№ 11956
гр. София, 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110113830 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът С. Х. М. с ЕГН **********, обл. Шумен, гр. Нови
Пазар, ул. Стара планина №10, и ответникът *** ЕООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Панайот
Волов №29, ет.3.
Предявен е иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, евентуално
пр.1 /противоречие с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП/ за прогласяване на нищожност на чл.20,
чл.21, ал.4, чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 8.1.2019г.
Ответникът оспорва иска.
С оглед изявленията на страните като безспорни следва да се отделят фактите:
Между ищеца и „***“ ООД е сключен договор за договор за кредит „Бяла карта“ от
8.1.2019г. Вземанията по него са прехвърлени чрез договор за цесия на ответника
Чл. 20 предвижда, че в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение в срока по чл.15, последният дължи неустойка в размер 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Неустойката се
начислява на 6то число на месеца, в който кредитополучателят не е погасил текущото си
задължение по договора в срок до 2ро число на текущия месец, като не е предоставил и
допълнително обезпечение в срока по чл.15, ал.1, тоест до 5то число на месеца, без
междувременно да е погасил текущото си задължение.
Според чл.21, ал.4: при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12,
ал.1, кредитополучателят дължи разходи за действие по събиране на задължението в размер
1
на 2,50лв. за всеки ден , до плащане на съответното текущо задължение или на сумата по
чл.12, ал.1. В случай, че кредотополучателят не предостави допълнително обезпечение по
чл.15, но заплати 15% от кредетния лимит, съгласно чл.12, ал.1, същият не дължи разходите
за действия по събиране на задълженията по настоящата алинея, но дължи неустойката по
чл.20 в размер на 10%.
Според чл.21, ал.5: след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят
дължи еднократно плащане на такса в размер на 120 лв., включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задълженито е на кредитополучателя.
Спори се дали чл.20, чл.21, ал.4, чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 8.1.2019г.
договора са действителни
Относно спорния въпрос съдът намира следното: Процесният договор е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на §13, т.2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на потребители, в
българската правна система съществува и специален Закон за потребителския кредит (към
датата на сключване на процесния договор действа ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в
сила от 12.05.2010г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата
на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл.9,
ал.1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от
чл.143 до чл.148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът
следи служебно. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с
изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал. 5 ЗПК, в сила от 23.7.2014г., годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Уговорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
2
неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, така и по арг. от
чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителна практика в
ТРОСТК № 1/09 г., с т. 3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в
производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в
хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за
основателност на възражението, т. е. следва да съобрази всички събрани по делото
доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със
задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на
ответника.
Уговоранета неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият в договора размер на
разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера на
неустойката. Включена по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е
добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява
неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения
заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи,
че изискване за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поръчител, който да
отговаря на точно определение условия, противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Възнаградителната договорна
лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата въвежда още
един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Тази разпоредба
противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР и посочения общ размер на
плащанията. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение
на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението. Клаузата противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики
3
като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави,
поради което е и нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът
прави преценка за естеството на договора за кредит /потребителски с по-слаба и уязвима
страна/, съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните лихви и
неустойката както и съпоставка с вредите от неизпълнението.
Относно цитираните по-горе уговорки за задължения за заплащане на такси – тези такси би
следвало да представляват допълнителни разноски за събиране на кредита, но по начина, по
който са уговорени – да се дължат конкретни суми при забава и при предсрочна
изискуемост, са всъщност допълнителни неустойки и за тях важи гореизложеното.
По изложените съображения настоящия състав на съда приема, че искът за прогласяване на
нищожност на чл.20, чл.21, ал.4, чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 8.1.2019г. е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Съдът намира, че на основание чл.26, ал.4 ЗЗД останалата част от договора е действителна.
Относно разноските: Съгласно чл.38, ал.2 ЗА съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. В случая съдът намира, че макар да се претендира нищожност на няколко
разпоредби от договора, се касае за един установителен иск с предмет прогласяване на
частична нищожност на договора за кредит. Предвид изложеното и предвид липсата на
фактическа и правна сложност и заявеното искане от страна на процесуалния представител
следва да се определи възнаграждение в размер от 300лв. (чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ).
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни чл.20, чл.21, ал.4, чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“
от 8.1.2019г., между С. Х. М. с ЕГН **********, обл. Шумен, гр. Нови Пазар, ул. Стара
планина №10, и *** ЕООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Панайот Волов №29, ет.3.
ОСЪЖДА *** ЕООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Панайот Волов №29, ет.3, да плати на
С. Х. М. с ЕГН **********, обл. Шумен, гр. Нови Пазар, ул. Стара планина №10, сумата
4
80лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА *** ЕООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Панайот Волов №29, ет.3 .да плати на адв.
М. В. М. от ПАК, с адрес гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б, сумата 300лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5