Решение по дело №17/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260028
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20211520100017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............

гр. Кюстендил, 21.04.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от А.В.П. и Л.С.С. против К.Т., П.Т. и Д.Д..

В исковата молба (в т.ч. поправена такава) се сочи, че всяка от ищците е собственик, на основание наследствено правоприемство, на по 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. Кюстендил, общ. Н., с. Д., махала „Т.“, Жилищна сграда с идентификатор 23827.600.3.1, с площ от 95 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, Селскостопанска сграда с идентификатор 23827.600.3.2, с площ от 71 кв.м., построена в същия имот.

До март 2020 г. съсобственици на останалите ид.ч. от имота и сградите били ответниците К.Т. (1/6 ид.ч.) и П.Т. (1/6 ид.ч.) отново на основание наследствено правоприемство.

Имотът бил придобит от съсобствениците от общия им наследодател и техен дядо Г. Т., починал през 1961 г. Последният бил построил къщата в имота през 40-те години на миналия век. В последствие имотът бил разширен със закупуването на 3200 кв.м. нива на 30.10.1947 г. и 300 кв.м. съседен неурегулиран парцел с дворно място на 30.05.1950 г., в който били построени обслужващи селскостопански постройки.

След смъртта на Г. Т. процесният имот бил наследен от петте му деца, респ. техните низходящи.

Твърди се, че след смъртта на Г. Т. синът му – В. Т. останал да живее в имота в с. Д. Полагал грижи за къщата, постройките и земята до смъртта си през 1998 г. Неговата сестра Д. Т. също помагала в грижите за имота и неговото стопанисване до смъртта си през 1997г. След тяхната смърт грижите за имота били поети от техните племенници и ищци в настоящото. Така, в продължение на повече от две десетилетия – 1997/98 г. – 2020г., последните извършвали подобрения в имота, полагали грижи за насажденията, събирали плодовете от тях, заплащали битови сметки и данъци. На свой ред ответниците не посещавали имота през сочения период. Не се интересували от него. Ето защо изненада за ищците било, когато през октомври 2020 г. открили, че процесният имот, ведно с намиращите се в него сгради, били продадени от К. и П.Т. на другия ответник Д.Д. още през март 2020г. Сделката била обективирана в Нотариален акт № 99, том I, рег. № 956, дело № 99 от 2020 г. на нотариус М. М.. Ответниците се разпоредили не само с притежаваните от тях идеални части, а с целия имот, като се легитимирали като собственици на същия посредством акт за собственост на техния баща (Георги Т.) – Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 36, том I, рег. № 710, дело 84 от 1999г. на нотариус Б. А.. А същият (Г. Т.) приживе по никакъв начин не си служил с имота, така че да го свои, в който смисъл ищците излагат подробни съображения. Така, предвид сменените ключалки в имота, ищците нямали достъп до същия, считано от октомври 2020г., не били получавали дори покана да влязат в същия, за да вземат личните си вещи (дрехи, покъщнина, инструменти, снимки и документи).

Предвид изложеното за ищците бил налице интерес от предявяване на иск спрямо ответниците по чл. 124 от ГПК, доколкото въз основа на изложените аргументи Д.Д. придобил единствено 1/3 ид.ч. от процесния имот, като прехвърлителната сделка, обективирана в Нотариален акт № 99, том I, рег. № 956, дело № 99 от 2020 г. на нотариус М. М., не породила правни последици за общо 4/6 ид.ч. от същия. В този смисъл и доколкото последният упражнявал фактическа власт върху целия имот, без да е налице противопоставимо спрямо ищците правно основание за това, то налице бил интерес за същите да ревандикират имота от Д. за притежаваните от тях общо 2/3 ид.ч. от същия, в т.ч. и на притежаваните от тях движими вещи, находящи се в имота и подробно описани в исковата молба на обща стойност от 4382 лв., която сума се претендира в условията на евентуалност на осн. чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.

На следващо място, доколкото съсобственици на имота били ищците, заедно с ответника Д.Д. (всеки с по 1/3 ид.ч.), но целият имот се ползвал единствено от ответника Д., то първите претендирали и заплащане на обезщетение (с пр. осн. чл. 31, ал. 2 ЗС) за ползата, от която Д. ги лишил. Размерът на обезщетението ищците определяли според средната пазарна наемна цена на имота, която съобразно притежаваните от тях идеални части възлизала на 200,00 лв. месечно.

Предвид изложеното се поддържат искания, както следва:

           1.Да бъде признато за установено, на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на ответниците, че всяка от ищците А.В.П. и Л.С.С. е собственик на основание наследствено правоприемство (от общия им наследодател и техен дядо Г. Т., починал през 1961 г. ) на по 1/3 (една трета) ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид 23827.600.9901; с данъчна оценка на имота от 2956,80 лв.; Жилищна сграда с идентификатор 23827.600.3.1, с площ от 95 кв.м., находяща се в обл. Кюстендил, общ. Н., с. Д., махала „Т.“, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид. 23827.600.9901, с данъчна оценка на сградата от 346,20 лв.; Селскостопанска сграда с идентификатор 23827.600.3.2, с площ от 71 кв.м., находяща се в област К., община Н., с .Д., махала „Т.“, с предназначение – селскостопанска сграда, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. Кюстендил, общ. Невестино, с.Друмохар, махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид. 23827.600.9901; с данъчна оценка на сградата от 178,10 лв.

            По реда на чл. 214 от ГПК е въведено и ново основание, на което ищците искат да бъдат признати за собственици на този имот - оригинерно такова, поради упражнявано давностно владение в периода 1998 г. – 2020 г., което владение било присъединено към това на праводателите им.

            2. Да се осъди ответникът Д.Г.Д., на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на ищците А.В.П. и Л.С.С. владението на 2/3 (две трети) ид.ч. от процесните имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид 23827.600.9901; с данъчна оценка на имота от 2956,80 лв.; Жилищна сграда с идентификатор 23827.600.3.1, с площ от 95 кв.м., находяща се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н. с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид. 23827.600.9901, с данъчна оценка на сградата от 346,20 лв.; Селскостопанска сграда с идентификатор 23827.600.3.2, с площ от 71 кв.м., находяща се в област К., община Н., с .Д., махала „Т.“, с предназначение – селскостопанска сграда, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с .Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид. 23827.600.9901; с данъчна оценка на сградата от 178,10 лв.

