№ 876
гр. Пазарджик, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220101190 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 СК.
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на СТ. Г.
М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. ИВ. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. Д***, ул. „Т*** и ***“ *** общ. П***, обл. П***, със
съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. П***, ул. „Ц*** С***" ***, кантора *** чрез
адвокат Г*** С***-Ц*** от Адвокатска колегия П***, против Г. СТ. М., ЕГН ********** от
с. М*** К***, ул. „П**. Х*** В***“ ***, общ. Б*** обл. П***.
В исковата молба се твърде, че Г.П. и ответникът живеели на семейни начела, като от
съвместното си съжителство имат родено едно дете - СТ. Г. М., роден на *** г., ЕГН
**********. Сочи, че през 2017 г. се разделили.
Твърди, че е одобрена съдебна спогодба между страните на 07.07.2020 г. по гр. д. №
987/2020 г. по описа на Районен съд, по силата на която родителските права по отношение
на детето С.М. са предоставени на майка му, детето да живее заедно с нея, а ответникът да
има право да се вижда с детето при определен режим на лични контакти. С така
постигнатата спогодба, ответникът се съгласил да заплаща месечна издръжка в размер на
160 лева в полза на сина им СТ. Г. М., чрез негова майка и законен представител, считано от
14.05.2020 г., дължима до 30-то число на съответния месец, ведно със законната лихва при
просрочие до настъпване основания за нейното прекратяване или изменение.
Сочи, че след фактическата им раздяла, майката упражнявала родителските права по
отношение на детето и полага непосредствените грижи. Тя се грижила за издръжката и
възпитанието му. Всички ежедневни нужди на сина им се покривали от нея. Ответникът
1
заплащал само и единствено месечната издръжка, на която е осъден в размер на 160 лева,
като тази сума се превеждала по банков път от съдебен изпълнител.
Майката твърди, че към настоящия момент е във временна неработоспособност, тъй
като отглеждала другото си дете, което е на 4 месеца. Получавала обезщетение за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст, като същото е в минимален размер и срещала
затруднения при издръжката на детето С***. Сочи, че нуждите му нараснали значително от
2020 г. до настоящия момент. През учебната 2021/2022 г. посещавал редовно детска градина
в изнесена група „З***“ в с. Д***, общ. П***. Налагало се родителите на децата от детската
градина да събират пари за различни поводи - помагала, помощ, санитарни консумативи,
подаръци за преподавателите и др. подобни, като всички тези суми, дори и да не са в
особено големи размери, винаги се поемали само и единствено от майката. Посочва, че също
и разходите за първия учебен ден за всяка учебна година за дрехи, обувки, детски ранички,
пособия и др. отново се поемали само от нея, тъй като бащата не помагал финансово. Били
необходими и финансови средства в случай, че детето се разболее, като те отново били
осигуряване от неговата майка.
Излага твърдения, че детето имало голямо желание да тренира плуване и поради тази
причина трябвала да го води с лекия си автомобил в гр. П***, където единствено се
провеждали тренировките и това било свързано с допълнителни разходи.
Сочи, че през два-три месеца купувала и нови маратонки на детето.
Твърди, че ответникът работил на постоянен трудов договор. Получавал високо
месечно трудово възнаграждение, като освен трудовото му възнаграждение, всеки месец
получавал и допълнителни парични бонуси от работодателя си. Същият е в трудоспособна
възраст и няма здравословни проблеми. Не живее под наем, а в собствено жилище. Няма
друго семейство, за което да се грижи, както и други низходящи, които да издържа. За него
не би представлявало затруднение да заплаща месечна издръжка по отношение на сина си
С*** в размер на 300 лева месечно с оглед нарасналите му нужди, икономическата
обстановка в страната и нарастващите инфлационни индекси.
