Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, ІV въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ : АТАНАС Н. АТАНАСОВ
мл. с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Силва Абаджиева и в присъствието на прокурора Снежанка Копчева, като
разгледа докладваното от съдия Папазян
ВНОХД № 3731 по описа за 2017
г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 14.02.2017 г. по НОХД № 1035/2013 г.
Софийски районен съд, НО, 22-ри състав е признал подсъдимия И.Г.Щ. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, за което на основание чл. 150 ал.1 вр. чл. 54 ал.1 НК му е
наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 59, ал.1, 2 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият Щ. е бил задържан. На
основание чл. 189, ал. 3 НПК,
подсъдимият е бил осъден да заплати и направените по делото разноски, общо в
размер на 140,00 /сто и четиридесет/ лева, както и 5,00 /пет/лева държавна
такса за издаването на един брой изпълнителен лист по сметка на Софийски
районен съд.
Против постановената присъда е постъпила
въззвина жалба и допълнение към нея от защитник на подс.Щ. – адв.Л.. В жалбата
се излагат твърдения за незаконосъобразност на постановената присъда и се
отправя искане за нейната отмяна и постановяване на друга присъда, с която
подс.Щ. да бъде признат за невиновен. В допълнението към въззивната жалба се
изтъкват доводи за недоказаност на авторството и вината на подсъдимия. Твърди
се, че съдът неправилно е кредитирал обясненията на ЧО К., които според
защитата се характеризират с непоследователност, противоречивост и липсата на
житейска логичност. Неправилно според защитата, съдът е дал вяра и на свидетелските
показания на Д., Д. и Я.. Изтъква също така, че първостепенният съд необосновано
е отхвърлил обясненията на подсъдимия и показанията на св.Р., които изнасят
действителната фактическа обстановка и които според защитата нямат основание да
я изопачават. Изтъква се още, че съдът неправилно не е обсъдил в мотивите си
твърденията на подсъдимия за нанесения му побой. Моли се за постановяването на
съдебен акт, с който подсъдимото лице да бъде оправдано и признато за невиновно
досежно вмененото му с обвинителния акт престъпление.
В разпоредително заседание от 12.09.2017
г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата,
допълнението и с приложените материали към делото прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или
свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на нови писмени и/или
веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание подсъдимия се възползва от правото
си да даде обяснения, които въззивния съдебен състав лично изслуша и възприе.
Представителят на СГП счита, че жалбата е
неоснователна, като излага аргументи за изчерпателност на мотивите на СРС, в
които са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Сочи, че липсват
съмнения относно съставомерността и авторството на деяние. Намира така
определеното от съда наказание за справедливо и съответстващо, както на
деянието, така и на деецът и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен
акт.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция ЧО С.К., не се явява, редовно призована, като делото е разгледано в
нейно отсъствие.
Защитникът на подсъдимия – адв.К. твърди,
че от събраната по делото доказателствена съвкупност, авторството на
подзащитния й е останало недоказано по един категоричен начин. Изтъква, че е
нелогично ако той е осъществил вмененото му престъпление, приятелят му св.Р.да търси съдействие от полицейските служители.
Констатира наличието на противоречия в показанията на ЧО, която веднъж заявява,
че подсъдимият е бил гол от кръста на долу, а пред св.Я. е изнесла, че е бил
гол от кръста нагоре. Моли въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да
постанови нова оправдателна.
В правото си на лична защита подс. Щ. моли
за отмяната на постановената присъда. В последната си дума заявява, че
повдигнатото му обвинение е абсурдно и нелепо и, че е невинен.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е
провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а
именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени
доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебното
производство относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени
доказателства, а именно : показанията на свидетелите С.И.К., С.П.Д., П.Д.Д., Б.Б.Я.,
Д.М.Р., Т.М.И., Д.Р.Б., Б.Х.Б., включително и приобщените от досъдебното
производство; протокол за разпознаване на лица и справка за съдимост
заключенията на съдебно-психиатрични и психологични експертизи.
Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
включително и показанията им от досъдебното производство, приобщени чрез
прочитане по реда на чл. 281 от НПК, приложените писмени доказателствени
средства и използвания способ за доказване – експертизи, въз основа на които е
изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото,
която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното, въззивният съдебен състав
намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от
районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата
инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е
правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения
материал. Анализът на същия сочи на следното :
Подсъдимият И.Г.Щ., ЕГН **********, е
роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно
образование, не работи, с постоянен адрес:*** .
На 29.06.2012г. около 22.30ч. св. С.П.Д. и
ЧО С.И.К. били заедно в близост до заведението „Златния Грош”, находящо се в
гр.София , ж.к.”Студентски град”. Тръгнали си от посоченото място и св. К.
поела сама пеш към дома си, минавайки по пътека, намираща се в тревните площи
между бл. 59 в ж.к. „********в ж.к. „Малинова долина”.
По същото време и на същото място се
намирали подс. Щ. и св. Д.М.Р.. Виждайки пострадалата, подс. Щ. решил да
удовлетвори своето полово желание посредством св. К.. За целта той се съблякъл
гол от кръста надолу и настигнал пострадалата. След това хванал гайката на
панталона и бикините на К. откъм гърба й, силно я издърпал към себе си и
започнал да отърква еректиралия си полов член в нейните седалищни части.
Стресната от случващото се, пострадалата
успяла да се обърне, видяла подсъдимия, след което успяла да го отблъсне .
Силно изплашена, тя хукнала да бяга в посока към бл.** в гр. София ж.к. „Малинова
долина”, където живеела. Стигнала дотам, влязла във входа и веднага се обадила
по мобилен телефон на св. С.Д., като разказала за случилото се и дала описание
на нападателя. Св.Д. веднага помолил своите приятели - св. П.Д.Д. и св. И. В.С.,
да го придружат, като по пътя им обяснил, какво се е случило с пострадалата.
Свидетелите Д. , Д. и С. тръгнали по същата пътека, по която минала и св. К.,
находяща се в тревните площи между бл. 59 в ж.к. „********в ж.к.”Малинова
долина”. Там те забелязали подс. Щ. и св. Р., които вървели заедно. При опита
на свидетелите Д., Д. и С. да разговарят с подс. Щ. и св. Р., последните се
опитали да избягат. Въпреки това свидетелите Д., С. и Д. успели да задържат
подс. Щ. ***, където К. категорично разпознала в лицето на подс. Щ. своя
нападател. Било потърсено съдействието на органите на МВР.
Видно от експертно заключение по назначена
и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно - психиатрична и
сексологична експертиза, подс. Щ. не страда от душевни заболявания в тесния
смисъл на думата - психоза. Към момента на деянието той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното
му състояние му позволява да дава достоверни обяснения и да носи наказателна
отговорност. При него не се установява наличие на болестни отклонения в
сексуалността / полови девиации /.
Видно от експертно заключение по назначена
и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно - психиатрична и
сексологична експертизи, св. К. не боледува от психично заболяване. Към момента
на деянието същата правилно е възприемала фактите от значение за делото и може
да дава достоверни показания за тях. Последната е със съхранени психични
функции и при нея не се откриват данни за наличие на отклонения в сексуалността
й.
Подс. И.Г.Щ. е осъждан с определение на
СРС по НОХД № И-2301/2010 г., влязло в сила на 07.12.2010 г. за престъпление по
чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание „пробация“ за срок от 12 месеца.