               3. Да се осъди ответникът Д.Г.Д., на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на ищците А.В.П. и Л.С.С. владението върху следните движими вещи, находящи се в имота, както следва:  на тераса (с обща стойност на вещите от 190,00 лв.) – малка правоъгълна маса с четири стола (150,00 лв.), дървена етажерка за стена (20,00 лв.), дървена закачалка за стена тип „хармоника“ (5,00 лв.), поставка за обувки (10,00 лв.), кофа за смет и лопати (5,00 лв.); в коридор (с обща стойност на вещите от 370,00 лв.) – порцеланова мивка с два броя подвижни по-малки мивки – поцинковани с канелки (40,00 лв.), голям бял шкаф, в който се съхраняват буркани със зимнина (40,00 лв.), два броя поцинковани казани за варене на буркани (10,00 лв.), закачалка с нова коса за трева (20,00 лв.), брадвички (20,00 лв.), 4 бр. тесли и инструменти (30,00 лв.), шкаф за съхранението на туби с вода (25,00 лв.), туби от 10-11 литра (5,00 лв.), бойлер на дърва – нов, немонтиран (120,00 лв.), пластмасови легени и корита (10,00 лв.), електромер – нов (50,00 лв.); в първата стая (с обща цена на вещите от 1132 лв.) – печка на дърва (280,00 лв.), дърва за огрев (10,00 лв.), чугунен чайник (10,00 лв.), две легла (100,00 лв.), гардероб с лични вещи (зимни якета, пуловери, зимни обувки – нови, нови одеяла и юргани, чаршафи, възглавници, спално бельо – 50 лв.), дантели от прабаба ни (150,00 лв.), кутия с документи и снимки със сантиментална стойност (150,00 лв.), шест стола (60,00 лв.), права дървена закачалка (10,00 лв.), бюро (50,00 лв.), обикновена пералня (10 лв.), дълъг рафт (10,00 лв.), три маси (150,00 лв.), електрическа печка за отопление с кварцови реотани (30,00 лв.), нагревател с голям бързовар за вода (20,00 лв.), брадва за цепене на дърва (20,00 лв.) и втора брадва без сап (12,00 лв.), 3 чифта обувки – стари (10,00 лв.); втора стая (с обща стойност на движимите вещи от 1010 лв.) – печка-кюмбе (50,00 лв.) и секция (300,00 лв.) със завивки (50,00 лв.), сервизни чаши със сантиментална стойност (от Гаврил Т.) – чаши за ракия, безалкохолно (150,00 лв.), две легла персон и половина (120,00 лв.), кръгла маса (50,00 лв.) с 6 стола (60,00 лв.), дълъг рафт маса (30,00 лв.), инструменти и ролка гумиран кабел 50 м. (40,00 лв.); трета стая (с обща стойност на движимите вещи от 970 лв.) – печка на дърва (80 лв.), съответно с дърва до нея (10,00 лв.), мивка-алпака (30,00 лв.), с шкаф под нея (40,00 лв.), сушилник за съдове – три нива – алпака (5,00 лв.), двоен електрически котлон с капак (40,00 лв.), голяма емайлирана тава с дръжки – за лютеница (5,00 лв.), домакински прибори и съдове за готвене (10,00 лв.), машина за биене на мляко (100,00 лв.), голям калайдисан тиган, близо стогодишен – реликва от дедите им (50,00 лв.), кухненски бюфет с кухненски принадлежности – вилици, лъжици, ножове, чинии, тенджери, чаши и др. (50,00 лв.), старо радио (20,00 лв.), аптечка (5,00 лв.), стар часовник на пружина (10,00 лв.) и чугунена ютия (20,00 лв.), електрическа готварска печка „Раховец“ – работеща (150,00 лв.) с шкаф зад нея (40,00 лв.), тава с дръжки за лютеница и сладка (5,00 лв.), миндери (10,00 лв.), голяма кръгла маса (60,00 лв.), с шест стола (60,00 лв.), две легла с железни табли (100 лв.), хладилник „Мраз“ – работещ (120,00 лв.); плевня ( с обща стойност на вещите от 480,00 лв.) – дървен материал (300,00 лв.), селскостопански инвентар (50,00 лв.), оградна мрежа (80,00 лв.), нова ръчна количка с гумено колело (40,00 лв.), 2 бр. лейки и др. градински пособия (10,00 лв.); в мазе (стойност на вещите от 30,00 лв.) – варели и бидони за вода (30,00 лв.), КАТО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ и на основание чл. 57, ал. 3 от ЗЗД се иска да бъде осъден Д.Г.Д. да заплати на ищците А.В.П. и Л.С.С. обезщетение в размер на стойността на вещите – 4382,00 лв. или продажната им цена, в случай погинат или бъдат отчуждени от него.

              В случай, че съдът уважи установителния иск по т. 1 се иска, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде отменен частично Нотариален акт № 36, том I, рег. № 710, дело № 84 от 26.03.1999г. на нотариус Б.А. по отношение на притежаваните от ищците общо 2/3 ид.ч. от процесния имот.

            Претендират се и сторените в производството разноски.

Посочената претенция с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС съдът е приел за недопустима и с влязло в сила на 08.09.2021 г. Определение № 260850/30.07.2021г. е прекратил производството в тази му част.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори.

Ответницата К.Т. сочи на допустимост, но неоснователност на заявените искове. Твърди, че ищците не били собственици, вкл. на идеални части, от процесния имот, което се установявало и от приложените към самата искова молба писмени документи. Ответниците се легитимирали като собственици на имота, който придобили от наследодателя си Г. Т., а соченият като общ наследодател на страните Гаврил Т., не бил собственик на имота. К.Т. сочи още, че баща й Г. Т. ползвал изцяло процесния недвижим имот след 1952 г., като със собствени средства и труд изградил съществуващата в имота паянтова жилищна сграда (по това време, от 1946 г., Г. Т. бил инвалид и не бил участвал в строежа на къщата, не бил полагал труд, респ. не придобил собствеността върху нея). Излагат се подробни фактически обстоятелства досежно това, че единствено бащата на ответниците е ползвал процесния имот, като го владеел за себе си и с намерението да го свои, което демонстрирал по явен и недвусмислен начин. Така, правилно се сдобил и с констативен нотариален акт, който почивал на верни данни. След смъртта на Г. Т. неговите деца, продължили да владеят целия имот, на което ищците никога не се противопоставили. Отделно, Т. сочи, че е придобила имота и на осн. добросъвестно владение продължило повече от пет години, считано от датата на смъртта на наследодателя й Г. Т. (15.04.2000г.) до 11.03.2020 г.