На следващо място сочи, че издръжката, която заплаща ответникът е под
законоустановения минимален размер за 2022 година. Същата е определена през 2020 г.,
като от тогава до настоящия момент нуждите на детето значително нараснали с оглед
възрастта му и нуждите от образование и личностово развитие. От 2020 г. до сега - 2 години
- икономическите условия в страната драстично се променили, тъй като инфационния
индекс постоянно нараствал. Стоките от *** необходимост се увеличавали постоянно.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да измени определения размер на месечната издръжка, на който е осъден ответника но
гр. д. № 987/2020 г. по описа на Районен съд П***, по отношение на детето СТ. Г. М., роден
на *** година, ЕГН **********, като същата бъде изменена от 160 лева месечно на 300 лева
месечно и ответникът бъде осъден да я заплаща, чрез неговата майка и законен представител
Г. ИВ. П., считано от подаването на исковата молба пред Районен съд П***, до настъпване
2
на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие. Иска от съда да постанови предварително изпълнение на Решението.
Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява адвокат Г*** С***-
Ц*** – пълномощник на ищцата, която моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор, чрез пълномощник – адвокат А.П. от АК
П***, със съдебен адрес: гр. П***, ул. „Р*** Д***“ ***, *** с който иска от съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен. В условията на евентуалност се иска от съда
да уважи предявения иск частично, а именно до размера от 177,50 лева – минимално
предвидения размер на издръжката, с поред СК, считано за 2022 г..
Не оспорва, че с определение постановено по гр.дело № 987/2020 г., по описа на
Районен съд П*** е одобрена постигната между Г. СТ. М. и Г. ИВ. П., касаеща
упражняването на родителските права по отношение на детето С.М., местоживеенето му,
режима на лични отношения с ответника, и дължимата от последния издръжка.
Счита, че твърденията на ищцата по делото, че бащата не се интересувал от
разходите в детската градина, както и от разходите за другите занимания и интереси на
детето и от това какви са разходите за прехраната и облеклото му, били абсолютно неверни,
включително и тези, че единствено тя полагала грижи за детето, като единствената грижа на
бащата била да заплаща присъдената му издръжка. В тази връзка сочи, че след
приключването на делото, с което е одобрена спогодбата, майката системно отказвала на
ответника да се вижда с детето си. Във връзка с последното било образуване гр.д. №
1934/2021 г., по описа на Районен съд П***, което приключило с одобрена спогодба относно
изменения режим на лични контакти от 10.03.2022 г..
Твърди, че през времето, когато детето е при него, се опитвал да му подсигури
нужната и полагащата му се грижа, изразяваща се в задоволяване не само на неговите
ежедневни нужди, но и на желанията му за забавление. Посещавали заедно места, който са
интересни и забавни за детето, често го водил на детски парти център, където можел да си
поиграе с други деца на неговата възраст. При всяко вземане на детето, ответникът му
купувал дрехи, маратонки и други неща, от които детето имало нужда, като основната цел
била детето да се чувства добре, и да може да му осигури нещата от който има нужда. Счита,
че това, само по себе си, предполагало, че издръжката присъдена с решението на съда не е
единствената грижа от страна на бащата спрямо детето. Смята, че изброеното по-горе е
свързано със средства подсигурени от бащата, като не са споменати обичайните
потребности на детето от храна или дрехи и играчки например, които бащата подсигурявал
докато детето е при него. В дома на бащата детето разполага с всичко необходимо, там то
има собствени дрехи и играчки.
Оспорва размера на исканата издръжка, тъй като го счита за завишен. Твърди, че
имал допълнителни разходи, тъй като се налагало да взима детето си от адреса на майката и
3
да го връща, поради което пътувал около 30 километра в посока.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се
явява лично и адвокат А.П.. Молят съда да уважи претенцията в законоустановения
минимум.
Контролиращата страна Д „СП“ П***, не взема становище извън депозирания
социален доклад, като моли съда да вземе решение в най-добрия интерес на детето.
В проведеното съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че Г. ИВ. П. и Г. СТ. М. и са родители на детето СТ. Г.
М., ЕГН **********, че е одобрена съдебна спогодба между страните на 07.07.2020 г. по гр.
