Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.04.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия Г. ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 5822 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 253451 от 30.10.2017г. по гр.д. № 47258/2014г.
Софийски районен съд, 123 състав отхвърлил като неоснователен предявения от М.НА
В.Р.срещу Б.Г.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 4 602 евро - подлежащи на връщане като получени без основание
допълнителни командировъчни пари за периода 31.08.2009г. - 28.12.2010г. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 500
лв. - направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, а на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата 400 лв. – разноски за вещо
лице.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца М.НА В.Р., който го
обжалва изцяло с оплаквания за нищожност, евентуално – за неправилност, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В атакуваното решение липсвали
мотиви, в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, поради което същото било нищожно.
Евентуално поддържа, че решението е неправилно. Средствата за детска градина и
за начално училище на малолетните деца на ответника били изплащани
неправомерно, тъй като: 1. Ответникът не представил документи за това, че в
приемащата страна платеното от изпращащата администрация предучилищно обучение
представлява задължителна част от основното обучение в приемащата държава или е
условие за записване в учебно заведение в съответната държава, каквото било
изискването на чл. 15, ал. 2 НКСЗМ; 2. Не било установено дали в приемащата
държава – Австрия, не са съществували предучилищни заведения и начални училища,
финансирани от публични източници и безплатни за родителите. Ако били налице
такива, то било излишно и в противоречие на смисъла на разпоредбите на чл. 15
НКСЗМ разходването на допълнителни командировъчни средства; 3. Не било
установено дали учебните заведения, на които са плащани таксите, са били
надлежно оправомощени да предоставят предучилищно, съответно начално
образование, т.е. дали са били оправомощени да издават удостоверения за
проведено обучение, които се признават от МОН на Република България; 4. По-малкото дете на ответника – Г.Б., родена
на ***г., което посещавало детска градина, следвало да навърши възраст за
основно училищно образование след приключване на задграничния мандат на
ответника /съгласно заповедта за командироване до 24.06.2011г., а де факто – до
31.01.2011г./. При тези обстоятелства, изплащането на допълнителни
командировъчни пари противоречало на смисъла на чл. 15, ал. 2 НКСЗМ, тъй като
разпоредбата поставяла условието детето на дългосрочно командирования служител
да продължи началното си образование в приемащата страна; 5. При извършения
одит била направена констатация за необоснованост на извършените плащания с
оглед непредставени разходооправдателни документи и документи, удостоверяващи
записването на детето в съответния клас или група – твърдение в исковата молба,
което районният съд не изследвал. Поради това моли съда да прогласи за нищожно,
евентуално – да отмени атакуваното решение като неправилно и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмени бележки от
11.02.2019г.
Въззиваемата страна Б.Г.Б. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като валидно, допустимо и
правилно. За първи път с отговора релевира евентуално правопогасяващо
възражение за давност. Претендира разноски за въззивното производство съгласно
списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 13.02.2019г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед фактическите твърдения в
исковата молба, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 4 602 евро.
Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на заповед № К-3782 на министъра
на външните работи, за периода 15.07.2009г. – 24.06.2011г. ответникът, бивш
служител на МВнР, бил дългосрочно командирован в Дипломатическото
представителство на Република България в Република Австрия – гр. Виена. Във връзка
с одитен ангажимент за увереност в Посолството, извършен през 2013г. по реда на
ЗВОПС било установено, че на ответника били изплащани допълнителни
командировъчни пари в несъответствие с разпоредбите на Наредбата за
командировъчните средства при задграничен мандат /НКСЗМ/, обн. ДВ бр.