Оспорва се и възражението, че за имота била съставена кадастрална карта след 2020 г., определяща пространствените характеристики на имота, по подробно изложени в тази насока доводи.

Така, ответницата твърди, че, заедно с брат си, са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство и придобивна давност в периода 15.04.2000г. до 11.03.2020г., когато същият е прехвърлен на ответника Д..

Спори по обстоятелствата, на които се основават исковете.

По отношение претенцията с предмет сочените движими вещи, същата била недопустима в светлината на чл. 12, ал.1 от Закона за наследството.

Оспорва Договор за покупко-продажба на недвижим имот 30.10.1947 г., както и Договор за покупко-продажба от 30.05.1950, а също и Разделителен протокол от 30.09.1941, доколкото същите не касаели процесния недвижим имот.

Представените сметки от „ЧЕЗ Електро България“ АД, Декларация по чл. 14 от ЗМДТ и сметки за изплатени данъци, след 2018г., били ирелевантни за спора.

Твърди се, че действително А.П., през 2011 г., поискала разрешение от ответницата да гостува в процесния имот срещу уговорката А. да заплаща консумативните си разходи (доколкото същата заявила желание да остане в имота за по-дълго време). Ищцата прехвърлила партидата за клинетския номер на електроразпределителното дружество от името на К.Т. на свое име, но това, както и извършеното през 2018г. предеклариране по реда на чл. 14 от ЗМДТ, не спирало давността в полза на К.Т..

При посочените съображения се иска да бъде отхвърлена претенцията като неоснователна, алтернативно да се приеме, че ответницата е придобила процесния имот на оригинерно основание – десетгодишно давностно владение по см. на чл. 79, ал.1 от ЗС в периода 15.04.2000 г. – 15.04.2010г., респ. до 11.03.2020г.

Ответникът П.Т. сочи на недопустимост на предявените спрямо него искове, а и на пълна неоснователност на същите. Твърди, че искът срещу него, а и срещу сестра му, ответницата Т. (за която подобни доводи в депозирания от нея отговор по чл. 131 от ГПК обаче не са наведени) бил предявен при липса на пасивна процесуална легитимация. Надлежен ответник по същите следвало да бъде единствено последният приобретател Д., с когото ответниците Т. не били нито задължителни, нито обикновени другари.

Така, предвид подробно изложените съображения в тази насока се иска да бъде прекратено производството спрямо ответника като недопустимо.

Отделно от горното, исковете били и неоснователни по съображения, идентични с изложените такива от отв. Т..

Ответникът Д.Д. излага доводи за частична недопустимост и неоснователност на претенцията. Твърди, че се легитимира като собственик на процесния имот на основание Нотариален акт № 170, том 4, дело 426 от 2020 г. с праводатели по сделката, обективирана в същия – К. и П.Т.. Последните притежавали имота от своя праводател, черпещ правата си от нотариален акт от 26.03.1999г. Сочи, че представените от ищците разделителни протоколи от 30.09.1041 г. и 30.09.1942г., както и договори за покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.1947г. и от 30.05.1950 г. не били вписани в Служба по вписванията. Така и правата, които черпели от тях не могли да се противопоставят на правото на собственост на Г. Т. по Нотариален акт от 1999г., респ. на правото на собственост на ответника Д.. Отделно, тези документи касаели и други имоти, които не били идентични с процесния такъв.

Ответникът твърди, че дал съгласието си процесните движими вещи да останат в имота докато се организира изнасянето им, като той нямал претенции спрямо тях. Ето защо кани ищците, в удобен за тях ден и час, да приберат тези вещи, стига да докажат собствеността си върху тях. Така, неоснователна била и претенцията по отношение на тези вещи, заявена в условията на евентуалност и с правно основание чл. 57, ал. 3 от ЗЗД.

Неоснователно било и искането за заплащане на обезщетение заради това, че ищците били лишени от правото си да ползват имота. Ответникът твърди, че никога не ги е препятствал да ползват имота нито пък те са отправяли такива искания към него.

Сочи, че от закупуването на имота и понастоящем извършвал подобрения в него като реализирал разходи в тази връзка.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответниците, чрез пълномощниците си, я оспорват.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното Удостоверение за наследници №37/2020 г. Г. И. Т. починал през 1961 г. и оставил наследници по закон, както следва

- своята съпруга– Ф. Т. – съпруга, починала на 22.07.1983 г.,

- и четирите си деца Г. Т. – син, починал на 15.04.2000 г., наследен от съпругата си Л.Т., починала на 06.03.2005 г., както и двете си деца К. и П.Т. – тук ответници по иска с правно основание чл. 124 от ГПК;

- В. Г. И. – син, починал на 16.06.1987 г., наследен от съпругата си Р. И., починала на 03.11.1994 г.  и дъщеря си А.В.П.;

- Й. Г. Х. - дъщеря, починала на 03.12.1998 г., наследена от дъщеря си Л.С.С.;

- В. Г. Т. - син, починал на 07.12.1998 г.,

- както и Д. Г. Т. - дъщеря, починала на 01.07.1997 г.,

Последните двама наследени от братята и сестрите си Г. Т., В. И. и Й. Х..

Приложен по делото е разделителен протокол от 30.09.1942 г. по гр.д. № 153/1940 г., в предмета на който като дал II, е посочен и имот в м. „До къщи“.

Приложен е и друг такъв от 1941 г.

Приобщен е протокол по гр.д. № 153/1940 г., в който е отразен съставен разделителен протокол за одобрение.

В протокол по гр.д. № 153/1940 г. са отразени процесуални действия по теглене на жребий, по силата на които Г. И. е получил втори и шести дял по самия разделителен протокол.

Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.1947 г. Г. И. Д. придобил собствеността върху нива в м. „До къщи“ В землището на с. Д., с площ от около 3,2 дка.

Видно от приложеното Удостоверение за идентичност на имена Г. И. Т. и Г. И. Д. са имена на едно и също лице.

С договор от 30.05.1950 г. Г. И. Д. закупил и неурегулиран парцел с площ от около 300 кв.м. в землището на с. Д., Т. махала.

На 26.03.1999 г. Г. Г. Т. бил признат за собственик на дворно място, неурегулирано, в землището на с. Д., махала Т., с площ от 1037 дка, застроено с паянтова жилищна сграда и плевя (навес).

На 11.03.2020 г. К. и П.Т. продали на Д.Д. дворно място извън регулацията, с площ от 1037 кв.м. с паянтова жилищна сграда и плевня (навес), видно от приложения Нотариален акт № 99/2020 г.

Приобщени са доказателства за извършено плащане от А.П. на ел. енергия за имот в с. Друмохар, махала Т. – л. 33-45.

            Според данните в писмените документи на л. 46 -  63 от делото имот в с. Друмохар бил деклариран като наследствен на ищците Л.С. и А.П., както и на ответниците К. и П.Т., като данъчни задължения за придобитото наследствено имущество заплащали ищците.

По делото е приобщена скица на поземлен имот с идентификатор 23827.600.9901, както и скици на имоти с идентификатори 23827.600.3, 23827.600.1, 23827.600.2 – на л. 64 от делото и 102-104, в които се установяват точните им граници и местоположение.

Представена е и данъчна оценка на имотите - на л. 63 от делото.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В. Т. И., Й. С. А., В. Ф. С., З. Д. Д. и М. В. С..

Останалите писмени доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се налага подробното им обсъждане.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, чл. 108 от ЗС.

            По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК:    

            Претенцията е да бъде признато за установено по отношение на ответниците и на основание чл. 124 от ГПК, че всяка от ищците А.В.П. и Л.С.С. е собственик на основание наследствено правоприемство на по 1/3 (една трета) ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н. с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид 23827.600.9901; с данъчна оценка на имота от 2956,80 лв.; Жилищна сграда с идентификатор 23827.600.3.1, с площ от 95 кв.м., находяща се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид. 23827.600.9901, с данъчна оценка на сградата от 346,20 лв.; Селскостопанска сграда с идентификатор 3827.600.3.2, с площ от 71 кв.м., находяща се в област К., община Н., с .Д., махала „Т.“, с предназначение – селскостопанска сграда, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с.Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид. 23827.600.9901; с данъчна оценка на сградата от 178,10 лв.

            По реда на чл. 214 от ГПК е въведено и ново основание, на което ищците искат да бъдат признати за собственици на този имот - на оригинерно основание, поради упражнявано давностно владение в периода 1998 г. – 2020 г., което владение било присъединено към това на праводателите им.

              Ако съдът уважи установителния иск по т. 1 се иска да бъде отменен частично Нотариален акт № 36, том I, рег. № 710, дело № 84 от 26.03.1999г. на нотариус Боян Алексов, на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, по отношение на притежаваните от ищците общо 2/3 ид.ч. от процесния имот.

По допустимостта:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК - положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давност при права по 1/3 идч. за всяка от ищците.

Правният интерес от предявяването му е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно.  Съдебната практика и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, както е в разглеждания случай по твърдение на ищците, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и действителна – така и общото официално тълкуване, възприето в мотивите и диспозитива на т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,  Решение № 197/28.06.2010 г. по гр.дело № 875/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК и мн. др. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 178/1986 г. по тълк.д. № 150/1985 г. ОСГК на ВС. На още по-голямо основание следва да се приеме за обоснован правният интерес при извършването на прехвърлителна сделка, осъществена от несобственик, т.к. с това действие несобственикът в още по-голяма степен отрича правото на собственост на действителния собственик. От това следва, че насочването на иска както против прехвърлителя-несобственик, така и против приобретателя ще даде най-пълна защита на правото на собственост, т.к. съдебното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на посочените страни.

Тези принципни постановки се споделят от този съдебен състав, НО в случая установителната претенция спрямо ответника Д.Д. е предявена в условията обективно кумулативно съединяване с иск между същите страни, на същото основание, но с избрана осъдителна форма на защита.

В този случай се поставя въпросът за допустимостта на извършеното кумулативно обективно съединяване в едно и също съдебно производство на установителен иск за собственост и ревандикационен иск относно същия имот между същите страни. В този смисъл в практиката на ВКС – напр. Решение № 30/02.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2018 Г., II г. о., ГК, е прието, че когато ищецът е преценил, че претендираното от него право се нуждае от по-интензивен способ на защита и е предявил ревандикационен иск, спрямо който установителните искове за собственост са субсидиарна форма на защита, за него не е налице правен интерес от предявяването едновременно, при условията на кумулативност, и на установителен иск за собственост на същия имот /положителен или отрицателен/, тъй като с уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдържащ две искания – ищецът да бъде признат за собственик на спорния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението върху него, се установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респ. че той не принадлежи на ответника. След като ищецът твърди, че е собственик на соченото от него основание и е предявил иск по чл. 108 ЗС, то за него липсва правен интерес от предявяване и на установителен иск за собственост при същите фактически твърдения – така и Определение № 149 от 28.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1568/2020 г., II г. о., ГК.

Изложеното обуславя допустимостта на тази претенция досежно ответниците К. и П.Т., заради което тя ще бъде разгледана по същество по отношение на тях. Досежно ответника Д.Д. обаче, претенцията не може да бъде разгледана, доколкото е съединена с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС против него в условията на кумулативност, което съдът приема за недопустимо предвид идентичността в предмета на доказване по двата иска и предвид обема на защита, която ищецът би получил при евентуалното уважаване на всеки един от тях. При тези доводи производството в тази му част – по отношение на ответника Д.Д., ще бъде прекратено.

По основателността:

С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

В случая правото на собственост на ищците досежно процесните поземлени имоти е основано на твърдения за придобиване по силата на основание наследствено правоприемство на по 1/3 ид.ч., както и евентуално изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Досежно наследяването:

В съдебната практика се застъпва становището, че наследяването, като придобивен способ, изисква установяването от лицето, което се позовава на него, на твърдяното правоприемство – универсално или частно. В доказателствена негова тежест е и да установи освен тази биологичната връзка – наследник - наследодател, но и съществуването на конкретния обект на правото на собственост в патримониума на наследодателя.