д. № 987/2020 г. по описа на Районен съд, по силата на която родителските права по
отношение на детето С.М. са предоставени на майка му, детето да живее заедно с нея, че
ответникът се съгласил да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лева в полза на сина
ни СТ. Г. М., чрез негова майка и законен представител, считано от 14.05.2020 г., дължима
до 30-то число на съответния месец, ведно със законната лихва при просрочие до настъпване
основания за нейното прекратяване или изменение, че ответникът няма друго семейство, за
което да се грижи, както и други низходящи, които да издържа, както и че живее в жилище
негова собственост. Горното се потвърждава и от приетите по делото удостоверение за
раждане издадено на 10.11.2017 г. и протокол от проведено о.с.з. на 07.07.2020 г. по гр.д. №
987/2020 г. по описа на РС П***.
От представената служебна бележка с № 190/11.04.2022 г. се установява, че С.М. е
записан и посещава редовно ДГ „Д***“ с. П***, изнесена група „З***“ с. Д*** за учебната
2021/2022 г..
От приетото удостоверение за раждане издадено от общ. П*** на 20.12.2021 г. се
установява, че ищцата е родител и на детето С*** В*** С***, родено на *** г..
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – П***, който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от
неговата майка с активната подкрепа на съжителя й и нейните родителите. Няма
специфични нужди от потребности и специални нужди. Посочено е, че има избран личен
лекар, че детето е имунизирано, че посещава детска градина, че скоро е преболедувало
пневмония. Майката получавала майчинство в размер на 710 лева и детски надбавки по
чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на 110 лева месечно за двете си деца.
Установява се от приетото по делото удостоверение с изх. № 43/15.06.2022 г., че
ответникът работи в „А*** К*** ***“ ЕООД, на длъжност „Работник поправка гуми и
джанти“, както и че брутното му трудово възнаграждение за периода от м. декември 2021 г.
до м. май 2022 г. е в общ размер от 4112,58 лева, или за м. декември – 661,70 лева, м. януари
– 665,60 лева, м. февруари – 665,60 лева, м. март – 665,660лева, м. април – 727,04 лев и за м.
май – 727,04 лева.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е допуснат до разпит в
4
качеството на свидетел лицето И*** А*** Ф*** – баща на Г.П.. От показанията му се
изяснява, че ответникът плаща дължимата издръжка на детето си С***, като уточнява, че
това се случва, след като му е било запорирано трудовото възнаграждение. Сочи, че детето
посещава детска градина, че има желание да бъде записано на плуване в гр. П***, но поради
влошеното финансово състояние на този етап не можело. Изяснява, че всички консумативи
в детската градина, в размер на 30-40 лева месечно, се поемали от майката на детето, както и
че детето често боледувало. Посочва, че ответникът не дава допълнителни средства за
отглеждането на детето. Споделя, че бащата не купувал дрехи и обувки, като изяснява, че
при последното посещение на детето му купил маратонки. Излага твърдения, че заплатата на
ответникът е била преди време около 1200 лева. Според свидетеля към настоящия момент
трябвало да е в по-голям размер. Съдът кредити показанията на свидетеля като логични,
последователни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото, с изключение в
частта, с която заявява какъв е размерът на получаваното трудово възнаграждение от
ответника, тъй като останаха неподкрепени от други доказателства. Напротив, опровергават
се от представеното удостоверение с изх. № 43/15.06.2022 г.. При анализа им съдът съобрази
и разпоредбата на чл.172 ГПК.
От показанията на свидетелката Т*** С*** М.а – сестра на ответника, се установява,
че брат й в момента плаща издръжка в размер на 160 лева, както и че му купува дрехи, води
го на забавления, грижил се добре за него. Посочва, че не знае какъв е размерът на
трудовото възнаграждение, което получава брат й, но е в размера на това, което го
осигуряват – „дали са 1000 лева или са 1200 лева“. Посочва, че когато брат й е на работа в
съботния ден, грижите за детето се полагат от свидетелката й нейната майка. Съдът
кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни. При анализа им
съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Текстът на чл.150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа,
на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от
съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.
В настоящия казус, съдът приема, че от влизането в сила на протоколното
определение, с което е одобрена постигнатата между страните спогодба – 07.07.2022 г., с
която е определена месечната издръжка детето С.М. в размер на 160 лева, до настоящият
момент е изминал период от повече от две години. Безспорно през това време детето е
пораснало и понастоящем С*** е на 4 г. и 8 м. и е записан в ДГ „Д***“ с. П***, изнесена
група „З***“ с. Д*** за учебната 2021/2022 г.. Съответно са нараснали и то съществено
нуждите му от храна, дрехи, обувки, учебни помагала и др. Освен за тях детето има нужда и
5
средства за почивка поне веднъж годишно, както и за допълнителни занимания – плуване,
каквито твърдения има в ИМ. Последното се потвърди и показанията на свидетеля Ф***.
В този смисъл съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия
момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането,
възпитанието и обучението на малолетното дете - обстоятелство, обуславящо увеличаването
на размера на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл.142, ал.1 СК. Ал. 2 на същия текст предвижда,
че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани
с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема предвид и възможностите на двамата
родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от
време, а и понастоящем, непосредствените грижи за детето са осигурявани основно от
неговата майка, при която то живее и която понастоящем получава обезщетение за
отглеждане на дете в размер на 710 лева, детски надбавки по чл.7, ал.1 от ЗСПД в размер на
110 лева месечно за двете си деца, както и че полага грижи и за друго малолетно дете.
Отчита и събраните по делото данни за получаваните месечни доходи от бащата, които са в
размер от 727 лева.
При тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на непълнолетното дете С*** е
необходима минимум сумата в размер на 450 лева. От тази сума бащата – ответникът Г.М.
ще следва да поеме част в размер на 230 лева месечно. Останалата част ще следва да се
осигурява от майката.
Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.04.2022 г. /в каквато насока е и искането на ищцовата страна/, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване.
Не следва да бъдат споделени възраженията на ответника в ОИМ, а именно, че когато
детето е при него се опитвал да му подсигури нужната и полагащата му се грижа,
изразяваща се в задоволяване не само на неговите ежедневни нужди, но и на желанията му
за забавление, което само по себе си, предполагало, че издръжката присъдена с решението
на съда не е единствената грижа от страна на бащата спрямо детето, както и че имал
допълнителни разходи, тъй като се налагало да взима детето си от адреса на майката и да го
връща, поради което пътувал около 30 километра в посока. Безспорно е, че бащата прави
допълнителни разходи при осъществяването на режима на лични отношения с детето, вкл. и
за гориво, но това са разходи, които стоят извън задължението, което има за заплащане на
издръжка към детето си. Това са разходи, които са относими към възможността бащата да
осъществява определения му режим на лични отношение и не следва да бъдат съобразявани
6
от съда при определяне на размера на дължимата издръжка на детето.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата се
държавна такса върху увеличения /със 70,00 лева/ размер на издръжката, а именно сумата от
100,80 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция
в размер на 150 лева.
Ответникът също им право на разноски. Поради тази причина и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 150 лева.
Съдебният състав счита, че присъждането на разноски между страните следва да се
извърши по компенсация, с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за
страните. /В този смисъл Определение № 599 от 5.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 787/2018
г., II т. о., ТК./. Във връзка с горното на страните не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената със съдебна спогодба между страните на
07.07.2020 г. по гр. д. № 987/2020 г. по описа на Районен съд П*** ежемесечна издръжка,
като увеличава същия от 160 лева на 230 лева и ОСЪЖДА Г. СТ. М., ЕГН ********** от с.
М*** К***, ул. „П**. Х*** В***“ ***, общ. Б*** обл. П***, да заплаща на непълнолетното
си дете СТ. Г. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. ИВ. П.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Д***, ул. „Т*** и ***“ *** общ. П***, обл. П***,
ежемесечна издръжка в размер на 230 лева /или увеличение със 70,00 лева/, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 18.04.2022 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, като за разликата от 230 лева до
претендирания размер от 300 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението за присъдената издръжка в увеличен размер.
ОСЪЖДА Г. СТ. М., ЕГН ********** от с. М*** К***, ул. „П**. Х*** В***“ ***,
общ. Б*** обл. П***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС П*** държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а именно сумата от 100,80
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П*** в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
7
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
8