Решение по дело №956/2020 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Решение №59 от 15.02.2021г. по АНД
№20203530200956 по описа за 2020г. на РС - Т.:
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
В РС - Т. е внесено постановление от РП – Т. за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на
обвиняемия Ф. Д. И. от гр.Тьрговище, за извършено от него престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на
05.06.2020г. в гр. Т., при управление на МПС - лек автомобил марка
„*******“, модел „**************“, с per. №Т **** АК, нарушил правилата
за движение по пътищата - като водач на МПС отворил предната лява врата
на автомобила, за да слезе от превозното средство, спряно за престой, без да
се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
с което нарушил чл.95, ал.1 от ЗДвП: „Водачът и пътниците могат да отварят
врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство,
спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат
опасност за останалите участници в движението“ и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на Х. Й. М. от гр:Т., изразяваща се в
счупване на втора метакарпална кост ва дясната длан, причинило на
пострадалия трайно затрудняване движението на десен горен
крайник(дясната ръка).
Районна прокуратура - гр. Т. се представлява от прокурор Мартин
Кузманов, който поддържа внесеното постановление.
Обвиняемият Ф. Д. И. , дава обяснения по обвинението, в което е
привлечен, като заявява, че преди да предприеме излизане на автомобила е
погледнал в лявото външно огледало на последния и не е видял идващи лица
или МПС в тази посока, при което леко отворил вратата, за да слезе и тогава
чул звук от удар. Обвиняемият счита, че не е виновен за станалото, тъй като е
направил това, което се изисквало от него като водач, веднага се обадил на
тел.№112 и впоследствие се интересувал от състоянието на пострадалия чрез
разговори със сина на последния.
Защитникът на обвиняемия – адв. Е. Р. от ТАК, изтъква виновно
поведение и на пострадалия водач. Същият се позовава и на нормата на чл. 23
ЗДвП, както и на задълженията на водача при маневра „изпреварване“.
Изтъква реализиране на института на „случайното деяние“ по чл. 15 НК и
настоява за прекратяване на наказателното производство.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
На 05.06.2020г. към 10:30 часа в гр. Т., обв. Ф. И. управлявал
собствения си лек автомобил марка „*******“, модел „**************“, с
peг. №Т **** АК, по ул. „П. С. К.“ в града. Времето било сухо, слънчево и
1

топло с нормална видимост и суха пътна настилка. Пътят се състоял от
двупосочно платно за движение с широчина около 10 метра. Обвиняемият
управлявал лекия автомобил в посока към кръстовището на ул.“Г.С.Р.“, но
спрял същия в дясно на пътното платно в близост до заведение за хранене
„Българска скара“.
В същото време в гр.Т., по ул. „П. С. К.“ в посока към кръстовището на
ул.“Г.С.Р.“, със скорост около 19 км/ч се движел мотопед марка „Ямаха“ с
рег.№ Т 0349 ТТ, управляван от свид.Х. М. от гр.Т.. Свид.М. забелязал, че в
дясната страна на пътното платно има спрели автомобили. При движението
си с мотопеда той приближил спрения в дясната страна на пътя лек
автомобил марка „*******“, модел „**************“, с per. №Т **** АК, и
докато преминавал успоредно на последния на разстояние от около 60 см-1 м
в ляво от него, обв. И. отворил предна лява врата на управлявания от него лек
автомобил„*******“ с цел да слезе, без да се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението. Същият не възприел
заобикалящия го мотопед, управляван от свид. Х. М., въпреки че имал
обективна възможност да възприеме през ляво странично огледало за обратно
виждане приближаващия го от ляво мотопед марка „Ямаха“. В резултат на
предприетото от обв.И. отваряне на предна лява врата на автомобил марка
„*******“, модел „**************“, с per. №Т **** АК, последвал удар
между отворената от обвиняемия врата и десния крак и дясната ръка на
водача на мотопеда марка „Ямаха“свид. Х. М.. От последвалия удар свид.Х.
М. изгубил равновесие и паднал от управлявания от него мотопед върху
пътната настилка. Пострадалият Х. М. бил откаран до МБАЛ – Т., където бил
настанен за лечение. При проведения в с.з. разпит на свид. М. същият
посочва, че от 20 години страда от заболяване на ръцете – идиопатична
подагра, изразяваща се в болки в ставите на крайниците, поради което на
същия била призната 50% трайно намалена работоспособност съгласно ЕР на
ТЕЛК. Същият уточнява, че в продължение на месец и половина след ПТП
ръката му била шинирана и имал затруднения с хватателната й функция като
не можел да държи предмет със същата.
Видно от заключението по изготвената по делото съдебно - медицинска
експертиза в резултат от настъпилото ПТП свид. Х. М. от гр.Търговшце
получил счупване на втора метакарпална кост на дясната длан, което му
причинило трайно затрудняване на движението/хватателната функция/ на
ръката за срок около 35-45 дни, ако не настъпят усложнения в оздравителния
процес. Наред това увреждане свид. М. получил и разкъсноконтузни рани по
дясната предмишница и дясната подколенница, които са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При разпита му в с.з.
вещото лице д-р Горанов пояснява, че е изготвил заключението след лично
запознаване с направената на 05.06.2020г. рентгенова снимка на ръката на
пострадалия, от която се установявала фрактурата на метакарпалната кост на
дясна длан. Експертът разяснява, че въпреки посоченото заболяване
2