Ищците в случая са наследници съответно на В. Г. И. и Й. Г. Х..

Според данните в събраните писмени доказателства е установено, че В. Г. И. е починал на 16.06.1987 г., наследен от съпругата си Р. И., починала на 03.11.1994 г. и дъщеря си А.В.П., а Й. Г. Х. е починала на 03.12.1998 г., наследена от дъщеря си Л.С.С..

Че процесните имоти са били част от наследството на починалите наследодатели обаче, по делото не бе установено със средствата на ГПК.

Те са правоприемници на Г. И. Т. починал през 1961 г.

Видно от Разделителен протокол от 1941 г. - нива, находяща се в м. „До къщи“, цялата с площ 16 дка, при съседи: С. А. Г., И.Н. и собствен имот (И. Д.), която нива е разделена на два равни дяла от по 8 дка (описани в т. 4, дял I и т. 4, дял II).

Според данните в Разделителен протокол от 1942 г. - 1/5 от нива, находяща се в м. „До къщи“, с площ 3.2 дка. (цялата 16 дка.) при съседи: Д. Е., мера и път, описана в т. 1 от дял II.

С Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 1947 г. – Г. И. Т. (Д.) придобива правото на собственост върху нива, находяща се в м. „До къщи“ с площ 3.2 дка при съседи: К. И., М. Н., Ц. И., Й.Д. и Й. И..

По Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1950 г. - неурегулиран парцел (дворно място), находящ се в махала „Т.“, с. Друмохар с площ 300 кв.м. при съседи: път, И.Н. и Г. И.

Същите обаче, вещото инж. Д. Х. лице приема, че не са идентични с процесните такива.

Според заключението му, изготвено на база представените от ищците писмени доказателства, обосноваващи придобивното основание на наследодателя Т., а именно - Разделителен протокол от 1941 г., Разделителен протокол от 1942 г., Договор за покупко-продажба от 1947 г., Договор за покупко-продажба от 1950 г., не може да се направи категоричен извод за това, че имотът, посочен в тези документи и процесният, са идентични такива. Експертът сочи, че е възможна хипотеза на частично припокриване. Идендитет е установен само досежно местността, в която се намират имотите, обозначена като „До къщи“ и махала „Т.“ на с. Друмохар.

Липсата на категоричен извод на вещото лице досежно идентичността на имота по посочените документи и процесния такъв, съдът намира, че не може да бъде запълнена и от останалата доказателствена съвкупност по делото.

            Вещото лице сочи, че процесният имот е част от имот с ид. № „9901“. Видно от Скица на поземлен имот № 15-195959-24.02.2021г.  – л. 102 от делото, предишният идентификатор на процесния имот с № 23827.600.3 е такъв с № 23827.600.9901. Посочените идентификационни номера обаче по никакъв начин не могат да бъдат съотнесени с представените разделителни протоколи и договори за покупко-продажба, от една страна, а от друга – квадратурата на имота, по горецитираните документи не е идентична на тази на процесния имот от 1037 кв.м. Разбира се, възможно е този имот с площ от 1037 кв.м. да е част и да се включва в имота, за който са представени и сочените документи, които да обосноват придобивното основание на наследодателя Т., но това не е установено безспорно по делото, каквото пълно и главно доказване следваше да проведе ищцовата страна.

Отделно, твърди се, че описаните в НА № 36, том I, рег. № 710, дело № 84 от 1999г. граници и съседи на имота съответстват на тези, описани в горецитираните разделителни протоколи и договори за покупко-продажба. Пълна идентичност на сочените съседи обаче, съдът не намира да е налице. В нотариалния акт от 1999г. – л. 24, са посочени съседи на имота – черен път, собствена нива, имот на н-ци на Иван Николов и н-ци на Коте Иванов. В договора за покупко-продажба от 1947 г. се сочат допълнителни съседи – Маноил Николов, Цена Иванова, по мъж С., Йосиф Д. и Йордан И.. С Договора от 1950г., един от предходно посочените съседи – Йосиф Д. (Стойчков) продава на наследодателя Т. допълнително 300,00 кв.м. в местността „Т.“, като от новообразуваните съседи липсва Коте Иванов.

Нещо повече св. Иванов в показанията си твърди, че цялата рода на ищците наследява имота на „Коте и Гаврил“. Че става въпрос за един и същи имот, съдът се разколебава и от твърдението на свидетеля Иванов, че „К. и П. също имат наследствен имот там“. Че има и други имоти сочи и св. Александрова, която идентифицира процесния такъв от около „2-3 декара“, но твърди още и че „Другите имоти са отделно“.

Неясно е и на какво се позовават ищците, твърдейки, че границите на имотите също съвпадали, което не успя да установи дори и експертът по делото именно поради липса на графична част в предложената документация.

Всичко изложено сочи на невъзможност да се установи с категоричност идентичността на имотите, придобити от наследодателя на ищците с имота, предмет на иска, респ. не се установи имотът да е бил собственост на наследодателя на сочените придобивни основания - делба (посредством представените разделителни протоколи) и договори за покупко-продажба, установяващи разширяване на първоначално придобития чрез делба имот, респ. и преминал върху тях по пътя на наследяването.

С изложените мотиви тази искова претенция ще бъде оставена без уважение.

Поради горното следва да бъде изследвано и другото посочено при условията на евентуалност собственическо основание – придобивна давност, текла в полза на ищците в периода 07.12.1998 г. 11.03.2020 г., присъединявайки своето владение към това на наследодателите си.

Със задължителна за съдилищата сила с ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че позоваването на придобивна давност е процесуално средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент от фактическия състав за придобиване правото на собственост, че правото на собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение на съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е съсобственик. Позоваването на придобивна давност от страна на някой от сънаследниците, за които е установено, че са упражнявали фактическата власт с намерение за своене само за себе си, не може да ползва останалите сънаследници. Касае се по придобиване на право на собственост на собствено придобивно основание, но не и до наследяване, когато наследодателят не се е позовал на този придобивен способ.

