№ 6340
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100512332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК: ****,
действащо чрез процесуалния си представител адв. П., срещу решение № 9672
от 29.08.2022 г., постановено по гр. д. № 58905/2021 г. по описа на СРС, 53 с-в.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от „Б.Б.“ ЕООД с
ЕИК: **** срещу ответника „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД с
ЕИК:*********, /с предходна фирма „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД/, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателни установителни искове за признаване
на установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата общо от
5389.64 лв., представляваща претендирана от него сума за доставена
електрическа енергия, както следва: 1) фактура №**********/12.09.2021г. за
обект в гр. София, ул. ****, бл. „кафе“, за консумирана електрическа енергия
за периода от 10.07.2021 г. до 09.08.2021г., на обща стойност от 1099.31лв.; 2)
фактура №**********/12.09.2021г. за обект в гр. София ул. „Нишава“ /Г.А./
167-171, бл. маг. 4, ап. маг. 4, за консумирана електрическа енергия за периода
от 10.07.2021 г. до 09.08.2021 г., на обща стойност от 1882,02лв.; 3) фактура
№**********/12.09.2021г. за обект в гр. София, ул. ****, ап. маг. 5, за
1
консумирана електрическа енергия за периода от 10.07.2021 г. до 09.08.2021г.,
на обща стойност от 2408.32 лв.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства и при съществени процесуални нарушения.
Оспорва се със съответни доводи изводите на районния съд за длъжимост на
процесните суми по процесните фактури. Моли се решението да бъде
отменено изцяло, а предявените искове да бъдат уважени като основателни и
да се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемата страна -„ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД, действаща чрез процесуалния си представител, е
депозирала отговор на въззивната жалба. С него излага подробни съображения
за неоснователността на въззивната жалба. Претендира присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявения отрицателен установителен иск, доказателствената тежест е
2
разместена, като ответникът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, размера и изискуемостта на претендираните
вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ищеца
през посочения период, както и че през този период е изпълнил задължението
си да осигури ел. енергия до обекта на ищеца, а също и нейната стойност.
Жалбоподателят оспорва единствено реално доставеното количество ел.
енергия до обектите.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал приетата по делото съдебно техническа
експертиза. Настоящият въззивен състав намира тези доводи за
неоснователни.
Експертизата е изготвена от експерт, притежаващ необходимите
специални знания в областта на съответните науки, изпълнил е обективно и
пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра
на същите и да не ги ползва за разрешаване на правния спор, предмет на
делото. Вещото лице се е запознал с приложените по делото документи и е
извършило оглед на място. Действително не е направено софтуерно четене, но
това не означава, че не е установено реално потребената ел. енергия. Вещото
лице е посочило, че софтуерно четене на място е почти невъзможно да бъде
извършено. Дори да беше допусната метеорологична експертиза, която да
бъде извършена от БИМ, тя би установила техническа и метеорологическа
изправност на електромерите към момента на представянето им в БИМ, но не
и към процесния минал период.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че отговорите на
вещото лице са теоретични постановки. Вещото лице подробно е разяснило,
че електромерите съответстват на метеорологичните характеристики, като
същите са от одобрен тип. От допълнителната експертиза става ясно, че
електромерите са преминали съответната периодична проверка, поради което
и съответстват на метеорологичните характеристики. При огледа е
установено, че електромерите са в работно състояние и не се установява
намеса в тарифната им схема. Установено е, че средствата за търговско
измерване са технически годни и изправни и отговарят на изискванията за
точност и попадат в периода, за който Държавна агенция за метеорологичен
технически надзор гарантира точността на устройството с оглед на типа
СТИ.
Вещото лице е включено в Списък на специалистите, утвърдени за вещи
лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на Софийския
градски съд.
Неоснователни са и оплакванията, че вещото лице не е потърсил
съдействие от собственика, поради което и не е изследвал намиращото са в
този обект устройство. На първо място следва да се отбележи, че страната е
тази, която следва да прояви необходимата процесуална активност, още
повече, че за останалите обекти е бил осигурен достъп. По – същественото
3
обаче е, че и за електромера в този обект са представени документи, от които е
видно, че същият е годно средство за измерване и е преминал през
съответните метеорологични проверки. Ето защо, изводите на експертизата и
по отношение на този обект не биха се променили.
Неотносимо към настоящия спор е установяване на причината, поради
която е подменен електромерът в ап. № 3. Въпреки това, в постъпилия пред
въззивна инстанция отговор от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
е посочено, че при тях не се съхраняват документи относно причината,
наложила подмяната, тъй като като оператор и собственик на
електроразпределителната мрежа и на средствата за търговско измерване има
право да сменя електромери и/или да ги проверява по свое усмотрение, както
и да извършва дейности по поддръжка и профилактика на мрежата.
Представен е и съответният констативен протокол за подмяната, в който са
отразени показанията на демонтирания и новия електромер.
Ето защо, въззивният съд кредитира СТЕ и допълнителната такава като
обективни, компетентно изпълнени и отговарящи в пълнота и точност на
всички поставени задачи. С оглед изложеното поддържаните с въззивната
жалба в тази връзка доводи са неоснователни.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че съдът не е кредитирал
събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят Захариева
действително е посочила, че дори след премахването на уреди в пекарната,
сметките за ток са се запазили на същата стойност. На първо място
показанията на разпитания по делото свидетел по никакъв начин не могат да
установят реалното потребление на ел. енергия. Това обстоятелство се
установява със СТЕ и ССЕ, каквито са ангажирани по делото пред СРС. На
следващо място, правилни са изводите на СРС, че показанията на този
свидетел са в противоречие с останалите събрани писмени доказателства.
Следва да се има предвид и, че свидетелят е служител в ищцовото дружество,
поради което и показанията й следва да бъдат ценени с оглед възможната й
заинтересованост от изхода на спора.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че осчетоводяването на
фактурата не представлява признание на задължението. От приетата по делото
ССЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството
на ответника като задължения. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., както и цитираната от СРС практика).
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
4
По разноските:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв., представляваща
направените във въззивното производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9672 от 29.08.2022 г., постановено по гр.
д. № 58905/2021 г. по описа на СРС, 53 с-в.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“, кв. „Витоша“, бул. **** да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „****, бл. „Бенч Марк Бизнес
Център“, /с предходно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД/, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5