полученото при ПТП счупване е причинило на пострадалия на 100% загуба на
хватателната функция поради шинирането за период от 35-45 дни.
От заключението по автотехническата експертиза се установява, че
основната причина за настъпване на ПТП е поведението на обв. И., който
отворил предна лява врата на управлявания от него лек автомобил „*******“
с цел да слезе, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, както и че същият не е възприел заобикалящия го
мотопед, управляван от свид. Х. М., въпреки, че е имал обективната
възможност да стори това през ляво странично огледало за обратно виждане,
или ако е възприел същия, не е реагирал адекватно като го пропусне преди да
отвори вратата на автомобила си. В заключението на вещото лице е посочена
като допълнителна причина за настъпване на произшествието поведението на
пострадалия, който не осигурил достатъчно странично разстояние, за да може
безопасно да премине покрай л.а.“*******“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните на
досъдебното производство писмени, гласни доказателства и експертни
заключения, както и от дадените пред съда обяснения на обвиняемия,
свидетелски показания и от проведения разпит на вещото лице, изготвило
СМЕ. Съдът кредитира показанията на свид. М., който при проведените на
досъдебното и в съдебното производство разпити излага идентични сведения.
Същият поддържа, че е преминал край автомобила на обвиняемия на
разстояние от около 70см, тъй като идващите срещу него автомобили не
позволявали да премине на по – голямо разстояние от МПС на обвиняемия. В
този аспект следва да се посочи, че е несъстоятелно твърдението на защитата,
че мястото на ПТП е част от площад. Приетото заключение на САТЕ е
категорично, че ПТП е настъпило на пътно платно, предназначено за
движение в двете посоки, въпреки незабележимата маркировка за разделяне
на двете ленти. Обясненията на подсъдимия за това, че той е отворил вратата
леко, но пострадалият се е движел прекалено близо и сам се е блъснал в леко
отворената врата, не водят до извода за отпадане на отговорността му като
водач да се съобрази с обстановката преди да предприеме слизане от МПС.
Показанията на свид. М. се подкрепят напълно от изготвените в хода на
разследването експертни заключения, които са съобразени с протокола за
оглед, направените при огледа фотоснимки, както и наличната по случая
медицинска документация. Видът на телесната повреда на пострадалия е
установен със заключението от извършената съдебна медицинска експертиза,
което е категорично, че е налице трайно затрудняване движението на ръката
със среден срок за възстановяване от около 35-45 дни. В своята съвкупност
тези доказателства изясняват категорично приетата и описана по – горе
фактическа обстановка.
От приетата фактическа обстановка следва, че от обективна страна
обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б"
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр.с чл.95, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 95,
3