Предвид обстоятелството, че давностното владение е оригинерно придобивно основание, което прекъсва веригата от правоприемства, то на изследване подлежи въпросът именно за наличието на двата елемента на владението – обективен (corpus) и субективен такъв, или намерението за владение (animus), а и на доктринарните признаци на същото, каквито са непрекъснатността на владението, същото да не бъде скрито или установено по насилствен начин и по явен такъв да е манифестирано спрямо третите лица.

В тази връзка за установяване владението върху процесните имоти са приети гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

В горния смисъл св. И. (който има стара къща в с. Д., която възстановявал) твърди, че след смъртта на „чичо Видин“ неговите 8 дка се стопанисвали от „Л., мъжа й, Б. и А.“, в т.ч.: „След като почина Видин съм виждал в имота Б. и А.“, както и „В къщата идваха Л., нейния съпруг и майка й и баща й“.

По същия начин и св. А., съседка на процесния имот – „през една къща сме“, сочи, че след като починал Видин през 1998г., за имота се грижела най вече „Анчето“, идвала най-често с приятеля й Б., стояла с месеци, дори година. Като потвърждава, че след смъртта на В.друг освен „Лилето и Анчето и техните родители“ не е виждала в имота. Свидетелката сочи на непосредствените си впечатления досежно изложените обстоятелства, като виждала ищците лично, които „Идваха като у дома си, помагаха“.

Св. С., съпруг на ищцата Л., твърди той и съпругата му, след смъртта на В., да посещават имота поне два пъти месечно, а през черешово време – и по-често. Само зимата, когато има сняг, не идвали. След смъртта на Видин той и приятелят на А. – Божидар, се грижели за имота, в т.ч. – „почистване, поддържане, зеленчуци, домати. Ползвали сме  го като собствен“.

Така изложеното съдът кредитира, доколкото намира показанията на свидетелите да са безпротиворечиви и логични.

Всичко това обаче, не може да обоснове намерение за своене именно на процесния имот и при сочените от ищците права и предели.

От една страна пространствените предели на соченото от свидетелите ползване на имота не могат да бъдат установени. Процесният имот е с площ от 1037 кв.м. Св. И. дава сведения за имот с площ от 8 дка. Твърди още, че А. и Л. имат имот в „Т.“ махала, но К. и П. също имали наследствен имот там. После добавя, че в махала „Т.“ наследствен имот от 16 дка е на К. и Г.. Наследници му били К., Л. и А.. …“Двор 2 дка и останалите 6 дка са градина. Стопанисват това А., Л. и К.. Къща, плевня, сливарска фурна и фурна за печене на хляб. След смъртта на чичо В., те са наследници на целия имот. Целият имот от 16 дка е заграден с железни колове бетонирани, през два метра….“. По отношение на сградата сочи още, че …“в тази къща от 1986 г. до смъртта на Видин, са живели В. и Д.. След смъртта им никой не е живял в къщата. Единият брат е в Димитровград, сестрата другата е в София.“.

Свидетелят А. пък твърди, че имотът е около 2-3 дка.  След смъртта на В.започнали по-често да идват А. и Л.. Техните родители също посещавали имота. Два декара била заградената площ от имота.

От друга страна в показанията на свидетелите не се съдържат данни за своително намерение както у наследодателите на ищците, така и на самите тях. Гостуването в имота, отсядането в него, дори ползването за продължителен период от време, не може да обоснове анимуса (animus domini) на владението.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Д., която сочи, че играели с К.Т. като са били малки. От тогава имала убеждението, че къщата е именно на К.. Сочи още, че след като К. тръгнала на училище се преместила да живее в с. Лиляч заедно със семейството си, но посещавала имота.

Налични са доказателства за плащани сметки за консумативи, деклариране на имот по реда на чл. 14 от ЗМДТ и плащане на данъчни задължения от ищците, но ползването, декларирането по реда на ЗМДТ и плащането на данъци, не са действия, които могат да легитимират ищците като собственици на имота – спр.  Решение № 239/96 г. на І г.о. - Бюлетина бр.10/96 г. стр.13. В този смисъл са и Решение № 34 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 611/12 г. І г.о., Решение № 183 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 847/12 г. на І г.о., Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1163/13 г. ІІ г.о. и мн.др.

В допълнение, доведените от ищците свидетелите установяват, че К. е живяла в имота само като дете, макар и да не идвала често в последствие (св. И.).

И при все, че се касае за съсобствен между няколко лица имот, за да се придобие по давност идеална част от него от един от съсобствениците следва да се докаже не само постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително владение, но и промяна в намерението на съсобственика да държи вещта, като своя собствена, от горното следва, че намерение за своене на процесния имот от страна на ищците не е било надлежно манифестирано пред ответниците и не е стигнало до знанието им.

Всичко изложено до тук води до извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК – за признаване на правото на собственост по отношение на ответниците Т., придобито по давност, поради което и тази претенцията също следва да се отхвърли.

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

            Да се осъди ответникът Д.Г.Д., на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на ищците А.В.П. и Л.С.С. владението на 2/3 (две трети) ид.ч. от процесните имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Предпоставките за основателност на този иск са ищецът да е собственик или носител на ограничено вещно право, което му позволява да владее вещта, и трето лице да упражнява фактическа власт върху вещта, без правно основание. Те следва да са налице в условията на кумулативност, за да бъде уважен такъв иск.

От гледна точка на фактите по спора е нужно да се посочи също, че при наличие на съсобственост правото на собственост се съпритежава от отделните съсобственици. В този случай нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗС гарантира правото на всеки от тях да ползват общата вещ и задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост на останалите съсобственици според правата им. Приема се в съдебната практика, че искът по чл. 108 от ЗС гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост на съсобственика включва трите правомощия - да се владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения предвид правото на изкупуване. Исковете по чл. 32, ал. 1, 32, ал. 2 и по чл. 34 от ЗС не осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третия иск цели ликвидиране на съсобствеността. Нито един от трите иска не може да замести защита, която дава иска по чл. 108 от ЗС - предаване на владението върху идеална част. Съсобственик може да търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание, тъй като основанието да се владее имота е обусловено от обема на притежаваното право.

В сочения смисъл е и Решение № 3/2020 от 05.01.2022 г. по т. д. № 3/2020 г. ОСГК на Върховния касационен съд.