70/08.08.2008г. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата, за покриване на разходи за
детска градина, за начално, основно и средно образование на всяко дете на
дългосрочно командирован служител за всяка учебна година изпращащата
администрация изплаща на служителя допълнителни командировъчни пари в размер до
150 на сто от базисния размер за 30 календарни дни, определен във валута за
съответната държава. Според ал. 2 на чл. 15, разходи за детска градина се
заплащат само ако тя представлява задължителна част от основното образование в
приемащата държава или когато е условие за записване в учебно заведение в
съответната държава. Като условие за изплащане на допълнителните командировъчни
пари НКСЗМ въвеждала изискването да бъдат представени разходооправдателни документи
за заплатени такси и документ, удостоверяващ записването в съответния клас
(група). По време на командировката ответникът бил придружаван от двете си
малолетни деца – А.Б., родена на ***г., и
Г.Б., родена на ***г. Относно заплатените му допълнителни командировъчни
пари било установено, че са получени без да са изпълнени нормативните
изисквания за изплащането им, а именно не били представени необходимите
разходооправдателни документи за размера на таксите, както и не били намерени
фактури или официални писма, удостоверяващи, че децата са записани да учат в
тези учебни заведения. Освен това разходите за детска градина се заплащали само
ако тя представлява задължителна част от основното образование в приемащата
държава или когато е условие за записване в учебно заведение в съответната
държава, а периодът на командироване на ответника бил 15.07.2009г. –
24.06.2011г. Към началния момент на командировката Г.Б. била на 3 години, а към
крайния – на 5 години, т.е. още от началото на командировката било ясно, че Г.
ще пребивава в Австрия до преди започване на начално образование и не отговаря
на изискванията за покриване на разходи за детска градина. Поради това е искал
от съда да осъди ответника да му заплати сумата 4 602 евро, представляваща
получени без основание допълнителни командировъчни пари за периода 31.08.2009г.
– 28.12.2010г., заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба в
съда на 29.08.2014г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявения иск. Твърди, че ежемесечно е представял в оригинал
необходимите по закон документи, удостоверяващи платените такси за училище и
детска градина и техния размер, а ежегодно – за преминаването и записването на
децата в по-горен клас и група, без повтаряне на класа. В процесния период
ищецът прилагал ЗФУК и системата за двойния подпис, което било видно и от представените
РКО, в който смисъл било невъзможно през всички години плащания да се извършват
ежемесечно, без представяне на документи за това. Евентуално поддържа, че
сумите били добросъвестно получени по смисъла на чл. 271 КТ. Искал е от съда да
отхвърли предявения иск.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно - постановено от надлежен орган, в рамките на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния
съдия, изразената в него воля е напълно разбираема. Липсата на мотиви не
се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не води до нищожност на
съдебното решение, а би могло да доведе до неговата неправилност.
Обжалваното решение е и допустимо, а като краен резултат въззивният съд го
намира за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: По делото не е било спорно, че страните са били в
трудово правоотношение, като със заповед № К-3782/09.10.2009г. за изменение на
заповед № К-2948/01.07.2009г. на министъра на външните работи ответникът е преместен от Дипломатическо
представителство на РБ в Австрия – Виена, Постоянно представителство, в
Дипломатическо представителство на РБ в Австрия – Виена, за изпълнение на
функцията на шофьор за времето от 15.07.2009г. до 24.06.2011г. Не се спори
също, че командироването е прекратено предсрочно, считано от 01.02.2011г.,
както и че по време на командироването си ответникът е бил придружаван от двете
си малолетни деца А.Б.Б., родена на ***г., и Г.Б.Б., родена на ***г.
От приетите и неоспорени училищно удостоверение и годишни свидетелства /л.
65 – 66 и л. 74 – 85 от делото на СРС/ се установява, че А.Б. е посещавала
публично начално училище във Виена от учебната 2008/2009 година до учебната
2011/2012 година.
Съгласно приетите удостоверения от „В.К.КБФ“ удостоверения /л. 68 – 72/, за
децата Г. и А.Б.са заплатени такси за детска градина в размер на 1 660
евро – за 2009г., и 2 942 евро – за 2010г.
Не е било спорно и от приетите 18 бр. РКО се установява плащането на
процесната сума на ответника. Представени от ищеца в изпълнение на задължението
му по чл. 190 ГПК са и вносни бележки и декларации към всеки от РКО /л. 119 – 186
от делото на СРС/, представяни от служителя във връзка с изплащаните му
допълнителни командировъчни пари за училищни такси и такси за детска градина в
процесния период, придружени и от декларации от ответника във връзка със срока
на пребиваване на децата му в Австрия.