Така възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с
установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй
като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и
убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното
установяване. Доколкото настоящия съдебен състав изцяло се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно
той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да
се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивната жалба и тези направени в съдебно заседание от страните,
както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Първостепенният съд правилно е поставил в
основата на фактическите си и правни изводи показанията на разпитаната в
качеството на свидетел, ЧО К., която е и очевидец на инкриминираните действия
на подсъдимия. Показанията й се характеризират с непротиворечивост, както
вътрешна, така и с останалите кредитирани по делото доказателства, с последователност
и житейска логичност. От същите става ясен механизмът на действие на подсъдимия
и извършването от негова страна на вменените му с обвинителния акт
инкриминирани действия. Тук е момента да се изрази несъгласието на въззивния
съд с направеното в допълнението към жалбата възражение за наличие на вътрешни противоречия
в показанията на К.. След задълбочения самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност, настоящия съдебен състав не констатира наличието
на каквито и да е противоречия в показанията на тази свидетелка. Твърдяното от
защитата противоречие, изразяващо се в обстоятелството, че ЧО веднъж изнася, че
подсъдимия към момента на осъществяване на изпълнителното деяние е бил гол от
кръста надолу, а след това пред приятелката си - св.Я., е заявила, че той е бил гол от кръста
нагоре, въззивния съд не възприема. Действително св.Я., разпитана в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция заявява „Мисля, че е бил без
тениска“. При анализа на показанията на тази свидетелка в цялост, проличава липсата на спомени относно
подробности свързани с процесното деяние, което съдът оправдава и намира за
напълно логично, предвид фактът, че същата не е била очевидец на престъплението,
а е добила впечатленията си за случая единствено от разказите на пострадалата.
Също така следва да се вземе предвид и изминалия значителен период от време до
проведения разпит – повече от две години. В подкрепа на това заключение се
явява и фактът, че Я. няколкократно в показанията си използва изрази като: „по
мой спомен“, „мисля, че е имало полицай наблизо“, „мисля, че го е видяла“,
„мисля, че е бил без тениска“, „да е споменавала не си спомням“, всеки от които
разкрива липсата на конкретни спомени свързани с престъплението. Съдът не
отчита изнесените от Я. твърдения, че подсъдимия е бил „без тениска“ т.е. гол
от кръста нагоре, като противоречия в показанията на ЧО К.. По-скоро въззивният
съдебен състав намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св.Я. в
тази им част, доколкото се явяват изолирани и не намират подкрепа в останалата
доказателствена съвкупност по делото. Обстоятелството, че подсъдимия е бил гол
от кръста надолу се подкрепя освен от показанията на пострадалата, а така също и
от показанията на св.Д. и Д.. Макар последните да не са възприели лично този
факт, тъй като не са от категорията на очевидците и двамата категорично
заявяват, че К., обаждайки се на Д. веднага след като се е прибрала в дома им е
заявила, че е била нападната от лице от мъжки пол, което е било голо от кръста
надолу.
СРС правилно е дал вяра и на показанията
на св.Д. и св.Д., тъй като същите се явяват незаинтересовани от изхода на
делото лица, като правилно е отчел, че не са налице противоречия в показанията им.
Напротив, информацията поднесена чрез техните показания изцяло кореспондира на тази, черпена от разказа на св.К..
Първостепенният съд с основание не е приел
с доверие обясненията на подс.Щ., приемайки, че в конкретния случай същите се
явяват средство за защита, а не доказателствено средство пред двойнствения си
характер. Въззивният съд изцяло споделя мотивите на контролирания в тази
насока, като в допълнение следва да се добави и още едно констатирано
противоречие с показанията на св.Р.. Последният в показанията си заявява, че се
е озовал пред блока съвсем случайно, като пътувайки в полицейския автомобил е
видял трите момчета, които са ги нападнали с подсъдимия и казал на полицаите да
спрат. Подс. Щ. от своя страна заявява, че се е обадил по телефона на Р.и така
е разбрал че се намира пред въпросния жилищен блок. Изолирани се явяват и
твърденията на Р.и подсъдимия, че полицейските служители са били уведомени за
инцидента от Р., който ги помолил за съдействие. Разпитани в качеството на
свидетели, в хода на съдебното следствие проведено пред първоинстанционния съд,
полицейските служители пристигнали на място заявяват категорично, че са били
изпратени по сигнал от дежурна част на мястото, което твърдение напълно кореспондира
и с изнесеното от свидетелите Д. и Д., които заявяват, че са подали сигнал за
случилото се на телефон 112. Съдът не споделя възражението на защитата, че
подсъдимият и св.Р.изнасят достоверни факти и обстоятелства, както и че няма
причина да заявяват неистини. Както вече беше отбелязано по-нагоре в мотивите,
обясненията на подсъдимото лице имат двойнствен характер, като от една страна
са гласно доказателствено средство, а от друга средство за защита. Предвид
фактът, че на подсъдимия не е вменено законово задължението да твърди само
истини, следователно той може да изнася всякакви твърдения, които намира, че
биха подкрепили защитната му теза, като ролята на органа – в случая съдът, е да
прецени във всеки отделен случай дали обясненията се явяват годно
доказателствено средство или както е в конкретния, средство за защита. Предвид
реалната опасност от реализирането на наказателната отговорност на подсъдимото
лице, то несъмнено се явява заинтересовано от изхода на делото и изтъкнатите доводи
на защитата в този смисъл са напълно неоснователни.
От друга страна съдът констатира и още
едно противоречие в обясненията на подс.Щ., дадени пред първоинстанционния съд
и тези, които даде в съдебно заседание пред настоящия въззивен съдебен състав.
В хода на съдебното следствие пред СРС, Щ. заявява, че е бит от свидетелите Д.
и Д. и от трето лице, което е заличено като свидетел по делото. Твърди, че са
го ритали на замята и удряли с юмруци. При обясненията си пред въззивния съд
изнася единствено, че са го повалили на замята, след което го завели до блока,
но не и да са му нанасяли удари. Във връзка с възражението на защитата, че
първоинстанционният съд, при постановяване на присъдата си не е отчел твърденията
на подсъдимия за нанесения му от сочените свидетели побой, въззивният съд
следва да отбележи на първо място, че тези данни се съдържат единствено в
обясненията на подсъдимия, които както вече беше отбелязано са противоречиви
именно в тази насока и които правилно не са кредитирани от СРС. На следващо
място същите не се явяват предмет на процесното наказателно производство, чиито
рамки са очертани с внасянето на обвинителния акт за осъществено от подс.Щ.
престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Въззивният съдебен състав не споделя наведените
в жалбата доводи за недоказаност на авторството на деянието от страна на
подсъдимото лице. От събраната по делото доказателствена съвкупност по един
категоричен и непротиворечив начин се доказа, че именно подс.Щ. е автор на
инкриминираното деяние. Фактът, че ЧО К., при осъществяване на изпълнителното
деяние от страна на подсъдимия, се е обърнала и от близко разстояние е имала
възможността да възприеме неговите физически външни белези, по които именно е
дала описанието му при телефонния разговор със св.Д., който в последствие
именно по даденото от пострадалата описание е успял да разпознае подсъдимия и
придружителят му – св.Р., по несъмнен начин установява авторството на Щ.. Това
извод се потвърждава с още по-голяма сила от обстоятелството, че едва няколко
минути след инцидента, когато пред блока, в който К. живеела към този момент, Д.,
Д. и техен приятел довели подсъдимия и пострадалата заявила с категоричност, че
именно Щ. е извършителят на осъществените спрямо нея блудствени действия, което
обстоятелство се съдържа и в обясненията на подсъдимия. ЧО К. отново е посочила
именно Щ. при извършеното от нея разпознаване на лица от дата 06.07.2012 г. ,по-малко
от седмица след инкриминираната дата. Съдът служебно констатира, че въпросното
разпознаване е извършено изцяло по законоустановения ред, без да са нарушени
правилата на процесуалния закон. При проведения задължителен разпит на
разпознаващото лице, преди самото разпознаване, К. много точно и конкретно е
описала физическите белези, по които би могла да разпознае извършителят, което
още веднъж потвърждава липсата на каквото и да е колебание от нейна страна
относно фактът, че именно подсъдимия е автор на процесното инкриминирано деяние.
Събраните на двете фази на процеса писмени
и гласни доказателствени средства и заключенията на приетите експертизи
очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от
които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия
механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на
подс. Щ..
Предвид всичко изложено, въз основа на
така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената
фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи
досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 150,
ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че
извършеното в инкриминираните време и място от подсъдимото лице осъществява, от
обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.
От обективна и субективна страна са налице
всички признаци на този престъпен състав.
Обект на наказателно правна защита на престъплението
блудство са обществените отношения, осигуряващи половата неприкосновеност на
гражданите.
От обективна страна, подс. Щ. е осъществил
изпълнителното деяние, като отъркал половия си член в седалищните части на ЧО С.К..
В конкретния случай Щ. е извършил действията осъществяващи изпълнителното
деяние, чрез употребата на сила (с цел сломяване съпротивата на пострадалата),
която се е изразила в хващане на панталона и бикините на К. и издърпването й
към него. Подсъдимия е действал със специалната цел да удовлетвори полово
желание без съвкупление.
От субективна страна, процесното
престъпление може да бъде осъществено само при пряк умисъл. Именно с такъв е
действал и Щ., като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването
на този резултат. Щ. е съзнавал, че извършва инкриминираните действия с цел да
удовлетвори половото си желание. Съзнавал е, че върши действията си против
волята на пострадалата и именно поради тази причина е употребил сила,
издърпвайки я към себе си.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен
състав намира, че първостепенният съд е направил правилни, обосновани и
доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и
субективна страна, на вмененото на подс. Щ. инкриминирано деяние.
При правилна правна оценка на събрания
доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е
приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради
отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Тези изводи се споделят и от въззивния
съд, като следва да се посочи, че в случая не са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито такива, които да имат
изключителен характер.
Съдът служебно не установява и явна
несправедливост и завишаване на наказанието. В конкретния случай, наложеното с
първоинстанционната присъда наказание е съразмерно на установеното престъпление
и личността на дееца, законосъобразно и справедливо.
Правилно контролираният съд е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство единствено изминалия значителен период от
инкриминираната дата, до постановяване на присъдата. Въззивният съд се
солидализира и с отчитането като отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а именно обремененото му съдебно минало и проявената упоритост
при извършването на процесното инкриминирано деяние.
Настоящия съдебен състав намира, че не са
налице основания за корекция на наказанието чрез неговото намаляване или
изменение, като същото следва да остане в срок от две години „лишаване от
свобода“.
Първоинстанционният съд правилно е
приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като е преценил, че за
постигането на целите на наказанието не се налага подсъдимия да изтърпи същото
в местата за лишаване от свобода, като го е отложил за изпитателен срок от пет
години. Независимо от факта на предходното осъждане на подсъдимия, то в случая
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е приложима, доколкото наложеното наказание
по настоящето наказателно производство е под три години „лишаване от свобода“
(две) и на подсъдимият по предходното си осъждане, му е наложено наказание
„пробация“, а не „лишаване от свобода“, което би изключило приложението на
условното осъждане.
Правилно СРС, на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият И.Щ. е бил задържан по
настоящото наказателно производство.
Вземайки предвид всички посочени по-горе
обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и
съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в
пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на
българското наказателно законодателство, като видът и размерът му са съобразени
с визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция.
По отношение на присъдата в частта
ѝ, в която подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски, то същата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. С
оглед осъдителния характер на постановената първоинстанционна присъда,
разноските по делото правилно са възложени на осъдения подс. Щ., в съответствие
с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
При извършената, на основание чл. 314, ал.
1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.02.2017 г. по
НОХД № 1035/2013 г. на СРС – НО, 22-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.