В случая, както вече се установи при мотивите по-горе, ищците не са собственици на сочените от тях придобивни основания на процесния имот.

Така, недоказана остана първата предпоставка от фактическия състав на разпоредбата на чл. 108 от ЗС, поради което и искът за посочените имоти следва да се отхвърли изцяло като неоснователен, без да се изследват останалите кумулативно необходими предпоставки.

             По иска с правно основание досежно движимите вещи и заявеното ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ искане чл. 57, ал. 3 от ЗЗД да бъде осъден Д.Г.Д. да заплати на ищците обезщетение в размер на стойността на вещите – 4382,00 лв. или продажната им цена, в случай че те погинат или бъдат отчуждени от ответника:

            По тази претенция, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците бе е да докажат, че са придобили собствеността на процесните движими вещи (правопораждащите факти – сключен договор за покупко-продажба за нея), че същите съществуват в обективната действителност към настоящия момент, както и че се намират във владение (фактическа власт) на ответника. В тежест на ответника пък бе да докаже, че владее вещите на годно правно основание.

При така указаната доказателствена тежест ответникът Д. твърди, че дал съгласието си процесните движими вещи да останат в имота докато се организира изнасянето им, като той нямал претенции спрямо тях. Ето защо кани ищците, в удобен за тях ден и час да приберат тези вещи, стига да докажат собствеността си върху тях.

От събраните по делото доказателства обаче, съдът не намира основание да приеме, че именно ищците са собственици на процесните вещи. Нито в събраните гласни доказателствени средства, нито в писмените такива, се съдържат данни и информация в този смисъл. Няма такава и досежно твърдението, че процесните вещи продължават да съществуват в обективната действително както към завеждане на делото, така и към приключване на съдебното дирене, въпреки изразената готовност на ответника да ги предаде на собствениците.

По изложените съображения главният иск по  чл. 108 ЗС досежно вещите също подлежи на отхвърляне.

С оглед възприетия извод е налице вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалният иск.

По евентуалния иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД:

Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД се намира в частта неоснователно обогатяване. Хипотезата предвижда, че ако вещта погине след покана за връщането й или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност, която се определя към момента на получаване на вещта. (Решение № 478/20.06.2013 г. по гр. д. № 1714/11 г., ГК, ІV г. о. на ВКС). Тя е изведена самостоятелно в закона при уредбата на института за неоснователно обогатяване и е предпоставена от разпореждане с имущество на ищеца, което подлежи на връщане, като равностойността му се дължи в случаите, в които се установи, че е невъзможно реалното връщане на вещта. За да се приложи нормата се изисква да не е налице друго основание вещта да се намира у ответника.

В случая ищците искат, в случай че вещите погинат или бъдат отчуждени от ответника, ответникът да заплати равностойността им, която оценяват в размер на – 4382,00 лв. или продажната им цена. Както се посочи по-горе обаче, по делото не е доказано по несъмнен начин, че те са били собственост на ищците, че съществуват в обективната действителност, още повече, че същите са погинали, респ. отчуждени. От това следва неоснователност на тази претенция.

По разноските:

            Предвид изхода от делото разноски се дължат единствено на ответниците на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. В този смисъл доказателства за реализирани такива са представени на л. 154 единствено от ответника Д.Д. в размер на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и те ще бъдат възложени в тежест на ищците. Ответниците К. и П.Т. не поддържат искане в тази насока и не ангажират доказателства за сторени такива.

Водим от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на А.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да бъде признато за установено на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, че всяка от ищците А.В.П. и Л.С.С. е собственик на основание наследствено правоприемство на по 1/3 (една трета) ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с идентификатор 23827.600.9901; Жилищна сграда с идентификатор 23827.600.3.1, с площ от 95 кв.м., находяща се в обл. Кюстендил, общ. Н., с. Д., махала „Т.“, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид. 23827.600.9901; Селскостопанска сграда с ид. 23827.600.3.2, с площ от 71 кв.м., находяща се в област Кюстендил, община Невестино, с. Друмохар, махала „Т.“, с предназначение - селскостопанска сграда, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. Кюстендил, общ. Невестино, с.Друмохар, махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид. 23827.600.9901; с данъчна оценка на сградата от 178,10 лв., КАТО ПРЕДЯВЕНА В УСЛОВИЯТА НА НЕДОПУСТИМО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЯВАНЕ с иск между същите страни, на същото основание, за осъждане на ответника за предаде на ищците А.В.П. и Л.С.С. владението на 2/3 (две трети) ид.ч. от процесните имоти.