Приети по делото са извадки от одитен доклад /л. 102 – 107 от делото на СРС/,
в който по отношение на заплащаните в посолството училищни такси са направени
констатации за 2012г.-, извън процесния период. На представения л. 30 от
одитния доклад е посочено, че одитният екип разширил обхвата на одитния
ангажимент от 31.08.2009г. до 31.12.2011г., като за този период екипът
разполагал единствено с архива на посочена счетоводна програма. От този архив било
видно, че на Б.Б. са били изплатени за учебни такси за 2009г. – 1 072
евро, и за 2010г. – 2 646 евро. В представената извадка от одитния доклад
няма други констатации във връзка с изплатените допълнителни командировъчни
пари на ответника.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на ССЕ, което не
е оспорено от страните, се установява: За процесния период от ответника са
представяни документи за платени такси, въз основа на които са издавани РКО.
РКО са одобрени от Завеждащ финансова административна служба /гл. счетоводител/
и от посланика на Република България в Австрия. РКО са осчетоводявани редовно,
към всеки РКО е приложен първичният счетоводен документ за платени такси.
Разпитаният по делото свидетел М.А.установява, че била на задгранична
командировка в посолството на България в Австрия в периода м. 10.2007г. – м.
09.2010г. Била командирована като Завеждащ финансово-административната служба в
посолството и в тази връзка изплащала командировъчни средства на
командированите в посолството. От Б.Б. й били представяни разходни документи от
посещаваната от децата детска градина и въз основа на тях му изплащала
средствата, определени в Наредбата. Искала от служителя всички изискуеми от
Наредбата документи, като докато свидетелката била на работа там всички
документи пазени и съхранявани. Не й е известно дали в Австрия е било възможно
предучилищното и училищното образование да се финансира от публични източници.
От правна страна: Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта
на плащането на процесната сума, при доказване на който факт в тежест на ответника
е да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на
полученото.
В случая по делото не се спори и се
установи, че страните са били в трудово правоотношение, като по реда на чл. 61
вр. чл. 65 от Закона за дипломатическата служба в периода 15.07.2009г. –
31.01.2011г. ответникът е бил дългосрочно командирован в Посолството на Република
България в Австрия – гр. Виена, като шофьор. Не се спори също, че при
командироването си ответникът е бил придружаван от двете си малолетни деца А.Б.Б.,
родена на ***г., и Г.Б.Б., родена на ***г.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за дипломатическата служба, за времето на задграничния мандат служителят получава освен
възнаграждението си и командировъчни средства. Размерът и начинът на определяне
на командировъчните средства се определят с наредба на Министерския съвет в
зависимост от държавата на командироване, дипломатическия ранг, длъжността на
служителя и броя на членовете на семейството му, които го придружават в
приемащата държава – ал. 2. Съгласно ал. 3 на чл. 71, дългосрочно
командированият служител има право на допълнителни командировъчни средства по
време на задграничния му мандат за покриване на учебните такси за основно и
средно образование на децата му в приемащата държава при условия и в размер,
определени с наредбата по ал. 2.
С чл. 15, ал. 1 от приетата въз основа
на законовата делегация Наредба за командировъчните средства при задграничен
мандат /НКСЗМ/ е предвидено, че за покриване на разходи за детска градина, за
начално, основно и средно образование на всяко дете на дългосрочно командирован
служител за всяка учебна година изпращащата администрация изплаща на служителя
допълнителни командировъчни пари в размер до 150 на сто от базисния размер за
30 календарни дни, определен във валута за съответната държава. Съгласно ал. 2
на чл. 15, разходи за детска градина се заплащат само ако тя представлява
задължителна част от основното образование в приемащата държава или когато е
условие за записване в учебно заведение в съответната държава. Изплащането на
допълнителните пари за всяко дете се извършва срещу представяне на
разходооправдателни документи за заплатени такси и документ, удостоверяващ
записването в съответния клас (група). При повтаряне на годината средствата са
за сметка на командирования служител – ал. 3 на чл. 15.
В случая не е спорно и по делото се установи, че в периода м. 08.2009г. –
м. 12.2010г. ответникът е получил допълнителни командировъчни пари за разходи
за детска градина и за начално образование на двете му малолетни деца в общ
размер 4 602 евро.
