Определение по дело №156/2020 на Административен съд - Ловеч

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                           гр. Ловеч, 15.09.2020 г.

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

         като разгледа докладваното от съдия  Вълков адм.дело № 156/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Административното дело е образувано по  искова молба от К.И.Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, IX група срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с искане да бъде осъдена да му заплати сумата от три хиляди лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 26.07.2017 г. до момента на разглеждане на исковата молба.

         Препис от исковата молба е изпратен на ответната страна за писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. В представения писмен отговор ГДИН чрез пълномощник е посочено, че с оглед наведените твърдения за дискриминационно отношение, предявения иск следва да са квалифицира като такъв с правно основание чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), поради което делото следва да бъде прекратено и исковата молба изпратена по компетентност на Районен съд.

         Съгласно чл. 135, ал.1 от Административно процесуалния кодекс (АПК), всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд (ал.2).

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира, че делото не му е подсъдно.

В исковата молба ищецът е посочил, че пребивава на територията на Затвора *** от 16.10.2018 г., като преди това е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Враца. От както е в Затвора *** е дискриминиран спрямо лишените от свобода, изтърпяващи същото наказание при същия режим в затворите в гр. Враца, гр. София и гр. Стара Загора. Докато е бил в Затвора Враца е имал престой на открито от 1 час и двадесет минути, 1 час фитнес и още едно каре по здравословни причини от 1 час и двадесет минути. Била му е давана възможност за работа и всеки ден да общува с другите лишени от свобода. Това се изразявало в игра на шах, табла и карти, като за целта се събирали в определена килия.

В Затвора *** при изтърпяване на същото наказание при същия режим му е предоставено само 1 час и тридесет минути за престой на открито и два дни в седмицата по 2 часа клуб, като през почивните дни престоят е бил 1 час. Свиждането в Затвора *** е било само два дни в месеца по 40 минути, а в Затвора Враца свиждане се провеждало  всяка събота и неделя, а с молба и през делнични дни, и във всеки почивен празничен ден. В Затвора София лишените от свобода със същите присъди и режим разполагали с две карета – престой на открито от 1 час и четиридесет минути, 1 час фитнес и всеки делничен ден по 2 часа клуб.

Съдът намира, че споровете подсъдност на делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. са решени с Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС и на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. Прието е, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения са подсъдни на Районния съд. Прието е също, че искът с правна квалификация  чл. 71, ал1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на Районния съд.

В случая търсената от ищецът защита е за присъждане на обезщетение за вреди от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност – действия и бездействия на ГДИН, вследствие на което се твърди, че е дискриминиран спрямо лишените от свобода от Затвора Враца и Затвора София, изтърпяващи същото наказание при същия режим  . Според тълкувателното постановление, разпоредбата на чл. 71 от ЗЗДискр. съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производството пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. При непроведено производство пред Комисията за защита от дискриминация исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на съответния Районен съд.

По делото няма данни, нито твърдения, че е проведено производство пред  Комисията за защита от дискриминация, поради което настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Районен съд Ловеч.

Това налага настоящото дело да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Ловеч.

По изложените съображения и на основание чл. 135, ал.2 от АПК във връзка с чл. 71, ал.1 от ЗЗДискр., съдът

 

                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.

ИЗПРАЩА същото по подсъдност на Районен съд Ловеч.

Определението  не подлежи на обжалване.

Препис от него да се изпрати на ищеца и на ГДИН.

 

 

                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: