни и битови условия в ареста по конкретните оплаквания в исковата молба. По отношение на тях е прието в мотивите на оспорваното решение, че представените по делото доказателства оборват твърденията на С. за липса на: дневна светлина, чист въздух, вентилация и система за циркулация на въздуха, тютюнопушене. Посочено е, че оплакванията на ищеца относно дюшеците, на които спят останалите арестанти нямат отношение към делото, а на същият е било разрешено да си „внесе“ ортопедичен матрак. По отношение здравословното състояние на ищеца е прието, че при постъпването в ареста С. се е оплакал единствено от главоболие, за което липсват конкретни оплаквания и претенции, а оплаквания от болки в кръста са се появили едва в края на престоя му, като за същите е била назначена терапия и изследвания и не е налице бездействие на администрацията в тази връзка. По отношение на оперативната интервенция на лицето, е посочено, че същата е извършена няколко години след края на престоя в ареста и не се доказва наличие на пряка причинна връзка с последния, а от представените по делото документи /включително от ищеца/ е видно, че оплакванията му са от няколко месеца, а престоя в ареста - няколко години по-рано. Относно санитарните помещения в ареста е прието, че същите са съгласно изискванията на ППЗИНЗС, а свидетелските показания в тази насока противоречат на неоспорените писмени доказателства. Прието е за неоснователно оплакването за липса на топла вода, тъй като не се изисква според ППЗИНЗС и по делото е наличен график за ползване на банята. По отношение на оплакването в ИМ за наличие на инсекти и лошо състояние на килиите, първоинстанционният съд, въз основа на доказателствата по делото за ДДД обработка, е приел, че липсва бездействие на администрацията в тази връзка, а чистотата в килиите се осигурявала от самите задържани. Обсъдено е в мотивите на решението, че не се доказват твърденията на С. за липса на достатъчна социална и двигателна активност, както и че ЗИНЗС и ППЗИНЗС не въвеждат задължения за осъществяване на социални мероприятия към администрацията по отношение задържаните лица, а само по отношение на осъдените с оглед на тяхната реинтеграция в обществото. Обсъдени са показанията на майката на С., която сочи, че го посещавала много често, като в тази връзка е прието, че ищецът не е бил лишен от контакт с близките си. По отношение на количеството и качеството на храната, предоставени на л.св., според първоинстанционния съд, представените по делото писмени доказателства оборват твърденията на ищеца за нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Относно претенцията за имуществени вреди е прието в мотивите на оспорваното решение, че е изцяло относимо изложеното в мотивите на съдебното решение във връзка със здравословното състояние на лицето, основано на представените писмени доказателства в тази насока. Според първоинстанционният съд липсват доказателства за какво точно претендира ищецът във връзка с коментираната фактура, а оперативна интервенция му е извършена няколко години по-късно, поради което претенцията е недоказана, както и не е доказана пряка причинна връзка, която да води до нейната основателност.

Според първоинстанционния съд, с оглед доказателствения материал, събран по делото и съдебната практика на ЕСПЧ, искът за обезщетение се явява недоказан по основание. Посочено е в мотивите на съдебното решение, че ищецът не успял да установи твърдените нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, поради което не може да се възползва от презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно настъпването на вреди. Във връзка с доказване на положителния факт на настъпване на вредите, съдът е приел, че ангажираните свидетелски показания не са допринесли за изясняване в необходимата степен на категоричност на твърдените обстоятелства и противоречат на неоспорените писмени доказателства, представени от ответника. Поради това е направен извод за липса на претърпени вреди и на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Въз основа на изложеното Административен съд Пловдив, II с. е отхвърлил иска на И. Г. С. против ГДИН.

Решението е правилно.

Видно от данните в становище /л. 98 от адм.д. № 1528/2023г./, представено от ответника ГДИН, л.св. С. е пребивавал на територията на арест на [улица]при ОСИН София за периода от 15.10.2017 г. до 13.06.2018 г., като същият е бил настанен в арестно помещение № 18 на ет. 2. За времето от 22.01.2018г. до 27.01.2018г. лицето е било настанено в арест в гр.Русе и след завръщането му в ареста на [улица]на 26.01.2018г. до 14.06.2018г. отново е било настанено в килия № 18 на ет. 2. Според посоченото в становището от ГДИН килиите в ареста са еднотипни – състоящи се от две помещения с по два броя легла, а килия № 18 е с обща квадратура около 16 кв.м. и в същата са били настанявани лица, съобразно законоустановните изисквания.

От страна на ответника в отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът се е позовал на задължителното за съдилищата ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК относно началния момент на погасителната давност за предявяване на иска за обезщетяване на вреди, произтекли от незаконни действия и бездействия на администрацията, а именно - от преустановяването им. Именно от този момент започва да тече погасителната давност за тези вземания. При незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на тяхното преустановяване. В случая съдът е приел за установено, че „по отношение престоя на ищеца в ареста за дните от 15.10.2017 г. до 13.06.2018 г. са изтекли 5 години /исковата молба е подадена на 14.06.2023г./, следователно исковите претенции за вреди за целия посочен период са погасени по давност“. По отношение на датата 14.06.2018г. от приетите по делото доказателства, съдът е установил, че л.св. е преместен от ареста в затвора, както и че липсват конкретни твърдения и оплаквания, съответно доказателства за претърпени вреди на този ден.

Следователно съдът е приел, съобразно направеното възражение за давност, иск за вреди от тези незаконосъобразни бездействия може да бъде предявен най-късно до 13.06.2023 г. Исковата молба, по повод на която е образувано производството, безпорно е депозирана по пощата на 14.06.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което е възприет изводът, че вземането следва да се счита погасено, а искът да се отхвърли като погасен по давност.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при пребиваването на ищеца на територията на ареста.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая не е установено неизпълнение на законови задължения от страна на ГДИН, вследствие на които да са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосновава твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й и при преценка на останалите доказателства по делото, е приел за съответно недоказани твърдените в исковата молба факти по отношение на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Наличието на неустановени по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН водят до правилно приетия от решаващия съд извод за недоказаност и неоснователност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата касационна инстанция.

Първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКЗПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. Не отговаря на действителното положение оплакването КЖ, че не са обсъдени от първоинстанционния съд, събраните по делото гласни доказателства. Съдът е коментирал неколкократно дадените от свидетелите показания и е анализирал същите на база на останалия доказателствен материал по делото.

В решението е изведен правилният извод за неоснователност и недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят отхвърляне на исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

С оглед изложеното, и като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 КПЧОС по отношение на ищеца, настоящият касационен съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл съобразно предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд в тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Поради това постановеното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд-Пловдив, ХХVI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3191/08.04.2024 г., постановено по адм. д. № 1528/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.