ал.1 от ЗДвП водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят
отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой
или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за
останалите участници в движението. Систематичното място на разпоредбата
е в Раздел ХIХ „Престой. Паркиране. Пътно превозно средство, спряно
поради повреда“ от глава Втора „Правила за движение по пътищата“ на
ЗДвП. В случая МПС се определя като спряно за престой по смисъла на чл. 93
ал.1 ЗДвП/спряно за ограничено време/. Употребените в текстовата
формулировка на разпоредбата на чл. 95 ал.1 ЗДП израз „останалите
участници в движението“ и подлога „водач“ води до тълкуването, че водачът
на спряно за престой МПС също е участник в движението. За това, че и в
случая е налице управление на МПС по смисъла на чл. 342 ал.1 НК, съдът се
позовава на задължителното тълкуване на понятието „управление на МПС“,
дадено в ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., в чиято т.2 б.“а“ е
прието, че в понятието "управление" се включват всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице,
независимо дали превозното средство или машината е в покой или в
движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици. А относно аналогичен на процесния случай е
произнасянето по Решение № 480 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2305/2011
г., I н. о., НК. Несъстоятелно е възражението на защитата, че в случая свид.
М. не е спазил изискването на чл. 23 ал.1 ЗДвП, съгласно което водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Тази разпоредба не
е приложима към настоящия казус, тъй като не са налице движещи се в една
посока едно след друго МПС-ва, а едно спряно за престой МПС и друго,
което го заобикаля. Не е приложима и другата визирана хипотеза на чл. 42
ал.2 т.1 ЗДвП, според която водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство. В този случай става дума за
изпреварване, което е маневра, различна от извършваното от свид. М.
заобикаляне. В пряка връзка с предприетото от обвиняемия отваряне на
предна лява врата на управляваното от него МПС, спряно в същия момент, е
получения удар между свид. М. и тази врата, и последвалото падане на
свидетеля на земята, като крайният резултат е получената от същия фрактура.
Според описаните медикобиологични признаци на фрактурата същата
представлява средна телесна повреда, тъй като е довела до трайно
затрудняване движението на съответния горен крайник, в какъвто смисъл е
задължителното тълкуване по т.10 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС/“Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато
затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична
загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната
4

функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на
стави и др./. В случая изцяло е била загубена хватателната функция на
дясната ръка, а затрудняването на движението е трайно, когато е с
продължителност от поне 30 дни. Ето защо съдът прие, че е налице
причинена средна телесна повреда на пострадалото лице. От субективна
страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като от събраните
доказателства следва, че предприемайки отваряне на предна лява врата с цел
слизане от МПС, обвиняемият не е предвидил настъпването на
общественоопасните последици/ПТП и последвалата средна телесна повреда
на другия участник в движението/, тъй като изобщо не е възприел
приближаващия мотопед, но е бил длъжен и е могъл /предвид описаната в
САТЕ възможност за възприемането му през ляво странично огледало на
автомобила му/ да ги предвиди, поради което е налице несъзнавана
непредпазливост/небрежност/. В този смисъл е несъстоятелен довода на
защитата за прилагане института на „случайното деяние“ по чл. 15 НК/“Не е
виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл
да предвиди настъпването на общественоопасните последици“/.
Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая
спрямо обвиняемия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК.
Извършеното от него престъпление е непредпазливо. Същото по закон към
момента на извършването му се санкционира с лишаване от свобода до три
години или пробация, поради което попада сред визираните случаи в
разпоредбата на чл. 78а ал.1 б.”а” предл.ІІ от НК. От данните по делото е
видно, че обвиняемият не е осъждан, но е освобождаван от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК като наложеното му
административно наказание глоба в размер на 600 лева по НАХД №278/2009г.
на РСТ е изпълнено, тъй като глобата е заплатена на 28.06.2011г. При това
положение последиците от това административно наказание са заличени на
29.06.2012г. съгласно т.4 на Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85
г., Пленум на ВС. Според задължителното за съдилищата ТР №2/22.12.2016г.
на ОСНК, т.3, за да се приложат диференцираните процедури по Глава
двадесет и осма и Глава двадесет и девета от НПК, следва да бъдат
възстановени или обезпечени само съставомерните имуществени вреди от
престъпление по чл.343 от НК. А предвид разпоредбата на чл. 343 ал.1 б.“а“
НК съставомерни са значителните имуществени вреди. По делото липсват
данни за причинени изобщо имуществени вреди. Ето защо в случая няма
подлежащи на възстановяване имуществени вреди, поради което не е и
налице пречка по смисъла на чл. 78 ал.1 б.“в“ НК. По делото не са установени
факти, попадащи в забранителната норма на чл. 78а ал.7 НК. Ето защо след
като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна
отговорност обвиняемия, съдът приложи по отношение на същия санкцията
на чл. 78а от НК и му наложи административно наказание глоба в размер на
1000.00 лева. При определяне размера на глобата съдът се съобрази с
тежестта на нарушението и имотното състояние на извършителя, декларирано
5

от него в приложената декларация по ДП. По отношение на тежестта на
деянието съдът определи същата като сравнително ниска в сравнение с
преобладаващите случаи на престъпления по същия състав. Не следва да се
пренебрегва факта, че обвиняемият е причинил последвалата телесна повреда
не при същинско активно управление на МПС, нарушавайки правила за
съобразена скорост на движение или такива за извършване на маневри по
време на движение, при които нарушения последствията обичайно са
значително по – тежки. В случая съдът отчете и посоченото от вещото лице,
изготвило СМЕ, че датиращото от години заболяване на пострадалия е
предпоставка и за по – лесна чупливост на костите му, което означава, че при
лице без подобен здравословен проблем би могло да не се стигне до
причиняване на средна телесна повреда, респ. и до съставомерност на
деянието като престъпление по НК. По делото са налице данни, че
обвиняемият е телефонирал на тел.№112 и е извикал линейка, както и че през
следващите дни се е интересувал от състоянието на пострадалия – факт, който
не се отрича от свид. М.. Тези факти са смекчаващи обстоятелства за
отговорността на обвиняемия. Като такова обстоятелство съдът отчита и
формата на вината – небрежност, която е най – леката такава при
наказателната отговорност. Заради вида на предвиденото административно
наказание „глоба“ съдът съобрази данните за имущественото положение на
обвиняемия, според които същият получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 1220 лева и не реализира други доходи, като притежава и идеални
части от два апартамента, както и три леки автомобила. При преценката на
всички горепосочени обстоятелства съдът прецени, че административното
наказание следва да се определи в минималния законов размер, а именно 1000
лева, поради което наложи на обвиняемия глоба в този размер.
Предвид факта, че обвиняемият е правоспособен водач, спрямо него е
приложима процесуалната възможност по чл. 78а ал.4 НК, при която съдът
може да наложи и наказание „лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност“ за срок до три години, тъй като такова наказание е
предвидено за съответното престъпление съгласно чл. 343г НК. За да прецени
дали да наложи наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в случая,
съдът отчете естеството на самото деяние и мотивите, които изложи относно
тежестта му, която е по – лека в сравнение с други често извършвани форми
на изпълнителни деяния по състава на чл. 343 ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК. Формата на вината, която не е престъпна самонадеяност, а
небрежност същото визира по – ниска степен на обществена опасност на
дееца. А според събраните по делото данни причинената телесна повреда по
естеството си подлежи на пълно преодоляване. Изразеното от подсъдимия
силно притеснение за състоянието на пострадалия и проявената от него
заинтересованост към същия след ПТП сочат на осъзнаване от негова страна
на сериозността на стореното. Видно от приложената по ДП справка за
нарушител/водач, обвиняемият няма отнети контролни точки и последното
издадено срещу него НП датира от 2016г. Предвид тези данни, а и най – вече
6

факта, че ПТП е причинено не по време на движение с МПС и при
пренебрегване на основни правила и изисквания към водачите, съдът
прецени, че не следва да налага на обвиняемия предвиденото като
възможност в чл. 78а ал.4 НК наказание „лишаване от право да управлява
МПС“.
Тъй като на досъдебното производство са налице данни за реално
изплатени разходи от органите на МВР по извършването на експертизи,
отнасящи се до повдигнатото обвинение, съдът осъди на основание чл. 189
ал.3 НПК обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Т.
направените по досъдебното производство разноски за съдебни
автотехническа и медицинска експертизи в общ размер от 402.60 лв., както и
по сметка на РСТ да заплати сумата от 20 лева, представляваща изплатено от
бюджета възнаграждение на вещо лице.
Съдът счита, че наложените наказания ще спомогнат за постигане на
целите по чл.12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	59
Дата:	15 февруари 2021 г. (в сила от 3 март 2021 г.)
Съдия:	Анета Иванова Петрова

Дело:	20203530200956
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 декември 2020 г.

Решение по дело №956/2020 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите