ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….2020г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..……… две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 479 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр.чл.130 от ГПК.
Възз.ч.т.дело № 479/2020год. по описа на ВОС
е образувано по частна жалба на С.Н.С. с ЕГН ********** *** чрез пълномощник
адв.И.И.,***, срещу Определение № 459/08.01.2020г., постановено по гр.дело №
12751/2019г. по описа на ВРС, с което
съдът е прекратил производството по предявения установителен иск по чл.424 от ГПК поради недопустимост на производството, на осн.чл.130 от ГПК.
В жалбата се настоява за отмяна на
определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Оспорват се изводите на съда, че всяко лице
трябва да познава подписа си, както и, че момента на узнаване на релевантното
за производството обстоятелство е възникнал с направената по заповедното
производство справка. В тази връзка се настоява, че при извършване на справката
ищецът все още не е знаел със сигурност, че подписът не е негов, като у него
само било възникнало съмнение в автентичността му. Поддържа се твърдението, че
с изготвянето на графологичната експертиза в
началото на месец юли 2019г., с чието заключение безспорно се доказвало, че
подписът върху съобщението за изготвена заповед за изпълнение на парично
задължение не е на длъжника, е отпочнал да тече тримесечния срок по чл.424,
ал.2 от ГПК. Според ищеца наличието на експертиза, която по безспорен начин
установява, че подписът на длъжника върху съобщението за връчване на заповедта
за изпълнение, не е положен от него, е новооткрито обстоятелство от съществено
значение за делото по смисъла на чл.424, ал.1 от ГПК. Отстоява се мнението, че
доколкото разпоредбата на закона визира наличието на новооткрити обстоятелства
или писмени доказателства от съществено значение за делото, а не само за
вземането, то следва да се направи извод, че това включва както доказателства
във връзка с вземането, така и във връзка със законосъобразността на процеса, и
съответно обуславя допустимостта на иска. Позовава се на съдебна практика на
ВКС, обективирана в Решение № 781/25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2020г.,
трето г.о.
Ответникът по иска – „ВиК – Варна“ ООД ЕИК
*********, редовно уведомен, е подал отговор на частната жалба. Счита
постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен и настоява да бъде
потвърден.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, при надлежно учредена представителна власт за пълномощника, в срока по
чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съда. Производството по жалбата
е допустимо и същата подлежи на разглеждане по същество :
Производството по гр.д.№
12751/2019г. по описа на ВРС е образувано въз основа на искова молба на С.Н.С.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.И.И., с която на осн.чл.424 от ГПК
се настоява да бъде признато по отношение на „ВиК – Варна“ ООД ЕИК *********,
че ищецът не дължи сумите по издадена по реда на чл.410 от ГПК в полза на
ответника Заповед за изпълнение на парично задължение от 03.02.2017г., изд. по
ч.г.д. № 1394/2017г. по описа на ВРС, за плащане на суми за главница и лихви за
забава, дължими от длъжника в качеството му на потребител на ВиК услуги по
партида с абонатен № 1159129 за периода от 17.05.2006г. до 27.04.2015г. за
обект – имот, находащ се в гр.Варна, ул.Искър № 8А.
Позовава се на
новооткритото обстоятелство, че подписът, положен в съобщението, с което е
връчена ЗИ, изд. по ч.гр.д. № 1394/2017г. по описа на ВРС не е негов. Излага,
че за това е узнал след проведена съдебно-графологична експертиза по образувано
по негова инициатива ДП № 1067/2019г. по описа на ВРП. Счита за спазен
преклузивния срок по чл.424, ал.2 от ГПК доколкото експертизата била депозирана
в началото на м.юли 2019г., а исковата молба е входирана в съда на 09.08.2019г.
От изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения и представените по делото
писмени доказателства се установява, че по образуваното пред ВРС ч.гр.д. №
1394/2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
03.02.2017г., с която е разпоредено С.Н.С. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„ВиК – Варна“ ООД ЕИК ********* главница и лихви за забава, дължими от длъжника
в качеството му на потребител на ВиК услуги по партида с абонатен № 1159129 за
периода от 17.05.2006г. до 27.04.2015г. за обект – имот, находащ се в гр.Варна,
ул.Искър № 8А, както и сторените разноски по делото.
Съобщението с приложена ЗИ е връчена на
длъжника на 03.04.2017г., като след положен в реквизита „получател“ подпис е
изписано „лично“.
На 27.04.2017г. С.Н.С.
подава срещу издадената ЗИ възражение по чл.414 от ГПК като изрично пояснява,
че е заплатил на касата сумата, дължима за периода от 29.01.2014г. до
27.04.2015г. ведно с разноските, като счита, че не дължи „останалото“.
Липсва спор, че
възражението не е прието, а срещу издадения изпълнителен лист не е подавана
частна жалба по реда на чл.407 от ГПК.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20188940401027 по описа на ЧСИ рег. №
894 в район на действие ОС Варна.
Оспорването на вземането
след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в
хипотезите по чл.424 от ГПК в следните хипотези: при новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за
подаване на възражението по чл. 414 от ГПК или с които не могъл да се снабди в същия срок.
Това не изключва възможността длъжника да предяви по общия исков ред иск
по чл. 439 от ГПК, тъй като се касае за
различни фактически състави. В иска по чл.424 от ГПК съществуването
на вземането се оспорва въз основа на факти или доказателства, които са
новооткрити, докато в иска по чл. 439 от ГПК фактите са новонастъпили. С ал. 2 на чл.424 от ГПК е определен и
преклузивен тримесечен срок от узнаването за предявяване на иска.
Съобразно разясненията, дадени с т. 16 от
ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно за процесуалните
предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, вкл. правния
интерес. С решението е прието, че допустимостта на специалния отрицателен
установителен иск по чл.424 от ГПК е
обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за
съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост
на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако
ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков
ред установяване несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си
твърдените от ищеца факти са от съществено значение, обуславя допустимостта на
иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти.
В конкретния случай
новооткритото обстоятелство, на което се позовава ищецът, частен жалбоподател в
настоящото производство, е твърдяния факт, установен с експертиза в хода на ДП № 1067/2019г. по описа на ВРП, че подписът положен в
съобщението за връчване на ЗИ в качеството му на длъжник, не е негов.
Всъщност ищецът въвежда
твърдение, че съобщението за
връчване на заповедта е оформено външно редовно, т.к. е положен подпис на получател, но самото то е невярно като удостоверяване
/налице е външна привидност на редовно връчване/, като факта, че подписът не е негов му станал
известен едва в досъдебното производство. Твърди, че за него това е новооткрито
обстоятелство, защото до тогава имал само съмнения в автентичността на
собствения си подпис.
В хипотезата на чл.424 от ГПК е необходимо оспорването да се извършва въз
основа на факти, които са съществували преди изтичане на срока за подаване на
възражение срещу заповедта, но не са били известни на длъжника или ако са
известни – не са му били известни доказателства за тях до изтичането на срока
за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
При обосноваване на правния си
интерес от водене на иска, ищецът твърди, че подписът положен в документа не е
негов, като по този начин, в
действителност, оспорва той е получил съобщението за издадената ЗИ.
Безспорно, законът допуска
връчването на призовки и съдебни книжа да се извърши и на друго, различно от
адресата, лице, при стриктно спазване на изисквания по чл.46 от ГПК. Дори и да
се приеме, че съобщението не е връчено лично на адресата /така, както е
изписано в документа/, то към момента на подаване на възражението по чл.414 от ГПК /макар и извън преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК/ длъжникът
безспорно е узнал за издадената ЗИ, както е и бил запознат с обстоятелствата
относно начина на връчване на книжата от длъжностното лице по призоваването,
съответно – дали лично той и трето лице е положило подпис в реквизита
„получател“.
Следователно, налага се извода,
че още преди 27.04.2017г. на длъжника е било известно без съмнение чий /негов
или на трето лице/ е подписът в съобщението, без необходимостта от провеждане
на наказателно производство за установявене на този факт. Ако е считал, че ЗИ не
му е връчена редовно, длъжникът е имал възможността да подаде възражение по
чл.423 от ГПК, в хода на което подлежат на разглеждане и доказване със всички
допустими доказателствени средства въведените от него основания за
невъзможността си да оспори вземането. Разпоредбата на чл.423 ГПК предоставя пълноценна защита на интересите на длъжника в заповедното
производство, ако той е бил лишен от възможността да оспори вземането.
Хипотезата на чл. 423 от ГПК дава възможност въззивният съд да приеме просрочено възражение срещу
заповед за изпълнение в случай, че разпореждането за издаване на заповедта не е
връчено надлежно на длъжника /т. 1, 2 и 3 на чл. 423 от ГПК/ или ако
същият не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее. От обстоятелствената част на
исковата молба и от доводите в частната жалба се налага изводът, че длъжникът
се позовава на ненадлежно връчена заповед за изпълнение и се твърди, че не му е
връчена лично, доколкото постоянния и настоящия му адрес не съвпада с адреса на
обичайното му местопребиваване /чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК/.
Освен това, в случай, че
длъжникът е считал, че заповедта
не е влязла в сила е разполагал и с
възможността да обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист /чл. 407 ГПК/.
На второ място, ищецът сочи в
исковата молба, че при надлежно връчена ЗИ, би подал възражение в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК, в което да се позове на изтекла в негова полза погасителна
давност.
Възражението за погасителна давност
също не може да бъде основание за
предявяване на иска по чл.
424 ГПК. При липса на
подадено в срок възражение, давността следва да се смята за прекъсната и не
може, след като заповедта е влязла в сила поради липса на възражение,
впоследствие длъжникът да предяви иск за установяване, че не дължи поради
изтекла давност.
В заключение, въззивният съд приема, че обжалваното определение е
постановено при съобразяване с относимите материално и процесуалноправни норми.
И тъй като правните изводи на настоящата инстанция и тези на
първоинстанционният съд съвпадат, то обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 459/08.01.2020г.,
постановено по гр.дело № 12751/2019г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството
по предявения установителен иск по чл.424 от ГПК поради недопустимост на
производството, на осн.чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Апелативен съд Варна в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.