В тази част решението е с характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Кюстендил.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на А.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да бъде признато за установено, на осн. чл. 124 от ГПК, по отношение на ответниците К.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, да бъде признато за установено, че всяка от ищците А.В.П. и Л.С.С. е собственик на основание наследствено правоприемство на по 1/3 (една трета) ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д. махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид 23827.600.9901; Жилищна сграда с идентификатор 23827.600.3.1, с площ от 95 кв.м., находяща се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с идентификатор 23827.600.9901, с данъчна оценка на сградата от 346,20 лв.; Селскостопанска сграда с идентификатор 23827.600.3.2, с площ от 71 кв.м., находяща се в област Кюстендил, община Невестино, с .Друмохар, махала „Т.“, с предназначение – селскостопанска сграда, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. Кюстендил, общ. Невестино, с.Друмохар, махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с идентификатор 23827.600.9901; с данъчна оценка на сградата от 178,10 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на А.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, против К.Г.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, П.Г.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, да бъде признато за установено в отношенията между страните, че всяка от ищците А.В.П. и Л.С.С. е собственик на оригинерно основание, поради упражнявано давностно владение в периода 1998 г. – 2020 г., присъединено към владението на наследодателите им, на по 1/3 (една трета) ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. Кюстендил, общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с ид 23827.600.9901; с данъчна оценка на имота от 2956,80 лв.; Жилищна сграда с идентификатор № 23827.600.3.1, с площ от 95 кв.м., находяща се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с идентификатор 23827.600.9901, с данъчна оценка на сградата от 346,20 лв.; Селскостопанска сграда с идентификатор 23827.600.3.2, с площ от 71 кв.м., находяща се в област К., община Н., с. Д., махала „Т.“, с предназначение – селскостопанска сграда, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с.Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с идентификатор 23827.600.9901, както и искането да бъде отменен частично Нотариален акт № 36, том I, рег. № 710, дело № 84 от 26.03.1999г. на нотариус Боян Алексов по отношение на притежаваните от ищците общо 2/3 ид.ч. от процесния имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на А.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да бъде осъден ответникът Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на ищците А.В.П. и Л.С.С. владението на 2/3 (две трети) ид.ч. от процесните имоти, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с идентификатор 23827.600.9901; Жилищна сграда с идентификатор № 23827.600.3.1, с площ от 95 кв.м., находяща се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н. с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с идентификатор 23827.600.9901, Селскостопанска сграда с идентификатор 23827.600.3.2, с площ от 71 кв.м., находяща се в област К., община Н., с .Д., махала „Т.“, с предназначение – селскостопанска сграда, брой етажи – 1, находяща се в поземлен имот с ид. 23827.600.3, с площ от 1037 кв.м., находящ се в обл. К., общ. Н., с. Д., махала „Т.“, вид територия – урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, със съседи: ПИ с идентификатор 23827.600.9901, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция на А.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да бъде осъден ответникът Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 108 от ЗС, да предаде на ищците А.В.П. и Л.С.С. владението върху следните движими вещи, находящи се в имота, както следва:  на тераса (с обща стойност на вещите от 190,00 лв.) – малка правоъгълна маса с четири стола (150,00 лв.), дървена етажерка за стена (20,00 лв.), дървена закачалка за стена тип „хармоника“ (5,00 лв.), поставка за обувки (10,00 лв.), кофа за смет и лопати (5,00 лв.); в коридор (с обща стойност на вещите от 370,00 лв.) – порцеланова мивка с два броя подвижни по-малки мивки – поцинковани с канелки (40,00 лв.), голям бял шкаф, в който се съхраняват буркани със зимнина (40,00 лв.), два броя поцинковани казани за варене на буркани (10,00 лв.), закачалка с нова коса за трева (20,00 лв.), брадвички (20,00 лв.), 4 бр. тесли и инструменти (30,00 лв.), шкаф за съхранението на туби с вода (25,00 лв.), туби от 10-11 литра (5,00 лв.), бойлер на дърва – нов, немонтиран (120,00 лв.), пластмасови легени и корита (10,00 лв.), електромер – нов (50,00 лв.); в първата стая (с обща цена на вещите от 1132 лв.) – печка на дърва (280,00 лв.), дърва за огрев (10,00 лв.), чугунен чайник (10,00 лв.), две легла (100,00 лв.), гардероб с лични вещи (зимни якета, пуловери, зимни обувки – нови, нови одеяла и юргани, чаршафи, възглавници, спално бельо – 50 лв.), дантели от прабаба ни (150,00 лв.), кутия с документи и снимки със сантиментална стойност (150,00 лв.), шест стола (60,00 лв.), права дървена закачалка (10,00 лв.), бюро (50,00 лв.), обикновена пералня (10 лв.), дълъг рафт (10,00 лв.), три маси (150,00 лв.), електрическа печка за отопление с кварцови реотани (30,00 лв.), нагревател с голям бързовар за вода (20,00 лв.), брадва за цепене на дърва (20,00 лв.) и втора брадва без сап (12,00 лв.), 3 чифта обувки – стари (10,00 лв.); втора стая (с обща стойност на движимите вещи от 1010 лв.) – печка-кюмбе (50,00 лв.) и секция (300,00 лв.) със завивки (50,00 лв.), сервизни чаши със сантиментална стойност (от Гаврил Т.) – чаши за ракия, безалкохолно (150,00 лв.), две легла персон и половина (120,00 лв.), кръгла маса (50,00 лв.) с 6 стола (60,00 лв.), дълъг рафт маса (30,00 лв.), инструменти и ролка гумиран кабел 50 м. (40,00 лв.); трета стая (с обща стойност на движимите вещи от 970 лв.) – печка на дърва (80 лв.), съответно с дърва до нея (10,00 лв.), мивка-алпака (30,00 лв.), с шкаф под нея (40,00 лв.), сушилник за съдове – три нива – алпака (5,00 лв.), двоен електрически котлон с капак (40,00 лв.), голяма емайлирана тава с дръжки – за лютеница (5,00 лв.), домакински прибори и съдове за готвене (10,00 лв.), машина за биене на мляко (100,00 лв.), голям калайдисан тиган, близо стогодишен – реликва от дедите им (50,00 лв.), кухненски бюфет с кухненски принадлежности – вилици, лъжици, ножове, чинии, тенджери, чаши и др. (50,00 лв.), старо радио (20,00 лв.), аптечка (5,00 лв.), стар часовник на пружина (10,00 лв.) и чугунена ютия (20,00 лв.), електрическа готварска печка „Раховец“ – работеща (150,00 лв.) с шкаф зад нея (40,00 лв.), тава с дръжки за лютеница и сладка (5,00 лв.), миндери (10,00 лв.), голяма кръгла маса (60,00 лв.), с шест стола (60,00 лв.), две легла с железни табли (100 лв.), хладилник „Мраз“ – работещ (120,00 лв.); плевня ( с обща стойност на вещите от 480,00 лв.) – дървен материал (300,00 лв.), селскостопански инвентар (50,00 лв.), оградна мрежа (80,00 лв.), нова ръчна количка с гумено колело (40,00 лв.), 2 бр. лейки и др. градински пособия (10,00 лв.); в мазе (стойност на вещите от 30,00 лв.) – варели и бидони за вода (30,00 лв.), КАКТО и предявената при условията на евентуалност претенция на осн. чл. 57, ал. 3 от ЗЗД - да бъде осъден Д.Г.Д. да заплати на ищците А.В.П. и Л.С.С. обезщетение в размер на стойността на вещите – 4382,00 лв. или продажната им цена, в случай че движимите вещи погинат или бъдат отчуждени от ответника, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА А.В.П., с ЕГН **********, с адрес *** и Л.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева и нула стотинки), представляваща сторени разноски в настоящото производство за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил, с изключение на частта, в която производството по делото се прекратява, в която част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

  Съдия при Районен съд – Кюстендил:___________________