В исковата молба ищецът твърди, че сумите са получени без основание от
ответника, тъй като последният не е представил изискваните от чл. 15, ал. 3 от
НКСЗМ разходооправдателни документи и документи, удостоверяващи, че децата са
записани и учат в тези заведения, както и при твърдение, че командировъчни пари
за детето Г.Б. не се дължали предвид възрастта му към началния и крайния момент
на командироването, тъй като било ясно, че до края на командировката няма да е
навършило възраст за започване на начално образование.
Поради това наведените в пледоарията по съществото на спора в първата
инстанция и във въззивната жалба доводи, че не било установено дали в приемащата държава не са съществували
предучилищни заведения и начални училища, финансирани от публични източници и
безплатни за родителите, че не било установено дали учебните заведения, на
които са плащани таксите, са били надлежно оправомощени да предоставят
предучилищно, съответно начално образование, т.е. дали са били оправомощени да
издават удостоверения за проведено обучение, които се признават от МОН на
Република България, са преклудирани
по силата на чл. 147 и чл. 266, ал. 1 ГПК. Подобни фактически твърдения няма в
исковата молба, съответно и ответникът не е ангажирал доказателства във връзка
с тези несвоевременно въведени в процеса твърдения. В исковата молба няма и
твърдения, че в приемащата страна
Австрия предучилищното обучение не представлява задължителна част от основното
обучение в приемащата държава, респ. че не е условие за записване в учебно
заведение в съответната държава – ищецът твърди само, че командировъчни пари за
детето Г.Б. не се дължали предвид възрастта му към началния и крайния момент на
командироването, тъй като било ясно, че до края на командироването на ответника
няма да е навършило възраст за започване на начално образование.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от неоспореното
заключение на ССЕ се установи, че, противно на поддържаното от въззивника,
ответникът е представял съответните разходооправдателни документи при
получаване на допълнителните командировъчни средства. Извод за противното не
следва дори от представените извадки от одитен доклад от 2013г., на който ищецът
се позовава в исковата молба. От приетите и неоспорени удостоверения се
установи и че двете малолетни деца на ответника са посещавали детска градина и
начално училище във Виена в процесния период, като съгласно показанията на св. А.
при изплащане на сумите са изисквани и от служителите са представяни всички
необходими съгласно НКСЗМ документи. Противно на поддържаното в исковата молба,
в представените извадки от одитен доклад не се съдържат констатации от
ответника да не са представяни разходооправдателни документи и документи,
удостоверяващи записването на децата му в съответен клас или група.
За неоснователен съдът намира довода на въззивника, че с оглед началния и
крайния момент на командироването на ответника и възрастта на по-малкото му дете
– Г., на същия не са се следвали командировъчни пари за разходи за детска
градина. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата не поставя условие детето
на дългосрочно командирования служител да продължи началното си образование в
приемащата страна, за да са дължими командировъчните средства за разходи за
детска градина. Това би било и трудно предвидимо предвид възможността както за
продължаване на командироването, така и за предсрочното му прекратяване. Предвидените
в Наредбата предпоставки са дългосрочно командироване на служителя,
придружаването му от малолетно дете за срок не по-малък от посочения в чл. 17
от Наредбата, посещаване от детето на детска градина, която представлява задължителна част от
основното образование в приемащата държава или когато е условие за записване в
учебно заведение в съответната държава. С оглед всичко до тук изложено, съдът приема, че предпоставките за
изплащане на допълнителни командировъчни пари на ответника са били налице и
исковата сума е получена от него на правно основание.
По тези съображения въззивният съд намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е неоснователен.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива
са в размер на 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в
брой, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Съобразно
обжалваемия интерес от 9 000.73 лв., минималното възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения възлиза на 780.36 лв. Пред настоящата инстанция
делото не е било усложнено от фактическа и/или правна страна, и предвид
извършените от пълномощника на въззиваемия процесуални действия въззивният съд
намира възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатеното възнаграждение от 1 500 лв. за основателно. Същото
следва да бъде намалено на 800 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 253451 от 30.10.2017г., постановено по гр.д. № 47258/2014г. на
Софийски районен съд, 123 състав.
ОСЪЖДА
М.НА В.Р., гр. София, ул. „******2, да
заплати на Б.Г.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 800.00 лв. /осемстотин лева/,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.